Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6 356 по описа за 2015 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 30 000 лв.
В исковата молба на П.П.П. се твърди,
че на 17.11.2014 г., около 22,10 часа, в гр. София, в района на кръстовището,
образувано между бул. „Панчо Владигеров“ и бул. „Сливница“ се е осъществило ПТП от водача на лек автомобил „Рено“
с рег. № *********– А.В.Н., който предприел навлизане в в кръстовището на
забранителен за него сигнал на светофарната уредба и при управление на концентрация
на алкохол в кръвта – 1,4 промила и управлявания от ищеца автомобил. Твърди се,
че в резултат на ПТП-то ищецът получил травматични увреждания - травма на
главата, изразяваща се в мозъчно
сътресение /комоцио церебри/, контузия с охлузване и пунктиформена рана в
дясната теменна област на главата. Твърди, че бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ със силно главоболие, световъртеж и гадене като бил приет за
наблюдение в клиниката по неврохирургия, където му била проведена терапия на
постелен режим с вливания на медикаменти. Твърди, че травмата на главата,
наложила спазването на постелен режим с избягване на психически и физически
натоварвания, избягване на четене и работа с компютър. Пътният инцидент указал
негативно влияние върху начина му на живот, както и този на семейството му.
Твърди се, че се чувствал подтиснат, изпитвал безспокойство, станал тревожен
без видима причина, изпитвал страх от автомобили и избягвал да шофира.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Рено”, да му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания.
Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Не са депозирани допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице на страната
на ответника e конституиран А.В.Н. и е приет за съвместно разглеждане обратен иск
срещу тях с правно основание чл. 274 ал. 1 т.1 от КЗ /отм./.
Ответникът по обратния иск оспорва
същия по съображения, заявени в писмен отговор от назначения му особен
представител – адв. Б.К..
Главният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. П., който поддържа заявеният обратен
иск.
Третото лице на страната на ответника
и ответник по обратния иск се представлява от адв. К. – назначен особен
представител.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К1172/18.11.2014
г., съставен от СДВР – отдел „ПП“, от който се установява, че на 17.11.2014 г.,
около 22.10 часа, в гр. София, на бул. „Панчо Владигеров“ в района на
кръстовището с бул. „Сливница“ се е осъществило ПТП от водача на лек автомобил
„Рено Лагуна” с рег. № *********– А.В.Н., управлявал автомобила с концентрация
на алкохол в кръвта от 1,5 промила, изпробван с „алкотест – Дрегер“ 7510, №
-0138, проба -04111 и лек автомобил „Форд Екскорт“ с рег. № ********,
управляван от П.П.П.. Посочено в протокола е, че от ПТП е пострадал П.П.П. с
работна диагноза – сътресение на мозъка, контузия и рана вдясно на главата.
По делото е представен съдебен протокол от 31.03.2015 г. по нохд 4998/2015
г. на СРС, НО, 5 състав, в който е обективирано споразумение, съгласно което А.В.Н.
се признава за виновен в това, че на 17.11.2014 г., около 22.10 часа, в гр.
София, по бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движение от бул. „Царица Йоана“
към кв. „Обеля“ управлявал МПС – „Рено Лагуна“ с рег. № ********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а именно – 1,4 на хиляда,
установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза – престъпление
по чл. 343б, ал.1 от НК.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че от
техническа гледна точна причините за настъпване на произшествието са от
субективните действия на водача на лек автомобил „Рено Лагуна“ с органите за
управление като водачът е имал техническата възможност да спре на забраняващ
сигнал на светофарната уредба, да пропусне движещите се на разрешаващ сигнал
пътни превозни средства, след което да продължи движението си.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото
лице д-р П.С.П.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то П.П.П. е получил „черепно –мозъчна травма – мозъчно
сътресение, контузия, охлузване и пунктиформена рана в дясната теменна област
на главата, контузия на поясната област“. Обоснован е извод, че контузията,
охлузването и пунктиформената рана в дясна теменна област са причинили на ищеца
болки и страдания за период от 7-10 дни, контузията на поясната област е довела
до болки на ищеца за периода от 10-15 дни. Обоснован е извод, че най интензивни
болки и страдания ищецът е търпял по време на болничното лечение. Вещото лице е
посочило, че лекостепенната черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение при
правилно лечение и режим отзвучава за период от 3-5 седмици.
В съдебно заседание от 13.02.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Д.А.П., съпруга на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от изводите на вещото лице,
изготвило САТЕ, която експертиза настоящият съдебен състав кредитира като
обективна и компетентно изготвена.
