№ 522
гр. Горна Оряховица, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-КараИ.а
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ.а Гражданско дело
№ 20234120102565 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Ищците Х. К. К. и Р. Й. К. твърдят, че на 15.08.2023 г. прехвърлил на
ответницата и тяхна дъщеря И. Х. К. недвижим имот – първи жилищен етаж
от двуетажна двуфамилна къща, находяща се в гр. ***, ул. ***, със застроена
площ от 104,21 кв.м., заедно с изба с площ от 10,54 кв.м., склад с площ от
16,31 кв.м., склад с площ от 21,69 кв.м., ведно с ½ идеална част от общите
части на сградата и ½ идеална част от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена – държавен урегулиран поземлен имот VII-474, в кв.82 по
плана на града, срещу задължението на ответницата да гледа и издържа
ищците до края на живота им, като им осигурява всичко необходимо за един
нормален и спокоен живот – храна, облекло, отопление, лекарства, грижи, със
запазване на правото на ищците на пожизнено ползване на имота заедно и
поотделно. Твърди, че имотът бил прехвърлен на дъщеря им по време на брака
й с ответника М. В. А.. Твърди, че дни след сключване на договора,
ответниците заминали за чужбина, където живеят и понастоящем. Твърдят, че
са търсили дъщеря си за помощ за закупуване на лекарства и дърва за огрев,
но тя им отказала. Твърдят, че от сключване на договора не са получавали
никаква издръжка от ответниците. Молят за постановяване на решение, с
което договорът бъде развален, както и за присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответниците И. Х. К. и М. В. А., чрез назначения им особен
представител, оспорват ищците да имат нужда от лични грижи. Сочи, че
1
ответницата е заминала в чужбина за да осигури издръжката си и тази на
родителите си. Счита, че между сключване на договора и подаване на исковата
молба е изминало твърде малко време и не може да се направи обективна
преценка относно изпълнението на поетите задължения. Моли се за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за
разваляне на договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим
имот. Основателността му е предпоставена от установяване, че ищците
прехвърлили на ответниците по време на брака им недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка на ищците пожинено; че няколко дни след
сключване на договора ответниците заминали в чужбина, където живеят и към
момента и че ответницата е отказала да закупи лекарства и дърва за огрев за
ищците.
Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 586, том III, рег. № 6255/15.08.2023 г.,
дело № 501/2023 г. на Нотариус № 296- НК, с район на действие Районен съд –
Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна
Оряховица с вх.№ 3320/15.08.2023 г., акт № 175, том X, дело № 1707/2023 г.
ищците прехвърлили на ответницата И. Х. К. собствеността върху недвижим
имот – първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна къща, находяща се в гр.
***, ул. ***, със застроена площ от 104,21 кв.м., заедно с изба с площ от 10,54
кв.м., склад с площ от 16,31 кв.м., склад с площ от 21,69 кв.м., ведно с ½
идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена – държавен урегулиран
поземлен имот VII-474, в кв.82 по плана на града, срещу задължението на
ответницата да гледа и издържа ищците до края на живота им, като им
осигурява всичко необходимо за един нормален и спокоен живот – храна,
облекло, отопление, лекарства, грижи, със запазване на правото на ищците на
пожизнено ползване на имота заедно и поотделно. Справката в Национална
база данни „Население“ установява, че двамата ответници били в граждански
брак от 1999 г., с оглед което бракът бил сключен при действието на СК от
1985 г. /отм./. Съгласно отменената уредба, съпрузите притежават в
съпружеска имуществена общност придобитото по време на брака в резултат
от съвместен принос, който се предполага (чл.19, ал.1 и ал.3 СК /отм./) и
лично – имуществените права по чл.20 СК /отм./ и придобитото в резултат на
преобразуване на личното им имущество (чл.21 СК /отм./). Не се твърди и не
се установява след влизане в сила на действащия СК, ответниците да са
изменили режима на имуществените отношения между съпрузи, поради което
и по аргумент от §4, ал.1 и ал.2 ПЗР СК, за бракът е приложим законов режим
на общност, уреждащ собствеността върху вещите, придобити по време на
брака, по идентичен с отменената уредба начин (чл.21, ал.1 и ал.3 СК; чл.22
2
СК и чл.23 СК), при което имотът бил придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. С оглед изложеното, първата от посочените
предпоставки се явява установена. Спорен и от фактическа, и от правна
страна е въпросът дали ответниците са изпълнявали задължението си, а
съответно – може ли неизпълнението да се счете незначително с оглед
интереса на кредиторите, в какъвто смисъл се възразява в отговора на
исковата молба. Отговорът на тези въпроси е предпоставен от определяне на
съдържанието на поетото задължение и съпоставката на дължимото с реално
престираното.
Съдържанието на насрещното задължение на приобретателя по
неуредения в закона договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка се определя само от действителната обща
воля на страните, ограничена съобразно чл.9 ЗЗД от повелителните правни
норми и добрите нрави. Така предметното съдържание на постигнатото
съгласие трябва да бъде установено чрез тълкуване на договора по правилата
на чл.20 ЗЗД (така Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на IV
Г.О. на ВКС; Решение № 26/2009 г. по гр.д. № 5524/2007 г. на II Г.О. на ВКС;
Решение № 70/2011 г. по гр.д. № 612/2010 г. на III Г.О. на ВКС; Решение №
20/22.07.2015 г. на по гр.д. № 1853/2014 г. на IV Г.О. на ВКС). В случая от
договора е видно, че съдържанието на задължението на ответниците да се
грижат и да издържат ищците до края на живота им е уговорено в конкретен
обем – осигуряване на храна, облекло, отопление, лекарства, грижи, т.е. от
ответниците се изисква доставяне на грижи и средства в такъв обем, че да
бъде задоволен поставеният стандарт, определен като „нормален и спокоен
живот“. Никоя част от задължението е уговорена да се дължи при нужда и/или
при поискване, поради което е без значение дали и за какво ищците са търсили
ответниците и дали ищците могат сами да си осигурят грижи, както се
обосновава в отговора на исковата молба.
От показанията на свид.Б. – съсед на ищците, се установява, че
ответниците живели в чужбина от дълги години, а ищците живеят сами в
процесното жилище. Ищците сами плащат сметките си и пазаруват за
домакинството си. От експертно решение № 1060 от зас.№ 056/23.03.2017 г.
на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – гр.Велико
Търново се установява, че ищецът страда от инсулинозависим захарен диабет.
По отношение на определения процент трайно намалена работоспособност,
експертното решение не е относимо към спора, доколкото срокът му е изтекъл
на 01.03.2020 г. – преди сключване на процесния договор. Свид. Б. посочва, че
когато се налага ищците да посетят болница, отиват сами и сами закупуват
лекарствата си. Той не знае ответниците да са изпращали пари на ищците и
посочва, че от прехвърлянето на имота не са се връщали в страната.
Естеството на поетото по договора задължение го определя като трайно
и продължително – дължимо всеки ден до смъртта на прехвърлителя.
Задължението е неделимо, както по обем (защото не може да се отдели
непаричната престация за гледане от паричната за издръжка), така и по период
3
(защото изпълнението за пропуснат период от време е невъзможно по-късно).
По тази причина всяка форма на неизпълнение на задължението – за част от
обема на дължимата престация, неточно или не за целия период, съставлява
пълно неизпълнение и е основание за разваляне на договор изцяло (Решение
№ 622/25.10.2010 г. по гр.д. № 212/2010 г., III Г.О. на ВКС; Решение №
60248/11.11.2021 г. по гр.д. № 491/2021 г. на III Г.О. на ВКС; Решение №
60170/30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г., III Г.О. на ВКС и цитираната в тях
съдебна практика).
