№ 2907
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100503564 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Министерство на околната среда и водите
срещу решение № 7118/24.06.2022 г. по гр.д. № 33157/2021 г. по описа на СРС, 119
състав. С обжалваното решение са отхвърлени искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника „Ф.-01-2007“ ООД да заплати в полза на
ищеца Министерство на околната среда и водите сумите, както следва: 12000 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021, до
погасяването, представляваща заплатено възнаграждение по договор за изработка, с
която ответникът се е обогатил неоснователно; 863,33 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 25.09.2020 г. до 09.06.2021 г.
Жалбоподателят - Министерство на околната среда и водите, твърди, че
решението е неправилно. Поддържа, че сумата в размер на 12000 лв. е заплатена в
полза на ответника авансово във връзка с провеждане на информационно събитие.
Сочи, че своевременно преди провеждане на събитието се е отказал от същото, поради
което основанието, въз основа на което сумата е получена от ответника, е отпаднало,
поради което ответникът дължи връщане. Ето защо, моли обжалваното решение да
1
бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските по
производството.
Ответникът по жалбата - „Ф.-01-2007“ ООД, счита, че първоинстанционното
решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Министерство на околната среда и
водите с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД за
осъждането на ответника „Ф.-01-2007“ ООД да заплати в негова полза сумите, както
следва: 12000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.06.2021 г., до погасяването, представляваща авансово заплатено възнаграждение във
връзка с провеждане на информационно събитие за представяне на изпълнението на
Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ пред служители на МОСВ, планирано
на 12.12.2019 г., съгласно фактура № **********/14.11.2019 г.; 863,33 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.09.2020 г. до 09.06.2021 г.
Ищецът - Министерство на околната среда и водите, твърди, че по повод
провеждане на информационно събитие за представяне на изпълнението на
Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ пред служители на МОСВ, планирано
на 12.12.2019 г., е получил на 01.11.2019 г. оферта от страна на ответника „Ф.-01-2007“
ООД за предоставяне на следните услуги – 1 група от 5 артисти „Камино бенд“ – 6000
лв.,без ДДС; С.И. – 3000 лв., без ДДС; „DJ“ – 500 лв., без ДДС; озвучител – 500 лв., без
ДДС. Офертата е приета, като дължимото възнаграждение е заплатено от ищеца в
полза на ответника изцяло авансово на 22.11.2019 г., за което е издадена фактура №
**********/14.11.2019 г. Твърди, че поради непредвидени обстоятелства
информационното събитие е било отменено и не е било проведено, поради което е
отпаднало основанието за плащане на възнаграждение в полза на ответното дружество.
С две покани от 25.09.2020 г. и от 27.04.2021 г. ищецът е поискал възстановяване на
платеното възнаграждение, но ответникът не е изпълнил посоченото задължение. Ето
защо, Министерство на околната среда и водите е предявило посочените по-горе
искове.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
За основателност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: обедняване на ищеца –
2
заплащането на сумата в размер на 12000 лв. в полза на ответника; обогатяване на
ответника – получаването на сумата в размер на 12000 лв. от ищеца; липса на
основание – към момента на даването/получаването на сумата е било налице
основание за имущественото разместване – договор за изработка, свързан с музикална
програма на информационно събитие за представяне на изпълнението на Оперативна
програма „Околна среда 2014-2020“ пред служители на МОСВ, съгласно оферта от
01.11.2019 г. и фактура № **********/14.11.2019 г.; отказ от договора от страна на
възложителя при основателна причина затова преди изпълнението на същия да е било
започнало; изискуемост на вземането – моментът на отпадане на основанието за
извършеното плащане.
На основание чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение. Договорът за изработка по своята правна същност
представлява двустранен, консенсуален и неформален договор. От посоченото следва,
че за сключването му е необходимо единствено съгласие между страните, без да се
изисква особен форма. Основното задължение на изпълнителя е да изработи
възложената му работа със свои средства и труд срещу възнаграждение, което следва
да бъде заплатено от страна на възложителя.
От събраните по делото пред първата инстанция писмени и гласни доказателства
се установява сключването на договор между страните, по силата на който
Министерство на околната среда и водите, в качеството на възложител, е възложило на
„Ф.-01-2007“ ООД, в качеството на изпълнител, представянето на музикална програма
на информационно събитие за представяне на изпълнението на Оперативна програма
„Околна среда 2014-2020“ пред служители на МОСВ, планирано на 12.12.2019 г.,
срещу възнаграждение в размер на 12000 лв., заплатено от възложителя в полза на
изпълнителя на 22.11.2019 г.
