Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1078 06.08.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на девети юли две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Христина
Дамянова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
дело № 991 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 2366 от
13.12.2018 г., постановено по адм.дело № 1076/2016 г. по описа на
Административен съд- Бургас, е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”- София да заплати на С.А.Д. с ЕГН ********** сумата от 7 200 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от подлагане на изтезания,
жестоко и нечовешко отношение, вследствие на противоправно бездействие на
служители на ГДИН, изразено в неосигуряване на възможност за адекватно
проветряване и осветяване на помещението, в което ищецът е изтърпявал наказание
лишаване от свобода през периода 05.05.2012 г. - 20.05.2016 г., неосигуряване
на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен
възел и течаща вода, и лишаване от възможност за осъществяване на минимални
хигиенно-битови нужди, като е отхвърлен предявеният иск в останалата му част до
претендирания размер от 221 550 лева. Със същото решение е отхвърлен
предявеният от С.А.Д. иск против ГДИН за сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас,
свързани с медицинското обслужване по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода през периода 05.12.2013 г. - 20.05.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното и́ изплащане.
Недоволство от така
постановеното решение са заявили двете страни, които са депозирали касационни
жалби в законоустановения срок.
В жалбата на С.А.Д.,
депозирана чрез пълномощника адв. Д.В. ***, са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение в отхвърлителната му част, поради
нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209,
т. 3 от АПК. В нея се сочи, че определеното от съда обезщетение е силно
занижено и не би компенсирало в пълна степен претърпените вреди, а предявеният
иск за обезщетение в размер на 221 550 лева е основателен и следва да се
уважи изцяло. Относно предявения при условията на обективно съединяване иск за
обезщетение в размер на 50 000 лева за вреди от неосигуряване на медицинското
обслужване по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, се сочи
в жалбата, че неправилно съдът е кредитирал с доверие показанията на
свидетелите Дора Иванова, Людмила Христова и Виждан Арабаджиев, вместо тези на
незаинтересованите свидетели и преки очевидци Али Хамза и Георги Енев.
Отбелязано е, че показанията на свид. Иванова не допринасят съществено за
изясняване на фактическата обстановка, тъй като се отнасят до времето след
извършената ампутация на крака на ищеца, а свид. Арабаджиев не е работил в
Затвора Бургас по времето, когато е била извършена ампутацията. Наведени са
също доводи, че съдът неправилно е формирал вътрешното си убеждение на базата
на непълна и необоснована експертиза, която не дава категорични отговори на
въпроса за болестопричинителя и процеса на развитие на заболяването. Направено
е уточнение на касационната жалба по втория иск, като се сочи, че се претендира
сумата от 70 000 лева, съобразно прието в с.з. на 15.02.2017 г. изменение
на иска.
Постъпила е и втора
касационна жалба от С.А.Д., чрез пълномощника адв. Николай Славов, в която са
наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати
от съда съществени процесуални нарушения, изразени в недопускане на
доказателства и неправилен анализ на събраните доказателства. Изложено е, че
вещото лице, извършило съдебно-медицинската експертиза, е провело лечението на
ищеца и е извършило самите ампутации, поради което неговите „показания“ следва
да бъдат ценени „с оглед на неговата заинтересованост и обективност“. По
същество се иска отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и
постановяване на друго за уважаване на претенцията изцяло.
В жалбата на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”- София са наведени доводи за
незаконосъобразност на съдебното решение в частта, с която е уважена
претенцията на Д., като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост-
касационни основания по чл.208, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е стигнал до
погрешни изводи, като не е съобразил установените по делото обстоятелства и не
е преценил правилно доказателствената тежест на събраните доказателства. По
същество се иска отмяна на съдебното решение обжалваната му част и постановяване
на друго за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан по
основание и размер.
С решение № 559 от
28.04.2020 г. е допълнено постановеното по спора решение № 2366 от 13.12.2018
г., като е отхвърлен иска на С.А.Д. против ГДИН при МП за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с
медицинското обслужване по време на изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, за периода 05.12.2013 г. – 20.05.2016 г., за сумата над 50 000
лева до претендирания размер от 70 000 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончотелното
изплащане на сумата. В законоустановения срок не е постъпила касационна жалба
срещу това решение.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора-ищец поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и
постановяване на друго за уважаване на предявените искове в пълен размер.
