№ 298
гр.
Велико Търново, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: М. ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С. М.разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 274/2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано по жалба на М.М.С. *** против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите да издаде акт за възстановяването му на заемната от него длъжност, от която преди това е бил временно отстранен със Заповед № ЗЦУ – 233/01.03.2016 г. на Изпълнителния директор на НАП, поради отпадане на правното основание за такова отстраняване с отмяната на нормата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл от КС на Р България.
Жалбоподателят счита, че след отмяната на
разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл с Решение №
5/12.05.2016 г. на КС по к.д. № 2/2016 г. липсва правна възможност да продължи
действието на издадената преди това - на 01.03.2016 г. заповед за
отстраняването му от заеманата длъжност на посоченото правно основание, и
налага възстановяването му на заеманата длъжност с нарочен акт. Ето защо иска
от съда да отмени мълчаливият отказ на ответника да издаде такъв акт за
възстановяването му на длъжност и да върне преписката за издаването на същия.
По жалбата е било образувано адм.
дело № 424/2016г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е
отменен мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите по подадено искане от М.М.С. за отмяна на
Заповед № ЗЦУ-233/01.03.2016г. и
преписката върната на Изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите за произнасяне в едномесечен срок по искането за отмяна на Заповед
№ ЗЦУ-233 / 01.03.2016г.
С Решение № 6742/08.05.2019г. на Върховния
административен съд по адм. дело № 7716/2018г. по
описа на ВАС е обезсилено Решение № 231/11.05.2018г., постановено по адм. дело № 424/2016г. по описа на Административен съд
Велико Търново и делото върнато за ново произнасяне от друг състав на същия
съд, по повод на което е образувано и настоящото дело.
Жалбоподателят обосновава правния си интерес за водене
на настоящото дело с друго административно дело по описа на Административен
съд-Велико Търново, а именно № 597/16 година образувано по негова искова молба
срещу НАП с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от недопускането му
до работа и адм. дело № 78/2017 година по описа на
Административен съд – Велико Търново образувано по негова жалба срещу
разпореждане от 23.11.2016 година на ТП на НОИ Велико Търново, касаещо отказ за отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност, поради прекъснато осигуряване в резултат на липса
на произнасяне на изпълнителния директор по заявлението му за допускане на
работа и преразглеждане на заповед ЗЦУ-233/01.06.2016 година на изп. директор на НАП.
С жалбата се претендира отмяна на мълчаливия отказ на
НАП да се произнесе по негово писмено заявление до органа по назначаването с
вх. № 18515/25.05.2016 година за осигуряването на необходимите условия за
изпълнение на служебните му задължения като зам. директор на Дирекция
„Събиране” при ТД на НАП Велико Търново и за допускането му до работа. Счита,
че отказът не е законосъобразен, тъй като са налице предпоставките да изпълнява
задълженията си с оглед решение № 5/12.05.2016 г. по конституционно дело № 2/2016
година на Конституционния съд на РБългария, с което
разпоредбата на чл. 100 ал. 2 от ЗДСл е обявена за противоконституционна. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира
направените по делото разноски в размер на 810лв., за което представя списък.
Ответникът - Изпълнителният директор на НАП, редовно призован, се представлява от юк Д. и оспорва жалбата. Счита, самата заповед за временното отстраняване на лицето от служба е валиден и законосъобразен административен акт, който е отменен и на това основание подлежи на изпълнение и понастоящем, защото решенията на КС имат действие само за напред. В случая не бил налице мълчалив отказ, тъй като била налице влязла в сила заповед № ЗЦУ-233/01.03.2016г., която била произвела действието си и породи правните си последици. С оглед на гореизложеното моли да се потвърди мълчаливият отказ на изпълнителния директор на НАП. Представя писмено становище вх. № 2817/12.06.2019г.
Настоящият съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят М.М.С. е държавен служител, който последно е назначен за такъв на длъжността заместник-директор Дирекция "Събиране" в ТД на НАП - Велико Търново.
Със Заповед № ЗЦУ - 233/01.03.2016 г., на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, Изпълнителният директор на НАП е отстранил г-н Томов временно от посочената служба на длъжността директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Велико Търново, тъй като срещу него е образувано наказателно производство за престъпление извършено в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. "а" от НК за периода от датата на връчване на заповедта до отпадане на предпоставките за отстраняването. В заповедта е посочено, че на основание чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, държавният служител няма да получава заплата за времето, през което е отстранен. Заповедта на временното отстраняване е връчена на лицето на 07.03.2016 г.
