Р E Ш Е Н И Е
№ 25.11.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 2497 по описа
на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е потребител на
ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК“, с. Орешник, Община Тополовград, който обект е присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция“ 20 kV,
собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва
със съоръжения негова собственост. Измерването на консумираната ел. енергия на
този обект се осъществявала посредством собствения на дружеството ищец
трафопост на ниво ниско напрежение /НН/.
Ищецът заплащал на ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД по силата на чл.42 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД /, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от
10.05.2003г., изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и
мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, на „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД.
Ищецът твърди, че през периода от
01.11.2014г. до 30.11.2014 г. е заплатил на ответното дружество сумата 1153,11
лв. по фактура № **********/30.11.2014 г., представляваща такса за пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца
- Помпена станция „ОРЕШНИК“, намираща се в с. Орешник, Община Тополовград.
Посочената сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия,
от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било
разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник“, като ищецът
твърди, че измерването по този начин, и конкретно на това място, било
незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми.
Сочи, че считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР,
цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, цена за пренос
на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата
нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху
използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за
търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. А при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа
към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
В конкретния случай ищецът изяснява, че за
Помпена станция „Орешник“, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград“ 20
kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция“
20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., и започвал от Подстанцията, като достигал до
ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода“. От същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV
/киловолта/ на Помпена станция „Орешник“. И електропровода „Венеция“ 20 kV, и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в
които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това, измервателното
средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде
монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград“ 20 kV и
Електропровод „Венеция“ 20 kV., в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в
самото ЗРУ на „Орешник“.
Във връзка с мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, ищецът е отправял няколкократни писмени
искания до ответника с искане за промяна на мястото и нивото на измерване и на
други електропроводи, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция“
не било променено мястото на измерване.
Във връзка с това ищецът отново изпратил
Писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което посочил, че желае да бъде изместено
мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно
напрежение в Подстанция гр. Тополовград, като били посочени изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“
с. Орешник
-ИТ 2939033 „ВиК“ с. Капитан Петко Войвода
/сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“/с.Кап. Петко Войвода.
Ответникът обаче не извършил исканата
промяна. Поради това независимо, че ищецът бил собственик на Електропровод
„Венеция“ 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в
обекта ЗРУ даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН,
ответникът продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия
процесен период вместо на ниво средно напрежение. Посочените обекти били
собственост на ищеца от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството било по силата на Заповед №
135/12.12.1995 г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара
Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези
активи са предадени на дружеството ни.
За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и
издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 800,00 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„Орешник“, ИТ № 2939032, за периода 01.11.2014 г. - 30.11.2014 г.,
представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение по фактура № **********/30.11.2014г., от
общо платена сума за цена пренос в размер на 1153,11лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата.
В законоустановения срок ответникът е
подал отговор на исковата молба и заема позиция за неоснователност на иска.
Сочи, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а
от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Признава, че се намира в договорни отношения с
ищеца като по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на ищеца с кл.№ ********** и няколко места на потребление
(ИТН), едно от които било процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по общите
условия ответникът е доставил в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечната
фактура, представена към исковата молба и отговора, стойността на част от която
съставлява исковата сума.
Отново сочи, че ищецът бил клиент на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона
за енергетиката /ЗЕ/ и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД (електроразпределително
дружество). Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез
разпределителната мрежа при публично известни общи условия /чл. 98а ЗЕ/. Между
ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД по силата на общи условия бил сключен
договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН
България Електроразпределение4 ЕАД, било притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени. Обектите на ищеца били присъединени към електроразпределителната
мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД на ниво ниско напрежение.
Признава, че след присъединяването на
обектите /чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните
съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско напрежение/ ищецът е подал
искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво
средно напрежение, но оспорва, че към искането си за промяна на мястото
измерване на електрическата енергия ищецът е представил доказателства за
собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове.
Всички доказателства за собственост, представени по преписката сочели, че
правото на собственост е на Община Тополовград, а не на ищеца. Исканите от
ответника доказателства за собственост били представени в цялост едва с писмо
изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни
писма било видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, но
е и за трафопостове /така писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 -
приложенията са за ел.провод 20 kV АС проводник 95 L -7180 м. и ел.провод 20 kV
откл. за ТП проводник АС - 95 L - 738 М, същите били приложени и към писмо
изх.№ 1748 от 23.10.2008 г./. Ищецът не бил доказал правото си на собственост
върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и
основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на
друга цена, различна от вписаната във фактурите /за ниво ниско напрежение/ не
били налице. Едва с посоченото писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. ищецът
представил запис за трафопостове, поради което и едва тогава стартирала и
цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било сменено на 14.01.2016 г.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора
за продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД фактурирало
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издава обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от
КЕВР цени. Процесните суми били дължими тъй като обектите на ищеца били
присъединени на ниво ниско напрежение, ползвали електроенергия ниско
напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Ответникът оспорва исковата претенция и по
размер, защото дори да се установи, че мястото на измерване на електрическата
енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а
на ниво средно напрежение, то недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде
единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на услугата
пренос.
В съдебно заседанието заседание, проведено
на 31.10.2019г., по искане на ищеца съдът е допуснал с протоколно определение
от 31.10.2019г. изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК, като е
увеличил размера на иска за главница от сумата 800 лева на сумата от 865,41
лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция
„Орешник”, ИТ № 2939032, за периода от 01.11.2014 г. – 30.11.2014 г.,
представляваща разликата между стойността на ел. енергията, пренесена на ниво
ниско напрежение и ниво средно напрежение по данъчна фактура № **********/30.11.2014
г. Ищецът, чрез процесуалния си представител, моли иска да бъде уважен.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Процесуалният му представител депозира по
делото становище, с което заявява, че поддържа наведени в отговора възражения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът и
ответникът са страни по договор за продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител
на електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч. и на обект с ИТ № 2939032 – помпена станция „Орешник”,
общ. Тополовград.
Не е спорно
също така, че процесният обект на ищеца с
ИТ № 2939032 – помпена станция „Орешник”, общ. Тополовград, е бил присъединен
към електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Юг”
ЕАД на ниво ниско напрежение и че на 14.01.2016г. е променено меренето на ниво
средно напрежение (констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване от 14.01.2016г. е описан като приложение към
отговора, но не е представен по делото).
Понастоящем
не е спорно (видно и от отговора на исковата молба, л. 47, първи абзац), че
ищецът е собственик на на Електропровод „Венеция" 20 kV и на помпена станция „Орешник»,
а и това се установява от представните
по делото писмени доказателства - заповед № 135/12.12.1995г.
на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства,
инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „ОРЕШНИК",
характеристика на ДМА - Трафопост „Орешник", акт обр.16 за Електропровод
„Венеция" 20 kV,
на помпена станция „ОРЕШНИК" с. Орешник, на помпена станция „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", разрешение за ползване 261 от 1995г., според които писмени
доказателства ищцовото дружество е собственик на помпената станция и на
електропровода от 29.12.1995г.
Представена
е цялата кореспонденция на страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и стартирането
на процедура по смяна на нивото на мерене, от която се установява: С писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., „ЕВН България
Електроразпределение АД“ е информирало „ВиК“ ЕООД – Стара Загора, че предвид решение
№ Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече
проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите
документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти,
считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН
България Електроразпределение АД“ все още не е получило от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е
изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: заповед
на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект –
ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Стара Загора; извлечение от
счетоводните книги на дружеството по сметка относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. провода, образец 16, разрешение за
ползване. С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“ АД с изх. №
2013/05.12.2008г., ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.
Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с.
Капитан Петко Войвода /процесния/, които се захранват от ел. провод 20 kV
„Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, като е посочил, че са им представили
всички необходими документи за това. Видно от писмо, с
изх. № 01/09.01.2009г. „ЕВН България ЕР“ АД отново са изискали документи за
собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” . Останалата част от
кореспонденцията между страните, служебно известна на съда, макар описана като
приложение към отговора на ответника, не е представена по делото. Но по делото
не е спорно, както бе посочено и по –
горе, че в крайна сметка, след провелата се кореспонденция, през 2016г. е било променено меренето от страна на ниско напрежение на
средно напрежение.
Видно от представената по делото данъчна
фактура № **********/30.11.2014 г. (л.14), издадена от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е била начислена на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД ел.енергия на стойност 2856,30 лева, заплатена от ищеца на
29.12.2014 г., видно от преводно нареждане (л.17).