Касаторът-ответник
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. Не заявява
становище по жалбата на насрещната страна.
Прокурорът от ОП-
Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, подадена от ищеца С.Д..
Намира за основателна жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-
София досежно периодите, през които ищецът не е пребивавал в затвора.
Касационните жалби са
подадени от надлежни страни в законоустановения срок и са процесуално допустими.
При разглеждането им по същество, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба от С.А.Д., с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искови претенции: 1) за заплащане на сумата
от 221 550 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода за периода 05.05.2012 г. -
20.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно и́ изплащане и 2) за заплащане на сумата от 50 000 лева
(изменен в с.з. на 15.02.2017 г. на 70 000 лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие
на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, изразено в
неизпълнение на задължението да осигурят на ищеца медицинско обслужване по
време на изтърпяване наказание лишаване от свобода, за периода 05.12.2013 г. -
20.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно и́ изплащане.
В исковата молба са
наведени твърдения за неизпълнение от страна на затворническата администрация на
изискванията за минимална жилищна площ в помещенията на затвора, в които е изтърпявано
от ищеца наказанието лишаване от свобода през периода 05.05.2012 г. -
20.05.2016 г. Твърди се също, че не са осигурени естествено осветление, приток
на чист въздух и климатизация, както и постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като се сочи, че според режима в затворническото заведение през
нощта помещенията се заключват и за удовлетворяване на физиологичните си нужди лишените
от свобода са принудени да използват предоставени от затворническата
администрация съдове. Отбелязано е, че подаването на топла вода за къпане става
само два пъти седмично, а понякога липсва, както и че хигиената в баните и тоалетните
е занижена. Изразено е и недоволство от храната, като се сочи, че тя е нискокалорична,
недостатъчна и еднообразна, и е изготвена в разрез със санитарно-хигиенните
изисквания. В заключение се сочи, че в резултат на неизпълнение от страна на
затворническата администрация на задължението да осигури изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода при нормални битови условия, ищецът е бил
подложен на изтезание, жестоко и нечовешко отношение, в резултат на което е
претърпял неимуществени вреди в посочения размер.
Ищецът твърди също,
че през периода 05.12.2013 г. - 20.05.2016 г. не са съобразени от затворническата
администрация изискванията на ЗИНЗС и Правилника за прилагането му, като не са
създадени условия за опазване на физическото му здраве и не е осигурено
навременно медицинско обслужване и лечение, в резултат на което е развито
съдово заболяване- тромбозис акута АФК синистра, наложило ампутация на лява
подбедрица. Претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради
неизпълнение на задълженията на затворническата администрация да му осигури адекватно
на здравословното му състояние медицинско обслужване.
С постановеното по
спора решение първата от заявените претенции е уважена частично- за сумата от 7
200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразено в
неосигуряване през периода 05.05.2012 г. - 20.05.2016 г. на възможност за
проветряване и осветяване на помещението, в което ищецът изтърпява наказание
лишаване от свобода, и неосигуряване на необходимата жилищна площ и непрекъснат достъп до санитарен възел и
течаща вода. В останалата част до претендирания размер от 221 550 лева
предявеният иск е отхвърлен. Със същото решение е отхвърлен искът на С.А.Д. за
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили поради неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през периода 05.12.2013 г. -
20.05.2016 г. С постановеното допълнително решение е отхвърлена претенцията и в
останалата и́ част- за разликата над 50 000 лева до претендираните
70 000 лева, но това решение не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови
обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа страна
следното:
Ищецът С.Д. е осъден
на лишаване от свобода и считано от 09.05.2012 г. изтърпява наказанието в
Затвора гр. Бургас. При постъпването си в мястото за лишаване от свобода същият
е настанен в приемно отделение, където пребивава до 04.06.2012 г., след което
последователно е настанен в група за осъдени лица- осма група и в шеста група,
в стая находяща се на четвърти етаж, малко крило. Считано от 06.10.2014 г. до
13.08.2015 г. Д. изтърпява наказанието в трета група, обособена за лишени от
свобода в напреднала възраст или със сериозни здравословни проблеми № 217, в
спално помещение с обща жилищна площ 16 кв.м., при брой на настанените в него лишени
от свобода между 8 и 10 души.
