№ 691
гр. Бургас, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20222100101514 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Х. Х., ЕГН
**********, адрес в ****, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“В.Левски“ №16, ет.3,
офис 316, чрез адв.Ж.Н., уточнена с молба, рег.№15335/20.10.2022 г., против
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ София, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.„Позитано“ №5, представлявано от
Н.Ч.,И.И.Г.,П.А.Ш., Т.И.И и Н.Й.П., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми:
-30 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинени телесни
увреждания, получени при ПТП на 23.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на причиняване на вредите;
–8230 лева лева като обезщетение за причинени имуществени вреди, от
която 7500 лева е стойността на унищожения при ПТП мотоциклет, марка
„Сузуки Ве-Стром“ с рег.№*******, 650 куб.см., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането и 730 лева е стойността на
направените разходи по медицински изследвания и услуги.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е пострадал от ПТП, настъпило
на 23.10.2020 г. в гр.Бургас, бул.“Димитър Димов“, когато при управление на
мотоциклет, марка „Сузуки Ве-Стром“ с рег.№*******, лек автомобил, марка
„Опел Астра“ с рег.№******** отнема предимството му и го блъска от
дясната страна. Ищецът твърди, че ударът е попаднал в десния му крак, а
вследствие на същия полетял наляво към насрещната лента за движение.
Твърди се, че местопроизшествието е било посетено от служители на
МВР, а непосредствено след инцидента ищецът е бил транспортиран до
МБАЛ Бургас-ЦСМП, където са му били направени медицински изследвания.
1
Според обстоятелствената част на исковата молба, вследствие на ПТП
ищецът получил масивни отоци по колената на двата крака с кръвонасядания,
оток с кръвонасядане на стъпалото и пръстите на левия крак, открита рана на
ляво коляно и оток на десен глезен, в резултат на които претърпял болки и
страдания. Поставена му била диагноза „Фрактура на проксималната част на
фибулата, коса фрактура като вариант на фрактурата на Майсоннеуве
/комбинирана спираловидна фрактура на малкия пищял (фибулата) и
вътрешния-медиален малеолус на глезена“, което увреждане представлява
средна телесна повреда, водеща до трайно затруднение движението на левия
крак за срок от 1,5-2 месеца при обичаен оздравителен процес.
Твърди се от ищеца, че освен телесните увреждания, вследствие на
ПТП същият е претърпял и имуществени вреди по управляваното от него
МПС, изразяващи се в усукана и изкривена рама , усукана-изкривена предна
вилка-рейка с кормило и амортисьори, по воден радиатор, по маслен
радиатор, преден калник, странични и предни спойлери-от двете страни,
ауспух-цялата генерация от двигател до края, топ каса, страничните огледала
– от двете страни, строшена предна джанта и гума, ведно с дискови спирачки
и спирачни апарати, фарове-всички, мигачи-всички, ролбари и степенки – от
двете страни, предпазна слюда, скоростна кутия, верига, задно окачване,
задни джанти, спирачки и спирачен апарат, както и разходи за медицински
изследвания и услуги.
Ищецът счита, че отговорността за настъпването на ПТП от 23.10.2020
г. е на водача на МПС, марка „Опел Астра“ с рег.№********, управляван от
П.И.Г., ЕГН **********, който при ляв завой за навлизане по бул.“Д.Димов“
в гр.Бургас отнема предимството му като водач на мотоциклет и го блъснал
странично, с което нарушил правилата за движение по пътищата.
Сочи и това, че за ПТП има образувано ДП №9/2021 г. по описа на Пето
РУ при ОД МВР Бургас, прекратено по искане на ищеца на основание чл.343,
ал.2 от НК, както и че към датата на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за управляваното
от делинквента МПС.
Ищецът твърди, че е изпълнил изискванията на чл.380 от КЗ –
депозирал е писмена застрахователна претенция, по която ответникът
постановил отказ.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва иска в няколко насоки.
Счита, че искът не е доказан по основание поради липса на
доказателства удостоверяващи виновно поведение от страна на водача на лек
автомобил, марка „Опел Астра“, ангажиращо отговорността на
застрахователя. Алтернативно въвежда възражение за съпричиняване на
2
вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в движение с
несъобразена с пътната обстановка скорост при ограничение на скоростта в
района на ПТП. Наред с това оспорва и правоспособността на ищеца за
категорията на управлявания от него мотоциклет и твърди, че телесните
увреждания биха били избегнати при използване на подходящо защитно
облекло.