В случая не се установи ответниците да са извършили каквито и да е
действия, включени в съдържанието на поетото задължение – те не се
предоставяли издръжка в пари или натура, нито са полагали някакви грижи за
ищците. Няма данни дори те не са възложили това на трети лица, макар
задължението за грижи да е с оглед личността на приобретателите. При липса
на каквото и да е изпълнение, не може да намери приложение нормата на
чл.87, ал.4 ЗЗД, тъй като тя предполага сравнение между изпълнената и
неизпълнената част от задължението. Не могат да се приемат за основателни
доводите на ответниците, че е изминал прекалено кратък период от сключване
на договора до предявяване на иска, в който не може да се направи обективна
преценка дали задължението е изпълнено, в т.ч. и че ответниците са заминали
в чужбина именно за да осигурят издръжка. Изискуемостта на задължението
на ответниците е настъпила в момента на прехвърляне на правото на
собственост и от този момент насетне те са дължали на ищците полагане на
грижи и предоставяне на издръжка постоянно (ежедневно), непосредствено и
непрекъснато. Както по-горе бе посочено, неизпълнението за даден период от
време не може бъде компенсиран в последствие и именно в това се състои
неделимостта на задължението, с което развитата от ответниците теза влиза в
противоречие.
С оглед всичко изложено, от сключване на договора до приключване на
съдебното дирене ответниците не са извършили никакви действия, включени в
дължимата от тях престация. Налице е пълно неизпълнение на договора, което
предпоставя основателност на иска за развалянето му.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят (възстановят) по сметка на съда частта от
държавната такса и разноските, за които ищците са били освободени – 48,53
лв. от държавната такса и 450 лв. от депозита за особен представител, или
общо 498,53 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право да им се присъдят
направените разноски. Те са направили такова искане и са представили
доказателства да са сторили разноски от общо 2 100 лв. (100 лв. – държавна
такса, 300 лв. – депозит за особен представител и 1 700 лв. – адвокатски
възнаграждение), поради което тази сума следва да им бъде заплатена от
ищците.
4
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 586, том III, рег.
№ 6255/15.08.2023 г., дело № 501/2023 г. на Нотариус № 296-НК, с район на
действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията
при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 3320/15.08.2023 г., акт № 175, том
X, дело № 1707/2023 г., с който Х. К. К., ЕГН ********** и Р. Й. К., ЕГН
**********, и двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. ***
прехвърлили на И. Х. К., ЕГН ********** и М. В. А., и двамата с постоянен и
настоящ адрес: с. ***, община ***, ул. *** правото на собственост върху
недвижим имот – първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна къща,
находяща се в гр. ***, ул. ***, със застроена площ от 104,21 кв.м., заедно с
изба с площ от 10,54 кв.м., склад с площ от 16,31 кв.м., склад с площ от 21,69
кв.м., ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и ½ идеална част от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена – държавен
урегулиран поземлен имот VII-474, в кв.82 по плана на града, при граници: от
две страни улици, урегулиран поземлен имот VIII-475, урегулиран поземлен
имот V-480 и урегулиран поземлен имот VI-1361, срещу задължение за
гледане и издръжка.
ОСЪЖДА И. Х. К., ЕГН ********** и М. В. А., и двамата с постоянен
и настоящ адрес: с. ***, община ***, ул. *** да заплатят по сметка на
Районен съд – Горна Оряховица, ул.“П.Р.Славейков“ № 6 сумата от 498,53 лв.
/четиристотин деветдесет и осем лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща заплатена от бюджета на съда част от държавната такса и от
разноските за възнаграждение на особен представител в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА И. Х. К., ЕГН ********** и М. В. А., и двамата с постоянен
и настоящ адрес: с. ***, община ***, ул. *** да заплатят на Х. К. К., ЕГН
********** и Р. Й. К., ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ
адрес: гр. ***, ул. *** сумата от 2 100 лв. /две хиляди и сто лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса, депозит
за възнаграждение на особен представител и адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6