Съобразно
конструктивните особености на сградата на Затвора Бургас, в отделните килии не е
обособен санитарен възел и няма течаща вода. За времето от 6:30 до 20:00 часа всички
помещения се отварят и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода
и санитарен възел в обособено отделно помещение, като течаща студена вода е
осигурявана непрекъснато, а по установен график- и топла вода 2 пъти седмично (вторник
и четвъртък). След заключване на помещенията в 20:00 часа, лишените от свобода
ползват бутилки с вода и нямат достъп до санитарните възли. Режимът за
поддържане хигиената в помещенията, чистотата на въздуха и разположението на
леглата се определят от осъдените лица, настанени в тях. Хигиената в спалните и
общите помещения на групите се поддържа ежедневно от специално определени лица-
хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената.
На 13.08.2015 г.,
след прекатегоризация от комисия, на осн. чл. 73 от ЗИНЗС, ищецът е преместен в
ЗООТ „Строител“, където пребивава до 20.05.2016 г. В затворническото общежитие
същият е настанен в спално помещение № 7 с обитаема жилищна площ 13.20 кв.м. и
малък коридор, със санитарен възел с тоалетна. По време на престоя в същото не
са предявявани от ищеца каквито и да е претенции относно медицинско обслужване,
поддържане на личната хигиена или пренаселеност в спалното помещение. В спалното
помещение е настанен с още трима осъдени.
От представена
медицинска справка (на л. 56) е установено, че Д. страда от „личностово
разстройство- емоционално нестабилен тип у примитивна личност, невротична
декомпенсация“. Лекуван е в Психиатрично отделение СБАЛЛС гр. Ловеч. Лекуван е също
в Хирургичното отделение на СБАЛЛС гр. София по повод „поглъщане на чуждо тяло“
през 2003 и 2004 г. Многократно е извеждан за консултации с външни специалисти:
на 30.04.2013 г.- за преглед при д-р Димитров с поставена диагноза „Пиодермия“,
на 11.06.2013 г.- за преглед при д-р Иванов, с поставена диагноза „Локални
инфекции на кожата и подкожната тъкан“; на 15.10.2013 г.- за преглед при д-р
Иванов, с поставена диагноза „Локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“;
на 07.11.2013 г. преглед при д-р Иванов и д-р Матков, с поставена диагноза
„Облитериращ тромбангиит /болест на Beurger/“. По повод лечението на
заболяването „Облитериращ тромбангиит е прекъснато изпълнението на наказанието,
считано от 15.11.2013 г. и на 24.04.2014 г. отново е направена консултация с
д-р Матков. На 26.06.2014 г. отново е изведен за изследване, но е върнат
обратно в затвора, поради заявен от него отказ да бъде лекуван. През периода
28.08.2014 г. - 30.01.2015 г. многократно е преглеждан и лекуван в лечебни
заведения. В периода 13.02.2015 г. - 09.03.2015 г. е хоспитализиран в СБАЛЛС-
София с диагноза „Ампутацио крурис синестра, ХАНК 4 ст.“. На същия са предоставени
инвалидна количка и санитарен инвалиден стол от отдел „ХУСУ“ към дирекция
„Социално подпомагане на хора с увреждания“. Многократно е посещавана амбулаторията
на МЦ в Затвора Бургас, където са осигурявани необходимите медикаменти.
За установяване на
релевантните за спора факти са събрани в производството пред първата инстанция гласни
доказателства. От показанията на свидетелите Георги Александров Енев и Али
Шаребетин Хамза е установено, че през 2012 г. ищецът е изтърпявал наказанието в
килия № 406 с размери 6 м. на 5 м., без санитарно помещение, като в продължение
на около месец е бил настанен с още 27 души, а след това броят им бил намален. След
20.00 часа килията била заключвана и настанените в нея лица удовлетворявали
физиологичните си нужди в предоставени им съдове- кофи, пред останалите
обитатели. В килията имало вредители- дървеници и мишки, а взетите мерки срещу
тях не дали резултат. Два пъти седмично на лишените от свобода била осигурявана
възможност да ползват баня. През 2012 г. се появила гъбичка на крака на Д.. Първоначално
бил лекуван с аналгин и парацетамол, но когато кракът му започнал да се подува
и се възпалил, бил заведен на лекар и приет в болница. Оплаквал от силни болки.
