Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 14.10.2019г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 17 септември
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ
ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 400 по описа за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл” гр. София, чрез
пълномощника си, твърди в исковата си
молба, че на 22.06.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК
**********, и А.И.С., ЕГН **********, е сключен Договор за потребителски
паричен кредит с номер CREX-10803682, въз основа на който между страните
възникнало облигационноправна връзка. По силата на договора кредитополучателят
се съгласява предоставеният му кредит в размер на 1199.00 лева да бъде изплатен
пряко на упълномощения Търговски партньор. Извършването на плащането по
посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита - предмет на сключения договор, като
последният се задължил да върне така отпуснатата заемна сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва (а именно - добавка, съставляваща печалбата
на кредитора) на 12 месечни погасителни вноски. Ответникът не изпълнил всички
свои задължения по договора и преустановил плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска настъпил на 05.08.2014г. Считано от следващия ден длъжникът
изпаднал в забава. В този случай съгласно договора се дължи договорно
обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо
действащата законна лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
05.07.2015г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава
(съгласно чл.86 от ЗЗД) от подаване на заявлението до изплащане на задължението.
Дължими били и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано
от падежа на първата неплатена вноска до края на договора, както и уговореното
обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава.
На 10.01.2017г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищцовото дружество „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По
силата на договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД, титуляр на вземанията по
договора за паричен заем, вкл. вземанията по настоящото производство, станал
ищеца. Това обстоятелство било видно и от приложеното като писмено
доказателство Приложение 1 към договора за цесия.
Съгласно задължението си
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето
на вземанията. В полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД било издадено
пълномощно от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, по силата на което новият
кредитор бил изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са
прехвърлени. В изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът изпратил писмено уведомление до А.И.С., но
пратката се върнала в цялост като непотърсена от адресата. Счита, че валидно връчване би могло да се
осъществи чрез връчване на настоящата искова молба.
Поради неизпълнение от
страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството
си на цесионер по договора за потребителски паричен кредит, предявил
претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 от ГПК. По
образуваното ч.гр.д.№ 4261/2018г. по описа на PC-Стара Загора, била издадена
заповед за изпълнение.
Ищецът моли, след като съдът се увери в
основателността на твърденията му, да постанови решение, с което да признае за
установено, че А.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, му дължи вземанията,
обективирани в заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д. №
4261/2018г. по описа на PC Стара Загора, а именно: 661.41 лева- главница; 52.06
лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2014г. до
05.07.2015г.; 264.75 лева - лихва за забава за периода от 06.08.2014г.до
07.08.2018г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението.
Претендира и за направените в настоящето производство разноски, както и за тези
сторени в заповедното производство.
Ответникът А.И.С. в
законоопределения срок не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирал е молба, с
която заявява, че поддържа предявения иск.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 4261/2018г., по описа на
СтРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 2394/27.08.2018
г., с която е разпоредено длъжникът А.С. да заплати на кредитора „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД гр. София, сумата 661.41 лв. - главница, 52.06 лв. -
договорна възнаградителна лихва за периода 05.08.2014г. – 05.07.2015г., 264.75лв.
– лихва за забава за периода 06.08.2014г. – 07.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.08.2018г. до изплащане на вземането, което вземане произтича от
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № Crex 10803682/22.06.2014г., сключен
между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. По силата на Договор за
цесия от 10.01.2017г. вземането на длъжника е прехвърлено на ищеца по
настоящото дело „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.
На осн. чл. 47, ал.5 от ГПК, съобщението до длъжника за
издадената заповед за изпълнение, е приложено към делото, като на заявителя е
указано че може в едномесечен срок, от получаване на съобщението, да предяви
иск за установяване на вземането си. При спазване на зоконовия срок, заявителят
предявява настоящия установителен иск.
Видно
от Договор
за потребителски кредит № Crex
10803682/22.06.2014г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД са предоставили на
ответника потребителски кредит в общ размер на 1199 лв. Общият размер на
сумата, подлежаща на връщане от кредитополучателя е в размер на 1427.11 лв.,
със срок на връщане от 12 месеца, с размер на месечна погасителна вноска от
118.94 лв.
Ищецът представя договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.01.2017г., от който се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило
на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД вземанията си, описани в Приложение
№ 1, неразделна част от договора. Видно от това приложение, в него е вписано съществуващо задължение за ответника по
процесния договор за потребителски кредит, както следва: 661.41 лв. – главница;
52.06 лв. – лихва; 123.03 лв. – неустойка.
От приобщеното
като доказателство по делото потвърждение за извършена цесия на вземания на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД са потвърдили извършената цесия
на всички вземания, които са цедирали на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, съгласно посочения Договор за прехвърляне на
вземания от 10.01.2017г. с подробно индивидуализирани парични вземания описани
в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия.
С пълномощно с
нотариална заверка на подписите от 10.01.2017г. на нотариус с рег. № 302 на НК
и с район на действие Районен съд гр. София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
упълномощило „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да извърши от негово име, уведомяването
на длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им договор за
цесия от 10.01.2017г.
По делото ищецът
представя уведомление, адресирано до длъжника – ответник по настоящото дело, с
което го уведомява за извършената цесия.
