Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.01.2021 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет
и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9201 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9201/2020 г по описа
на СГС е образувано по въззивна жалба на Агенция „П.и.” гр.София срещу решение №76974 от 27.04.2020 г по гр.д.№42378/2018 г на СРС , 90 състав , с което въззивникът е осъден да заплати
на “ДЗИ – Общо застраховане” АД ЕИК *******гр.София
на основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ сумата от 13 994,88 лева – регресно вземане във връзка със заплатено застрахователно
обезщетение по „Каско“ и ликвидационни разноски за вреди върху л.а.Порше с рег.№СВ 7141 КХ от ПТП на 12.09.2017 г на АМ
„Хемус“ в посока гр.Варна на 65-ти км от необезопасена гума от ТИР на пътното
платно ; ведно със
законната лихва от 27.06.2018 г до окончателното заплащане на главницата
; и сумата от 342,78 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 31.03.2018 г – 26.06.2018 г ; както и е
отхвърлен обратният иск на въззивника с правно основание чл.79 ал.1 пр.3 ЗЗД срещу
„А.“ ЕАД *** за посочената сума от 13
994,88 лева , поради неизпълнение на задължения по договор за обществена
поръчка №РД-33-4 от 29.05.2015 г за пътно поддържане на АМ „Хемус“ в участъка
на ПТП .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като протоколът за ПТП противоречи на чл.179 ал.2 ГПК във вр.чл.183 ГПК като е непълен , неясен и противоречив
. Не е описан механизмът на ПТП и мястото на ПТП , както и не са
посочени преки свидетели на ПТП и такива не са служителите на МВР .
Полицейските служители не са изготвили снимков материал , а приложените снимки
не са надлежни доказателства . Не се установява водачът на МПС да е управлявал
същото със съобразена скорост и не е ясно какво му е попречило да избегне ПТП /
препятствието на пътя / . В уведомлението до застрахователя не са описани
подробно обстоятелствата на ПТП и не става ясно какво е било препятствието на
пътя . СТЕ не е убедително доказателство за механизма на ПТП , особено при процесния
сложен механизъм на ПТП . Има данни , че водачът на МПС е съпричинил
ПТП като се е движел несъобразена скорост и същият не е бил тестван за алкохол
. Неправилно не е уважен обратният иск , защото третото лице е било длъжно да
поддържа АМ „Хемус“ в изправно състояние и без конкретни задания .
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Доказани са всички предпоставки за уважаване на иска . Съставен е
протокол за ПТП , а като собственик на пътя ответникът е трябвало да го
поддържа непрекъснато в безопасно състояние /чл.31 ЗП , чл.167 ал.1 ЗДвП.
Голямата гума върху пътното платно не е била сигнализирана и от това е
произтекло ПТП . Механизмът на ПТП е
доказан освен с протокола за ПТП и със свидетелските показания и САТЕ .
Протоколът за ПТП е съставен след посещение на място от служителите на МВР . Не
е доказано от ответника съпричиняване от страна на водача на МПС – не е
доказана употреба на алкохол , несъобразена скорост или друго нарушение на ЗДвП
.
Третото лице помагач и ответник по
обратния иск „А. “ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на
11.05.2020 г и е обжалвано в срок на 26.05.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания
не се констатират
. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи главният иск със законните последици
първоинстанционният съд е приел следното . Ищецът е застраховател по „Пълно Каско“
за увредения автомобил , като по време на действието на имуществената
застраховка е настъпило процесното ПТП и ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение . На датата на ПТП , в 1,30 ч –непосредствено след ПТП - е съставен
протокол за ПТП от служител на СДВР . На следващия ден – 13.09.2017 г –
пострадалият е подал уведомление до застрахователя за ПТП и за изплащане на
обезщетение по „Пълно Каско“ . Щетите са отстранени от доверен сервиз , като на
последния са заплатени 13 979,88 лева за ремонтните работи .Следователно ,
доказан е фактическия състав на чл.410 ал.1 т.2 КЗ , защото има надлежно
сключен застрахователен договор по „Каско“ , настъпил е покрит риск , има
плащане по полицата и ответникът носи деликтна /гаранционна/ отговорност защото
не е спазил чл.19 ал.1 т.1 ЗП ,чл.30 ал.1 ЗП и § 1 т.14 от ДР на ЗП да поддържа пътя в безопасно състояние . Не е
доказано съпричиняване от водача на МПС , защото препятствието на пътя не е
било надлежно обозначено , независимо , че опасната зона е била 122 м , а
видимостта е била 170 м .Размерът на щетите е 13 979,88 лева с включени
ликвидационни разноски , като същият е определен от СРС по реда на чл.162 ГПК .
