О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156 24.02.2020 год. гр. Бургас
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение,
в закрито заседание, на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Калина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело № 56 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна
жалба вх. № 1005/12.09.2019 год. по описа на Бургаския апелативен съд, от
Б. Я. М. от гр. Я., ж.к. “Г. Б.“, бл. **, вх. *, ап. ***, срещу определение № 351/07.08.2019 год.
по в.ч.гр.д. № 23/2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е
оставена без уважение молба на Б. Я. М., с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК
за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв. по подадена от него
частна жалба против определение №120/28.03.2019 год. по в.ч.гр.д. №23/2019 год.
на ЯОС.
Частната жалба е бланкетна. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Направено е искане за неговата отмяна.
Частната жалба е подадени в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложената преписка, след подаване на частна жалба вх. №1005/12.09.2019 год. пред Бургаския апелативен съд, съгласно разпореждане на АС-Бургас, с писмо изх. №АД-13-616/12.09.2019 год. частната жалба е изпратена за администриране на ЯОС, като с разпореждане от 18.09.2019 год. е оставена без движение от съдия от ЯОС с указание за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв.
С молба вх. № 5875/31.10.2019 год. по описа на ЯОС Б. Я. М. е поискал на осн. чл.83, ал.2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на държавна такса, тъй като не разполага с достатъчно средства да я заплати. В изпълнение на указания на ЯОС е представена декларация от 10.12.2019 год., в която под страх от наказателна отговорност жалбоподателят е декларирал, че не получава никакви доходи, а притежаваният от него недвижим имот - търговски обект в гр. С. от 19,8 кв.м. описан в декларация по делото от 06.08.2019 год., е ипотекиран и не може да бъде продаден, нито може да бъде отдаден под наем поради липса на търсене и свръхпредлагане в района, в който се намира. Представено е и удостоверение от НАП относно това, че към 03.09.2019 год. жалбоподателят няма регистрирани трудови доходи и няма подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018 год. В нарочна молба към декларацията от 10.12.2019 год. жалбоподателят е посочил, че към момента е зает на пълен работен ден като лекар-специализант, за което не получава възнаграждение, че най-вероятно ще започне да получава такова считано от м.05.2020 год. Изложени са твърдения, че е много зле финансово, че гладува и няма пари за най-насъщни нужди като храна и облекло, поради което му е невъзможно към момента да заплати държавни такси дори от по 15 лв. Посочено е също, че ангажиментите му като лекар-специализант не му позволяват да осъществява друга трудова дейност.
С определение
№ 483/20.12.2019 год. по в.ч.гр.д. № 23/2019 год. по описа на Ямболския окръжен
съд, е оставена без уважение молба вх. № 5875/31.10.2019
год. на Б. Я. М., с която е направил искане да бъде освободен от заплащане на
държавна такса в размер на 15 лв. по подадена от него частна жалба с вх.
№1005/12.09.2019 год., против определение № 351/07.08.2019 год., постановено по
в.ч.гр.д. №23/2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд.
След отмяна на определение № 483/20.12.2019 год. по в.ч.гр.д. № 23/2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд, съгласно определение № 89/04.02.2020 год. по ч.гр.д. №40/2020 год. по описа на Бургаския апелативен съд, жалбоподателят е освободен от задължението за заплащане на държавна такса от 15 лв. по настоящата частна жалба вх. № 1005/12.09.2019 год. по описа на Бургаския апелативен съд.
С обжалваното определение № 351/07.08.2019 год. по в.ч.гр.д. № 23/2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд, по постъпилата молба вх. № 3525/13.06.2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд, последният е приел, че не са налице условията на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса, тъй като не са установени по категоричен и несъмнен начин изискуемите по закона предпоставки, а у съда липсва убеждение, че М. се намира в тежко семейно, имуществено, или здравословно състояние. Посочено е, че представената по делото декларация не е годно доказателство за установяване на твърдените от частния жалбоподател обстоятелства, а именно-че е безработен, като няма доходи и имущество от които да се издържа. Посочено е, че молителят е в работоспособна възраст, лекар по образование с придобита специалност и липсват данни да е във влошено здравословно състояние, освен това е собственик на търговски обект, от отдаването под наем на който би могъл да реализира доходи, поради което би могъл да заплати изискуемата държавна такса.
