О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV -972 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и девети
май, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 717 по
описа за 2019 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.274,
ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Теленор България“ – ЕАД – гр.София, чрез процесуален представител
адв.Г., против Определение №13/07.01.19г., постановено от Районен съд Несебър по
гр.д.№884 по описа за 2018г., с което е прекратено
производството по делото по отношение на осъдителни претенции за сумата от
546.42 лева – неустойка и 431.80 лева – лизингови вноски.
С жалбата се претендира претендира въззивният съд да
отмени обжалваното определение и да върне делото на Районен съд Несебър за
разглеждане и постановяване на решение по предявените осъдителни претенции. Изложени
са съображения, относно възможността в производството по иск по чл.422 ГПК да
бъдат предявени за съвместно разглеждане и други претенции на същия кредитор
срещу същия длъжник.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по
постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Несебър (след изпращане по подсъдност
от Районен съд Поморие) е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Теленор България“ – ЕАД, чрез адв.Г., с което се иска издаване заповед за изпълнение
и на изпълнителен лист срещу длъжника Е. Стафкова С., за сумата от 1242.49 лева
– „потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги“, както и 157.37 лева –
лихва за забава за периода 17.08.2016г. – 15.11.2017г.и законната лихва върху
главницата, от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на
главницата.
С Разпореждане от 10.01.18г., на заявителя е указано да
посочи обстоятелствата, на които основава вземането си – какви конкретни далекосъобщителни
услуги е потребил длъжника, падежа, прекратено ли е правоотношението.
С уточнителна молба, постъпила в съда на 05.02.18г.,
заявителят е уточнил, че претендира: 264.27
лева – фактурирани мобилни услуги, за периода 01.03.16г. – 30.06.16г.; 431.80 лева – цена на дължими лизингови
вноски, фактурирани в крайна фактура за период 01.07.16г. – 31.07.16г.; 546.42 лева – начислена договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
След уточнителната молба, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №62/09.02.2018г., за обща сума, в размер на
1242.49 лева, от които: 264.27 лева
– фактурирани мобилни услуги, за периода 01.03.16г. – 30.06.16г.; 431.80 лева – цена на дължими лизингови
вноски, фактурирани в крайна фактура за период 01.07.16г. – 31.07.16г.; 546.42 лева – начислена договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 57.37 лева – лихва за забава за периода 17.08.16г. – 15.11.2017г. и
124.79 лева – разноски.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
вземането си, съобр. нормата на чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.47, ал.5 ГПК.
На 30.08.18г. е предявен иск за установяване на
вземането. С него са заявени следните претенции: установителна - за сумата 264.27
лева – незаплатени далекосъобщителни услуги; осъдителни - за сумата 546.42
лева – начислена договорна неустойка и за сумата 431.80 лева – незаплатени лизингови вноски.
С
Разпореждане от 31.08.19г., съдът е указал на ищеца да конкретизира претенциите
си по отношение на сумите 546.42 и 431.80 лева, като посочи осъдителни
претенции ли се предявяват, предвид това, че за тях е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№884/18г.
С
молба от 17.09.18г., заявителят е посочил, че заповедта за изпълнение е
издадена за сумата 1242.49 лева; вземането за сумите 546.42 лева – неустойка и
431.80 лева – лизингови вноски „… не е било предмет на заповедното производство“.
Изложени са съображения, подкрепени с тълкуванията, възприети в ТР №4/13г. на
ОСГТКВКС.
С тук обжалваното определение, НРС е намерил, че
осъдителните претенции са недопустими, предвид издадена за посочените суми
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона,
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения: видът на
търсената защита се определя от ищеца – той следва да прецени чрез какъв иск
най-адекватно ще защити своето право. Производствата по чл.410 и чл.417 ГПК
предоставят облекчен ред на защита на правата на кредитора, който той може да
избере или не. Поради това в настоящия случай, независимо от обстоятелството,
че ищецът е предявил за защита по реда на чл.410 ГПК вземанията си за неустойка
и за лизингови вноски спрямо длъжника, не е налице процесуална пречка да избере
по-силата защита на същите права, чрез предявяване на осъдителен, вместо установителен
иск. В този случай, обаче, той ще следва да внесе държавна такса за
осъдителните искове в пълен размер,
без да има право да приспадне внесената такса в заповедното производство и да
претендира направените в него съдебно – деловодни разноски – те ще останат за
негова сметка. С решението по иска по чл.422 ГПК, съдът ще преразгледа въпроса
за разноските в заповедното производство.
Заповедта за изпълнение в частта, относно неустойката и
лизинговите вноски ще подлежи на обезсилване, поради непредявяване в срок на
установителна претенция за тези вземания – чл.415, ал.5 ГПК.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №13/07.01.19г., постановено от
Районен съд Несебър по гр.д.№884 по описа за 2018г., с което е прекратено производството по делото по
отношение на осъдителни претенции за сумата от 546.42 лева – неустойка и 431.80
лева – лизингови вноски.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Несебър за продължаване на
съдопроизводствените действия по тези искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.