М.М.С.,*** е оспорил Заповед
№ЗЦУ-233/01.03.2016г. на Изпълнителния директор на НАП, с искане съдът да
постанови съдебен акт, с който да прогласи нищожността й. Образувано е
административно дело № 366/2016г. по описа на Административен съд Велико
Търново. В същата жалба се съдържа искане, съдът, на основание чл.256-257 от АПК да осъди ТД на НАП – гр. Велико Търново към Национална агенция по
приходите ЦУ - гр. София да извърши
действието – осигуряване на условия за
изпълнение на служебните задължения на
жалбоподателя съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона
за държавния служител и да допусне С. до работното му място като
„Заместник-директор„ на Дирекция „Събиране„ при ТД на НАП-гр. Велико Търново,
като определи срок за това. Първоинстанционният съд е
отменил Заповед №ЗЦУ-233/01.03.2016г. на Изпълнителния директор на НАП и е
отхвърлил искането с правно основание чл.256-257 от АПК да бъде осъдена
Националната агенция по приходите гр. София да извърши действието - осигуряване на условия за
изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, съгласно чл.30, т. 1 от Закона
за държавния служител, и да бъде допуснат М.С. до работното му място като Заместник директор на
дирекция“Събиране при ТД на НАП-Велико Търново, като бъде определен срок за това от съда.
Върховният административен съд с Решение № 4625/11.04.2018г.
по адм. дело № 1848/2017г. по описа на ВАС е
обезсилил решението на Административен съд Велико Търново в частта, в която е
отменена Заповед №ЗЦУ-233/01.03.2016г. на Изпълнителния директор на НАП, вместо
което е постановил, че отхвърля искането
за прогласяване на нищожност на заповедта. В останалата част по отношение на
отхвърленото искане с правно основание чл. 256-257 от АПК, решението е оставено в
сила.
По делото няма данни за съдбата на
наказателното производство, но не се претендира същото да е приключило и сега.
Независимо от това, след като с Решение №
5/12.05.2016 г. на КС по конституционо дело № 2/2016
г. правната норма, послужила като основание за издаване на цитираната по-горе
заповед за временно отстраняване от служба на лицето е отменена от КС, М.С.
счита, че липсва правно основание спрямо него да се изпълнява иначе влязлата
преди това заповед за отстраняването му и самото Решение № 5/12.05.2016 г. на
КС е правопрекратяващият факт, който налага да се
преустанови прилагането на процесната ПАМ спрямо
него, което налага издаването на нарочен акт за възстановяването му на
длъжността, от която е бил отстранен. Ето защо С. е сезирал органът по
назначаването си - изпълнителния директора на НАП, с искане за издаване на акт
за възстановяването му на заеманата длъжност, което е входирано
в ТД на НАП Велико Търново под № 18515 на 25.05.2016 г. /л. 7 от делото/.
На 25.05.2016г. жалбоподателят се е явил
на работа и изразил готовност да изпълнява задължението си. Отказът да бъде
допуснат до изпълнението на заеманата от него длъжност се удостоверява с
констативен протокол № 230, том 2, рег. № 5633 от 25.05.2016г. на помощник
нотариус И.З.от Нотариална кантора № 283.
Не е спорно, че по това искане няма
произнасяне и акт за възстановяване на лицето на служба не е издаден и
понастоящем.
Междувременно докато чака произнасяне М.С.
е завел още три други дела: адм. дело № 597/2016г., адм. дело № 78/2017г., адм. дело
№ 450/2017г., всичките по описа на Административен съд Велико Търново.
Предмет на адм.