От 2012 г. до 2014 г. кракът му бил все така подут и излъчвал силна, неприятна
миризма. По-късно бил преместен в общежитие „Строител“.
За изясняване на
обстоятелствата, относими към претенцията за вреди в резултат на неосигуряване
на адекватно медицинско обслужване, са разпитани по делото свидетелите свид.
Дора Иванова, Людмила Христова и Виждан Арабаджиев. От показанията на свид.
Дора Иванова, фелдшер в Затвора Бургас през периода 2008 г.- 2016 г., е
установено, че на Д. многократно са извършвани прегледи от съдов хирург в МБАЛ
Бургас, а след прегледите и ампутацията, в медицинския център на затвора
стриктно са изпълнявани предписанията на съдовите хирурзи по режима на
провеждане на лечение- превръзки и медикаментозна терапия. Свид. Иванова
съобщава за многократни случаи на немотивиран отказ от страна на ищеца да му
бъдат извършвани предписаните процедури. Свид. Людмила Христова, лекар в
Затвора Бургас от 2015 г., заявява, че на ищеца многократно е осигурявана възможност
за оперативно лечение, но той е отказвал по различни причини. Заявява също, че
последният е пускан в прекъсване за лечение, но се е връщал, без да са
извършени необходимите медицински интервенции. Отказвал и назначена манипулация-
смяна на превръзки и прием на предписани лекарства. В показанията си пред съда
свид. Виждан Арабаджиев сочи, че е извършвал медицински манипулации по повод
заболяванията на ищеца. Последният многократно отказвал да бъде лекуван и да му
бъдат извършвани манипулации, което било отразявано в медицински справки,
амбулаторни листи и епикризи, включително и в специализираната болница в гр.
София, т. нар. затворническа болница. Имал поставена диагноза „Микоза“, преди
да бъде поставена диагнозата „Бюргер“. Първата диагноза била поставена в
медицинския център и потвърдена през м. април 2013 г. от дерматолог, почти
година след постъпването на ищеца в затвора. До тогава диагноза „Бюргер“ не
била поставена, въпреки, че ищецът бил лекуван в затворническата болница в
София 2012 г. и консултиран от хирург. Тази диагноза била поставена за първи
път на 07.11.2013 г. Ищецът имал и придружаващо заболяване, установено от
психиатричната болница в гр. Ловеч- личностно разстройство със социопатни и
асоциални прояви, невротична декомпенсация у дебилна личност с личностно
разстройство със социопатни и асоциални прояви. За тези заболявания бил лекуван
многократно в специализираната болница в гр. Ловеч. Имало регистрирани случаи
на умишлено поглъщане на чужди тела, за което бил лекуван в болницата в София
2003 г. - 2004 г. и това било отразено в личната му амбулаторна карта в архива
на болницата в София и личната му карта в Затвора Бургас. Сам свалял
превръзките си, за което били изготвяни докладни записки. На 15 ноември 2013 г.
бил пуснат в прекъсване за лечение във външно лечебно заведение, на 6 и 14
декември му били извършени две оперативни интервенции в бургаската болница.
След като бил изписан, не се явявал на контролни прегледи. При последващо
прекъсване на изтърпяване на наказанието по медицински причини, в Затвора била
получена информация от органите на МВР, че ищецът е заловен по време на кражба.
