№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на осми септември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА |
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с
участието |
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
|
адм. дело № 1524/2022г. |
||
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изп.д-р инж.Ц. М. Б., чрез юрк.М. К., против Решение № 703/27.05.2022г.
на
ВРС, ХХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 1113/2022г. по описа на същия съд,
с което е потвърдено НП № НЯСС-15/14.01.2022г. на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушение на
чл.190а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл.201, ал.12 и чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, на предприятието е наложена имуществена санкция в размер на
1000,00лв. Със същото решение в полза на ДАМТН е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв.
Касаторът
твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че ВРС неправилно е приел, че при ангажиране на
наказателната отговорност са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и че
нарушението и нарушителят са открити от контролните органи на 19.05.2021г. – извод,
който не кореспондира със събраните доказателства, т.к. в АУАН и НП е посочено,
че нарушението е извършено на 01.12.2020г. Счита, че в случай че контролният
орган е установил нарушението при извършване на проверката, то датата на
осъществяване на деянието би следвало да е 19.05.2021г. и е странно как
контролният орган установява нарушение назад във времето. Твърди, че от една
страна това създава неяснота дали действително е установено нарушение и в кой
момент същото е извършено, респ. незаконосъобразно се удължава срока за
реализиране на административнонаказателната отговорност. По изложените
съображения сочи, че тримесечният срок тече от датата на осъществяване на
нарушението – 01.12.2020г., и към датата на съставяне на АУАН е бил изтекъл. Твърди
и че ВРС не е съобразил, че съгласно действащата правна уредба, нормативните
правомощия на председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица,
не включват право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или
на съоръженията към тях за извършването на ремонтни и други технически дейности
за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно
техническо състояние, т.к. съгласно разпоредбата на чл.138а, ал.3 от Закона за
водите, тези правомощия са предоставени на комисия, назначена от областен
управител. Сочи, че съгласно чл.190а, ал.2 от ЗВ и чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ,
председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да
дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към
тях, съобразно правомощията им по закона и наредбата по чл.141, ал.2 от ЗВ.
Тези правомощия са регламентирани в чл.190, ал.4 и чл.190а от ЗВ, и чл.117 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване
на контрол за техническото им състояние, като в нито една от тези разпоредби не
са дадени права за даване на предписания за извършване на действия за
привеждане на язовирите и техните съоръжения в изправно техническо състояние,
каквото е даденото в случая предписание. На председателя на ДАМТН и
оправомощените от него лица са дадени правомощия, уредени в чл.190, ал.4, т.1,
само да контролират изпълнението на предписанията на комисиите по чл.138а, ал.3
от ЗВ или да дават предписания за „за изясняване на техническото състояние“ – чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, поради което наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалния закон и като не го е съобразил, ВРС е постановил
неправилно решение. Иска отмяна на същото и постановяване на друго, с което да
се отмени наказателното постановление. Претендира присъждането на разноски.
Ответната
страна - председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
чрез юрк.Е. З., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор вх.№
44840/01.07.2022г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и
претендира присъждане на разноски. В случай на уважаване на жалбата, моли
претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до предвидения
минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на районния съд е правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна пред ВРС е установено, че на 09.09.2020г. представители на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, в присъствието на
представител на ДПУСЯ, извършили проверка и контрол на язовирната стена и
съоръженията към нея, и на документацията за експлоатацията за язовир „Г.“. При
визуалния оглед било установено, че достъпът до язовира е труден. Короната била
проходима, вълнообразна, с дълбоки коловози и хлътвания на отделни места, като
имало растителност в участъка на преход към двата откоса по цялата дължина.
Водният откос бил обрасъл с дървесна и храстовидна растителност, с каменна
броня, свлечена в отделни участъци по цялата дължина. Въздушният откос също бил
обрасъл с храстовидна и дървесна растителност, видимо без свличания и нарушения
на откоса. Основният изпускател бил с неустановено състояние с оглед
невъзможността за оглед поради обрастване. Преливникът бил земен, с обрушени
стени в отделни участъци, с наличие на храстовидна растителност, видимо с
проводимост. В бързотока били налични паднали дървени трупи от терена над
лявата стена на преливника. При приключване на проверката, за осъществяване на
безопасна техническа експлоатация на язовира, с КП № 05-01-25/23.09.2020г. били
дадени и съответните предписания: да се
приведе в изправно техническо състояние основния изпускател, да се почистят от
растителност въздушния и водният откос, както и короната, и да се почисти от
растителност преливника и да се изнесат дървените трупи извън преливното тяло.