За изясняване на обстоятелствата по
делото е назначена съдебно - икономическата експертиза, съгласно
заключението по която (неоспорено от старните), което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно
на писмените доказателства, сумата по горепосочената фактура, включва и такса
пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение ПС ”Орешник” в размер на 1153,11 лева без ДДС (платена от ищеца). Вещото лице е
изчислило, че разликата в стойността на отчетените в процесния обект количества
ел.енергия при измерване на ниско напрежение и при измерване на средно напрежение
за процесния период е 865,41 лева. Вещото лице е изчислило и размера на
мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период.
Видно от заключението на съдебно - техническата
експертиза, през периода 01.11.2014 г. –
30.11.2014 г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната
фактура за обект ПС „Орешник”, ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ Орешник“. Вещото е посочило, че ако се приеме, че електропровод
„Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са
изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград" на
ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез
обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия. В тази част
съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и съответно на
останалите събрани по делото доказателства. В останалата част съдът не го
обсъжда и не го възприема, тъй като вещото лице е направило правни изводи и е
дало правни отговори, че не се дължи такса пренос от ищеца, при така
установеното от него.
При така установеното от фактическа страна, съдът,
от правна страна, намира следното:
Ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен
снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите
условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява
ответникът.
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е
търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а
продавачът се задължава да предаде стоката.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав наизисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък след
погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1,
предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на
ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
От събраните по делото доказателства се установи, че за
процесния период 2201.11.2014 г. – 30.11.2014 г. ищецът е заплатил на ответника
такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение обект
с ИТН 2939032 – помпена станция „Орешник”, общ. Тополовград в размер на 1153,11
лева. Съдът приема и за доказано правото на собственост на ищеца върху
електропровод „Венеция“ и помпена станция „Орешник“. Спорният въпрос е дали
ответникът е имал право да начислява такава такса.
Относно предпоставките, при които се дължи цена за
пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана
задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, съгласно което дължимостта на цената
за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното
количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на
установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за
продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се
отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената
за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Не е спорно, че към момента на изграждането си
процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия
момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на
измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата
на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост
на електрическите съоръжения. Тази граница в конкретния спор се установява от
заключението на вещото вещо лице по СТЕ, според което границата на
собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия.
Следователно, СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение
в случая, е било неправилно разположено и количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от нормативно определените, не може да бъде
основание за начисляване цената за пренос, от което произтича недължимостта на
този компонент от цената на електрическата енергия. В този смисъл са горецитираните
решения на ВКС, а също така и определение № 622 от 02.11.2018г. по т.д. № 936/2018г.
на ВКС, II
т.о., решение на АС – Бургас по въззивно
търговско дело № 254/2017 г., решение на АС – Варна по въззивно търговско дело №
20/2018г. и др.
Видно от събраните по делото доказателства през 2016г.
за процесния обект вече е променено меренето
от ниско напрежение на средно напрежение.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 865,41 лева, представляваща недължимо платена сума за такса
пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена
станция „Орешник”, ИТ № 2939032, за периода от 01.11.2014 г. – 30.11.2014 г.,
представляваща разликата между стойността на ел. енергията, пренесена на ниво
ниско напрежение и ниво средно напрежение по данъчна фактура № **********/30.11.2014
г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до изплащането й.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, касаещи само и единствено иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД, защото видно от
протоколно определение от 17.09.2019 г. ищецът е оттеглил иска си за мораторна
лихва и делото е било прекратено в тази част, а по делото са направени и
разноски за този иск, като например за ДТ, за възнаграждение за вещо лице по
СИЕ, на което му е била поставена задача да изчисли мораторната лихва,
възнаграждение за адвокат – също. Предвид това, направените по делото разноски
от ищеца по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД са: 50 лева за ДТ, 240 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение (това е половината от уговореното, доколкото в
договора за правна помощ и по двата иска е било уговорено общо възнаграждение в
размер на 480 лева по двата иска), 220 лева – възнаграждение за вещо лице по
СТЕ, 200 лева – част от възнаграждение за вещо лице по СИЕ по изложените по –
горе съображения или общо сумата от 710 лева. При прекратяване на делото в
частта относно иска за мораторна лихва в първото по делото съдебно заседание
ответникът не е поискал присъждане на разноски по отношение на този иск, нито е
поискал изменение на протоколното определение за прекратяване на делото в тази
част, в срока по чл. 24 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата в размер на 865,41 лева, представляваща
недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - помпена станция „Орешник”, ИТ № 2939032, за периода от
01.11.2014 г. – 30.11.2014 г., представляваща разликата между стойността на ел.
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по
данъчна фактура № **********/30.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата в размер на 710 лева - за разноски по делото по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: