№ 273
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четИ.десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000502986 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 264752 от 15.07.2021г., постановено по гр.дело № 12590/2020г.
на Софийския градски съд, ГО, 30 състав, Столична община е осъдена да плати на
В. А. В. сумата 18 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди-
претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на
16.08.2020г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2020г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 18 000 лева до
пълния претендиран размер 26 000 лева, частично предявен от 50 000 лева, както
и да плати 1 327,32 лева, като обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение на увреждането на здравето, настъпило на 16.08.2020г., като искът е
отхвърлен за разликата над 1 327,32 лева до пълния предявен размер 1 510,81
лева. С решението на СГС Столична община е осъдена да плати на В.В. и сумата
2 655,89 лева - разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а В.
А. В. е осъдена да плати на Столична Община юрисконсултско възнаграждение в
размер 89,24 лева.
Въззивна жалба е подадена от В. А. В., чрез пълномощника адв. Д.Д., против
решението на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 18 000 лева
до претендираните 26 000 лева-частично предявен иск от общо 50 000 лева.
Жалбоподателката оспорва извода на съда, че в случая е съпричинила
настъпването на вредоносния резултат и сочи, че не са налице предпоставките,
уредени в нормата на чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди. Твърди, че ответникът не е провел пълно и главно
1
доказване на възражението си за съпричиняване от страна на пострадалата. Сочи,
че обикновената житейска предпазливост при движение на пешеходците по
тротоара се изразява в това, лицето да гледа от къде преминава, но не и да
проверява дали плочките на тротоара са отлепени и да преценява дали при
стъпване върху нея, тя би се повдигнала. Твърди, че видимо плочите на тротоара в
процесния участък изглеждат равни, но при стъпване-потъват и се клатят, поради
което е невъзможно да се прецени и предвиди, дори минувача да знае за този
недостатък, коя точно плоча би се отлепила по начина, който се е случил на
16.08.2020г. Жалбоподателката смята, че й се дължи пълния претендиран размер
на обезщетението 26 000 лева, поради което иска да бъде отменен атакувания
съдебен акт в обжалваната част и вместо това да бъде постановен друг, с който
искът бъде уважен до сумата 26 000 лева, частично предявен от общ размер 50
000 лева.
Въззивна жалба е подадена и от Столична община, чрез пълномощника юрк.
И. Д., срещу решението на СГС, в частта, с която са уважени предявените искове.
Този жалбоподател смята, че по делото не е установено наличието на
предпоставките на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД. Сочи, че съдът е кредитирал
показанията на свидетелите на ищцовата страна без да е съобразил тяхната
заинтересованост от изхода на спора, както и не е взел предвид, че в показанията
на тези свидетели има несъответствие и противоречие. Поддържа, че съдът не е
обсъдил и съобразил ангажираните от Столична община писмени и гласни
доказателства и е достигнал до неправилния извод, че извършените от общината
ремонтно-контролни дейности не са довели до отстраняване на проблема на
тротоарната настилка на ул. Алабин. Жалбоподателят смята, че е останало
недоказано твърдението на ищцата, че към датата на злополуката, на ул. Алабин
№ 50, вх. А са съществували такива неравности на тротоарната повърхност, които
да са били в отклонение от изискванията на нормите за поддържане на
тротоарното платно в състояние, годно за безопасното придвижване на
пешеходците. Сочи, че не е доказано и твърдението, че в този уастък на тротоара е
имало счупени плочки, както и че са липсвали плочки от облицовката му.
Предвид това Столична община смята, че по делото липсват доказателства, от
които може да се направи извод, че е налице бездействие по поддръжката на
тротоара, поради което и не следва да бъде ангажирана отговорността й.
Жалбоподателят поддържа, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е силно завишен, като съдът не е съобразил изводите на
СМЕ, че пострадалата напълно се е възстановила от получените при падането
травми. Поддържа и направеното в първоинстанционното производство
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като сочи, че причина за
инцидента е поведението на ищцата и липсата на внимание при придвижването й
в светлата част на денонощието на познато от нея място. Предвид всичко
изложено Столична община иска да бъде отменено решението в обжалваните
части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК всяка от страните е подала отговор на
въззивната жалба на насрещната страна, с който оспорва същата като
неоснователна.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
2
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. А. В. с искова молба, с която
против Столична община са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от деликт, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.08.2020г. преди обяд в гр.София,
ищцата, заедно със своя приятелка, се придвижвали по левия тротоар на ул.
„Алабин“ в посока към Съдебната палата, когато в отсечката между ул. „Христо
Белчев“ и бул. „Витоша“, в района на кооперацията, където се намира собствения
й апартамент, ищцата стъпила върху разлепена плочка. Твърди се, че за да избегне
удар от отскочилата плочка, ищцата паднала в дупка, пълна с вода и се наранила
лошо, като двете й колена били в рани, а левият и крак се подул. Сочи се, че
спешна помощ била оказана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където било
установено тройно счупване на лява глезенна става, което от своя страна
наложило да бъде хоспитализилана и оперирана на 17.08.2020г. с поставяне на
тубуларна плака на глезена с 10 винта.