Всички предписания били със срок на изпълнение до 30.11.2020г., с отговорник
собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея. За изпълнение на предписанията, собственикът
следвало да уведоми писмено компетентните органи в срок от 7 дни. КП бил
изпратен на ДПУСЯ с писмо № 85-01-1175/29.10.2020г.
На 12.04.2021г.,
в изпълнение на Заповед № РД-85/25.02.2021г. на изп.д-р на ДПУСЯ, комисия
извършила технически преглед на язовир „Г.“, за което бил изготвен Протокол №
71, според който основният изпускател е установен като нефункциониращ, със
затлачени наноси входна и изходна шахта. Входната шахта не била видима, т.к. се
намирала под нивото на наносите. Изходната шахта била двукамерна - от суха
камера, в която бил разположен спирателния кран, и водна - изпълняваща роля на
енергогасител, тип „водобоен кладенец“. Спирателният кран бил наличен, но бил
видим само неговият капак поради затрупване с наноси. Бетоновата конструкция на
сухата камера била без разрушения. Водната камера обаче била разрушена, като
дясната стена била отцепена.
На
19.05.2021г. отново от представители на Главна дирекция НЯСС била извършена
проверка на язовир „Г.“, на която присъствал представител на ДПУСЯ. При
проверката било установено, че даденото предписание – да се приведе в изправно
техническо състояние основния изпускател до 30.11.2020г., не било изпълнено. Не
били изпълнени от другите предписания, свързани с почистване от растителност на
въздушния и водния откос, и на короната. Били изпълнени част от предписанията,
свързани с техническата документация. Резултатите от проверката били
документирани с Протокол № 05-01-37/20.05.2021г., връчен на ДПУСЯ на
17.06.2021г. Прието било, че ДПУСЯ не е изпълнило в срок даденото на основание
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ задължително предписание „да се приведе в изправно
техническо състояние изпускател“ и на 01.12.2020г. предприятието е нарушило чл.190а,
ал.2 от ЗВ, да което му е съставен АУАН № 05-156/19.07.2021г., а въз основа на
него е издадено НП
№ НЯСС-15/14.01.2022г., с което на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, на предприятието е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв.
За да
потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено от
компетентен орган – председателя на ДАМТН на основание чл.201, ал.12 от ЗВ,
както и че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съгласно Заповед
№ А-***/18.05.2021г. Прието е и че НП отговоря на изискванията на чл.57 от ЗАНН
– съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. При преценка за спазване
на сроковете по чл.34 от ЗАНН, ВРС е приел за неоснователни възраженията, че
АУАН е издаден извън тримесечния срок. Прието е, че от доказателствата по делото
се установява, че нарушението и нарушителят са открити от контролните органи на
19.05.2021г. при извършване на последващата проверка, и след като АУАН е
съставен на 19.07.2021г., тримесечният срок се явява спазен. По същество е
изведен извод, че правилно АНО е приел, че е допуснато нарушение на чл.190а,
ал.2 от ЗВ. В тази връзка е съобразено, че по силата на акт за публична
държавна собственост, на ДПУСЯ са предоставени права по управление и
стопанисване на язовир „Г.“. При проверката на 09.09.2020г. са направени
констатации относно техническото състояние на язовира и съоръженията към него,
описани в протокол от 23.09.2020г., с който са дадени съответни предписания за
осъществяване на безопасната им техническа експлоатация, като под № 2 било
дадено предписание „Да се приведе в изправно техническо състояние основния
изпускател“, в срок до 30.11.2020г. ДПУСЯ било надлежно уведомено за дадените
предписания и не ги е обжалвало. ВРС е приел, че от правна страна предписанието
се квалифицира като такова по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и е дадено от
компетентни длъжностни лица съгласно приложена по преписката заповед, поради което същото има задължителен характер
по смисъла на чл.190а, ал.2 от ЗВ. След като предписанието не било изпълнено в
предоставения срок – до 30.11.2020г., правилно наказаващият орган е определил
01.12.2020г. като дата на извършване на нарушението. Предвид качеството на ДПУСЯ
на осъществяващо правата и задълженията на собственик на язовир „Г.“, ВРС е
приел, че предприятието е правилно санкционирано. В заключение ВРС е изложил и
подробни мотиви относно липсата на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН,
т.к. обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици не
води до маловажност на случая доколкото се касае за формално нарушение. Отделно
е съобразено, че преките и непосредствени последици от техническото състояние
на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и
здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, като
санкционираното предприятие е създадено по волята на законодателя да упражнява
от името на държавата правата и задълженията на собственик на язовирите,
публична държавна собственост. Именно негово задължение, с оглед обществения
интерес, е да поддържа състоянието на язовир „Г.“ така, че да се избегне
всякаква възможност за небезопасната му техническа експлоатация. По тези
съображения е прието, че нарушението не е с по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други нарушения от същия вид. Изложени са и мотиви за
правилно приложение на санкционната норма на 200, ал.1, т.39 от ЗВ и налагане
на санкцията в минимален размер.
