Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 18.03.2024
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 108/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 102 от 05.06.2023 г., постановено по н.а.х.д.№ 606/2022 г. по описа на Ловешки
районен съд, първи състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление № Л-1-ДНСК-110/29.06.2022 г. на Началник на Дирекция за
национален и строителен контрол /ДНСК/ гр.София, с което на „Водно строителство“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Зелени дол, област
Благоевград, „Ремонтно складова база с.Зелени дол“, представлявано от изпълнителния
директор М.И.К., е наложено на основание чл.237, ал.1, т.1, във връзка с
чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ административно наказание – имуществена
санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.148, ал.1, във връзка с
чл.137, ал.3 и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по н.а.х.д.№ 606/2022 г. по описа на
РС Ловеч – Началник на дирекция за национален строителен контрол гр.София, чрез
юрисконсулт Д.А..
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изложени
са подробни доводи за това, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на закона. Иска се отмяна на решението на РС Ловеч и потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д.А.,
която пледира за отмяна на решението на първоинстанционния съд и настоящата
инстанция се произнесе по същество, като потвърди обжалваното наказателно
постановление. Излага доводи в тази насока, като акцентира на определени
моменти от развилото се административнонаказателно производство, както и
въззивното такова пред районния съд. Претендира присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В подкрепа на тезата си
представя писмени бележки, в които подробно са изложени доводи и развити
съображения за отмяна на решението на районния съд.
Ответната
страна са представили писмен отговор на касационната жалба, в която подробно и
пунктуално са развили тезата си за законосъобразност на обжалваното решение на
районния съд. В съдебно заседание, редовно призовани, се представляват от
юрисконсулт К.З., която пледира решението на РС Ловеч да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно. Поддържа наведените в писмения отговор доводи
и аргументи, като акцентира на основните моменти, които според процесуалния
представител са обсъдени от въззивния съд и са довели до незаконосъобразност на
оспореното наказателно постановление. Претендира присъждането на разноски,
направени пред настоящата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да бъде уважена касационната жалба,
като основателна.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон.
Обжалваното съдебно решение е допустимо,
като постановено по подадена в срок жалба срещу наказателното постановление, не
са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, не е
изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно
преследване.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд
приел за установена следната фактическа обстановка:
На 10.01.2022 г. е бил съставен АУАН с № Л-1 от И.Ц.П.,
на длъжност старши инспектор в Регионална дирекция за национален строителен
контрол (РДНСК) гр.Ловеч, към Главна дирекция „Строителен контрол" при
ДНСК, в присъствието на свидетелката С.Х.Х., също на длъжност старши
инспектор в РДНСК гр.Ловеч, към Главна дирекция „Строителен контрол" при
ДНСК, срещу „Водно
строителство Благоевград“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Зелени дол, област
Благоевград, „Ремонтно складова база с.Зелени дол“, представлявано от изпълнителния директор М.И.К.. Актът бил съставен за това, че в качеството си на извършител, съгласно
Договори изх.№ Д-134/22.05.2020 г. и изх.№ Д-135/22.05.2020 г. с
„Автомагистрали“ ЕАД е извършило строителни и монтажни работи
(СМР) на строеж „Автомагистрала (АМ) „Хемус", участък 5 (пет), от края на пътен възел „Летница“ (пресичане с път
III-301) до път Ш-303, включително пътен възел от км 166+144.09 до км 189+344 -
строеж от първа категория, без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение
за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), т.е. незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В АУАН е отразено, че нарушението е установено при извършена от служители
на ДНСК проверка по документи на посочения строеж, констатациите от която
проверка са отразени в Констативен протокол № СТ-3263/08.11.2021 г. и във
връзка с постъпили в ДНСК документи, предоставени от АПИ, от „Автомагистрали“
ЕАД и от филмов материал от заснемане с дрон, изпълнено от фирма „Мапекс“ гр.
София. При проверката е констатирано, че се извършват СМР, изразяващи се в
направа на изкопи, насипи и съоръжения на строеж АМ „Хемус", участък 5 от
км 166+144.09 до км 189+344. Уточнено е, че към момента
на проверката на строежа са изпълнени или са в процес на изпълнение : от км 170+300 до км 173+700 – изкопи и
насипи; включва се и пътен възел гр.Летница, с.Крушуна на км 171+500 - изкопи и
насипи; от км 173+700 до км 175+330 - изкопи и насипи; от км 175+330 до км
177+500 – изкопи и насипи; от км 177+500 до км 178+750 – изкопни работи. Отразено
е също, че строежът е ситуиран в имоти държавна, общинска и частна собственост,
за които производствата по отчуждаване не са приключили, както и че строежът е
извършен без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, в
нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, поради което извършеното строителство се явява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т. 2 от
ЗУТ. Като място на
извършване на нарушението е посочено в АУАН трасето на АМ „Хемус" в участък 5 от края на пътен възел „Летница“
(пресичане с път III-301) до път III-303, включително пътен възел, от км
166+144.09 до км 189+344. За дата на извършване на нарушението е отразена 08.11.2021 г.