Въз основа на изслушаното
заключение на съдебно-медицинската експертиза е прието от съда, че ищецът страда
от „Тромбангиитис облитеранс“, като заболяването постепенно е довело до
нарушение на кръвообращението на ляв долен крайник с последваща гангрена на
пръстите и ходилото. Същият е наблюдаван от съдов хирург от 2013 г. Заболяването
е с неизяснени причини, а водещи фактори за появата му са тютюнопушенето,
радиационно облъчване, нарушение в обмяната на липидите, автоимунни
автоалергични реакции и пр. Предвид данните относно причините, провокиращи
заболяването, прогресиращото му развитие и неглижирането от страна на ищеца на
предложеното лечение, е прието от съда, че няма функционална връзка между
условията, в които е изтърпявано наказанието лишаване от свобода и настъпилото
увреждане, довело до ампутация на лява подбедрица. Прието е също, че основните
лечебни процедури и терапия са извършвани в специализирани кабинети, поради
което не може да се счита, че е налице причинно-следствена връзка между
ампутацията на лява подбедрица и проведеното медицинско лечение. От
разясненията на експерта, дадени в съдебното заседание, е установено, че операцията
е извършена лично от него и същият е запознат в детайли със здравословното
състояние на ищеца. Разяснено е от вещото лице, че, предвид естеството на заболяването,
в началния етап от развитието му симптомите му не се разпознават и от
специалисти. Разяснено е също така, че заболяването протича в четири стадия,
като в последния четвърти стадий не се изключва възможност за лечение, но дори при
осигуряване на адекватно и навременно лечение, може да се стигне до ампутация
на крайник, като резултатът е обусловен от това какви съдове са поразени и в
каква степен. При такова заболяване крайникът се спасява успешно в по-малко от
2% от случаите. В случая ищецът е лекуван по правилата на препоръките за
лечение, а забавянето на необходимото съгласие също е допринесло за настъпилия
резултат. При тези данни е прието от съда, че няма функционална връзка между
условията в затвора и развитата от ищеца гангрена.
За да се уважи
предявената искова претенция за вреди е необходимо да се установи кумулативната
наличност на установените в разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС материалноправни
предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, в нарушение на чл. 3 от същия закон, вреда (която се
презумира на основание чл.284, ал.5 от ЗИНЗС) и пряка причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е въведена забрана да бъдат
подлагани осъдените и задържаните под стража на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на чл. 3 за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразени в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, като факторите,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност не са изброени изчерпателно. С разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от
ППЗИНЗС е въведено изискване да бъде осигуряван на лишените от свобода
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Съобразно цитираните
разпоредби, администрацията на затворите е длъжна да осигури на лишените от
свобода лица адекватни условия за изтърпяване на наказанията. По силата на
ЕКПЧОС и ЗИНЗС държавата е длъжна да гарантира, че наказанието лишаване от
свобода се изпълнява при условия, съвместими с човешкото достойнство. Установените
по делото факти, преценени в тяхната съвкупност, недвусмислено сочат
неизпълнение на това задължение през периода 09.05.2012 г.- 12.08.2015 г. Бездействието на длъжностните лица при ГД “ИН“
да осигурят на ищеца достатъчна жизнена площ, достатъчно отопление в спалното
помещение, в което е бил настанен, приток на естествена светлина, чист въздух и
проветряване на същото, както и липсата на достъп до санитарни помещения за
физиологични нужди по всяко време и невъзможността тези нужди да бъдат задоволени
в отсъствие на останалите обитатели на спалното помещение, по недвусмислен и
категоричен начин сочи унизително и нечовешко отнасяне спрямо изтърпяващия
наказание ищец. Последният е поставен в положение да търпи негативни и
унизителни преживявания, правилно квалифицирани от първоинстанционния съд като
унижаващи човешкото достойнство. С оглед на това следва да се приеме, че тази претенция
на ищеца е доказана по основание. Обосновано е прието от съда, че са налице
всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата,
а именно: незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата
администрация и настъпила за ищеца вреда, която е в пряка причинна връзка с това
бездействие.
Неоснователни са
възраженията на касатора Д. по отношение на определения от съда размер на
обезщетението. Същото е съобразено с характера, степента, интензитета и
продължителността от време, през което са понасяни вредите, при отчитане на
всички установени по делото относими факти, справедливо е по смисъла на чл.52
от ЗЗД (за периодите, за които се дължи) и размерът му не се явява занижен,
както се твърди в касационната жалба. Напротив, на ищеца е присъдено
обезщетение и за периоди, в които не е изтърпявал наказание лишаване от
свобода, поради лечение в болнично заведение или прекъсване. Видно от
приложената на л. 56 от делото медицинска справка, през периода 15.11.2013 г. -
27.01.2014 г. изпълнението на наказанието е прекъснато на основание чл. 447, т.
