Решение по дело №163/2024 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 64
Дата: 3 юли 2024 г.
Съдия: Вяра Атанасова Атанасова
Дело: 20241450200163
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. М, общ. М, обл. В, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Вяра Ат. Атанасова
при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева
като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно
наказателно дело № 20241450200163 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
К. Н. Х. от град Б чрез пълномощник адв. С. К. от ВрАК е обжалвал
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № *****, издаден
от ОДМВР В, с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2
от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева. Оплакванията са свързани с неправилна правна квалификация на
деянието и липса на доказателства в подкрепа на описаната в електронния
фиш фактическа обстановка. На тези основания се иска отмяна на обжалвания
акт.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Процесуалният му представител адв. С. К. от ВрАК е изразил становище
в подкрепа на искането за отмяна на електронния фиш, тъй като
доказателствата по делото не сочат по категоричен начин за наличие на
виновно поведение у жалбоподателя. Претендират се разноски под формата на
адвокатско възнаграждение. Приложен е списък по чл.80 ГПК.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не
е изразил становище пред настоящата инстанция.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално
допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 13.04.2021 година служебен автомобил и служители на ОДМВР В се
намирали на Главен път *** км. ***+*** извън населено място с посока на
движение от град В към град Б. Те предварително били установили на
автоматичен режим на работа техническото средство – система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 515.
Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на
МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато тя
превишавала въведеното с пътен знак В 26 ограничение 40 км./час, заснемало
автоматично автомобила. В 10:04 часа МПС – лек автомобил „СТ 1.8 125“ с
регистрационен номер *****, попаднало в обсега на действие на техническото
средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 58 км/ч при
максимално допустима за този пътен участък 40 км/ч. Тъй като автомобилът
се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в
последствие обработка на данните от техническото средство била направена
проверка в АИС на КАТ, която показала, че лекият автомобил „СТ 1.8 125“ с
регистрационен номер ***** е собственост на К. Н. Х.. За констатираното
нарушение на Х. бил издаден обжалвания в настоящето производство
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № *****.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства и веществени доказателствени средства.
Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в
жалбата от К. Х., приема, че същата е основателна, но по други съображения:
Електронният фиш е издаден на жалбоподателя за управление на МПС в
извън населено място със скорост, надвишаваща въведеното в този участък с
пътен знак В26 ограничение на скоростта 40 км/час, с което е нарушен чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно общата разпоредба на чл.21 ал.1 ЗДвП, при
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство
категория „В“ е забранено да превишава в извън населено място 90 км./час.
Според ал.2 на чл.21 от същия закон, когато стойността на скоростта, която не
2
трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с
пътен знак. От наличното в електронният фиш описание на нарушението
става ясно, че в района на гл. път **** км.***+*** е поставен пътен знак В26,
с който е въведено ограничение на скоростта 40 км./час. Тези фактически
положения се подкрепят изцяло от писмените доказателства, по-конкретно
приложената по делото схема на вертикалната сигнализация и хоризонтална
маркировка на участъка. При това положение деянието, описано в
обстоятелствената част на електронния фиш е следвало да бъде правно
квалифицирано като нарушение по смисъла на чл.21 ал.2 ЗДвП, каквото обаче
не е сторено. Дори да се приеме, че правната квалификация на деянието е
прецизна, то доказателствата по делото сочат липса на виновно поведение у
жалбоподателя. Изхождайки от данните за мястото на нарушението в
електронния фиш, които не внасят достатъчно яснота, съдът е изискал от
Областно пътно управление В информация досежно местоположението на
км.***+*** в рамките на Главен път ****. От съдържанието на постъпилото
писмо № 11-00-62/31.05.2024 година от Директора на ОПУ В /л.36 от делото/
става ясно, че въпросният километър от Главен път *** в посока на движение
М – Б попада в района на кръстовището за стадион „Л“ при гр.М,
непосредствено след моста на р.*****. На тази база съдът е изискал и е
получил от същата институция схема на вертикалната сигнализация и
хоризонтална маркировка на участъка от път *** в района на км. ***+*** към
датата на нарушението 13.04.2021 година /л.37-л.38/, която е била приета като
доказателство по делото. От схемата /л.37/ е видно, че отдясно на км.161+680
от Главен път **** с посока на движение от град М към град Б /гр.София/,
отбелязано със стрелка и надпис „начало на мостово съоръжение“ е поставен
пътен знак А15 в комбинация с пътен знак В26 /40 км./. Това място е
непосредствено преди моста на река *****. Краят на мостовото съоръжение,
отбелязан на схемата със стрелка и надпис /л.38/, е непосредствено преди
км.***+***, а същият километър вече попада в района на кръстовището за
стадион „Л“. След като е извършил преценка на събраните по делото
доказателства и наличната в електронният фиш фактическа обстановка, този
съд счита, че претендираното нарушение не е налице. Обсъдените по-горе
доказателствени източници безспорно установяват наличието на пътен знак
А15 в комбинация с пътен знак В26 в района на км.***+*** от Главен път ***
с посока на движение гр.В /гр. М/ – гр.Б, с който е въведено ограничение на
3
скоростта 40 км./час. В документите обаче, съдържащите се, както в
административно-наказателната преписка, така и в съдебното дело, не са
налични данни, позволяващи да се приеме, че са спазени изискванията на
Наредба №18/23.07.2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци
/наричана по-надолу Наредбата/. Според чл.62 ал.1 от наредбата, когато на
едно място са поставени едновременно предупредителен пътен знак за
опасност от група „А“ и пътен знак за въвеждане на забрана от група „В“,
действието на въведената забрана е в сила до края на опасността,
сигнализирана с предупредителният пътен знак. В чл.20 ал.1 т.2 от същата
наредба са регламентирани разстоянията, на които следва да се поставят
предупредителните пътни знаци преди опасността. За извън населено място
предупредителните пътни знаци за опасност се поставят на разстояние от 100
до 150 метра преди опасността, което позволява да се приеме, че максимално
на 150 метра от предупредителният пътен знак започва посочената опасност. В
тази връзка е необходимо да се изследва въпроса за дължината на опасния
пътен участък, попадащ в обхвата на чл.62 ал.1 от наредбата, тъй като освен
предупредителният е действал и забранителен знак от група „В“. Съгласно
чл.20 ал.4 от Наредбата, при необходимост от сигнализиране на опасност по
по-дълъг от 50 м. пътен участък дължината на участъка се указва с
допълнителна табела Т2. Доказателствата по делото, в частност представената
схема на вертикалната сигнализация и хоризонтална маркировка на участъка
от път *** в района на км. ***+***, не сочат наличие на подобна
допълнителна табела. При това положение настоящият състав приема, че
действието на забраната, въведена с пътен знак В26 до края на опасността е
200 метра /150 метра от началото на опасността с поставен предупредителният
пътен знак А15, ведно със знака В26 и 50 метра дължина на пътният участък с
опасността, указана с този предупредителен пътен знак при липса на табела
Т2/. Според Протокола за използваното техническо средство /л.41 от делото/,
АТСС е било разположено на 300 метра от забранителният знак В26, което на
практика означава, че контролът на скоростта с АТСС е обхващал и участък от
100 метра, който е останал необхванат от ограничението на въведената
забрана с пътен знак В26, поставен в комбинация с предупредителният пътен
знак А15 с обща зона на действие 200 метра. При така установените факти е
налице основателно съмнение доколко АТСС е било в състояние да
регистрира превишение на скоростта на движение на процесното МПС в
4
последните 100 метра на контролирания участък, където забраната, въведена с
пътен знак В26, вече не е действала. Освен това, доказателствата по делото не
установяват с необходимата категоричност мястото, където нарушението е
било фиксирано и дали то попада в контролирания участък от 200 метра след
забранителния пътен знак В26, съобразно поставеният заедно с него
предупредителен знак А15 и при липсата на указателна табела Т2, при все, че
в електронния фиш е записано като място на извършване на нарушението км.
***+***, а от схемата на вертикалната сигнализация и хоризонтална
маркировка на участъка от път *** в района на км. ***+*** става ясно, че
пътни знаци В26 и А15 са поставени в комбинация на км. 161+680, т.е на 320
метра преди мястото на контрол при действащо ограничение на скоростта на
разстояние от общо 200 метра, според изискванията по чл.62 ал.1 вр. чл.20
ал.1 т.2 от Наредба №18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, както и при липса на сигнализация с табела Т2 за опасност по по-дълъг
от 50 метра пътен участък. /аргумент по чл.20 ал.4 от цитираната наредба/.
Прегледът на приложената в административно-наказателната преписка по
делото снимка /л.16/ позволява да се направи извода, че процесното МПС е
било заснето максимално близо до използваното от контролните органи
АТСС, т.е, това е станало в участък при отпаднало ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак В26. Изхождайки от изложените дотук съображения
настоящият състав счита, че събраните доказателства, подробно обсъдени в
мотивите дотук, не установяват по безспорен начин наличие на виновно
поведение от страна на жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че
същият е извършил нарушение по смисъла на Закона за движението по
пътищата. При това положение обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен като неправилен.
При решаването на спора по същество, съдът е длъжен да се произнесе и
относно възлагането на разноските, ако такива са реализирани в хода на
производството. Това произтича от чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и ТР №
3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Според чл.63д ал.1 ал.2 ЗАНН,
в съдебните производства пред районен и административен съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК, като ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
5
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по
производството и възнаграждението на един адвокат, ако жалбоподателят е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото дело,
жалбоподателят е ангажирал като пълномощник по договор за правна защита
и съдействие, и пълномощно адв. С. К. от ВрАК, който е участвал в
проведеното съдебно заседание. От посочените по-горе документи става ясно,
че в хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя са
реализирани разноски в размер на 400 лева. Приложен е и списък по чл.80
ГПК. Според чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. бр. 88/04.11.2022 година/
ако административното наказание е под формата на глоба възнаграждението
се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба.
Видно от разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 *** лева,
възнаграждението е в размер на 400 лева. Видно от съдържанието на
процесният електронен фиш, на жалбоподателят е наложено наказание глоба в
размер на 50 лева. Отчитайки фактическата и правна сложност, обема
доказателствен материал, събран и проверен в при разглеждането на делото,
както и възраженията за прекомерност, направени от наказващият орган в
съпровождащото преписката писмо, настоящият състав приема, че в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени в пълен размер направените от него
разноски, платими от ОД МВР В.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
*****, издаден от ОДМВР В, с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на К. Н. Х. от гр. Б е наложено,
на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП, административно наказание
6
глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР В да заплати на К. Н. Х. от град Б, с ЕГН
********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи направени по
делото разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Административен съд В в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – М: _______________________
7