Ищцата твърди, че била на болнично лечение в периода от 16.08.2020г. до
22.08.2020г., както и че поради причиненото й увреждане и проведеното лечение
търпяла множество болки и страдания. Сочи, че възстановяването й продължило
повече от 3 месеца, през който период се придвижвала с патерици, трябвало да
бъде подпомагана от близки и приятели за обслужване на елементарните си
битови потребности, чувствала се унизена и беззащитна, постоянно изпитвала
силни болки и неразположеност и през целия период била възпрепятствана да
води нормален живот, не била в състояние да упражнява професията си на
адвокат, което й коствало много неприятности и затруднена комуникация с
клиенти. Твърди, че на 07.10.2020г. била оперирана повторно, но и към момента
болките й продължават, не може да се движи нормално и спокойно, като се
придвижва на къси разстояния и с накуцваща походка.
Ищцата твърди също, че за лечението на причиненото на 16.08.2020г.
увреждане е направила разходи в общ размер 1510,81 лева-за закупуване на
табуларна плака и винтове, за медикаменти, медицински изделия и услуги.
В исковата молба се поддържа, че доколкото отсечката в централната
градска част на София е общинска собственост ответникът Столична община има
законово вменено задължения да я ремонтира и поддържа в безопасно за
гражданите състояние. Твърди се, че преди началото на ремонта през 2018г. на ул.
„Алабин“, част от проекта „Изграждане, възстановяване и обновяване на
публични пространства в централната градска част на гр. София – зона 2“ по
Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, дупки и разлепени плочки по
този участък от тротоара не е имало, а със започването на ремонтните дейности
състоянието на тротоара се влошавало постоянно. Поради това ищцата подала две
жалби до общината с искане да се предприемат действие за поправяне на вредите,
3
нанесени при извършване на ремонта на ул.„Алабин“, като в отговор получила
единствено информация, че процесната отсечка не била включена в ремонтните
дейности, планирани за съответната година. Сочи се, че натоварените от
Столична община лица не са извършили необходимите действия за поддържане на
тротоарната настилка в състояние, годно за безопасното придвижване на
гражданите, поради което ответникът следва да отговаря за причинените й вреди.
отговаря
Ето защо, претендира Столична община да й плати сумата 26 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен иск от общ размер
50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.08.2020г. и
сумата 1 510,81 лева-обезщетение за имуществени вреди- платените разходи по
лечението.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Столична община оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва изложените от ищцата твърдения
относно причините и механизма на настъпване на увреждането. Оспорва
твърденията, че на тротоара на ул. Алабин в посочения участък има дупка и
повредена тротоарна настилка, като сочи, че към момента тротоарът е в годно за
придвижване състояние, без дупки и неравности и че е безопасен за гражданите.
Смята, че не е налице деяние-действие или бездействие от страна на ответника
или на негови служители, на които общината е възложила работа, както и не е
налице причинна връзка между твърдяната злополука и виновно поведение на
длъжностни лица на ответника. Ответникът смята, че претендираното от ищцата
обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с правилото на чл. 52 ЗЗД,
тъй като липсват данни за трайни негативни последици за здравето на
пострадалата, вследствие на инцидента. Прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която в светлата
част на денонощието се е придвижвала без да прояви нужното внимание по
участък, който й е отлично познат, доколко се намира пред дома й.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 16.08.2020г. в гр.София, преди обяд на тротоара на
ул. Алабин в района на № 50, ищцата е паднала и е получила травматични
увреждания.
За изясняване на обстоятелството при които е настъпил инцидентът, за
механизма му и състоянието на тротоарната настилка в първоинстанционното
производство са събрани гласни и писмени доказателства, както и е изслушано
заключение на СТЕ.
Свидетелката М. Р. С.-приятелка и колега на ищцата повече от 10 години,
твърди, че на 16.08.2020г. двете се разхождали по ул. „Алабин“ от лявата страна,
тръгвайки от ул. „Христо Белчев“ с посока към Съдебната палата. Спомня си, че
ищцата се спънала в една отлепена тротоарна плочка, която се надигнала при
стъпването и за да избегне удара от самата плочка В. паднала в локва, образувана
според свидетелката от друга липсваща плочка, като ожулила двете си колена,
които започнали да кървят, а след падането левият й глезен започнал видимо да се
подува. Сочи, че инцидентът станал около № 50 на ул. Алабин, тъй като в тази
4
сграда ищцата притежава апартамент. Поддържа, че не успяла да помогне на
ищцата при спъването, тъй като тя е с по-едрата фигура и случилото се настъпило
внезапно и много бързо. Свидетелката веднага се обадила на сина на ищцата за
помощ, който я откарал в „Пирогов“. Свидетелката твърди, че от дълго време
тротоарната настилка в този участък е в лошо състояние, включително и към
момента-има отлепени и движещи се плочки, като при дъждовно време при
стъпване върху тях, видимо изскача вода.