Установено по делото, от заключението на САТЕ е и обстоятелството, че
причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил «Рено
Лагуна», изразяващи се в предприетите от него действия по управление на
автомобила в нарушение на правилата за движение, изразяващи се в навлизане в кръстовището
на забранителен сигнал на светофарната уредба, което е нарушение на нормите на
чл. 12 ал.1 от ЗДвП и на чл. 50а от ЗДвП, пряко обуславящи противоправния
характер на деянието.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза. С оглед изводите на СМЕ са установени и търпените от ищеца болки и
страдания, техният интензитет и продължителност, същите се установяват и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел, чийто
показания настоящият съдебен състав цени с оглед правилото на чл. 172 от ЗДвП.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреди, настъпилата промяна в стереотипа му на
живот, подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда
по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението
съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /46 години/, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения /между 7 и 15 дни за
охлузванията и контузиите и 3 до 5 седмици възстановителен период относно
мозъчното сътресение/ настоящият съдебен състав счита, че при съобразяване
възрастта, интензитетът на страданието и продължителността на търпените от
ищеца неблагоприятни последици справедливо би било да се присъди сума от 10 000
лв. като за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По обратния иск с правно основание чл. 219 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 274
ал. 2 от КЗ/отм./:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск. С оглед гореизложените изводи за уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да разгледа предявения от ответника срещу третото
лице, обратен иск, с предмет – притезанието на ответника срещу деликвента за
процесното вземане.
Страните не спорят, че към момента на настъпването на застрахователното
събитие страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод
сключен договор за застраховка, покриващ риска „ГО”. По делото е установено, че
процесното застрахователно събитие попада в приложното поле на този договор. Страните
не спорят, а това се установява и от представения по делото протокол за ПТП, че
към датата на ПТП причинителят на
вредите е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,5 промила.
Следва
да се отбележи, че констативният протокол за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила относно факта,
че пред длъжностното лице – служител в ПП – СДП посочените лица – участници в
произшествието са направили изявленията, обективирани в протокола, както и
относно факта, че длъжностното лице е възприело наличието на представените пред
него документи. Този протокол не е оспорен по реда и в срока, предвиден в ГПК. На следващо място по делото е приложено споразумение,
сключено пред наказателния съд, от което се установява, че ответникът по
обратния иск е признат за виновен затова, че е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,4 промила. Споразумението е задължително за настоящия
съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК респ. чл. 413 ал.2 вр. с ал. 3
от НПК.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките
на чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и искът следва да бъде уважен за сумата от
10 000 лв. и отхвърлен за горницата до предявения размер. Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на
задължението му спрямо увредения – ищец по първоначалния иск т.е. условно – ответникът по обратния иск следва да
бъде осъден да плати процесната сума, след като ищецът по обратния иск изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалния иск. Началният момент на
претендираната законна лихва е от датата на плащането на обезщетението,
присъдено по главния иск.
. По разноските: Ищецът по първоначалния иск е заявил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие /стр. 151/, в който е посочено, че същото е платено авансово и в
цялост. По отношение на размера е заявено възражение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК от ответното дружество. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата от 1830 лв., като с
оглед фактическата и правна сложност на делото настоящият съдебен състав
намира, че това е адекватният размер на възнаграждението. Припадащата се част
от него с оглед уважената част от иска възлиза на сумата от 610 лв., която
следва да се присъди на ищеца на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по първоначалния иск не се
следват разноски с оглед липсата на изрично искане в тази връзка.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по обратния иск следва да
заплати по сметка на СГС ДТ и съдебни разноски, съобразно уважената част от
иска в общ размер на 516, 67 лв.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца по обратния иск се следва сумата
от 876, 67 лв. – припадащата се част от сторените разноски по него, съгласно
списъка по чл. 80 от ГПК, припадащи се на уважената част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на П.П.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 9 – адв. Г.Д. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 17.11.2014 г.
в гр. София, на кръстовището на бул. „Панчо Владигеров“ и бул. „Сливница“,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2014 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 30 000 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1
от ГПК сумата от 610 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 516, 67 лв. – дължима ДТ и разноски за
депозит за съдебни експертизи.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– А.В.Н..
ОСЪЖДА А.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Търговски дом, ет.4, офис
409 – адв. Б.К. по предявения
по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск да
заплати на основание чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ на З. „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 10 000
лв. – регресно вземане от ПТП от 17.11.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на изплащане на обезщетението от страна на З. „Б.И.“ АД на П.П.П.,
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв., както
и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 876, 67 лв. - разноски, след
като З. „Б.И.” АД изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния
иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: