№ 38
гр. Русе, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Явор Влахов
Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20244500601172 по описа за 2024 година
Производството е по глава XXI от НПК.
С присъда №99/8.10.2024г., постановена по НОХД№391/2024г. по описа
на Русенски районен съд, подсъдимият И. Ц. А. е признат за виновен в това, че
на 11.06.2023г. в с. Пиргово, обл. Русе се заканил с убийство на В. В. Г. от гр.
Русе с думите: „Ще те убия“, „Ще те заколя“, „Ще те обеся“, „Ще ти отрежа
главата и ще я набуча на кол“, „Мършо долна, ще те убия“, „Ще те разпоря“,
„Ще те дам на кучето да те изяде“, „Ела тук, румънска циганко, да те убия и
наръгам“, „Ще те обеся на дървото и ще те закача там да висиш“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК във вр. чл.54 от НК му
е определено наказание в размер на една година лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години.
Присъдата била обжалвана от адв.Ц. от АК-Разград, в качеството му на
защитник на подсъдимия, който изложил съображения, че в поведението на
подсъдимия при процесните обстоятелства не се разкриват признаците от
1
обективна и субективна страна на престъплението, за извършването на което е
признат за виновен, тъй като заканите отправени от него не биха могли да
предизвикат основателен страх за осъществяването им, предвид предходните,
влошени отношения между него и частния обвинител, характеризиращи се с
постоянно лошо отношение и на двете страни. Жалбоподателят иска отмЯ.та
на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен за престъплението, в
което е обвинен.
В заседанието на въззивната инстанция повереникът на частния
обвинител Г.- адв.Д. иска потвърждаване на присъдата, която намира за
правилна и законосъобразна.
Прокурорът претендира потвърждаване на присъдата като правилна и
справедлива.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди
в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата и протеста доводи и
като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК,
счете за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице, легитимирано за
такова процесуално действие и в предвидения от закона срок.
Накратко безспорно установената фактическа обстановка по делото е
следната:
Подсъдимият И. Ц. А. е роден на 26.12.1950г. в Република Чехия,
български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан,
ЕГН**********.
Свид. Г. и подс. И. А. били съседи и живеели съответно в домове
********. Между дворовете към къщите, които били един до друг, нямало
ограда, тъй като съпругът на частния обвинител бил братовчед на А. и
семействата им се разбирали. Когато съпругът на Г. починал, отношенията
между тях се влошили, което състояние ескалирало след жалба на частния
обвинител до РУП- гр.Две могили и до ****а на гр.Две могили срещу
подсъдимия, в която тя се оплакала, че подсъдимият самоволно поставил
мрежа в общия им двор и е прокарал маркуч през нейната част, който
отвеждал мръсна, отходна вода пред къщата й. Подсъдимият започнал да
проявява агресия към Г., за която тя информирала свид.Б., **** на с.Пиргово.
2
На 11.06.2023г., следобед, свид.Г. била на ул. „Средец“ в с. Пиргово,
обл. Русе, където срещнала подс. А.. Пред дома си на №1а на същата улица
били свидетелите Н. и Н.а, които си почивали. При вида на частния
обвинител, подсъдимият започнал да й крещи и да й се заканва, като казал-
„Ще те убия, ще те заколя, ще те обеся, ще ти отрежа главата и ще я набуча на
кол, мършо долна, ще те убия, ще те разпоря, ще те дам на кучето да те изяде,
ела тук румънска циганко да те убия и наръгам, ще те обеся на дървото и ще
те закача там да висиш!“. Изричайки тези изрази, подсъдимият се приближил
до Г., хванал я за ръката и започнал силно да я дърпа към себе си. Г. се
изплашила силно и започнала да трепери. Свид.Н. се намесил в защита на
пострадалата и подсъдимият я пуснал. Н. я придружил до дома й. Тя била
толкова уплашена, че не можела да говори. Около месец след случая, поради
непреставащите подобни действия на А., Г. подала жалба в Районна
прокуратура- Русе и било образувано настоящото наказателно производство.
Дадената фактическа обстановка се установяване категорично от всички
събрани в хода на процеса доказателства- обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите, справка за съдимост и декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия, скици, епикризи,
решение. При изграждането на дадената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд правилно не е кредитирал обясненията в частта им,
в която се отричат заканите за убийство. В тази част това доказателствено
средство е в противоречие с разказа на всички лица, на които действията и
изразите на подсъдимия са станали пряко достояние и които ги пресъздават
напълно идентично, поради което и съдът ги приема за достоверни. Това са
показанията на свидетелите Г., Н. и Н.а, които излагат едни и същи
възприятия по главните факти на доказване и категорично опровергават
обясненията на подсъдимия че не се е заканвал с убийство на процесната дата
на пострадалата. Показанията на свидетелите Г., Н. и Н.а косвено се
потвърждават и от показанията на свид. Б., пред когото подс.А., по друго
време и повод, е отправял закани с убийство към Г., като използвал идентичен
израз с този от обвинението и заявен от очевидците на процесните събития, а
именно че щял да й отреже главата и да я забие на кол. Това косвено
потвърждава способността му да използва такива изрази и опровергава тезата
на подсъдимия за противното. Тази оценка на доказателствата, водеща до
формиране на представената фактическа обстановка, не се разколебава от
3
субективното мнение на свид.Ш. за подсъдимия, че той не можел да използва
такива изрази, тъй като тези изрази са категорично доказани от анализираните
вече доказателства.
С установените по този начин действия подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението чл. чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК, тъй като на 11.06.2023г. в с. Пиргово, обл. Русе се заканил с
убийство на В. В. Г. от гр. Русе с думите: „Ще те убия“, „Ще те заколя“, „Ще
те обеся“, „Ще ти отрежа главата и ще я набуча на кол“, „Мършо долна, ще те
убия“, „Ще те разпоря“, „Ще те дам на кучето да те изяде“, „Ела тук,
румънска циганко, да те убия и наръгам“, „Ще те обеся на дървото и ще те
закача там да висиш“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му. Правилно районният съд е отбелязал, че употребените
от подсъдимия изрази представляват ясно заявена закана за причиняване на
смърт. Тези изрази не само, че са били от естеството да възбудят основателен
страх за осъществяване на заканата, а действително са възбудили такъв страх у
свид.Г.. Това ясно се установява от показанията на свид.Н., според който Г. е
била в състояние на силен стрес непосредствено след заканите на подсъдимия
до степен да трепери и да не може да говори. Показанията на Н. в тази им част
нямат коректив сред другите доказателства по делото, поради което и няма
причина да не бъдат приети за достоверни. В тази връзка свид.Н.а заявява, че
след инцидента пострадалата не влизала и излизала през входната врата на
имота си, тъй като се страхувала от срещи с подсъдимия, което ясно показва
какво отражение заканите му са имали върху психиката й и то за
продължителен период от време. Неоснователни са възраженията на защитата
за несъставомерност на заканата, поради невъзможността й да предизвика
страх у пострадалата. Тук следва да се отбележи, че съдът вече изложи
съображения защо приема, че заканата е възбудила основателен страх от
осъществяването й. Предходните отношения между подсъдимия и
пострадалата не само, че не смекчават смисъла на употребените изрази, но
напротив, допълнително допринасят за възприемането им като угроза за
живота, поради породения вече страх у пострадалата от подсъдимия, който
многократно я е бил нападал вербално и така разкрил враждебния си спрямо
нея нрав. Крайно неоснователно е и възражението, че подсъдимия в
действителност нямал никакво намерение да осъществи заканата си, предвид
липсата на данни за психически отклонения при него. Такова намерение първо
4
не е след елементите от обективната страна престъплението, които вече бяха
подробно изследвани, а липсата на психическо страдание у А. единствено
води до извода за вменяемост при извършване на престъплението. Фактът на
подаване на жалбата един месец след Д.ието беше вече разгледан по- горе и се
дължи на надеждата на пострадалата, че тормозът срещу нея ще спре, което
явно не се е случило. От субективна страна подс. А. е извършил Д.ието при
пряк умисъл- той е съзнавал, че отправя към свид.Г. закана с убийство,
съзнавал е, че тя се възприема от нея и че може да предизвика основателен
страх за осъществяването й, както съзнавал и общественоопасния характер на
Д.ието и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Правилно районният съд е оценил и индивидуализиращите вината
обстоятелства, следствие на което е определил правилно и справедливо
наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление в размер на
една година лишаване от свобода, като целите му ще се постигнат и с
условното осъждането, поради което правилно изпълнението му е било
отложено за изпитателен срок от три години.
При извършената цялостна служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното
производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане,
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на
материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмЯ. или
изменение на обжалваната първоинстанционна присъда, съответно същата
следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №99/8.10.2024г., постановена по
НОХД№391/2024г. по описа на Районен съд- Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6