Представени по делото са писмени доказателства, от които се установява, че
на 31.05.2019г. директорът на дирекция „Транспортна инфраструктура“-инж. Д. Е.
по повод писмо относно състоянието на тротоарната настилка на ул. Алабин в
участъка от бул. Витоша до ул. Христо Белчев, е уведомил Столична община и
кмета на р-н „Средец“, че ремонтът на посочения тротоар не е част от проекта
„Изграждане, възстановяване и обновяване на публичните пространства в
централната градска част на гр. София – зона 2“. Заявено е, че ремонтните
дейности ще бъдат възложени в най-кратки срокове.
На 10.10. 2019г. ищцата В.В. е подала до Столична община – район „Средец“
жалба относно състоянието на тротоара на ул. Алабин в участъка между бул.
Витоша и ул.Христо Белчев, в която е обяснила, че след започването на ремонта,
част от проект „Изграждане, възстановяване и обновяване на публичните
пространства в централната градска част на гр. София – зона 2“, тротоарната
настилка е разбита, като са се появили дупки и разбити плочки и при всеки дъжд
гражданите са обливани с кална вода. Посочила е, че макар да не е предвиден
ремонт на тротоара по Оперативната програма, следва да се потърси отговорност
на извършващия ремонта, на контролните органи и инвеститори по отношение на
разбития тротоар. Искането е да се отговори на поставените въпроси в най-кратки
срокове.
На 23.10.2019г. кметът на район „Средец“ е отправил запитване до зам. кмета
на Столична община по направление „Транспорт и транспортни комуникации“ за
срока, в който ще бъдат предприети действия по възлагане на ремонтните
дейности на тротоарната настилка на ул. „Алабин“ във връзка с подадената от В.
жалба и сигнал чрез Контактния център.
Установява се от представените писмени доказателства, че на 09.12.2019г.
Столична община е възложила на „Хидрострой” АД ремонт на южния тротоар на
ул. Алабин в участъка между бул. Витоша и ул. Христо Белчев, който включва:
развалянето на 15 кв. м тротоар от бетонови плочи, изкоп, подравняване и
уплътняване на земна почва, натоварване и превоз на земна почва; доставка и
направа на основа от трошен камък, направа на тротоар от бетонови плочи на
пясъчна основа. Посочено е, че ремонтните дейности следва да бъдат извършени
до 30.12.2019г. при подходящи метрологични условия, а до 15.02.2020г. следва да
бъдат представени в Дирекция „Транспортна инфраструктура” документите по
извършените СМР.
На 11.12.2019г. е съставен акт относно фактическо приключване на СМР,
подписан от представители на „Хидрострой“ АД, общинската администрация и
инвеститорски контрол, според който възложените СМР са извършени във
възложеното количество и с необходимото качество.
На 29.07.2020г. живущите на ул. „Алабин“, чрез адв. В.В., са подали жалба
относно разбита тротоарна настилка на ул. Алабин, в която отново е посочено, че
5
след започване на ремонта част от проект „Изграждане, възстановяване и
обновяване на публичните пространства в централната градска част на гр. София
– зона 2“, живущите на ул. Алабин повече от две години виждат как тротоарът се
разбива; че предприетите ремонтни дейности, които са били извършени след
подадени сигнали до Столична община, вместо да подобрят тротоарната
настилка, са влошили още повече състоянието на отсечката. В жалбата се иска да
бъде извършена проверка по случая и да се отговори писмено. По повод
постъпилата жалба, на 29.07.2020г. кметът на район Средец е отправил запитване
до зам.кмета на Столична община относно времето и сроковете за извършване на
ремонтни дейности на тротоара на ул. Алабин в отсечката между ул. Христо
Белчев и бул.. Витоша.
По делото от ответника Столична община е представен Констативен
протокол за установяване на вида и състоянието на тротоарната настилка на ул.
„Алабин“№50 от 11.02.2021г., според отразеното в който на 11.02.2021г. инж. М.
Д.-гл. инженер на р-н „Средец“ и инж. Г. К.- ст.експерт в отдел „ИКСБЕ”, по
повод подадено заявление от 20.02.2020г. са извършили оглед и са установили, че
тротоарната настилка е в годно и безопасно състояние за пешеходците, без
липсващи и отлепени тротоарни плочи и по настилката няма дупки и пропадания.
Посочено е, че от месец юли 2020г. до датата на издаване на протокола, не са
извършвани ремонтни дейности по посочения тротоар. Към констативния
протокол е приложен и снимков материал.