дело № 597/2016г. е искова молба от М.М.С. с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане от Национална агенция за
приходите /НАП/ – гр. София на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от
незаконосъобразен индивидуален административен акт – Заповед № ЗЦУ-233/01.03.2016
г., издадена от изпълнителния директор на НАП – гр. София, и от последващи незаконни действия на органи и длъжностни лица
на НАП. С посочената заповед на изпълнителния директор на НАП М.М.С. е отстранен временно от служба на основание чл. 100,
ал. 2 от ЗДСл, а съгласно соченото в исковата молба, след обявяването за
противоконституционна на посочената норма от ЗДСл с Решение № 5 от 12.05.2016
г. по конституционно дело № 2 от 2016 г., при явяването му на дати 25.05.2016
г. и 26.05.2016 г. на работа и изрично заявени от него желание и готовност да
продължи да изпълнява заеманата преди отстраняването му длъжност, същият не е
бил допуснат да изпълнява служебните си задължения. Иска се
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди които последният оценява в
размер на 12 520,00 лв., от които: 12 400,00 лв. – неизплатени брутни
заплати за периода от 29.02.2016 г. до датата на предявяване на иска 12.09.2016
г., включително увеличението на индивидуалната му основна заплата от 5% на база
получената годишна оценка на изпълнението на длъжност за 2015 г. и допълнително
възнаграждение за постигнати резултати за периода 01.01.2016
г. – 23.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от падежа на всяко
вземане – деня в който следва получаването на съответната заплата, до
окончателното изплащане на сумата; 120,00 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение за юридическа консултация по договор за правна защита
и съдействие № 5619/ 18.05.2016 г. с Адвокатско дружество „Е.и партньори“.
Ищецът претендира и заплащането от ответника на неимуществени вреди в
размер на 20 000,00 лв., претърпени в резултат на отстраняването му и последващото му недопускане до работа, както и законната
лихва върху посочената сума, считано от 01.03.2016 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Предмет на адм.
дело № 78/2017г. е производство по чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване срещу Решение № 1012-04-97#2/12.01.2017г. на Директора
на ТП на НОЙ, с което е потвърдено разпореждане от 23.11.2016 година на ТП на
НОИ Велико Търново, касаещо отказ за отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност, поради прекъснато
осигуряване в резултат на липса на произнасяне на изпълнителния директор по
заявлението му за допускане на работа и преразглеждане на заповед
ЗЦУ-233/01.06.2016 година на изп. директор на НАП.
Предмет на адм.
дело № 450/2017г. е жалба подадена от М.М.С. срещу Заповед № 1082/ 25.05.2017 г., издадена от името
на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите – гр. София. С
оспорената заповед, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на М.М.С. с Национална агенция за приходите, считано от
05.06.2017 г., поради съкращаване на щата, на основание чл. 61, ал. 1 от ЗДСл е
наредено изплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и на
основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл е наредено изплащане на обезщетение за
неспазване срока на предизвестие в размер на една основна заплата.
По адм. дело № 450/2017г. е налице окончателен акт на
Върховния административен съд по повод на касационно оспорване на решението по
него, с което решенето на ВТАдмС е отменено, а
жалбата на М.С. против Заповед № 1082/25.05.2017 г., издадена от името на
изпълнителния директор на Национална агенция за приходите – гр. София е
ОТХВЪРЛЕНА.
Двете производства по адм. дело №
597/2016г. и адм. дело № 78/2017г. са спрени до
приключване на настоящото производство.
При така описаната фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Считано от 25.05.2016 г., когато е
постъпило при в ТД на НАП Велико Търново искането за възстановяване на служба е
започнало административното производство по искането на жалбоподателя да се
издаде нарочен акт в този смисъл по арг. от чл.
25, ал. 1 от АПК. За да настъпи възстановяването на заеманата длъжност не е
достатъчно само отмяна на правната норма, която е послужила като основание или
отмяна на самия акт за отстраняване, а е необходимо и действие на служителя, с
което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността. По тази причина на
25.05.2016г. жалбоподателят се е явил на работа и изразил готовност да
изпълнява задължението си. В този смисъл винаги е била трайната практика на ВАС
по аналогични казуси вж. напр. Решение № 10479/26.10.2016 г. петчленен състав, адм. д. № 6831/2016 г. на ВАС. Отказът да бъде допуснат до
изпълнението на заеманата от него длъжност се удостоверява с констативен
протокол № 230, том 2, рег. № 5633 от 25.05.2016г. на помощник нотариус И.З.от
Нотариална кантора № 283.
Установеният като правило в чл. 57, ал. 1 от АПК срок за издаване на искания акт за възстановяване е изтекъл и след като в този срок липсва изрично произнасяне по искането, е налице формиран мълчалив отказ да се издаде акт за възстановяване на служба на длъжността, от която лицето е било временно отстранено (арг. от чл. 58, ал. 1 от АПК). Същият от своя страна подлежи на оспорване в месечен срок по чл. 149, ал. 2 от ПАК.
В случая този срок е спазен, тъй като
преди изтичането му отказът е оспорен пред съда с жалба вх. № 3204/27.06.2016г.