От основателността на главния иск следва основателност и на евентуалния иск .
Обратният иск е неоснователен , защото няма данни на третото лице да е
възложено задание за премахване на процесното препятствие върху пътя .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения . Доказателствената стойност на
протоколите за ПТП е посочена в решение №15 от 25.07.2014 г по т.д. №
1506/2013 г, ТК, І ТО на ВКС - протоколът за ПТП , съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008
г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на
ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и
решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. Ако
протоколът на ПТП е съставен след посещение на място отстоянието във времево
отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо
момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните
за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Вписаните
в протокола за ПТП обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на
пълния механизъм на ПТП , при което ищецът би следвало да ангажира и други
доказателства - разпит на свидетели и експертизи .
В процесният случай протоколът за ПТП
е съставен непосредствено след ПТП и
удостоверява по убедителен начин същественото в механизма на ПТП – удар в
необезопасен предмет на пътя през нощта . Отделно е налице описание на
механизма на ПТП в декларацията на водача на МПС до застрахователя , според която
щетите са настъпили поради удар на автомобила в изпаднала на магистралата гума
от ТИР . САТЕ потвърждава този механизъм на ПТП и същият трябва да се приеме за
доказан , макар и с косвени доказателства . Няма данни за други преки свидетели
на ПТП освен водача на автомобила , но същият не е бил редовно призован , за да
бъде разпитан .
В протокола за ПТП е описано , че
същото е настъпило по тъмно , през нощта . Не може да имат решаващо значение евентуални
непълноти в описанието на ПТП в протокола за ПТП и в декларацията до
застрахователя , както и това , че не е изготвен снимков материал на място . Твърденията на въззивника за вероятна
несъобразена скорост , за употреба на алкохол или други нарушения на ЗДвП от
страна на водача на МПС не са доказани с никакви доказателства и са чисто
спекулативни . Следователно , не са
доказани възраженията за съпричиняване от страна на ответника , още
по-малко твърденията , че ПТП е настъпило при съвсем различни обстоятелства
и/или е причинено умишлено от водача на автомобила .
Правилно СРС не е кредитирал
хипотетичното заключение на САТЕ , че при скорост от 100 км/ч опасната зона е
122 м и при видимост от 170 метра ПТП е можело да се избегне . Съгласно чл.21 ЗДвП максимално разрешената скорост по магистрали е 140 км/ч , а не 100 км/ч .
Освен това на място според вещото лице има завой и недостатъчна видимост . Не може
да се счете за доказано от ответника , че препятствието е било извън опасната
зона за спиране , особено през нощта /при липса на осветление на магистралата /
и при наличие на несигнализирано от ответника препятствие .
Доказани са всички предпоставки на
процесната регресна отговорност , включително предпоставките
на гаранционната деликтна отговорност на ответника като лице , което трябва да
поддържа АМ “Хемус“ в безопасно състояние - чл.19 ал.1 т.1 ЗП ,чл.30 ал.1 ЗП и
§ 1 т.14 от ДР на ЗП .
Правилно СРС е отхвърлил и обратния иск .
Съгласно чл.5 от договор за обществена поръчка №РД-33-4 от 29.05.2015 г
дейностите по поддържане на пътя се извършват след изрично възлагане с месечни , допълнителни и извънредни
задания . Няма данни на третото лице да са възлагани дейности по премахване на
процесното препятствие от пътя . Напълно произволни са тълкуванията от страна
на въззивника на чл.12 ал.5 и ал.7 от посочения договор , като и в тях е
посочено , че задълженията се изпълняват съобразно останалите клаузи на
договора т.е. след съответната заявка .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата
страна пред СГС .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК , с
оглед материален интерес по всеки от исковете под 20 000 лева по търговско
дело настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №76974 от 27.04.2020 г по гр.д.№42378/2018 г на СРС , 90 състав .
ОСЪЖДА Агенция „П.и.” гр.София да
заплати на “ДЗИ – Общо застраховане” АД ЕИК *******гр.София
сумата от 360 лева
разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието
на „А. “ ЕАД *** като трето лице помагач на Агенция „П.и.” гр.София .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.