На следващо място ответникът оспорва размера на предявените
претенции за имуществени и неимуществени вреди като прекомерни и излага
подробни аргументи в тази насока. Счита, че не е налице причинно-
следствена връзка между ПТП, реализирано на 23.10.2020 г. и вредите, които
се претендират от ищеца. При условие, че съдът приема за установено и
доказано, че щетите върху мотоциклета са от процесното ПТП, то ответникът
твърди, че е налице „тотална щета“ по отношение на мотоциклета, поради
което и на ищецът следва да се определи застрахователно обезщетение
представляващо разликата между действителната стойност на мотоциклета и
остатъчната стойност на запазените части от това превозно средство, като
прави и възражение в този смисъл. Ответникът оспорва твърдяната от ищеца
действителна стойност на процесния мотоциклет, счита, че не е налице
застрахователен интерес у ищеца поради липса на доказателства за
собственост на увреденото МПС, което предполага че е продадено, поради
което и с прехвърляне на собствеността му, интересът за ищеца е отпаднал.
Оспорва и претендираната от ищеца законна лихва като твърди, че не е
налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че
застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Оспорва дължимостта и на
законната лихва във връзка с претенцията на мотоциклета, тъй като
уврежданията върху него надскачат 70 % от действителната му стойност,
поради което и в тази хипотеза същият следва да бъде свален от регистрация.
Не ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по
делото, изразените от страните становища и съобразно закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Настъпването на ПТП на 23.10.2020 г. не е спорен между страните факт,
а за същия свидетелства приложеното по делото НАХД №1525/2022 г. по
описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано по
постановление на прокурор от РП-Бургас с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на П.И.Г.,
за това че на 23.10.2020 г., в гр.Бургас, к-с „Изгрев“, на Т-образно
кръстовище, образувано между ул.“Димитър Димов“ и локален път зад бл.35
в к.к.“Изгрев“, регулирано с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, поставен на локалния път зад бл.35 в ж.к.“Изгрев“, при
управление на МПС – лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.
№********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.50,
ал.1 от ЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП с движещият се по
ул.“Димитър Димов“ в посока от гр.Поморие към гр.Бургас мотоциклет,
марка „Сузуки“, модел „Ве-Стром“ с рег.№******* и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на водача на мотоциклета Т. Х. Х.,
3
изразяваща се във фрактура на проксималната част на фибулата, коса
фрактура като вариант на фрактурата на Майсоннеуве/комбинирана
спираловидна фрактура на малкия пищял (фибулата) и вътрешния (медиален)
малеолус на глезена/, довело до трайно затрудняване на движението на левия
крак за срок от около 1,5-2 месеца, с което осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342,
ал.1 от НК и чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Видно от материалите по делото, с протоколно определение от
07.07.2022 г., по искане на пострадалия Т. Х., производството по НАХД
№1525/2022 г. по описа на РС-Бургас е прекратено.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която дава заключение, че ПТП е възникнало поради това, че водачът на л.а.,
марка „Опел Астра“ – П.Г. не пропуснал движещият се по път с предимство
мотоциклет „Сузуки 650 Ве стром“, управляван от пострадалия ищец. Видно
от заключението, скоростта на мотоциклета в момента на удара с лекия
автомобил е била около 48 км./ч., а на лекия автомобил – около 18 км./ч., при
разрешена скорост за конкретния участък – 50 км./ч. Вещото лице описва
следния механизъм на ПТП, а именно: „Водачът на л.а., марка „Опел Астра“
спрял на изхода на локален път зад бл.35 на кв.“Изгрев“ с намерение да
извърши маневра завой наляво към платното за движение на ул.“Д.Димов“ в
посока гр.Поморие. Вдясно на изхода от локалния път е положен пътен знак
Б1 „Пропусни движещите се с предимство“. Ул.“Д.Димов“ е път с
предимство. Пътният знак го задължавал да се убеди, че на пътя, на който ще
навлезе липсва движение на превозни средства. Това означава, че водачът е
длъжен да си осигури видимост по цялата дължина на ул.“Д.Димов“ в двете
посоки на движение. Според вещото лице инж.Т., водачът Г. нямал видимост
към лявата пътна лента за движение в посока центъра на гр.Бургас.
Видимостта била ограничена от приближаващия отляво л.а., марка „Сеат
Ибиса“. Водачът Г. предприел навлизане в кръстовище без да се убеди, че
към него приближава движещият се с предимство мотоциклет „Сузуки 650“.
Той бил длъжне да пропусне мотоциклета преди да извърши маневрата. Той
имал възможност да предотврати произшествието ако е оигурил видимост
към мотоциклет „Сузуки 650“ и да го пропусне преди да извърши желаната
маневра“. Вещото лице е категорично, че пострадалият не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието.
