Определение по дело №756/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 от АПК.

Образуване е по жалба от ст. сержант К. Д. Ц. от [населено място], чрез адв. Т. АК София против т.8 от Заповед №ЛС-68 от 12.06.2024г., издадена от Командир на Командването за логистична поддръжка, с която е разпоредено освобождаване на ст. сержант Ц., ст. специалист II степен по съхранение на бойни припаси в склад „Съхранение на бойни припаси“, участък „Съхранение на излишни авиационни средства за поразяване“ във военно формирование /ВФ/ 32830- А. и преназначаване на ст. серж. Ц. за старши специалист II степен по снабдяването с материални средства във ВФ 24850-Змейово. Заповедта се счита за издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материален закон и неговата цел. Твърди се липса на съгласие от страна на жалбоподателя с издадена заповед за преназначаване и нарушение на чл.33в от ППЗОВСРБ. Нарушен бил и чл.50, т.2 от ППЗОВСРБ, тъй като ст.серж. Ц. не отговарял на изискванията за длъжността, на която се преназначава. Целта на закона била нарушена, тъй като с разпореденото с обжалваната заповед се нарушавал принципът за ефективност, правилност и рационално разходване и използване на наличните човешки и материални ресурс /чл.7, ал.2, чл.11, ал.6 от ЗОВСРБ/. В частта на оспорването против мълчалив отказ на Командир на Командването за логистична поддръжка да отмени Заповед № ЛС-68/12.06.2024г. по искане на ст. серж. Ц., е постановено Определение №3169/21.10.2024г., с което в тази й част жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима. Определението е в законна сила от 15.11.2024г.

Ответникът поддържа възражение за процесуална недопустимост на оспорването, като предявено против акт, който не подлежи на съдебен контрол. В евентуалност поддържа довод за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на заповедта. Претендира разноски и представя списък /л.142/.

Съдът намира, че жалбата не следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима по така наведения от процесуалния представител на ответника довод, който е неоснователен. С частта от заповедта, която е заявена пред съда е разпоредено едновременно „освобождаване на ст. серж. Ц. от заемана от него длъжност “ във военно формирование /ВФ/ 32830- А. и преназначаване на ст. серж. Ц. за старши специалист II степен по снабдяването с материални средства във ВФ 24850-Змейово“. Съгласно цитираното в открито с.з. 17.03.2025г. Определение №8235 от 28.09.2022г. на ВАС по ад № 8472/2022г., състав на ВАС при правилно тълкуване на закона изрично е прието, че при акт с правно основание чл.72, ал.1, вр. с чл.32, т.5 от ППЗОВСРБ, военнослужещият в резултат на извършени организационно – щатни промени се освобождава от заема длъжност, за да бъде преназначен на друга длъжност щатна длъжност и ФВ, като е налице акт по чл.171, ал.1 от ЗОВСРБ, годен за съдебен контрол по арг. на тази разпоредба, а засегнатото лице притежава правен интерес да го обжалва пред съда, ако той засяга пряко е негативно неговата правна сфера.

Съдът приема извод за просрочие на жалбата, съотв. същата за процесуално недопустима на осн. чл.159, т.5 от АПК, по следните съображения:

От приложеното по делото заверено копие на процесната заповед е видно, че същата не сочи реда и сроковете за нейното обжалване /предвид поддържаната теза за необжалваемостта й/. К. Ц. подава жалба си пред АССГ, чрез Командира на Командването за логистична поддръжка, като видно от становище на същия /вж. л. 14 от д. № 8711/2024г. на АССГ/, това е станало на 29.08.2024г. По арг. на чл.140, ал.1 от АПК, при липса на указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалбата, срокът по чл.149, ал.1 от АПК се удължава на два месеца. Т.е., в случая ст. серж. Ц. разполага с два месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта, да подаде жалбата пред съда.

