Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 398/11.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Емил Александров разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №324/2020г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение №98 от 25.06.2020г.,
постановено по АНД №2/2020г., Районен съд Лом е потвърдил Наказателно
постановление №12-001497 от 11.12.2019г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана, с което на „Р*** С*** “ ЕООД гр.С*** на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от
Кодекс на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер 1500 (хиляда и
петстотин) лева и е присъдил в полза на административния орган разноски по воденото
съдебно производство.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат И., го обжалва и развива
доводи, че е неправилно, като моли да се отмени, като се постанови решение, с
което бъде отменена наложената имуществена санкция и да се присъдят разноски по
водените съдебни производства. В съдебно заседание, касатора не се явява, като
в писмена молба вх.№1648/01.09.2020г. поддържа доводите развити в жалбата.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К*** оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна, като претендира и присъждане на разноски по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи.
За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Лом е приел, че касатора е извършил установеното с АУАН №12-001497/11.11.2019г. и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление №12-001497 от 11.12.2019г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, нарушение на разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата фактическа обстановка
за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като е изложил и мотиви, че правилно, с оглед
осъществяване на целите на наказанието, е приложена разпоредбата на чл.27 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита
касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не
могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е
неправилно, необосновано и немотивирано с оглед събраните по делото
доказателства. Обосновано и правилно при надлежно събиране и кредитиране на
събраните доказателства за изясняване на спора, в мотивите си въззивния съд е
приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение на разпоредбата
на чл.143, ал.2 от КТ. Настоящият съдебен състав, който е сезиран с доводи за
неправилност на обжалваното решение, не установява наличието на такива и счита,
че делото е попълнено с необходимите доказателства, които са дали възможност да
се постанови едно обосновано и правилно решение. Въззивния съд е извел точни и
обосновани изводи, който са го мотивирали да приеме, че в случая нарушението,
което е дало основание за налагане на имуществената санкция е безспорно
установено. Надлежно са описани датата и място на извършеното нарушение, както
и по отношение на кое лице е установено полагането на извънреден труд. Настоящият
съдебен състав изцяло споделя задълбочените и обстойни мотиви на въззивния съд
свързани с точната индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка
съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като не счита за
необходимо отново да ги повтаря, като на основание чл.221, ал.2 от АПК ги
възприема като мотиви към настоящето съдебно решение.
Както АУАН, така и наказателното постановление
съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани
всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно
да упражни правото си на защита. Пълнотата изисква да се посочи, че свидетелите
З*** А*** – актосъставител, Л*** Р*** и М*** П*** – свидетели по АУАН, са
изяснили в ОСЗ на 03.02.2020г. фактически обстоятелства, които изцяло
кореспондират с установените с надлежно събраните писмени доказателства, като
настоящият съдебен състав прави отбелязване, че същите следва да се кредитират
изцяло като безпристрастни и обективни.
Неоснователно,
касатора се позовава на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и претендира, че случая е
маловажен, тъй като от една страна характера на нарушението, което е свързано с
нарушаване на правата на работника не предполага да се приеме, че случая е
маловажен. От друга страна разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не намира приложение в
случая, тъй като специалната разпоредба на чл.415в от КТ е уредил хипотезите,
които дават възможност да се приеме маловажност на нарушение на трудовото
законодателства, а в случая предпоставките
на специалната разпоредба не се установяват по делото.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка
по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №98 от 25.06.2020г. постановено по АНД №2/2020г. по описа на
Районен съд Лом.
ОСЪЖДА „РОТАНА С*** “ ЕООД гр.С*** , ЕИК
* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.С*** разноски по съдебното производство в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: