РЕШЕНИЕ
№ 1343
гр. Бургас, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.Победа, ул.„Ген.Владимир Вазов“ № 3, с ЕИК *********, против Решение № 93 от
20.05.2022 г. по гр.д.522/2021 г. по описа на РС Карнобат (неправилно посочен в жалбата
като БРС), с което е отхвърлен искът на въззивното дружество за признаване за установено,
че Ж. Ч. Ч. от ***, дължи на ищеца сумата от 96,10 лв, за което задължение са издадени
фактури за периода от 25.04.2018 г. до 25.11.2019 г., които произтичат от потребени ВиК
услуги - доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период по фактури от
02.12.2017 г. до 31.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане
върху главниците в размер на 22,01 лв, дължимо за периода от 26.05.2018 г. до 28.01.2021 г.,
за които задължения е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 260122/04.02.2021 г. по ч.гр.д.207/2021 г. по описа на РС Карнобат.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. По-конкретно се твърди, че са
неправилни изводите на съда, че въпреки представените Декларация по чл.14 от ЗМДТ за
облагане на водоснабдения имот с данък върху недвижимите имоти и Удостоверение за
декларирани данни за собственост на недвижими имоти на територията на гр.Карнобат,
водени по партидата на ответника в данъчната служба, МДТ на Община Бургас, ищецът не е
провел успешно доказване на легитимацията на ответника като потребител на ВиК услуги.
Излагат се твърдения, че поради наследяването на имота, за който са доставени процесните
ВиК услуги, операторът служебно е разкрил информация относно промяната в
съсобствеността, а ответникът не е изпълнил задължението си срочно да се легитимира като
представи удостоверение за наследници и по този начин да се легитимира надлежно според
1
изискванията на закона и Наредба № 4, поради което ищецът е поискал събирането на
доказателства – заявил е искане за издаване на удостоверение за наследници на Т. Н. Ч. и на
родствената и връзка с ответника Ч., както и искания за снабдяване с данни за данъчно
задълженото за имота лице - а именно на основание чл.14 от ЗМДТ. Твърди се, че при липса
на записи в Имотния регистър, Служба вписвания, ВиК ЕАД не разполага с друга
процесуална възможност за индивидуализиране на потребителя на услугите.
Твърди се, че от представената Декларация се установява вписването на Ж. Ч. Ч.
като собственик на 1/2 ид.част от процесния имот; датата на промяна на обстоятелствата,
довела до подаването на тази декларация, в която ответникът е вписан на „01.12.2011 г.“ -
т.е. много преди отчетния период. Твърди се, че непредставянето на конкретен екземпляр от
титула за собственост не може да се вмени във вина на ищеца, тъй като титулът за
собственост не е индивидуализиран в подадената Декларация по чл.14 от ЗМДТ, а Община
Карнобат не е изпълнила задължението си да представи към самата декларация екземпляр от
титула за собственост, което ищецът е поискал. Твърди се, че доказателственото искане е
формулирано своевременно от ищеца и неизпълнението му от страна на адресата в неговата
цялост не води до извод за бездействие на ищеца.
Сочи се, че по делото е прието официално Удостоверение за декларирани данни
от ответника, в което фигурира процесния недвижим имот - деклариран като негова
собственост.
Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че представените Декларация по
чл.14 от ЗМДТ и Удостоверения за декларирани данни не съставлявали годно доказателство,
легитимиращо ответника като съсобственик на имота, тъй като в Декларацията се съдържа
подробно описание на процесния имот, принадлежността на вещните права върху него,
начина и момента на придобиване на правото на собственост. Твърди се, че представената
Декларация не е оспорена от ответника и нейното съдържание и последиците, които законът
и придава за окачествяване на един субект като данъчно задължено лице, поради качеството
си на собственик и/или ползвател, не е оборена. Изложени са подробни съображения.
Оспорват се и изводите на съда за недоказаност на претенцията и по размер.
Твърди се, че за установяване на размера на претенцията, ищецът е поискал назначаването
на съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на поставените задачи, свързани
именно с размера на иска, но съдът не се е произнесъл по това искане.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение като неправилно и да
уважи предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
С твърдението за допуснати процесуални нарушения са заявени искания по
доказателствата, допуснати от въззивния съд.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Ж. Ч. Ч. не е представил писмен отговор на
въззивната жалба. Представени са писмени бележки от назначения от съда на основание
чл.47 ГПК особен представител на въззиваемия – адв.Златко Костадинов, в които се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че обжалваното
решение е правилно и обосновано, както и, че първоинстанционният съд не е допуснал
твърдените от въззивника процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния КРС е образувано по исковата молба
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против Ж. Ч. Ч. от ***, за приемане за установено,
2
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 96,10 лв за предоставени от ищеца
ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период по фактури от
02.12.2017 г. до 31.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане
върху главниците в размер на 22,01 лв, дължимо за периода от 26.05.2018 г. до 28.01.2021 г.,
за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.207/2021 г. по описа на РС Карнобат. Твърди се, че Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е била издадена срещу наследниците на Т. Н. Ч.,
б.ж.на ***, един от които е ответникът Ж. Ч. Ч.. Сочи се, че Заповедта по чл.410 ГПК е била
връчена на длъжника Н. Ч. Ч., който не е подал възражение против нея в законовия срок,
поради което против този длъжник е издаден изпълнителен лист. Твърди се, че поради това,
че на длъжника Ж. Ч. Ч., заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че ответника Ж. Ч. Ч., като наследник по закон на Т.