По делото е приложен и приет без оспорване Протокол с рег. № 13-00-969 от 10.07.2024г., видно от който /л.18 от д. № 8711/2024 на АССГ/, по повод на подаден сигнал от ст. серж. Ц. сформираната комисия е установила / т.2 от протокола/, че всички военнослужащи от ВФ 32 830 –А., вкл. и ст. серж. Ц., са се запознали срещу подпис /т.е. им е съобщена/ Заповед № ЛС-68/12.06.2024г. и това в периода 12-17.06.2024г. По делото не е представено писмено доказателство, което безспорно да удостовери коя е точната дата на съобщаване на заповедта на ст. сержант Ц., поради което съдът приема за такава най-късната възможна дата от сочения период на нейното съобщаване, а именно 17.06.2024г. Приложено правилото на чл.140, ал.1 от АПК – срокът за нейното обжалване от серж. Ц. е до 17.08.2024г., който като непресъствен удължава срока до 19.08.2024г., вкл. Жалбата до съда обаче е подадена десет дни по –късно, а именно на 29.08.2024г., поради което и същата, като подадена извън определения преклузивен срок е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Твърдения за съобщаване на заповедта в друг момент не се навеждат от жалбоподателя. Съдът счита, че фактът, че в периода 12-17.06.2024г. е извършено надлежното съобщаване на заповедта на ст. серж. Ц. за удостоверен и чрез приложения по делото сигнал от 04.07.2024г., който жалбоподателят е подал до М., в който Ц. изрично признава обстоятелството за съобщаване на заповедта в предходен момент, но мотивира оплаквания против разпореденото с акта негово преназначение.

Следва да се отмени постановеното в о.с.з. от 23.06.2025г. определение, с което е даден ход по същество на спора, като вместо него се постанови акт за оставяне без разглеждане като процесуално недопустима на жалбата на ст. серж. К. Ц. против т.8 от Заповед №ЛС-68 от 12.06.2024г., издадена от Командир на Командването за логистична поддръжка и за прекратяване на производството по ад № 756/2024г.

Ответникът претендира разноски, редуцирани от него в приложения списък на л. 142 от делото. В производството страната се представлява от юрисконсулт, поради което и на осн. чл.24 от НЗПП, вр. с чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП й се следват разноски за такъв в общ размер на 400 лв., по 200 лв. за представителство по настоящото дело и за осъществено представителство пред ВАС по ад № 4766/2025г., образувано по повод на частна касационна жалба от ст. серж. Ц.. Претендираните разноски по т.2 от приложения списък не следва да се присъждат. Съгласно чл.143, ал.1, от АПК, вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя се следва възнаграждението за един адвокат /в случая юрисконсулт/, разноските по производството /напр. за ВЛ/ и заплатените държавни такси. Разноските за явяване на процесуалния му представител в съдебно заседание и командировъчните на същия не съставляват разноски по см. на чл.143, ал.1 от АПК, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.

Водим от горното Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито с.з. от 23.06.2025г., с което е даден ход по същество на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на осн. чл.159, т.5 от АПК жалбата на ст. серж. К. Д. Ц. против т. 8 от Заповед № ЛС-68/12.06.2024г. на Командир на Командването за логистична поддръжка, с която ст. сержант Ц. е освободен от длъжност ст. специалист II степен по съхранение на бойни припаси в склад „Съхранение на бойни припаси“, участък „Съхранение на излишни авиационни средства за поразяване“ във военно формирование /ВФ/ 32830- А. и е преназначен за старши специалист II степен по снабдяването с материални средства във ВФ 24850-Змейово.

ПРЕКРАТЯВА производството по ад № 756/2024г. по описа на АССЗ.

ОСЪЖДА К. Д. Ц., [ЕГН] от [населено място] да заплати на Министерство на отбраната сумата от 400,00 /четиристотин/ лв., разноски за юрисконсулт по ад № 756/2024 и ад № 4766/2025г. по описа на ВАС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалбата в срок 7 дни от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на К. Д. Ц. и на Командир на Командването за логистична поддръжка.