Разпитана по делото, като свидетел е Г. Д. К.- инженер, старши експерт в
отдел „Инвестиции и контрол по строителството и екология“ в район „Средец“,
която твърди, че в края на 2019г. на ул. „Алабин“ е извършен частичен авариен
ремонт и оттогава досега не са извършвани ремонтни дейности. Сочи, че
състоянието на настилката в процесния участък е добро и според нея е безопасно
за пешеходците. Твърди, че има тротоари в по-лошо състояние в центъра на
София. Свидетелката твърди, че е изготвила констативния протокол от
11.02.2021г. и към този момент на тротоара отлепени плочки не е имало, а са
установени малко колебаещи се, но не чак силно движещи се, клатещи се плочки.
Свидетелката сочи, че атмосферните условия, особено дъждовете, влияят страшно
много и не е изключено след силни дъждове да се появят такива. Заявява, че
плочките на тротоара на ул.Алабин, без да са изрядни, са в добро състояние, в
сравнение с други тротоари, например настилката на ул. „Гурко“ пред пощата-
колетната служба, където плочките без да са с нарушена цялост, са тотално
подвижни.
Свидетелят М. Х. Д. -служител на ответника, твърди, че когато с колегата си
инж. К. извършили оглед на тротоарната настилка на ул. „Алабин“№50,
установили, че няма разместени или пропаднали плочки или дупки, които да
затрудняват гражданите, нито са установили наличието на стърчащи ръбове на
плочки. Твърди, че не му е известно в периода от юли 2020г. до датата на огледа
Столична община да е възлагала ремонт на този участък. Свидетелят не си спомня
дали по време на огледа на 11.02.2021г. в процесния участък е имало сняг и дали е
било заледено, като не смята, че пред № 50 има водосточен улей.
В първоинстанционното производство е допусната и приета СТЕ, изготвена
от вещото лице инж. А. П. А., който след като се е запознал с материалите по
делото и е извършил оглед на тротоарната настилка на левия тротоар на ул.
„Алабин“ в участъка между ул. „Христо Белчев“ и бул. „Витоша“ е установил, че
6
към 28.04.2021г. - датата на огледа, на процесния тротоар има единични подвижни
плочи, които при настъпване се движат нагоре-надолу, тоест повдига се далечния
край в зависимост от мястото, където е настъпена плочата. Инж. А. е обяснил, че
когато вали дъжд, под плочите се събира вода, която при стъпване върху тях, се
изплисква нагоре като фонтан. Експертът е установил, че пред входа към
адвокатските кантори и апартаменти има улей, който отвежда дъждовната вода от
покрива към платното за движение, като две от плочите на тротоара са подвижни
и имат стърчащи ръбове, предизвикващи спъване, ако човек не внимава, а
неподвижните плочи не са хоризонтални и имат стърчащи ръбове, в които човек
може да се спъне; има и неравности около капаците на шахтите, които също са
над нивото на тротоара. Посочил е, че на тротоара има участък, който е след
входа, в който всички плочи са подвижни и удрящи се. Според експерта инж. А.
тротоарът на ул. Алабин в процесния участък е годен за движение на пешеходци,
но по него трябва да се преминава с повишено внимание, тъй като има места
където пешеходец може да се спъне и падне. По отношение на приетия по делото
констативен протокол от 11.02.2021г. експертът е посочил, че според него, при
огледа от служителите на общината не са установени подвижни тротоарни плочи,
тъй като огледът е извършен при студено време, вероятно плочите под водата е
замръзнала и за това те са били неподвижни. Инж. А. е приложил към
заключението си и снимков материал на процесния тротоар, изготвен от него към
датата на огледа, както и снимки от приложението Google earth от 2019г.
В откритото съдебно заседание пред СГС инж. А. отново е посочил, че
процесният тротоар е проходим, но по него има плочи, които са подвижни и
когато по тях минават хора плочите се движат.
Въз основа на представената по делото медицинска документация, в
първоинстанционното производство е допусната и приета СМЕ, изготвена от
вещото лице д-р М. М.-ортопед-травматолог, от чието заключение се установява,
че на 16.08.2020г. ищцата е била приета по спешност за болнично лечение в
УМБАЛСМ „Пирогов“ с диагноза „триглезенна фрактура на дисталната
подбедрица със сублуксация -частично изкълчване на лявата глезенна става“,
което по своя медико-биологичен характер е довело до трайно нарушение на
функцията на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни. Посочено е, че
освен медикаментозно лечение на ищцата е извършена операция по открито
наместване и вътрешна фиксация с 1/3 тубуларна плака с 10 отвора на външния
глезен, вътрешна фиксация с два винта на вътрешния глезен, наместване на
синдесмозата и фиксация с един супрасиндесмален винт; че престоят в болницата
е бил от 16.08.2020г. до 22.08.2020г.; че на 07.10.2020г. на проведения контролен
преглед е установено, че счупването е зараснало в добра анатомична позиция и на
08.10.2020г.,чрез втора оперативна интервенция е изваден супрасиндесмалния
винт. Вещото лице е обяснило, че целта на оперативното лечение е анатомичното
възстановяване на фрактурите, фиксация с метални импланти и зарастване на
счупванията и функционално възстановяване в най-кратки срокове. Д-р М. е
посочил, че ползването на патерици продължава до 90-100 дни, костното
зарастване обикновено настъпва около 120-я ден, а функционалното
възстановяване-до края на 6-7-я месец, като за пълно възстановяване е
необходимо провеждането на рехабилитация, а 12-14 месеца след поставянето им,
могат да бъдат отстранени металните импланти – по желание. Обяснил е, че
ищцата е търпяла много силни болки в острия период след инцидента поради
7
разместването на костните краища, разкъсването на периоста, изкълчването,
нарастващия хематом и отока, както и след операцията поради проникването през
меките тъкани, металната фиксация и постоперативния оток, както и по време на
рехабилитацията, заради преодоляване на контрактурата на глезена,
възстановяване на функцията и походката. Вещото лице е обяснило, че този тип
глезенна фрактура се получава, като скочната кост се завърта по длъжната си ос,
като в началото се опъват вътрешните глезенни структури и се получава счупване
на вътрешния глезен, след това има напрягане и разкъсване на синдесмозата, след
което счупване на фибулата над синдесмозата със задължително раздробяване на
външния кортекс и разкъсване на интеросалната мембрана до зоната на
фрактурата. Посочило е, че счупването е наместено в добра анатомична позиция,
костното зарастване е настъпило в средностатистическите срокове, предстои
изваждане на металните импланти по желание на пострадалата. Вещото лице не е
установило наличието на медицински данни за настъпили усложнения в
лечението и възстановителния период на ищцата. Посочило е, че представените
по делото фактури и фискални бонове за закупуване на импланти и лекарства са
били необходими и са във връзка с проведения лечебен процес, а плащането на
медицински услуги-запис на рентгенографии нямат пряко отношение към
лечението.
В откритото съдебно заседание пред СГС д-р М. е пояснил, че „стъпване на
криво” означава, че ходилото се е завъртяло в едната или в другата посока в
резултат на стъпване върху неравност или пропадане в някаква дупка. Обяснил е,
че подобно счупване може да се получи, както при слизане от бордюр, така и при
движение по неравност, при което глезенът се е завъртял във външна посока,
ходилото също се завърта навън в абдукция, след което се получават описаните
при ищцата счупвания.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства
относно търпените от ищцата неимуществени вреди и техния интензитет.
Свидетелката М. Р. С. освен начина на настъпване на инцидента, мястото, на
което е настъпил и състоянието на тротоара, сочи също че след падането
поддържали контакт с ищцата по телефона, като пострадалата се оплаквала от
силни болки, което не било характерно за нея, тъй като тя обичайно не се
оплаквала и била жизнен човек, непрекъснато в движение. Твърди, че
инцидентът я принудил да остане дълго време на легло, като около 3 месеца не се
явявала в кантората, където работи. Спомня си, че за първи път след инцидента я
видяла в края на м.ноември 2020г. Твърди, че инцидентът повлиял
неблагоприятно и на работата на ищцата като адвокат, защото била в
невъзможност да се среща с клиентите си и разговаряла само по телефона.
Свидетелката И. Т. Х. твърди, че познава ищцата от около 10 години и са
близки приятелки. Сочи, че знае за инцидента на 16.08.2020г., тъй като се чули по
телефона веднага след това. Спомня си, че тя звучала тъжна и плачела. Твърди, че
на следващия ден я посетила в болницата и вече била направена операция за
слагане на няколко планки и пирон. Твърди, че гледката била потресаваща-кракът
на ищцата бил двоен към троен – подут, отекъл и ищцата била обездвижена; била
срината и психически. Сочи, че престояла в болницата около седмица, след което
възстановяването й продължило около 3 месеца. Твърди, че не живее заедно с
ищцата, но след инцидента с нейния син решили, че ще е най-добре да отидат
заедно във вилата й в гр. Бобошево, където има близки, роднини и приятели,
8
които да им помагат в грижите, като останали там с нея през първите три месеца.