По делото е назначена съдебно икономическа
експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е прието като компетентно
изготвено. Вещото лице, след извършена справка при ищеца, установява, че
ответникът е усвоил предоставения й кредит по процесния договор. Същият е извършил
6 бр. плащания в общ размер на 713.64 лв., като датата на последната вноска е 24.02.2015г.
Към датата на завеждане на исковата молба, остатъкът от неплатените по договора
суми са: 599.48 лв. – главница, 21.56 лв. – главница застраховка на стоки; 29.95
лв. – главница застраховка кредит; 62.48 лв. – такса ангажимент; 123.03 лв. –
лихва за забава до датата на цесия-10.01.2017г.; 116.94 лв. – лихва за забава
за периода 10.01.2017г. – 22.08.2018г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира за установено, от правна страна, следното:
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената
заповед, като успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на
сумите по същата на посоченото основание. В конкретния случай се претендира установяване
съществуването на вземане по договор за заем. Вземането по процесния договор за
заем е прехвърлено чрез цесия, поради което в тежест на ищеца е по пътя на главното
и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно правоотношение
между цедента и ответника по договор за заем, че по него ответникът е останал
задължен за процесната сума в посочения размер, че между цедента и ищеца е
сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било
прехвърлено вземането по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на
ответника.
Основателността на предявения установителен иск се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е
задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена
парична сума – по договора за паричен кредит от 22.06.2014г., настъпила изискуемост на задължението, и релевирано
неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо
поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. Липсата на ангажирани
доказателства за осъществено изпълнение,
обосновават извода за неизпълнено от длъжника
задължение по договора.
Следва да се има предвид, че ищецът претендира да е носител на процесното вземане, придобито по силата на договор
за цесия, което означава, че не предявява чужди, а свои права за съдебна
защита. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
В настоящия случай, при липсата на доказателства за
надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия, ищецът е приложил уведомление, което да се връчи с връчването
на исковата молба. Не съществува пречка с връчването на исковата молба да се
извърши и уведомяване за цесията, тъй като не са налице специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника
и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане /Решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. №
12/2009 г. ІІ т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014
г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието, че изходящото
от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В конкретния случай, приложеното към исковата молба уведомление за цесия е
връчено на ответника с връчването на исковата молба. Уведомяването е извършено
от цесионера, което е допустимо. В случая, не се касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено
само и единствено от стария кредитор. Налице е валидно упълномощаване цесионерът да уведоми от името на кредитора всички длъжници по
прехвърлените вземания. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ
като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда правните
си последици.
Поради това съдът намира, че „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД се явява кредитор на А.И.С..
В случая възникналото облигационно правоотношение между
страните е на основание договор за заем, съобразно който кредиторът - цедент, е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на заемната
сума, срещу задължението на заемателя да върне кредита по реда и
условията,уговорени в договора. В правната сфера на заемодателя е възникнало
право на вземане за уговорената замена
сума, на което в правната сфера на заемателя съответства задължение за
връщането й. Представеният договор за заем е подписан за всяка от страните по
него. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Не се оспорва, че заемната
сума е реално предоставена на ответника - в договора се посочва /стр. 3 от договора/, че
сумата по кредита е получена. Видно от заключението на вещото лице, длъжникът е
извършил плащания на 6 погасителни вноски. Липсват доказателства, от които да
се установява, че ответникът е погасил останалите погасителни вноски и
задълженията си по процесния договор.
Вещото лице в заключението си посочва, че последното
осъществено от ответника плащане по кредита е било на 24.02.2015г., като
остатъкът от общата неплатена сума по кредита възлиза на 713.64 лв. Сборът на
тази сума е съвкупност от дължима главница, в размер на 599.48 лв., такси за
застраховоки, в общ размер на 51.51 лв., такса ангажимент от 62.48 лв. и лихва
за забава, в общ размер на 239.97 лв. Тъй като липсват данни за плащане от
страна на ответника, то съдът приема, че за посочените главница и лихва за
забава установителният иск се явява основателен и доказан. В останалата част –
за претендирана сума в размер на 52.06 лв. – възнаградителна лихва и за сумата
над 239.97 лв. до претендираните 264.75 лв. – за лихва за забава, искът подлежи
на отхвърляне, като недоказан. Към главницата следва да бъде присъдена и
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда – 23.08.2018г., до оконочателното й изплащане.
На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от
исковете - в размер на 107.27лв. /дължимата в настоящото производство държавна
такса се равнява на сумата от 25 лв., като останалата сума до внесените 75 лв.
се явява недължимо платена./.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ответника съобразно уважената част от
иска в размер на 64.36лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.С., ЕГН **********,***, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
ул.Хенрик Ибсен №15 ет.7, представлявано от Александер Викторов Грилихес,
следните суми: 599.48 лв. – главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № Crex 10803682/22.06.2014г., с 239.97 лв. - лихва за забава за периода от 06.08.2014г. –
07.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2018г. до
окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена Заповед
№ 2394/27.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 4261/2018г. по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на
вземането за възнаградителна лихва в размер на 52.06 лв. – за периода
05.08.2014г. – 05.07.2015г., както и за лихва за забава за сумата над 239.97
лв. до 264.75 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.И.С., с п.а., ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София, с п.а.
направените по настоящо делото разноски съразмерно с уважената част от исковете
в размер на 107.27 лв., както и съразмерно сумата 64.36лв. разноски по ч.гр.д. № 4261/2018г. по описа на Районен съд
Ст.Загора.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :