Р Е Ш E Н И Е
№ 176
Гр. Перник, 23.10.2023
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети септември
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова
от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно
дело № 120 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е
по искова молба на С.И.С., с ЕГН **********,***, чрез
адвокат А.Д. ***, с адрес ***, ет. 1, ап. 5 срещу Областна дирекция на МВР
Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 за присъждане
на неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, представляващи претърпени болки
и страдания, вследствие на незаконното задържане със Заповед за задържане на
лице от 09.07.2022 година, отменена с Решение № 74/30.03.2023 година,
постановено по к.а.н.дело № 37/2023 година по описа на Административен съд –
Перник за периода от 09.07.2022 година /дата на задържане/ до 30.03.2023 година
/дата на отмяна на заповедта за задържане/. Ищецът претендира и законна лихва върху
претенцията представляваща неимуществени вреди считано от датата на подаване на
исковата молба – 21.04.2023 година до окончателното й изплащане. С Определение
от 19.06.2023 година на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК, в проведеното съдебно заседание настоящия съдебен състав е допуснал
изменение на исковата претенция, като същата се счета предявена за сумата от
5 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди за посочения
период, ведно със законната лихва. Ищецът заявява, че на 09.07.2022 година, в
01.35 часа, в гр. Т., е задържан със Заповед за задържане за срок от 24 часа в
РУ Т. за установяване на самоличността му от служители на РУ Т. при ОДМВР Перник,
като са му поставени белезници преди самото задържане, поради непредставянето
на лична карта за самоличност, въпреки че десетина свидетели са посочили неговата
самоличност /имена, част от ЕГН и адреса/. Вследствие на задържането на ищеца
са причинени наранявания на тялото, изразяващи се в охлузване и оток на дясната
предмишница, удостоверено със съдебно медицинско удостоверение от 11.07.2022
година. Твърди, че е уважавана личност в гр. Т., ползва се с авторитет и
безупречна репутация в населеното място и неговите жители, където всички го
познават. Има чисто съдебно минало, няма противообществени прояви и нарушения,
до момента на задържането. Собственик е на единствения строителен магазин в гр.
Т.. Ищецът твърди, че вследствие на отменената като незаконосъобразна
заповед е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни
емоционални усещания и негативни преживявания, като страдание, неудобство,
притеснение, чувство на безпомощност, унижение и накърняване на личното
достойнство и авторитет сред обществото. Наред с това незаконосъобразната
заповед е ограничила правото му на свободно придвижване. Отмененият като
незаконосъобразен административен акт е оказал неблагоприятна промяна в
психическото и емоционално състояние на ищеца, представляващо пряка и
непосредствена вреда.
В хода на устните състезания по делото процесуалния представител
на ищеца адвокат А.Д. *** моли
съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан, като развива подробни
съображения. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В хода на устните състезания по делото ответника Областна дирекция на МВР Перник, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт С.С. моли съд да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан по подробно изложени съображения в писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
В хода на устните състезания по делото представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение
за основателност на предявения иск, като е налице фактическия състав на чл. 1
от ЗОДОВ, поради което моли съда да го уважи, като намали размера на исковата
претенция.
Административен
съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания,
доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по
реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от Заповед за задържане на лице рег. № 361зз-9
от 09.07.2022 година, издадена от старши полицай К.Р.Л. при РУ Т. към ОДМВР
Перник, настоящия ищец е задържан на 09.07.2022 година, в 01.35 часа за срок от
24 часа, като е освободен на 09.07.2022 година, в 02.40 часа.
От Декларация от 09.07.2022 година се установява, че настоящия
ищец е бил запознат с правата си по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР.
С Решение № 42 от 06.12.2022 година, постановено по
административно дело № 139 по описа за 2022 година на Районен съд Т. жалбата на
С.И.С. – настоящ ищец срещу Заповед за
задържане на лице за срок от 24 часа рег. № 361зз-9 от 09.07.2022 година е била
отхвърлена.
С Решение № 74 от 30.03.2023 година, постановено по касационно
административно дело № 37 по описа за 2023 година на Административен съд –
Перник така постановеното съдебно решение по административно дело № 42 по описа
за 2022 година на Районен съд Т. е отменено, като вместо него е отменена
Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа рег. № 361зз-9 от 09.07.2022
година, като незаконосъобразна.
От Амбулаторен лист № 1509 от 09.07.2022 година, 12:20
часа, издаден от МЗ-Център за спешна медицинска помощ гр. Перник, филиал Т., се
установява, че след извършен медицински преглед ищеца има оток, охлузвания и
зачервяване на дясната част на предмишницата, както и намалена сетивност на
първи, втори и трети пръст на дясната ръка.
От съдебномедицинско удостоверение № 153/2022 година,
издадено на 11.07.2022 година от началника на съдебномедицинско отделение при
МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник се установява, че при извършен преглед на
11.07.2022 година, в 10.15 часа е установено охлузване по дланна повърхност на
дясната ръка, вследствие на твърд тъп предмет по начин и време съобщено от
пострадалия, което му е причинила болка.
От съдебномедицинско удостоверение № 245.07/2022
година, издадено от катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински
университет София се установява, че след извършен медицински преглед на ищеца е
установено в долната трета на дясната предмишница циркулярно разположено
охлузване с надигната кафеникава коричка, както и в същата област има оток на
предмишницата, както и оплаквания за изтръпване на показалеца и палеца на
дясната ръка. В заключение е установено, че на настоящия ищец са му причинени
болки и страдания.
По делото е представено извлечение за актуално
състояние от търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска
цел, от което се установява, че настоящия ищец е едноличен собственик на
капитала на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Т., ул. „***“,
бл. ***, с предмет на дейност – търговска, транспортна и строителна дейност.
Представена е регистрационна карта за земеделски
стопанин, издадена от министерство на земеделието, храните и горите, от която
се установява, че настоящия ищец е регистриран земеделски стопанин.
От удостоверение за семейно положение, съпруга и
деца изх. № 5 от 19.04.2023 година на община Т. се установява, че настоящия
ищец има съпруга и две малолетни деца.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани две
групи свидетели: свидетелите М.В.Е. иВ.Б.М., водени от страна на ищеца и
свидетелите К.Р.Л. и В.В.Б., водени от страна на ответника по иска.
От показанията на свидетелите М.В.Е. иВ.Б.М. се
установява, че познават ищеца от дълги години, като В. е бил съученик с него,
както и целия град го познава, тьй като гр. Т. е малък град. Заявяват, че ищеца
има фирма за строителни материали, както и женен с две деца. Свидетелите
заявяват, че през месец юли 2022 година, в питейно заведение, около 23:30 часа
дошли двама униформени полицай, когато им поискали на всичките личните карти. Настоящите
свидетели дали своите лични карти, като ищеца заявил, че не е в него и поискал
да отиде до дома си да я вземе, който се намирал на 50 – 100 метра от мястото
на проверката. Междувременно всички присъстващи заявили, че познават ищеца,
като казали неговите имена и адрес. Въпреки това единият полицай му сложил
белезник на едната ръка, а другия на неговата. При самото слагане на белезника
на дясната ръка на ищеца, последния претърпял силна болка. След това двамата
полицейски служители в присъствието на свидетеляВ.Б.М. завели ищеца в РУ Т..
Четиримата извървели разстоянието пеша. При влизане в РУ Т. дежурния полицай
попитал „какво става“, тьй като познавал ищеца и свидетеля. След установяване
самоличността на ищеца, последния бил освободен. Свидетелите заявяват, че след
случая С. /настоящ ищец/ станал по – различен, по – нервен, по – напрегнат, тьй
като в града се говорело, че е престъпник. Вследствие на това ищеца се затворил
в себе си, излизал рядко, чувствал се изложен пред жителите на града.
Допълнително на това, неговата съпруга и той не общували с останалите
съграждани. Към днешна дата ищеца имал подобрение в поведението си, но все още
не е същия човек. Така дадените
свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира като непосредствено
възприети, обективни, последователни и кореспондиращи с приетите по делото
писмени доказателства, както и с показанията на свидетелите К.Р.Л.
и В.В.Б. /полицейски служители/.
От показанията на свидетелите К.Р.Л. и В.В.Б. се
установява, че през месец юли 2022 година били изпратени на „нощна тишина“ на
кафе на ул. „***“ извършили проверка, като поискали личните карти на
присъстващите около десет човека. Едно от лицата не е дало личната си карта,
при което останалите казали имената му и че го познават, тьй като живее в гр. Т..
Въпреки това единия свидетел му поставил белезник на едната ръка и отишли пеша
до РУ Т.. При поставянето на белезника ищеца изпитал болка, като свидетеля Б.
заявява, че прекратили, тьй като за административно нарушение не си заслужава.