Свидетелката твърди, че се грижела за ищцата, която била обездвижена и имала
нужда от чужда помощ дори, за да отиде до тоалетна; придвижвала се с две
патерици, а кракът й трябвало да е непрекъснато във въздуха; имала забрана да се
подпира на него. Сочи, че преминаването през всяко прагче коствало на ищцата
огромни усилия и тя имала нужда от поне двама души, които да й помагат да се
придвижи. Твърди, че след третия месец била извършена втора операция – за
премахване на пирона, след което ищцата продължила възстановяването чрез
рехабилитация-посещавала жена, която й раздвижвала крака, ходила и на „Павел
баня“ на процедури, като движението й станало малко по- лесно, ходела вече с
бастун, накуцвайки. Свидетелката твърди, че ищцата била срината емоционално и
се чувствала много потисната и унизена, заради това, че постоянно й се налагало
да ползва помощ, че изпитвала и чувство за вина. Сочи, че случилото се се
отразило и на работата й като адвокат, тъй като не можела да извършва
служебните си дела. Твърди, че преди инцидента В. била много деен човек,
всичко правела сама. Сочи, че възстановяването отнело дълго време, като и към
момента според свидетелката ищцата не била 100% пълноценна.
Не се пори по делото, че във връзка с процесното счупване ищцата е
заплатила разходи по лечение в общ размер 1474,81 лева.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Според разпоредбата на
чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В
тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД е да проведе
пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние
на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор,
причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и
причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен
резултат. Според разясненията, дадени в Постановление № 7 от 30.10.1959г. на
Пленум на ВС отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда
при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки
конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното.
В случая страните не спорят, че на 16.08.2020г. в гр.София ищцата В.В. е
паднала на левия тротоар на ул. Алабин в участъка между ул.Христо Белчев и
бул.Витоша, вследствие на което е получила триглезенна фрактура на дисталната
подбедрица с частично изкълчване на лявата глезенна става.
Не се спори, че на ответната община, като правен субект и собственик на
общинските пътища, съоръжения, тротоари и др, е възложено по силата на
закона(чл. 11 от ЗОбС), задължението да стопанисва и управлява имотите и вещи
общинска собственост в интерес на населението, съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Както е посочил и съставът на СГС, по
силата на чл.30, ал.4 и ал.5 и чл.31 Закона за пътищата ответникът Столична
община има задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол
дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища,
подземните съоръжения и тротоарите, велосипедните алеи и др. и да отстранява
9
препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок. Задължение за
общината е възложено и с разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.2 б.„б“ от ППЗП, а
съгласно нормата на чл. 167, ал.1, изр.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най кратък срок.
Спори се между страните и пред тази съдебна инстанция какво е било
състоянието на тротоара към датата на инцидента, дали в процесния участък е
имало отлепени плочки и неравности, опасни за движението на пешеходци и това
ли е причината за спъването и падането на ищцата, довело до увреждане.
Улица Алабин в гр.София и тротоарът към нея, на която е станал
инцидентът, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според
цитираната нормативна уредба, задължението за поддържането им е на Столична
община.
Съвкупният анализ на обсъдените писмени и гласни доказателства
обосновава извод, че вредите в разглеждания случай и търпените от ищцата в
резултат на получената от падането травма болки и страдания са произтекли от
бездействия на служители на общината, на които е било възложено
стопанисването и поддръжката на тротоарното платно.
Съдът прави този извод кредитирайки показанията на свидетелката С., която
е очевидец на станалото и е категорична, че когато е настъпил инцидентът,
участъкът, където ищцата се е спънала и паднала, е с отлепени и движещи се
тротоарни плочи. Съдът кредитира показанията на свидетелката, която не е в
родствена връзка с ищцата и липсват данни за евентуална нейна заинтересованост
от изхода на производство. Показанията са житейски логични, последователни,
резултат от лични впечатления на свидетелката и не са опровергани от другите
обсъдени доказателства. САС намира, че тези показания са достатъчно конкретни
и са от естество самостоятелно да обосноват извод за релевантните за спора факти
и обстоятелства относно мястото и начина на настъпване на инцидента и
състоянието на настилката. Въззивният съд не споделя довода на Столична
община, че е налице зависимост на свидетелката, тъй като работи в адвокатския
екип на ищцата, а преди е работила, като юрсиконсулт в районната
администрация. Въпреки, че свидетелката е колега на ищцата, евентуалната нейна
заинтересованост или предубеденост от изхода на конкретното дело, САС намира,
че не е повлияла на вярното възприемане на правнорелевантните факти-че ищцата
се е спънала и паднала на отлепена плоча на тротоара на ул. Алабин и е получила
увреда на левия долен крайник. Както се посочи, тези свидетелки показания не
съдържат вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно
значимите за спора факти, нито съдържат противоречия с останалите
доказателства по делото.
Свидетелските показания на С. кореспондират и с изводите на д-р М.,
изготвил СМЕ в първоинстанционното производство, според които увреждането
на ищцата съответства с възможно нараняване от спъване върху неравност или
дупка, както и на изводите на инж.А. за лошото състояние на тротоарното платно-
подвижни, незалепени тротоарни плочи, неподвижни, но нехоризонтални плочи
със стърчащи ръбове, липсващи части от плочи, както към м.август 2019г., видно
от приложения към заключението снимков материал от интернет приложение,
така и към 28.04.2021г.-датата на огледа на инж. А..