3 от НПК, с цел провеждане на лечение във външно лечебно заведение; през
периода 13.06.2014 г. - 26.06.2014 г. е хоспитализиран в СБАЛЛС- София (изписан
поради нежелание да бъде изследван и лекуван); през периода 28.08.2014 г. -
02.09.2014 г. е хоспитализиран в отделение по съдова хирургия в МБАЛ Бургас;
през периода 13.02.2015 г. - 09.03.2015 г. е хоспитализиран в СБАЛЛС- София;
през периода 06.02.2015 г. - 11.02.2015 г. е хоспитализиран в отделение по
съдова хирургия в МБАЛ Бургас. За посочените периоди не се установява ищецът да
е понесъл вреди от действия/бездействия на длъжностни лица при ответника,
поради което и не е налице основание за присъждане на обезщетение. В тази част
касационната жалба на ответната страна се явява основателна и следва да се
уважи, като размерът на присъденото обезщетение се намали със сумата от 750
лева, присъдена за понесени през тези периоди вреди.
По делото няма данни ищецът
да е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Бургас през периода
05.05.2012 г.- 08.05.2012 г. Недоказани са и твърденията на ищеца за претърпени
вреди през периода от 13.08.2015 г. до 20.05.2016 г.- на 13.08.2015 г., след
прекатегоризация от комисия, на осн. чл. 73 от ЗИНЗС, ищецът е преместен в ЗООТ
„Строител“, където е настанен в спално помещение № 7 с обитаема жилищна площ
13.20 кв.м. и малък коридор, със санитарен възел с тоалетна, като по време на
престоя си в това помещение не е заявявал каквито и да е претенции относно
медицинско обслужване, поддържане на личната хигиена или пренаселеност в
спалното помещение. При тези данни правилно е отхвърлена от съда претенцията за
обезщетение за посочените периоди.
Неоснователна е
касационната жалба на ищеца Д. и в частта относно втората заявена претенция.
Претенцията е основана на твърдения за бездействие на администрацията в Затвора
Бургас по отношение лечението на ищеца през периода 05.12.2013 г. - 20.05.2016 г.,
изразено в неглижиране на оплакванията за влошаване на здравословното му
състояние, поради заболяване- тромбозис акута АФК синистра и довело до
ампутация на лявата му подбедрица.
Според настоящия
съдебен състав в случая не е налице твърдяното бездействие на длъжностни лица
от Затвора Бургас. От данните по делото е видно, че в затворническото заведение
е обособен медицински център, който се посещава от лишените от свобода при
необходимост. Медицинският център е посещаван многократно от ищеца, където са
извършвани на същия манипулации по повод негови заболявания и му е оказвана
медицинска помощ. Според данните от приложената по делото медицинска справка
(на л. 56), същият многократно е извеждан и за консултации с външни специалисти:
на 30.04.2013 г. е изведен за медицински преглед от дерматолог в ДКЦ ІІ и на
същия е предписана терапия; на 11.06.2013 г. е изведен за медицински преглед от
хирург в ДКЦ І, където е предписана съответна терапия; на 15.10.2013 г. е
изведен за преглед от хирург в ДКЦ І, където е предписана терапия; на
07.11.2013 г. е проведена консултация с хирург и съдов хирург в ДКЦ І и са
дадени препоръки за лечение; на 11.02.2014 г. отново е консултиран от съдов
хирург в ДКЦ І; на 24.04.2014 г. е осъществена поредна консултация със съдов
хирург; на 30.05.2014 г. отново е изведен за консултация със съдов хирург и са
дадени препоръки за лечение; прегледи от съдов хирург са извършени и на
15.08.2014 г.; на 14.11.2014 г.; на 21.11.2014 г.; на 30.01.2015 г. Съобразно
препоръките на лекуващия лекар, Д. неколкократно е хоспитализиран и лекуван в
болнични заведения. При тези фактически данни и доколкото липсват конкретни
твърдения и доказателства за отказана медицинска помощ на ищеца, следва да се
приеме, че такава е осигурявана от администрацията на затвора, съобразно
неговите нужди. Спазвани са и предписанията за следоперативно лечение, видно от
събраните гласни доказателства. Не е налице твърдяното бездействие, поради
което тази претенция правилно е отхвърлена от съда като неоснователна.
Съдът намира за
неоснователни доводите на касатора Д. за допуснати в първоинстанционното
производство съществени нарушения на съдопроизводствени правила. В
производството пред първата инстанция са събрани всички относими и допустими
доказателства, като оценката на същите е извършена в съответствие с
изискванията на процесуалния закон. Обсъдени са всички доказателствени
източници и значението на гласните доказателства е изведено според точното им
съдържание. Не може да бъде споделено становището, че съдържанието на
приобщените доказателствени източници налага други фактически изводи. От
гласните доказателства по делото е установено, че на ищеца са поставяни необходимите
периодични превръзки след оперативната интервенция и са предоставяни предписаните
лекарства, но многократно е отказван от последния прием на лекарствата, отказвани
са и медицински манипулации и самоволно са премахвани поставените му превръзки.
Така приетата фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от
показанията на разпитаните свидетели Дора Иванова, Людмила Христова и Виждан
Арабаджиев, които правилно са кредитирани от съда, като последователни и
непротиворечиви, и съответстващи както на приложените по делото писмени
доказателства, така и на останалите гласни доказателства. Пред съда са изложени
от свидетелите непосредствено възприетите факти, досежно развитието на
заболяването и поведението на ищеца по време на лечението. В показанията,
дадени от свид. Арабаджиев и Иванова, се съдържат сведения за правнорелевантни
факти- първият от тях свидетелства за поведението на ищеца през периода от
м.април 2008 г. до м. септември 2014 г., непосредствено след откриване на
заболяването, а втората- за проведеното лечение, след оперативната интервенция.
Поради това, доколкото се претендират вреди от неадекватно медицинско
обслужване за периода 05.12.2013 г. - 20.05.2016 г., възражението на касатора Д.
за неотносимост на тези гласни доказателства към предмета на спора се явява
неоснователно. Не е налице и противоречие на тези показания със заявеното от
свидетеля Енев, досежно развитието на болестта и последвалото болнично лечение.
Обосновано не са
кредитирани с доверие показанията на свидетеля Хамза, според които ищецът е бил
извеждан до болница не повече от два пъти. Тези показания не съответстват на
данните от събраните по делото писмени доказателства за многократно извеждане
на ищеца за прегледи и за хоспитализация.
Обосновано е прието
от съда, че не е налице причинно-следствена връзка между битовите условия в
мястото за лишаване от свобода и настъпилото увреждане. Този извод е основан на
приетото експертно заключение, според което възможни водещи фактори за поява и
развитие на заболяването са тютюнопушенето, радиационно облъчване, нарушение в
обмяната на липидите, автоимунни автоалергични реакции и пр. Вещото лице изрично
сочи, че няма функционална връзка между условията, в които е изтърпявано
наказанието лишаване от свобода, и настъпилото увреждане- ампутация на лява
подбедрица, предвид причините, провокиращи заболяването, прогресиращото му развитие
и неглижирането от страна на ищеца на предложеното лечение. Заключението на
съдебно-медицинската експертиза правилно е кредитирано, като обосновано и
изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания, запознато в
детайли със състоянието на ищеца.
В заключение, не се
установяват наведените касационни основания, поради което обжалваното решение в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за вреди от
неосигуряване на адекватно медицинско обслужване, следва да се остави в сила.
При този изход на спора разноски
не следва да се присъждат. Доколкото претенцията е уважена частично, ответникът
няма право на разноски, съобразно нормата на чл. 286 от ЗИНЗС.
Мотивиран от горното, Бургаският
административен съд, четиринадесети състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2366
от 13.12.2018 г., постановено по адм.дело № 1076/2016 г. по описа на
Административен съд- Бургас в частта,
с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”- София да заплати
на С.А.Д. с ЕГН ********** сумата от 7 200 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от подлагане на изтезания, жестоко и нечовешко отношение по
време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, за сумата над 6450.00 (шест хиляди
четиристотин и петдесет) лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.А.Д.
с ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”- София за сумата
над 6450.00 (шест хиляди четиристотин и петдесет) лева до присъдения размер от
7 200 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 2366 от 13.12.2018 г., постановено по адм.дело № 1076/2016 г. по описа на
Административен съд- Бургас в останалата
му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.