По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице
по която дава заключение, че в резултат на ПТП ищецът получил контузия в
областта на двете коленни стави и лява бедрена област, контузия в областта
на десен глезен, охлузвания в областта на двете коленни стави и фрактура в
областта на проксимална фибула в ляво и същите трайно затрудняват
движението на крайниците за повече от един месец. Според вещото лице,
ищецът не е получил фрактура на Maisonneuve. Към настоящия момент е
налице пълен обем на движение в двете коленни стави, налице са едва
забележими белези от охлузвания на кожата. Според вещото лице,
възстановяването на ищеца е пълно, но е продължило около 3-4 месеца.
По делото е извършена и оценъчна експертиза, според заключението на
4
която размерът на разходите за възстановяване на щетите, нанесени на
мотоциклет „Сузуки 650 Ве-Строзм“ с рег.№******* възлизат на сумата от
14 453,32 лева към 23.10.2020 г., а пазарната стойност на мотоциклета към
същата дата е в размер на 7870 лева.
Съдът кредитира като обективни и компетентни заключенията на
вещите лице д-р Х. и инж.Т. и приема, че установените травматични
увреждания на ищеца Х. са с доказан произход, имат пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, както и че към момента на ПТП ищецът не е бил в
състояние да предотврати произшествието.
Ответникът не оспорва, че към датата на процесното застрахователно
събитие лекият автомобил е имал сключена с ответника валидна застраховка
„ГО“, както и че ищецът е изпълнил изискванията на чл.380 от КЗ – предявил
е пред застрахователя писмена застрахователна претенция за имуществени и
неимуществени вреди, по която има постановен отказ. В този смисъл са
приетите като доказателства Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 23.10.2020 г., опис претенция №52-03000-00471/20/24.11.2020 г., писмо,
изх.№П00487/26.05.2021 г.
Приети като доказателства по делото са още фактура №2925/29.12.2020
г. на стойност 640,00 лева и касов бон на същата стойност, фактура
№119338/27.10.2020 г. на стойност 40,00 лева, фактура №226071/21.04.2020 г.
на стойност 50,00 лева и касов бон на същата стойност, или всичко на обща
стойност 730,00 лева, както и вносна бележка и копие от свидетелство за
регистация, видно от които мотоциклетът е собственост на ищеца и е с
прекратена регистрация, считано от 23.04.2021 г.
По делото са разпитани съпругата и тъщата на ищеца, чийто показания
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги
кредитира като обективни и достоверни. От същите става ясно, че след ПТП
ищецът е бил на легло, не е можел да става, освен до тоалетната, а колената
му са били с оттоци. Наложило се майка му да идва и да помага, тъй като по
същото време съпругата му била бременна. Малко след инцидента съпругата
на ищеца родила и също се нуждаела от помощ в грижите по детето.
Състоянието на ищеца не му позволявало да помага. Помощ оказала тъщата
на ищеца. Водила го на кални бани и други процедури. До м.април на
следващата година състоянието на ищеца не се подобрявало, което наложило
извършването на ЯМР, след който кракът му бил обездвижен, а на коляното
му била поставена шина. Оттоците спаднали, но болките продължили, което
наложило приема на болкоуспоскояващи. Според свидетелката Х.а ищецът
търпи болки и понастоящем.
По делото в качеството на свидетел е разпитан и А.М. приятел на
ищеца, който посетил мястото на произшествието непосредствено след
настъпването му. По мнение на свидетеля, след инцидента състоянието на
мотоциклета не позволявало поправянето му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
5
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата,
респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
В настоящия казус наличието на валидно към 23.10.2020 г.
застрахователно правоотношение не е спорен по делото факт. Безспорно е и
настъпилото ПТП в гр.Бургас между л.а., марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.
№*******, управляван от П.И.Г. и мотоциклет, марка „Сузуки“, модел „Ве-
Стром“ с рег.№*******, управляван от ищеца.
Спорен момент е дали е налице противоправно поведение на водача на
процесния автомобил, респективно причинно следствена връзка, за да се
ангажира неговата отговорност, респективно тази на застрахователя.
Съдебната практика на ВКС приема, че противоправността се изразява в
такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди
субективни права, а причинната връзка е закономерно следствие на
конкретното деяние с вредоносен резултат. Противоправно е всяко действие
или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено
от волята на извършителя, което нарушава установената в разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно
защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.
С оглед на възприетата в настоящия казус фактическа обстановка и
установения от описаните по-горе доказателствени източници механизъм на
ПТП се налага извод за доказано противоправно поведение на застрахования
водач на лек автомобил, марка „Опел Астра“ с рег.№********, който
предприел навлизане в кръстовище, без да пропусне движещият се с
предимство мотоциклет, марка „Сузуки 650“, с което е нарушил правилото на
чл. 50 от ЗДвП.