При задържането настоящия ищец заявил, че не е престъпник. Ищецът бил придружен
от свидетеляВ.Б.М., като при влизане н районното управление дежурния полицай,
който бил местен познал ищеца, като му извадили данните, написали му АУАН и
след около 2 часа го освободили. Така
дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира като
непосредствено възприети, обективни, последователни и кореспондиращи с приетите
по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество предявения иск за
неимуществени вреди е основателен.
Настоящият
съдебен състав намира, че предявения иск е допустим, като предявени от лице,
претендиращо неимуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен индивидуален
административен акт, а именно Заповед за полицейско задържане на лице за 24
часа рег. № 361зз-9 от 09.07.2022 година. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно
която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая, ищецът претендира вреди настъпили от отменен като незаконосъобразен
индивидуален административен акт, издаден от административна дейност /от полицейски
служител/ при РУ Т. към ОДМВР Перник, което е юридическо лице. Ето защо е редовно предявен иска, от
надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай по предявения иск се
претендират неимуществени вреди настъпили от отменен като незаконосъобразен
индивидуален административен акт. Съгласно
посочената по – горе правна норма /чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/ под вреда следва да
се разбира всяко неблагоприятно
изменение в имуществената или личната сфера на гражданина или юридическото
лице, което е настъпило като последица от незаконосъобразния административен
акт, действието или бездействието на длъжностните лица, действащи при или по
повод административна дейност. Обемът на отговорността се регламентира от
нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, като на обезщетение подлежат всички имуществени и
неимуществени вреди. Тук са включени претърпени загуби, пропуснати ползи /при
ФЛ и ЮЛ/ и неимуществени вреди, засягащи личността в нейната цялост /физическа,
психологическа, ментална/.
Фактическият състав на
отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на
вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и
вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е
обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на
отговорността.
Първия елемент на фактическия състав на отговорността
е наличие на незаконосъобразен административен акт – индивидуален /в случая/,
общ или нормативен. От своя страна това е елемент от фактическия състав на
отговорността, но от друга е процесуална предпоставка за допустимост на иска.
Актът следва да е отменен по един от способите за това, от по – горестоящия
административен орган /чл. 97, ал. 1 АПК/, при възобновяване на производството /чл.
103, ал. 5 от АПК/ или от съда – чрез отмяната му с влязъл в сила съдебен акт. В
случая с Решение № 74 от 30.03.2023 година, постановено по касационно административно
дело № 37 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник е отменена
като незаконосъобразна издадената заповед за задържане. Следователно е налице
първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ –
незаконосъобразен административен акт при изпълнението на административна
дейност.
Вторият елемент на фактическия състав на отговорността
– настъпилите неимуществени вреди, които видно от събраните по делото писмени
доказателства, свидетелските показания изслушани в хода на съдебното
производство настоящият съдебен състав приема за настъпили безспорно. Неимуществен вреди са нематериални блага като накърнен
обществен престиж, пропусната възможност за професионална реализация,
страдания, незачитане на човешко достойнство, право на свобода на личността, и
други. В изпълнение на издадената заповед за задържане на 09.07.2022
година, в0 1:35 часа настоящия ищец е задържан, като непосредствено след това
се появили първите признаци на болки и страдания в дясната ръка при поставянето
на белезник /длан, пръсти и предмишница/. Причинените болки са констатирани непосредствено
след освобождаването /09.07.2022 година/ и на следващия ден, видно от приетите
по делото медицински документи, а именно: амбулаторен лист № 1509 от 09.07.2022
година, 12:20 часа, издаден от МЗ-Център за спешна медицинска помощ гр. Перник,
филиал Т., съдебномедицинско удостоверение № 153/2022 година, издадено на
11.07.2022 година от началника на съдебномедицинско отделение при МБАЛ „Рахила
Ангелова“ АД, гр. Перник и съдебномедицинско удостоверение № 245.07/2022
година, издадено от катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински
университет София. Категорично от медицинската документация, издадена от
различни лечебни заведения е констатиран идентичен здравен статус на ищеца –
причинени са му болки и страдания, вследствие на охлузвания и оток на дясната
предмишница, както и изтръпване на три пръста на дясната ръка. Така
констатираните болки и страдания са продължили и са констатирани и през
следващите два дни след освобождаването на ищеца, видно от извършените
последователни медицински прегледи, както се посочи по – горе. Така
установените обективни признаци от здравословното състояние на ищеца се
доказват и изцяло подкрепят еднозначно от свидетелските показания, както на ищеца, така и на ответника по иска.