Н. Ч., е собственик на ½ ид.част от водоснабден имот, находящ се в ***, и като такъв е
придобил качеството на „потребители на ВиК услуги“ по заведена партида в базата данни
на ищеца с абонатен № 835804.
Твърди се, че качество потребител на ВиК услуги на ответника произлиза от чл.3,
ал.1 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители
и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Твърди се, че в съгласно
чл.23, ал.4, изр.трето от ОУ на ищцовото дружество и чл.32, ал.4, предл.второ от Наредба №
4 от 2004 г., за процесния период, отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използване на мобилно електронно устройство, което е
причината да не съществува техническа възможност, абонатът да положи подпис, както при
използване на хартиен карнет.
Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок
са били издавани за процесния период данъчни фактури, в реквизитите на които фигурират
отчетените водни количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и
единичните цени на всяка една от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и
пречистване, които са били одобрени от КЕВР.
Сочи се, че ответникът Ж. Ч. Ч. не е заплатил своевременно задълженията по
издадените фактури в 30 дневен срок от датата на издаването на всяка от тях, поради което е
изпаднал в забава без да е необходимо да му се изпраща покана.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.79 и
чл.86 ЗЗД.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден
от назначения от съда особен представител на ответника. Исковата претенция се оспорва
като неоснователна и недоказана. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за
пасивната легитимация на ответника, както и за твърденията си за зоставени ВиК услуги в
претендирания обем.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като е
приел, че ищецът не е доказал нито, че някое от лицата Т. Н. Ч. и Ж. Ч. Ч. има качеството на
потребител на ВиК услуги, нито, че за посочения имот са доставени ВиК услуги в
претендирания обем.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
3
Ищецът е ВиК оператор, предоставящ ВиК услуги при публично известни Общи
условия.
За недвижимия имот, находящ се на адрес ***, водоснабден обект, видно от
представените Справка-извлечение за показанията на водомер /1387/14/ и заключението на
вещото лице по назначената във въззивното производство съдебно-техническа експертиза,
при ищеца е открита партида с титуляр – Наследници на Т. Н. Ч., с партиден номер 835804.
Установява се от представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства, че с Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията
на Република България по чл.26 от ЗМДТ, вх.№ 3570/17.03.1998 г., Ч. Ж. Ч. от ***, ЕГН
**********, е декларирал земя и сгради, находящи се на адрес ***, за който имот е
посочено, че е застроен с жилищна сграда и, че е водоснабден. Като собственици на имота са
посочени Ч. Ж. Ч. и Т. Н. Ч. с ЕГН **********. Като документ за собственост за имота в
данъчната декларация е посочено „49, том II, д.426, дата на издаване 24.11.1971“.
Декларирано е, че имотът е собствен на Ч. Ж. Ч. и Т. Н. Ч. при квоти по ½ ид.част. Същият
имот е деклариран и в представената също в първоинстанционното производство
Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане върху недвижими имоти, вх.№ 3570/29.07.2020 г.
на данъчнозадължено лице Ч. Ж. Ч., като за документ за собственост е посочено „НА
49/2/426“, като дата на придобиване на имота е посочено 24.11.1971 г. Като
собственици/ползватели на имота са посочени Ч. Ж. Ч., Т. Н. Ч., Ж. Ч. Ч. и Н. Ч. Ч..
Видно от представените във въззивното производство Удостоверение за
наследници на Т. Н. Ч. с ЕГН **********, след смъртта си на *** г., същата е оставила за
свои наследници по закон двамата си сина – Ж. Ч. Ч. и Н. Ч. Ч..
Видно от издадените от Община Карнобат писмо по ищцовото дружество и 2 бр.
Удостоверение за декларирани данни за Ж. Ч. Ч. /ответника/ и Н. Ч. Ч., че на 29.07.2020 г.,
поради изтичане на срока за подаване на декларация от наследниците, служебно е
прехвърлена на наследниците Декларация по чл.14 от ЗМДТ за недвижим имот, находящ се
на адрес: ***, кадастрален № 2022 от 89 квартал 129, УПИ парцел 10 по плана от 01.01.1989
г. Като документ за собственост е посочен „НА № 49/2/426; дата 24.11.1971 г.“.