10
Въззивният съд намира, че изводът за компрометираното състояние на
тротоарната настилка на ул. Алабин в процесния участък не се опровергава от
изготвения от свидетелите К. и Д. на 11.02.2021г. констативен протокол, нито от
дадените от тях пред съда показания. На първо място тези свидетели са служители
на ответната община и в този смисъл са заинтересовани от изхода на спора, на
следващо място- свидетелите К. и Д. нямат преки впечатления за състоянието на
тротоара към датата на инцидента и не на последно място, проверката на
процесния тротоар им е възложена едва след като Столична община е получила на
18.01.2021г. преписа от исковата молба на В.В..
САС споделя становището на състава на СГС, че показанията на свидетеля
К. са вътрешно противоречиви, доколкото от една страна свидетелката поддържа
констатациите, изложени в констативния протокол от 11.02.2021г. за липса на
отлепени тротоарни плочи, дупки и неравности в процесния участък, а от друга
пред съда заявява, че са налични малко колебаещи се, но не силно движещи се
плочи. Соченото от свидетелката, че в сравнение с други тротоарни настилки в
централната градски част на София, по които има напълно отлепени плочи,
процесният тротоар е в „добро състояние“, не може да обоснове извод, че
обективно в конкретния участък по настилката няма неравности и незалепени
плочи.
Вярно е, че след като през м.октомви 2019г. ищцата е подала жалба до
Столична община, за състоянието на тротоара на ул. Алабин, ответникът, е
възложил извършването на ремонтни дейности, с които обаче проблемът с
подвижните тротоарни плочи не е решен, въпреки подписания на 11.12.2019г. акт
относно фактическото приключване на СМР, според който СМР са извършени
във възложеното количество и с необходимото качество. Съдът стига до този
извод, тъй като въпреки направения през м. декември 2019г. ремонт, в края на
м.юли 2020г. живущите на ул. „Алабин“, чрез адв. В.В., са подали отново жалба
относно разбитата тротоарна настилка; свидетелката С., категорично сочи, че в
средата на м. август 2020г. тротоарът в този участък е с отлепени и движещи се
плочки; експертът инж. А. установява, че през м. април 2021г. тротоарът макар и
проходим за пешеходци продължава да има подвижни плочи, неподвижни плочи,
които не са хоризонтални и са със стърчащи ръбове, които неизправности крият
опасност за гражданите.
Посочи се, че разпоредбата на чл. 11 от ЗОбС вменява в дълг на общините да
управляват имотите и вещите - общинска собственост, в интерес на населението
на общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а
според цитираната нормативна уредба за общината е налице и задължение да
сигнализира за наличието на препятствия по улицата-в случая подвижни
тротоарни плочи, като този участък бъде изрично отбелязан с подходящи
заграждения, за да се препятства преминаване на пешеходци по него.
Когато общината не е предприела предписаните от закона действия, или ги е
предприела, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение. Единствените хипотези, при които отговорността може да отпадне
са: когато вредата не е причинена при или по повод възложената работа, или
когато действията са били правомерни. Нито една от тези освобождаващи от
отговорност предпоставки не е налице. В случая ответната община, макар
двукратно да е била сигнализирана за проблема и експертите й да са наясно, че
атмосферните условия влияят на състоянието и изправността на тротоарната
11
настилка (показанията на св.К.) не е предприела достатъчни мерки за поддръжката
на улицата за безопасното й ползване от гражданите, нито е сигнализирала за
наличието на препятствия по тротоара, след подадената втора жалба от граждани,
живущи на ул. Алабин. В този смисъл за ответника е било налице и задължение
регулярно да осъществява (вкл. и по своя инициатива) необходимите проверки
относно безопасността за придвижване на гражданите по улиците, тротоарите и
площадите-общинска собственост.
Следователно след като ответникът има задължение, чрез свои служители
или наети фирми да поддържа улиците и тротоарите в населеното място в
изправен вид, като по този начин осигурява безопасността на гражданите,
преминаващи по тях, то неизпълнението на вмените от закона задължения на
Столична община - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или
наети от общината работници и служители, е основание за ангажиране на
гаранционно - обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45
ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е
настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай. Именно в
резултат на посоченото бездействие от служители на ответника ищцата се е
спънала и падала на тротоара, от което като пряка и непосредствена последица е
настъпило посоченото триглезенно счупване с изкълчване на левия долен
крайник.
Предвид изложеното въззивната инстанция смята, че са осъществени всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното спъване и падане и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на лечебния и
възстановителен период, наличието или липсата на трайни последици за здравето
на увредения, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в
ППВС № 4/1968 г.).