Установиха се също настъпилите в резултат на ПТП имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в медицински разходи, увреждания по
мотоциклета, установени от самия застраховател, подробно описани в опис на
претенция №52-03000-00471/20/24.11.2020 г., както и контузия в областта на
двете коленни стави и лява бедрена кост, контузия в областта на десен глезен
и охлузвания в областта на двете коленни стави и фрактура в областта на
6
проксимална фибула в ляво, поради които ищецът търпял болки и страдания.
Няма спор и по това, че уврежданията са резултат от застрахователното
събитие, поради което и съдът намира, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при
ответното дружество водач и настъпилите за ищеца имуществени и
неимуществени вреди.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл.45, ал.2 от ЗЗД, според която вината се предполага
до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на
презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът
приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия
процесното вземане фактически състав, предявените искове се явяват
доказани по основание. Налице са всички елементи от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка
"ГО" /деликвента/, а именно извършено от същото виновно противоправно
деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат - увреждане
на здравето на ищеца в резултат от настъпилото на 23.10.2020 г.
пътнотранспортно произшествие. Ответникът следователно е пасивно
легитимиран по предявения иск за обезщетяване на вреди, настъпили при
ПТП, доколкото гражданската отговорност на виновния водач е била
застрахована при него и пострадалият е отправил писмена покана с
претенция за обезщетение, която ответникът не е удовлетворил.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
мотивира със следното:
Доколкото причинените неимуществени вреди – болки и страдания не
могат да бъдат поправени, налице са други, заместващи блага, чрез които
същите да бъдат възмездени, а именно чрез парично обезщетение, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост и вътрешно убеждение
като отчете характера и обема на действително претърпените (доказани
вреди), обстоятелството, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото деяние такива, а продължават и след това,
възрастта на ищеца към момента на ПТП, интензитета на понесените от него
болки и страдания, както и социално-икономическите условия в страната,
определящи критерия за жизнен стандарт към момента на настъпване на
вредите през 2020 г.
Съобразявайки гореизложеното и установените по делото факти, че към
датата на деянието ищецът е бил на 37 години, получените от него в резултат
на произшествието увреждания са със сравнително продължителен период на
възстановяване-около 3-4 месеца, вследствие на причинените телесни
увреждания ищецът е изпитвал силни болки и страдания, продължава да
изпитва такива и към настоящия момент при физическо натоварване,
неудобството, което е изпитвал от това, че е бил обездвижен, на легло, за
7
повече от месец, наличието на пълно възстановяване към настоящия момент,
дават основание на съдът да определи обезщетението за неимуществени
вреди в размер на пълния претендиран размер от 30 000 лева.
Относно предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 730 лева, изразяващи се в сторени разходи за
медицински изследвания и услуги, то видно от приложените по делото
фактури и касови бонове се установява тяхното извършване, поради което и
претенцията в тази й част следва да се уважи в пълен размер.
Относно предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 7500 лева, представляващи стйността на
унищожения мотоциклет, съдът съобрази следното:
Според чл.429, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят по договора за
застраховка "Гражданска отговорност" е задължен да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. По аргумент от чл.386, ал.1 и ал.2 от
КЗ дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от
застрахователната сума (лимита на отговорност). За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество
(чл.400, ал.1 от КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
В настящия казус се установи, че действителната пазарна стойност на
мотоциклета към датата на ПТП е 7870 лева, докато стойността на ремонта за
възстановяването му възлиза на 14 453,32 лева, т.е. касае се за тотална щета
по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Съгласно цитираната разпоредба, тотална
щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на: издадена от сервиз
проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или експертна
оцента – при изплащане на парично обезщетение. В случая, поправянето на
мотоциклета е икономически неизгодно. Дължимото от ответника
застрахователно обезщетение е в размер на действителната (пазарната)
стойност на мотоциклета към датата на увреждането, т. е. сумата от 7870
лева, от която ответникът претендира 7500 лева.
При плащане на застрахователно обезщетение при наличието на
„тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ застрахователят може да иска
намаляване на обезщетението със стойността на запазените части от МПС,
които са годни за употреба в какъвто смисъл са и възраженията му,
депозирани с отговора на исковата молба. Целта на приспадане на запазените
8
части от размера на застрахователното обезщетение е да се избегне
неоснователното обогатяване на увреденото лице и отговорността на
застрахователя да бъде ограничена до размера на действителните вреди.