На последно място, в НБД „Население“, като постоянен адрес на ответника Ж. Ч.
Ч., от 03.09.2012 г. е заявен: ***.
При така събраните по делото доказателства съдът приема за доказано, че
недвижимият имот на адрес *** /УПИ и построена в него жилищна сграда/, е придобит от Ч.
Ж. Ч. и Т. Н. Ч. с нот.акт № 49, том II, д.426, дата на издаване 24.11.1971 г., а след смъртта
им – по наследяване по закон, имотът е станал собственост на техните синове Ж. Ч. Ч.
/ответника/ и Н. Ч. Ч..
Съгласно изричната императивна уредба - §1, ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.8,
ал.7 и ал.9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
„потребители“ на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден
имот. Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на ВиК ЕАД гр.Бургас, при промяна на
собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок от датата на промяната
заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят за
справка документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или на правото на ползване на имота. Съгласно чл.62, ал.1 от Общите условия,
при смърт на потребител – физическо лице, наследниците са длъжни в 60-дневен срок да
подадат заявление но ВиК оператора за промяна на партидата.
Ето защо съдът приема, че ответникът Ж. Ч. Ч. и неговият брат Н. Ч. Ч., като
собственици на водоснабдения обект, имат качеството на потребители на ВиК услуги. Също
4
като собственици на имота, на основание чл.30, ал.3 от ЗС отговарят за тежестите и участват
в ползите от имота съобразно дела си в собствеността.
От приетата във въззивното производство СТЕ се установява, че в имота на адрес
*** има монтирано едно устройство за измерване на консумираната питейна вода от
абоната, което след 2013 г. се отчита само чрез индустриални мобилни компютри /“мобилно
устройство“/, като в случая, за процесния период в електронния карнет е отразено, че
водомерът е „видян“, а не „служебно“, или „по данни от клиента“, или „дистанционно“,
т.е.бил е предоставен достъп на служителя на водния оператор до измервателния уред,. При
този начин на отчитане /електронно/, по аргумент от чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., подпис от потребителя или от негов представител не се поставя в карнета.
Според вещото лице по СТЕ, в електронния карнет за водомера на процесния
имот е отразено потребено количество питейна вода за процесния период в размер на 90
куб.м., колкото е посочено и в исковата претенция, позоваваща се на извлечението от
показанията на водомера и на издадените за същия период фактури. Също според вещото
лице, цените на доставените ВиК услуги по приложените към исковата молба фактури за
процесния период, отговарят на одобрените КЕВР цени за съответния период.
При така установената фактическа обстановка и по изложените съображения,
съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
Предвид основателността на главния иск, съдът намира за основателен и
акцесорния иск за обезщетение за забава. По отношение на този иск следва да се добави, че
съгласно чл.44 от Общите условия на ищцовото дружество, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора, а съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови уважаване на предавените
искове.
При така постановения резултат, на въззивника следва да се присъдят съдебни
разноски, както следва: за въззивното производство – общо 550 лв /50 лв за заплатена
държавна такса, 50 лв – за възнаграждение на особен представител, 350 лв – за
възнаграждение на вещо лице и 100 лв – за юрисконсултско възнаграждение/; общо 515 лв
за първоинстанционното производство /75 лв за заплатена държавна такса, 10 лв – държавна
такса за съдебни удостоверения, 300 лв - за възнаграждение за особен представител на
ответника, 30 лв депозит за свидетел и 100 лв – за юрисконсултско възнаграждение /; и
общо 37,50 лв за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 93 от 20.05.2022 г. по гр.д.522/2021 г. по описа на РС
Карнобат и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. Ч. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес
*** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, кв.Победа, ул.„Ген.Владимир Вазов“ № 3, с ЕИК *********, сумата от 96,10 лв
/деветдесет и шест лева и десет стотинки/, за което задължение са издадени фактури за
5
периода от 25.04.2018 г. до 25.11.2019 г., които произтичат от потребени ВиК услуги -
доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период по фактури от 02.12.2017 г. до
31.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 22,01 лв /двадесет и два лева
и една стотинка/ - обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер на, дължимо
за периода от 26.05.2018 г. до 28.01.2021 г., за които задължения е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260122/04.02.2021 г. по
ч.гр.д.207/2021 г. по описа на РС Карнобат.
ОСЪЖДА Ж. Ч. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.Победа, ул.„Ген.Владимир Вазов“ № 3, с ЕИК *********, съдебни разноски, както
следва: общо 550 лв /петстотин и петдесет лева/ за въззивното производство; общо 515 лв
/петстотин и петнадесет лева/ за първоинстанционното производство и общо 37,50 лв
/тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ за заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6