Както се посочи по – горе неимуществен вреди могат да
бъдат както болки и страдания, така и накърнен обществен престиж, незачитане на
човешко достойнство, право на свобода на личността. Ето защо преживените болки
и страдания не са единствените морални вреди. В случая ищеца претендира
неимуществени вреди, както от претърпени болки и страдания, така и от нарушена репутация
в населеното място и неговите жители, където всички го познават, наличие на отрицателни
емоционални усещания и негативни преживявания, като страдание, неудобство,
притеснение, чувство на безпомощност, унижение и накърняване на личното
достойнство и авторитет сред обществото. В конкретния случай от събраните по
делото доказателства /свидетелски показания/ безспорно се установи, че вследствие
на незаконосъобразното задържане ищеца е променил своето поведение в
семейството си, сред своите приятели и местната общественост. Същият е станал по –
различен, по – нервен, по – напрегнат, тьй като в града се говорело, че е
престъпник. Вследствие на това ищеца се затворил в себе си, излизал рядко,
чувствал се изложен пред жителите на града. Ищецът бил подложен на силен стрес, психично напрежение и чувство на
несигурност, което състояние продължава и към настоящия момент, макар и с по –
малък интензитет. В заключение следва да се отбележи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при
конкретните обстоятелства, описани подробно по – горе. Следователно е
налице и вторият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ –
незаконосъобразен административен акт при изпълнението на административна
дейност.
Третият елемент на фактическия състав на отговорността
– настъпилите неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отменения
като незаконосъобразен административен акт. Видно от събраните по делото
писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че преди
задържането на ищеца с отменената заповед за задържане е имал нормално
емоционално и психическо поведение сред местната общественост /семейство,
приятели/, без да е бил осъждан или други противообществени прояви, което е от
своя страна е в основата на изградения авторитет и достойнство в гр. Т.. Свидетелските показания са в подкрепа на
изложеното. Безспорно изживения стрес при задържането е в пряка и
непосредствена връзка с причинения вредоносен резултат /неимуществени вреди/,
който продължава и към настоящия момент. Ето защо има пряка и непосредствена
връзка между отменения като незаконосъобразен индивидуален административен акт и
причинената вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. В случая може да се счита, че
увреждането е настъпило по повод извършването на административна дейност, съответно
връзката между тях е пряка и непосредствена.
При
преценка на интензивността на въздействие на отменения като незаконосъобразен
административен акт следва да бъде отчетен периодът на изживените болки и
страдания, а именно от датата на задържането 09.07.2022 година до датата на неговата
отмяна 30.03.2023 година/, който период от почти една години е значителен, с
оглед обстоятелството, че в резултат на това издадения незаконосъобразен акт ищецът
е изпитвал силни болки и страдания. От друга страна от тази дата до датата на отмяна
на заповедта за задържане ищеца все още продължава да преживява случилото се,
както и са налице отрицателни емоционални признаци. В случая настоящият съдебен
състав приема, че е налице сериозно ограничение в правната сфера на ищцата,
което е довело до настъпване на твърдените неимуществени вреди – болки,
страдания, безпомощност, безсилие, накърнен обществен престиж, незачитане на
човешко достойнство и право на свобода на личността.
С
оглед на изложеното настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице изискуемите
кумулативни материално предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с
претендираните неимуществени вреди в резултат на отменения като незаконосъобразен
административен акт – Заповед за полицейско задържане на лице за 24 часа рег. №
361зз-9 от 09.07.2022 година.
Относно
размера на претендираните неимуществени вреди следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, като размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „Справедливост“
е морално – етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на
овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по – горе обстоятелства и периода на исковата претенция,
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, настоящия съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен
при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5
000 /пет хиляди/ лева за периода от 09.07.2022 година до 30.03.2023 година,
ведно със законната лихва от 21.04.2023 година до окончателното й изплащане. С
това обезщетение ще се репарират напълно претърпените от ищеца неимуществени
вреди. В посочения смисъл е Решение № 12 646
от 25.11.2015 година, постановено по адм. дело № 605/2015 година на Върховния
административен съд на Република България, III отделение.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното
искане за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи съразмерно
с уважената част от иска, поради което ответника следва да му заплати сумата от
960 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на С.И.С., с ЕГН **********,*** сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като
незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице рег. №
361зз-9 от 09.07.2022 година за периода от 09.07.2022
година до 30.03.2023 година, ведно със законната
лихва, считано от 21.04.2023 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на С.И.С., с ЕГН
**********,*** сумата от 960 /деветстотин
и шестдесет/ лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/