В настоящия казус спорът между страните е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение за мотоциклета и съгласно дадените
от съда указания в тежест на ответника бе да докаже твърденията си за вида,
техническата годност и стойността на съхранените детайли. В отговора на
исковата молба обаче не се съдържат конкретни насрещни твърдения
досежно запазените части и тяхната стойност, нито са посочени и
представени доказателства за тяхното установяване, поради което и
възражението остана недоказано. Искът в тази му част следва да се уважи в
предявения размер от 7500 лева.
При така определените размери за имуществени и неимуществени вреди
съдът пристъпва към разглеждане на защитното възражение на
застрахователя за съпричиняване. В гражданското производство, с оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, този факт
подлежи на изрично доказване.
Приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия
(действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на вредоносния резултат. Принос по смисъла на
посочената разпоредба е налице, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането. Като допълнение следва да се
изложи, че при обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от
преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на
пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява
пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.
В настоящия казус се установи, че пострадалият ищец не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, а изключителна вина
за настъпването му има водачът на лекия автомобил, независимо, че се е
движил със съобразена за пътните условия скорост.
Ето защо съдът приема, че поведението на ищеца като водач на МПС –
мотоциклет, не се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите,
обуславящо наличието на тяхното съпричиняване, поради което и не е налице
основанието, визирано в разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
определеното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени и
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта.
Исковете за главница ще бъдат уважени в предявените размери.
Относно претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, то съдът съобразява
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ съгласно която лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2 на чл.429 КЗ, за които той отговаря пред
9
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, точка 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В случая съобразно правилата на чл.380,
ал.1 от КЗ ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на
26.11.2020 г., но получил отказ. Ето защо съдът счита, че върху присъденото
обезщетение се дължи законна лихва от 26.11.2020 г. до окончателното
плащане. За периода от 23.10.2020 г. до 25.11.2020 г. акцесорния иск следва
да се отхвърлят като неоснователен.
Относно претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 7500 лева, то
съдът съобразява разпоредбата на чл.390, ал.1 от КЗ, съгласно която
предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение, определено
като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, е
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му.
Следователно, изпълнението на административната процедура обуславя
плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането
от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно
производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това има значение за
началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за
застрахователно обезщетение. Следователно, дължимостта на обезщетението
по чл.405 от КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията
към момент, предхождащ съдебното решение по иска (в този смисъл са
решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., на ВКС, I т. о. и
решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т. о.). С оглед
на това и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо
главния дълг (в т. ч. и спрямо неговата изискуемост), обезщетението за забава
- законната лихва, следва да се присъди считано от датата на представяне
пред застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по
чл.390, ал.1 от КЗ. В настоящия случай, доказателства в тази насока бяха
представени в съдебно заседание на 14.02.2023 г., поради което и началната
дата на обезщетението за забава следва да бъде 14.02.2023 г. За периода
23.10.2020 г. – 13.02.2023 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в
размер на 7000 лева, съгласно списъка по чл.81 от ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ София, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Позитано“ №5,
представлявано от Н.Ч.,И.И.Г.,П.А.Ш., Т.И.И и Н.Й.П., да заплати на ищеца
Т. Х. Х., ЕГН **********, адрес в ****, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“В.Левски“ №16, ет.3, офис 316, чрез адв.Ж.Н. сумата от 30 000 лева като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на причинени телесни увреждания, получени при ПТП
на 23.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на уведомяването на застрахователя на 26.11.2020 г. до окончателното
й изплащане, като за периода 23.10.2020 г. – 25.11.2020 г., ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ София, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Позитано“ №5,
представлявано от Н.Ч.,И.И.Г.,П.А.Ш., Т.И.И и Н.Й.П., да заплати на ищеца
Т. Х. Х., ЕГН **********, адрес в ****, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“В.Левски“ №16, ет.3, офис 316, чрез адв.Ж.Н. сумата от 8230 лева лева
като обезщетение за причинени имуществени вреди, от която 7500 лева е
стойността на унищожения при ПТП мотоциклет, марка „Сузуки Ве-Стром“ с
рег.№*******, 650 куб.см. и 730 лева са направените разходи по медицински
изследвания и услуги, ведно със законната лихва върху гавницата от 7500
лева, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на мотоциклета пред застрахователя на 14.02.2023 г. до
окончателното плащане, като за периода от 23.10.2020 г. до 13.02.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ София, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Позитано“ №5,
представлявано от Н.Ч.,И.И.Г.,П.А.Ш., Т.И.И и Н.Й.П., да заплати на ищеца
Т. Х. Х., ЕГН **********, адрес в ****, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“В.Левски“ №16, ет.3, офис 316, чрез адв.Ж.Н., сумата от 70000 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски Апелативен съд, с
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от
връчване на препис от него.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11