Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
Гр. Разград, 07 декември 2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №106
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №382/23.09.2020г., постановено
по АНД №441/2020г. по описа на Разградския районен съд, с което е отменен Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 2571922 на ОДМВР -
Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Б. Д. Д. от гр. И. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50. 00 лева.
Недоволен от решението е останал наказващият орган. В жалбата си и по
същество твърди, че това решение е неправилно, постановено при нарушение на
процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон, поради
което моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба не се явява в съдебно заседание и не
ангажира съда със становище по жалбата.
Прокурорът заключава, че жалбата е основателна, като споделя изложените в
нея съображения, поради което предлага на съда да отмени решението на районния
съд.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е
основателна по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу Б. Д. е съставен ЕФ серия К № 2571922 на ОДМВР -
Разград по реда и при условията на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.2, т.1 от ЗДвП за това, че на 15.09.2018г.
в 7, 46 часа в с.Ушинци, обл.Разград, по ул.“Девети
септември“ до дом №24 управлявал товарен автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. № ******** със скорост от 68 км/ч, установена и заснета с автоматизирано техническо
средство (АТС) ARHCAM S1 №11743d2. Установената скорост
на движение на МПС била с 18 км/ч над допустимата за населени места от 50 км/ч.
Към преписката административнонаказващият орган (АНО) е представил снимка,
установяваща извършеното нарушение; Справка относно собствеността на процесното
МПС; ЕФ серия К №2349463, издаден срещу Г. Б. Д. в качеството й на законен
представител на „Лескаунт“ ЕООД, гр.София- собственик
на процесното МПС; Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с която тя декларира, че
на посочената дата и място този товарен автомобил е управляван от Б. Д.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
Протокол за метрологична проверка №15-С-ИСИС/13.06.2018г. на същото и Протокол
за използване на АТСС.
С решението си въззивният съд е отменил оспорения ЕФ, като в мотивите си е
приел, че той е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй
като от отразеното в него не става ясно дали лицето е наказано в качеството на
собственик на процесния автомобил или в качеството на водач на същия. На
следващо място е приел, че поради липсата на посочена дата на издаване на ЕФ не
става ясно и дали е спазен предвиденият в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен
„преклузивен срок“ от констатиране на нарушението съобразявайки датата на
извършване на нарушението (15.09.2018г.) и датата на връчване на ЕФ (22.06.2020г.).
Това решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.
Касационната инстанция намира, че то е валидно и допустимо, но постановено при допуснати
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
Вмененото административно нарушение
е установено по надлежен ред, при спазване на правилата и нормите на ЗДвП и
специалната Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба №8121з-532).
Според легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на ЗАНН и §6, т.63 от ДР на
ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. По своята същност ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции,
който е приравнен на наказателно постановление (НП), но само по отношение на неговите
последици и действие (по арг. на чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията
към неговата форма и съдържание са уредени с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, според която ЕФ следва да съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Няма изискване да се посочва датата на издаването на ЕФ, в който
смисъл е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН относима към съдържанието на
наказателните постановления. Законодателят изрично е предвидил, че образецът на
ЕФ се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай ЕФ е издаден срещу Б. Д., посочен по реда и при условията на чл.189, ал.5 от ЗДвП като лице, което
е извършило нарушението. Той е издаден от оправомощен орган, в кръга на
неговата материална и териториална компетентност, в съответствие с утвърдения
образец и съдържа всички реквизити, предвидени в специалната норма на чл.189,
ал.4 от ЗДвП. В него ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на
нарушителя. С оглед на това съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. ЕФ е издаден и в
предвидените от закона срокове.
Касационната инстанция не споделя извода на районния съд, че в тези случаи
е приложима разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. В чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН са
уредени сроковете за съставяне на АУАН, а в чл.34, ал.3 от ЗАНН е регламентиран
срокът за издаване на НП, които с Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г.
по тълк. д. № 1/2014г. на ОСНК на Върховния
касационен съд и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд са
определени като давностни срокове, а не като преклузивни, както е приел
въззивният съд. Както вече беше посочено ЕФ не съставлява АУАН по своята
същност и с оглед на това неприложими към него се явяват регламентираните срокове за
издаване на АУАН в чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Неприложима е и разпоредбата на
чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно тази норма образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В производството по издаване на ЕФ не се
съставя акт, аналогичен на АУАН, а посочените там нарушения се установяват с
автоматично техническо средство или система, поради което липсва начална дата,
от която да се изчислява регламентираният
давностен срок. С оглед на това съдът приема, че разпоредбата на чл.34
от ЗАНН е неприложима по отношение на ЕФ, независимо от препратката на чл.189,
ал.14 от ЗДвП. В тези случаи са приложими само давностните срокове,
регламентирани в чл.80, ал.1, т.5 от НК и съответно чл.81, ал.3 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, които не са изтекли и към настоящия
момент.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че предвид препращащата
норма на чл.84 от ЗАНН в съдебното производство по обжалване на наказателни
постановления пред районните съдилища са приложими принципите и нормите на НПК.
Следователно, при спазване разпоредбите на чл.12, чл.13, ал.1 от НПК, чл.14
ал.2 от НПК, чл.18 от НПК и чл.107, ал.2 от НПК, уреждащи принципите на
състезателност, непосредственост и разкриване на обективната истина, съдът е
бил длъжен да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело. След като е приел, че датата на издаване на
процесния ЕФ е от значение за спора, районният съд е следвало да прояви нужната активност и да събере
доказателства в тази насока, като например изиска извлечение от информационната
система на МВР (АИС-АНД), което той не е сторил.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че решението на
разградския районен съд следва да се отмени, като вместо него се постанови
друго, с което се потвърди оспореният ЕФ като законосъобразен. Събраните
писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и безспорен начин
възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Приложени са и
съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на дееца. Определеното
наказание е в абсолютния размер,
предвиден в санкционната норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и с оглед забраната
на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва законова възможност то да бъде изменено
или намалено.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №382/23.09.2020г., постановено по АНД №441/2020г. по описа на Разградския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш
серия К № 2571922 на ОДМВР - Разград, с който за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр.
с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Б. Д. Д. от гр. И. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 50.00 (петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/