Правният
интерес за водене на настоящото дело жалбоподателят обосновава и с висящите административно
дело по описа на Административен съд-Велико Търново № 597/16 година образувано
по негова искова молба срещу НАП с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за
вреди от недопускането му до работа и адм. дело №
78/2017 година по описа на Административен съд – Велико Търново образувано по
негова жалба срещу разпореждане от 23.11.2016 година на ТП на НОИ Велико
Търново, касаещо отказ за отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност, поради прекъснато осигуряване в
резултат на липса на произнасяне на изпълнителния директор по заявлението му за
допускане на работа и преразглеждане на заповед ЗЦУ-233/01.06.2016 година на изп. директор на НАП.
Непроизнасянето на органа по заявлението
за възстановяване на държавна служба формира мълчалив отказ по смисъла на чл.
58, ал. 1 от АПК, в която насока е и съдебна практика на ВАС по сходни казуси
/Решение № 12098 от 11.10.2017г. по адм. дело №
14229/2016г., V о., Решение № 12501 от 18.10.2017г. по адм.
дело №
13891/2016г., V о., Решение № 9021 от 03.07.2018г. по адм.
дело № 308/2017г., V о./
Ето защо съдът намира така подадената
жалба за допустима, тъй като е депозирана в срок, до компетентния съд, от правоимащо лице срещу подлежащ на оспорване административен
акт.
Предмет на настоящето дело е валидността и законосъобразността на мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на НАП по заявлението от 25.05.2016г. на М.С. за възстановяване на заеманата от него длъжност като държавен служител.
В случая е налице мълчалив отказ да се издаде административен акт, какъвто органът дължи. Съдът намира, че изпълнителният директор на НАП в качеството си на орган по назначаване на жалбоподателя е длъжен да се произнесе по молбата на М.С. за възстановяване на служба и като не изпълнява това свое задължение формира мълчалив отказ по искането. Заповед № ЗЦУ - 233/01.03.2016 г. за временно отстраняване на жалбоподателя от работа е изчерпила своето действие с влизането в сила на Решението на КС. Тази заповед е била издаден и влязла в сила при действието на ЗДСл, който е позволявал прилагане на ПАМ от вида на процесната - временно отстраняване от работа, поради образувано наказателно производство. Тази заповед подлежи на изпълнение като стабилен акт, но докато съществува правна възможност за това. След като по надлежния ред е отпаднала занапред изобщо възможността за прилагане на ПАМ от този вид, то приложението и на заварените принудителни мерки е правно нетърпимо и незаконосъобразно.
Същевременно, заповед за временно отстраняване не може да бъде отменена, защото вече е влязла в сила, а нито се сочат, нита са налице обстоятелства, които да позволяват възобновяване на производството по издаването и по реда на чл. 99 от АПК. Производството по искането и за обявяване като нищожна е приключило с решение, с което е отхвърлено с решение на ВАС.
Заповед № ЗЦУ-233/01.03.2016 г. на Изпълнителния директор на НАП, издадена при действието на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, не е нищожна, но след отпадане на правното основание за издаването й органът по назначаването дължи произнасяне с нарочен акт по направеното искане за възстановяване на правното положение, съществувало преди временното отстраняване (В този смисъл решение № 9872 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4408/2017 г., решение № 12501 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13891/2016 г., V отд., решение № 12098 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14229/2016 г., V отд., Решение № 9703 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10391/2016 г., V о., решение № 8964 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11313/2015 г., 5-чл. с-в, Решение № 5910 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 202/2017 г., V о., решение № 4104 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2018 г., решение № 2896 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12149/2018 г., Решение № 9061 от 03.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12757/2017 г., V о, Решение № 9021 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 308/2017 г.).
В тази връзка следва да се държи сметка, че изпълнението на тази заповед е равнозначно на продължаващо във времето прилагане на ПАМ, която я изпълва със съдържание. Приложението на самата ПАМ след влизане в сила на Решението на КС е правно нетърпимо, защото съгласно чл. 5, ал. 1 от Конституцията на РБ върховен закон е конституцията и другите закони не могат да й противоречат. Съгласно чл. 5, ал.2 от Конституцията разпоредбите й имат непосредствено действие. Съгласно чл. 15, ал.1 от Закона за нормативните актове, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и другите нормативни актове от по-висока степен. Ето защо, спрямо висящи правоотношения (вкл. по изпълнение на административни актове) обявеният с решение на КС за противоконституционния закон повече не може да се прилага. Приложението на издадените въз основа на нея индивидуални административни актове следва да се преустанови. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби.