Към молба вх. № 3525/13.06.2019 год. молителят е представил декларация за материално и гражданско състояние от 06.08.2019 год. В последващи уточняващи молби молителят е изложил подробни обстоятелства относно финансовото си състояние.
Поставеният
въпрос за разрешаване пред Бургаския апелативен съд е налице ли са основания за
освобождаване на частния жалбоподател от задължение за заплащане на държавна
такса по молба вх. № 3525/13.06.2019 год. по описа на ЯОС.
Съгласно разясненията по ТР № 6/15.01.2019 год. по ТД №6/2017 год. на ОСГТК на ВКС настоящият съд е длъжен да се произнесе по всички факти обуславящи издаването на обжалвания акт. Съдът намира, че при отговор на поставения въпрос следва да бъдат взети предвид всички доказателства относно релевантните обстоятелства, приложени по делото.
Настоящият съд отчита, че при свои предходни произнасяния различни състави на Бургаския апелативен съд са потвърждавали определения на окръжния съд за оставяне без уважение на молби на настоящия жалбоподател за освобождаване от задължения за внасяне на държавни такси по други дела, но намира, че аналогия не би могла да бъде направена, тъй като по всяко искане на страната се сочат конкретни променящи се обстоятелства и всяко е подкрепено с различни доказателства. Ето защо не би могло да се формира принципно становище дали жалбоподателят дължи държавна такса или не, а по всяко конкретно искане следва да се вземат предвид установените конкретни обстоятелства и приложени доказателства.
Настоящият съд взе предвид, че както от твърденията на жалбоподателя, така и от представените от него доказателства се установява, че към момента поради промяна в обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК той няма достатъчно средства за заплащане на държавни такси. Съгласно чл.83, ал.2, т.2 от ГПК декларацията е допустимо и годно доказателство, на базата на което могат да се приемат за установени фактите относими към поставения въпрос. С представена към молбата декларация за материално и гражданско състояние, изрично е декларирано, че лицето няма никакви доходи – „дори за храна“, че към момента няма влогове и пари в банкови сметки, не получава доходи от наеми, тъй като е в невъзможност да отдаде притежавания от него обект под наем поради липса на търсене. В депозираните молби е уточнено /под страх от наказателна отговорност/, че работата на молителя като лекар-специализант не е заплатена. Ангажираните впоследствие други доказателства от жалбоподателя също сочат влошаване на материалното му положение.
Предвид декларираните от жалбоподателя обстоятелства и приложените доказателства съдът намира за установено по делото, че той няма достатъчно средства за да заплати дължимата от него държавна такса и са налице предпоставките посочени в закона - чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването от задължението за внасяне на държавни такси.
Като е направил различни правни изводи относно обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК, Ямболският окръжен съд е постановил неправилно определение - постановено в противоречие с установените обстоятелства по чл.83, ал.2 от ГПК за страната и поради това необосновано, което следва да бъде отменено от настоящия съд, а молбата на жалбоподателя, по която това определение е постановено следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 351/07.08.2019 год. по в.ч.гр.д. № 23/2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на Б. Я. М., с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв. по подадена от него частна жалба против определение № 120/28.03.2019 год. по в.ч.гр.д. № 23/2019 год. на ЯОС.
ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Б. Я. М. от гр. Я., ж.к. „Г. Б.“, бл. **, вх. *, ап. ***, ЕГН ********** по молба вх. № 3525/13.06.2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд, от задължение за заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на БАС, по подадената частна жалба против определение № 120/28.03.2019 год. по в.ч.гр.д. № 23/2019 год. на ЯОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.