Така
постановеното решение е правилно.
ВРС е
установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е
стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на
наказателното постановление.
Отговорността
на ДПУСЯ е ангажирана за нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ, според която разпоредба
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях са длъжни да изпълняват
предписанията по ал.1, т.3, [както и тези] по
чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ.
Съгласно
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4,
имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по
чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за намаляване на
водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да
определят срок за тяхното изпълнение.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че с КП №
05-01-25/23.09.2020г., съставен по повод извършена на 09.09.2020г. проверка от
представители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях“, на язовир „Г.“ – публична държавна собственост, предоставен за
стопанисване и управление на ДПУСЯ, са дадени предписания по т.2, със срок до
изпълнение до 30.11.2020г., сред които „Да
се приведе в изправно техническо състояние основен изпускател“. Съгласно
Акт за публична държавна собственост № ****/12.02.2020г. правата на управление
на язовира са предоставени на Държавно предприятие „Управление и стопанисване
на язовири“. Съгласно чл.139а, ал.3 от ЗВ, основен предмет на дейност на ДПУСЯ
е комплексно управление на язовири – публична и частна държавна собственост.
Съгласно чл.139д от ЗВ, при осъществяване на своята дейност ДПУСЯ има правата и
задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на
язовирите по чл.138б и предоставяните по чл.139а, ал.5 и 6, поради което
правилно ВРС е приел, че на основание чл.190, ал.2 от ЗВ именно ДПУСЯ е
отговорно за изпълнение на дадените предписания.
Не се спори,
че при извършване на последващата проверка, извършена на 19.05.2021г. и
документирана с КП № 05-01-37/20.05.2021г., представители на ГД НЯСС надлежно
са констатирали, че посоченото по-горе предписание не е изпълнено, поради което
правилно АНО и ВРС са приели, че е доказано извършването на нарушение по
чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от ЗВ.
Неоснователно
е оплакването на касатора, че дадените предписания не са задължителни, респ. неизпълнението
им не обосновава ангажиране на административнонаказателна отговорност, т.к.
председателят на ДАМТН и оправомощените от него длъжностни лица, нямат
правомощия да дават предписания на собствениците на язовирни стени и на
съоръженията към тях за извършването на ремонти и други технически дейности за
привеждане на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо
състояние, т.к. съгласно чл.138а, ал.3 от ЗВ, тези правомощия са предоставени
на комисия, назначена от областен управител.
Така
наведените оплаквания са относими към валидността на дадените предписания и
като такива могат да бъдат обсъждани само в производството по тяхното
обжалване. В производството по обжалване на наказателните постановления,
издадени от председателя на ДАМТН на основание чл.201, ал.12 от ЗВ, съдът няма
правомощия да упражнява косвен контрол за валидност и законосъобразност на
предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. За разлика от предписанията по
чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, които не са административен акт - такъв е актът на
областния управител по чл.138а, ал.3, т.6 от ЗВ за тяхното утвърждаване,
предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ са волеизявление с властнически
характер, създаващо задължение за адресата и са индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който в случая, както правилно е
съобразил ВРС, няма данни да е бил обжалван и е влязъл в сила – вж. Определение на ВАС № 2157/18.02.2021г.
по адм.д. № 1319/2021г.; Решение на № 1276/10.02.2022г. по адм.д. № 7734/2021г.
С оглед изложеното и след като безспорно е установено неизпълнение от страна на ДПУСЯ на влязлото в сила задължително предписание, правилно ВРС е приел, че е осъществен състава на нарушението по чл.200, ал.1, т.39, вр.чл.190а, ал.2 от ЗВ.
Неоснователни
са оплакванията в касационната жалба за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са разгледани и подробно обсъдени от ВРС, като изводът на съда, че
АУАН е съставен в тримесечния срок, са съответни на доказателствата по делото и
на закона. Правилно ВРС е приел и че предвид характера на нарушението и
интензитета на неговата обществена опасност, в контекста на опазването на
човешкия живот, здраве и имущество, не са налице основания случаят да се
квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложените в тази
връзка мотиви са подробни, изцяло се споделят от настоящия състав, поради което
и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
Предвид изхода на спора и
направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл.63д,
ал.1, вр.ал.4 и 5, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв. (осемдесет лева).
Водим от горното, Варненският административен съд,
І-ви тричленен състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 703/27.05.2022г.
на ВРС, ХХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 1113/2022г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване
на язовири“, ЕИК ***, да заплати на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в
размер на 80,00лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.