Вярно е, че съгласно чл. 151, ал. 2, изр. трето КРБ, решенията на КС, с които се обявява противоконституционност има действие занапред, респективно дотогава законовият акт е в сила и страните са обвързани от правното му действие. Обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо всички правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна, в това число и спрямо заварените такива, които продължават да се изпълняват във времето. В случаи, се касае за едно продължаващо изпълнение на стабилен административен акт. Самото това изпълнение на заповедта или продължаване на прилагането на ПАМ, каквато вече не съществува не е възможно, защото липсва предмет на самото изпълнение. В този смисъл отпадането на правната възможност за прилагането на ПАМ от вида на процесната е нов юридически факт, който следва да се отчете в настоящето производство по аргумент от чл. 142 от АПК.
Тъй като обаче заварените ПАМ, приложени с влезли в сила заповед са стабилни актове, които са били породени от юридическия факт, регламентиран с обявената за противоконституционна норма, то последиците от тяхната отмяна занапред трябва да бъдат уредени съобразно извършеното от КС пренормиране, при това от органа, който е издал акта за тяхното приложение. Фактически, макар и да има действие ex nunc, решението на КС, с което се обявява за противоконституционна една правна норма, с оглед на изричната конституционна разпоредба за неприлагане на закона от датата на влизане на решението в сила, въздейства и върху юридически факти, които са възникнали преди влизането в сила на решението. Ето защо, макар и административният орган при издаване на заповедта за отстраняване да е действал при условията на обвързана компетентност, административният акт вече не може да се изпълнява и последиците от това трябва да се уредят от самия издател на акта - в случая от органа по назначаването. В този смисъл вж. напр. Решение № 8964 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11313/2015 г., 5-членен състав, Решение № 112501 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13891/2016 г., Решение № 12098 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12098/2017 г.
Съдът няма възможност да преуреди тези въпроси, тъй като същият не може да
контролира вече влязъл в сила стабилен акт, какъвто е заповедта за
отстраняване. Същевременно, такова задължение за уреждане на отношенията
ответникът като орган по назначаването си има и то произтича то общите му
задължения следва да бъдат обективирани в
административен акт, а не да се подразбират. Съответно при наличието на
заповед, с която служителят е отстранен временно от работа, без при това да е
определен срокът за това, то логично е след като са отпаднали условията за
отстраняването, да следва произнасяне по искането му за възстановяване. Липсата
на такъв акт оставя служителя в неизяснено положение, предвид съществуващите
служебни отношения, които не са се осъществявали по обективни причини.
Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, а неговото бездействие прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са целеният правен резултат. Административният орган има възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да издаде или откаже издаване на административния акт. В случая същият безспорно трябва да вземе предвид обстоятелството, че междувременно със Заповед № 1082/25.05.2017 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите – гр. София, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на М.М.С.. Следователно органът следва да прецени дали заявител отговаря на законоустановените условия за издаване на административния акт и да формира писмено своето волеизявление, като мотивира акта си с наличие на изискуемите се положителни материалноправни предпоставки или респ. при отказ, да изтъкне отрицателните такива. Във всички случаи в рамките на срока по чл. 57, ал. 1 АПК органът е длъжен да материализира акта си в писмена форма. В този смисъл Решение № 9703 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10391/2016 г., V о.
Предвид горното, съдът счита, че е налице
незаконосъобразен мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се
произнесе по
молбата на М.С. да бъде възстановен на длъжността, от която е бил временно отстранен и този мълчалив отказ като незаконосъобразен следва да се отмени и делото да се върне като преписка на ответника като орган по назначаването за произнасяне с мотивиран положителен или отрицателен акт.
При този изход на делото, с оглед своевременно отправеното от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на същия следва да се присъдят разноски в общ размер на 810 лв., от които 10 лв. за държавна такса, 500лв. за адвокатско възнаграждение съобразно договор № 013954 от 14.09.2016г. при първото разглеждане на делото и 300лв. по договор № 016560 от 11.03.2019г. за касационното оспорване пред ВАС на решението по адм. дело № 424/2016г. платени в брой.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 , Административният съд - Велико Търново, пети състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.М.С. *** мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на НАП да се произнесе по молбата му да бъде възстановен на заеманата от него длъжност като държавен служител в НАП.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Изпълнителния директор на НАП за произнасяне по молбата с административен акт, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –
гр. София, да заплати на М.М.С., ЕГН: ********** *** разноски по делото в размер на 810 /осемстотин
и десет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Върховния
административен съд на Република България.
На основание чл.
138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.