Съгласно писмо от 01.11.2019 г. на МОСВ, адресирано до „Ф.-01-2007“ ООД, е
изискана оферта за музикално оформление на информационно събитие, което ще се
проведе на 12.12.2019 г., като в резултат на посоченото писмо „Ф.-01-2007“ ООД е
отправило оферта на 01.11.2019 г. за следната музикална програма - 1 група от 5
артисти „Камино бенд“ – 6000 лв., без ДДС; С.И. – 3000 лв., без ДДС; „DJ“ – 500 лв.,
без ДДС; озвучител – 500 лв., без ДДС. В същата е посочено, че важи до 30.11.2019 г.
при 100 % авансово плащане.
С платежно нареждане от 21.11.2019 г. МОСВ е заплатило в полза на „Ф.-01-
2007“ ООД сумата в размер на 12000 лв., от което следва, че офертата е приета и
договорът е сключен.
Съгласно показанията на свидетеля П.В.П. – служител на МОСВ,
информационното събитие на 12.12.2019 г., музикалното оформление на което е
3
следвало да бъде осъществявано от „Ф.-01-2007“ ООД, не е било проведено.
Свидетелят П. заявява, че не знае по каква причина е отпаднала необходимостта от
провеждане на събитието и не е запозната, дали изпълнителят по договора „Ф.-01-
2007“ ООД е уведомен за отпадане на договорения ангажимент, както и кога и по
какъв начин е извършено това.
От показанията на свидетеля П.Г.Ф., който е следвало да участва в музикалната
програма, се установява също така, че информационното събитие не е било проведено,
за което е бил уведомен от представител на „Ф.-01-2007“ ООД, непосредствено преди
събитието в самия ден, в който е следвало да се състои. Музикантите са били в
готовност, изпълнявали са предварително музикални произведения, техниката и всичко
необходимо са били приготвени, като музикантите са чакали започването на
събитието, което не се е състояло.
На основание чл. 268, ал. 1 ЗЗД, ако има основателни причини, поръчващият
може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на
изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би
получил от изпълнението на работата.
В конкретния случай и на базата на събрания по делото доказателствен материал
следва извод, че, на първо място, не се установява основателна причина, налагаща
отказ от процесния договор за изработка от страна на възложителя. Освен това,
изпълнението на договора е започнало, предвид естеството на договора, предполагащо
предварителна подготовка от страна на изпълнителя с оглед изготвяне на музикална
програма, ангажиране на музиканти и техника за събитието, което, несъмнено е част от
предмета на договора и съгласно показанията на свидетеля Филипов е извършено от
изпълнителя. Също така, няма никакви данни отказът на възложителя от договора да е
съобщен на изпълнителя преди уговорения ден, в който е следвало да бъде представена
музикалната програма.
Ето защо и по аргумент от чл. чл. 268, ал. 1 ЗЗД изпълнителят има право да
задържи полученото по договора възнаграждение в пълен размер, тъй като не се
установява възложителят да се е отказал от договора по основателна причина преди
изпълнението на същия да е започнало.
Следователно, установява се основание за задължение на полученото
възнаграждение от страна на изпълнителя по процесния договор, поради което искът с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и обусловеният от него иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД подлежат на отхвърляне.
При посочените мотиви обжалваното решение се явява правилно и същото
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
4
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника по жалбата сумата в размер на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника по жалбата е неоснователно, тъй като същото
е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.
С оглед изход на спора въззивникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7118/24.06.2022 г. по гр.д. № 33157/2021 г. по
описа на СРС, 119 състав, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника „Ф.-01-2007“ ООД, ЕИК *******, с
адрес: гр. София, бул. „******* да заплати в полза на ищеца Министерство на околната
среда и водите, с адрес: гр. София, бул. „*******, сумите, както следва: 12000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021, до
погасяването, представляваща заплатено възнаграждение по договор за изработка,
получена от ответника, в качеството на изпълнител, на отпаднало основание, предвид
отказ от договора от страна на ищеца, в качеството на възложител; 863,33 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.09.2020 г. до 09.06.2021 г.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, с адрес: гр. София, бул.
„*******, да заплати в полза на „Ф.-01-2007“ ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София,
бул. „******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1000 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5