В случая за да определи справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, този състав на САС съобрази
следните обстоятелства: брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни
увреждания и техния медикобиологичен характер -триглезенно счупване на
дисталната подбедрица с изкълчване на лява глезенна става, причинило на
пострадалата трайно нарушение на финкцията на увредения крайник за срок 6-7
месеца и в самообслужването за срок 3 месеца; продължителността и
интензивността на свързаните с травмата болки и страдания, установени от СМЕ и
гласните доказателства; вида и продължителността на проведеното лечение –
болнично за 7 дни с извършване на две оперативни интервенции и домашно-
амбулаторно; продължителността на лечебния и оздравителния период около 7
месеца. Съдът съобразява и това, че в периода на възстановяването ищцата е
имала затруднения при елементарното си битово обслужване, че в рамките на 3
месеца се е придвижвала с патерици и не е могла да изпълнява пълноценно
служебните си задължения на адвокат, както и установената от гласните
доказателства промяна в емоционалното й състояние след инцидента-чувствала се
12
унизена и потисната, изпитвала вина, че ангажира близките си. Въззивният съд
отчете и че негативните последици от причинената при деликта травма е сведена
до минимум, тъй като се установи по делото, че процесът на лечение и
възстановяване е протекъл благоприятно-счупването е наместено в добра
анатомична позиция и е настъпило костното зарастване в обичайните срокове,
тоест не се констатирани настъпили усложнения за здравето на ищцата, нито се
очакват негативни последици от увреждането. Поради това преценката на
субективните в случая обстоятелства, както и обективните фактори, отнасящи се
до обществено-икономическите условия на живот през месец август 2020г.
обосновават обезщетение по чл. 52 ЗЗД в размер 26 000 лева. При определяне
размера на обезщетението, съдът съобрази и възрастта на пострадалата към
16.08.2020г.- 68 годишна, както и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи. Въззивният съд намира, че това е размерът,
който в най-пълна степен съответства на степента и характера на търпените болки
и страдания, както и на вида и характера причинените увреждания.
Този състав на САС намира за неоснователно, направеното от ответника в
отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в липсата на проявено от
нейна страна внимание при придвижването на познато за нея място в светлата
част на денонощието. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС
съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД
е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за настъпването на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В
случая, САС намира, че не се установява такова поведение на пострадалата, което
да е в причинно-следствена връзка с инцидента и претърпените вреди. Не може да
се приеме, че излизането на улицата и придвижването по тротоар, чието
поддържане по закон е вменено в задължение на ответника, е израз на липса на
нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на пострадалата. Следва
да се изтъкне, че за пешеходеца на съществува задължение, предвидено в
нормативен акт, постоянно да следи с погледа си пътната настилка, през която
преминава. Действително на ищцата В. не само й е било известно състоянието на
тротоарната настилка в процесния участък, тъй като кантората й се намира в
сградата на ул. Алабин № 50, но и двукратно е сезирала ответника с искане да се
предприемат мерки за ремонтирането на настилката. В случая, САС намира, че
неизправността на тротоара е от такова естество (движещи се плочки), че дори и
при знание от страна на пешеходеца и проявена дължима грижа от него, същият
няма как да предвиди, която точно плочка не е достатъчно добре залепена или коя
междувременно се е отлепила от дъждовете и може да причини увреждане.
Неизпълнението от страна на общината на задължението й да поддържа улиците и
тротоарите в населеното място, не може да бъде извинено с това, че гражданите
трябва да преминават с повишено внимание през препятствията по тях. Предвид
изложеното, САС намира, че единствена причина за увреждането е
неподдържаната тротоарна настилка на ул. Алабин в гр.София, по която
преминават хора.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
13
26 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до
окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен искът на В.В. против Столична община за разликата
над 18 000 лева до 26 000 лева и в частта, с която В. А. В. е осъдена да плати на
Столична община разноски по делото в размер 89,24 лева. Вместо това следва да
бъде постановено решение, с което Столична община бъде осъдена да плати на В.
А. В. още 8 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
увреждане на здравето, настъпило на 16.08.2020г. в гр. София, ведно със
законната лихва, считано от 16.08.2020г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, да плати на В.В. още 1040 лева- разноски за
първоинстанционото производство.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК Столична община
следва да плати на В. А. В. разноските, сторени във въззивното производство за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение в общ размер 2 160 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264752 от 15.07.2021г., постановено по гр.дело №
12590/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 30 състав в частта, с която е
отхвърлен искът на В.В. против Столична община за разликата над 18 000 лева
до 26 000 лева и в частта, с която В. А. В. е осъдена да плати на Столична
община разноски по делото в размер 89,24 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, Столична община
да плати на В. А. В. още 8 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от увреждане на здравето, настъпило на 16.08.2020г. в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от 16.08.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА,Столична община, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да плати на В.
А. В. още 1040 лева- разноски за първоинстанционото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК Столична община да плати на В.
А. В. разноските, сторени във въззивното производство в общ размер 2 160 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14