- датата на извършената проверка на строежа от служители на ДНСК, която е отразена в Констативен протокол № СТ-3263/08.11.2021 година.
Актосъставителят П. е посочил, че с горното деяние „Водно строителство Благоевград“ АД, в качеството си на извършител на
строежа е нарушило законовите разпоредби на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, като по този начин е осъществило състава на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ. Като
доказателства към акта са били приложени документи,
фото-снимки, писмени обяснения и други, както следва: Констативен протокол от №
СТ-3263 от 08.11.2021 г.;
Договори с изх.№ Д-134/22.05.2020 г. и изх.№ Д-135/22.05.2020 г. с „Автомагистрали“ ЕАД; Покана изх. № ЛЧ-760-00-450/22.12.2021 г.; Известие за доставяне № PS 5500 00Q29С 6; Пълномощно, заверено с peг.№ 190/07.01.2022 г. на нотариус М.Г. – К. с peг. № 501
на Нотариалната камара, с което изпълнителният
директор на дружеството
е упълномощил В.О.Т. да ги представлява пред РДНСК Ловеч. Отразено е и че АУАН е бил съставен на основание чл.36 и следващите от ЗАНН и чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ, в присъствието на нарушителя. В акта не е вписано възражение от пълномощника на дружеството. Подписан е от пълномощника
Танушев в деня на
съставянето му, като и е полечун препис от него. С вх.№ 14-760-00-034/18.01.2022
г. е било депозирано писмено възражение
от „Водно
строителство Благоевград“ АД /л.48-51 от делото на РС/, в което са изложени аргументи както за
незаконосъобразност и недоказаност на
нарушението, така и относно авторството на деянието по отношение на дружеството, като е направено искане за прекратяване
на административнонаказателното производство.
Въз основа на така съставения АУАН е било издадено Наказателно
постановление № Л-1-ДНСК-110/29.06.2022 г. от арх. Л.П.И. - Началник на Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/ гр.София, с което на „Водно строителство“ АД, на
основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, във
вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Във връзка с последното, прави
впечатление, че АУАН е бил съставен срещу „Водно
строителство Благоевград“ АД, докато навсякъде в наказателното
постановление, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива, като
нарушител се сочи дружество с наименование „Водно
строителство“ АД, но предвид обстоятелството, че седалището и адреса на
управление и най-вече ЕИК на двете са абсолютно идентични, то безспорно е, че
става въпрос за едно и също юридическо лице, като явно непълното наименование
на фирмата на дружеството в НП се дължи на пропуск при изписването му. Така
констатираното обаче не представлява съществено процесуално нарушение при
издаването на обжалваното НП, тъй като с идентичността на ЕИК, със седалището и
адреса на управление, както и с името на представляващия го изпълнителен
директор, нарушителят е бил в достатъчна степен индивидуализиран, за да няма
съмнения, че се касае за едно и също юридическо лице, което е било жалбоподател
в производството пред въззивния съд и касационен ответник в настоящето.
Настоящият касационен състав споделя
аргументите на първоинстанционният съд по отношение на това, че както АУАН,
така и НП са съответно съставени и издадени от компетентни органи, а именно И.Ц.П. – актосъставител и Л.П.И. - Началник на ДНСК София.
Основателни и аргументирани са изводите на районния съд за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство.
В съставеният АУАН и в издаденото НП като
дата на извършване на нарушението е посочена датата 08.11.2021 г., която е датата
на извършената документална
проверка от служители на ДНСК,
констатациите от която са били отразени в
Констативен протокол № СТ-3263/08.11.2021 година. Съдът категорично счита, че
така посочената дата е дата, на която нарушението е установено, но не може да
бъде дата на извършване на нарушението, още по-малко като се има предвид характера на вмененото
на дружеството нарушение.
Основателни са изложените доводи от процесуалния представител на касационния ответник, както
и изводите на районния съд в
този смисъл. Административнонаказващият орган е посочил в АУАН и в НП датата,
на която е открито нарушението, но това не е датата на извършване на
нарушението. По този начин наказващият орган се е опитал формално да спази
изискването за съдържание на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но не и изискването за ясно, пълно и логически последователно описание на
нарушението, съответстващо и на посочената дата на извършване на същото.
Безспорно е налице разлика между датата на извършване на нарушението и датата
на установяване на същото. В разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН законодателят е посочил като задължителен реквизит на АУАН и НП
датата на извършване на нарушението. В конкретният случай, предвид
обстоятелството, че се касае за извършване на СМР на строеж в определен участък
от автомагистрала „Хемус“, несъмнено датата на извършване на нарушението следва
да бъде посочена като определен период от време, а не като фиксирана дата, тъй
като е житейски невъзможно описаното нарушение да
бъде извършено в един ден. Това изискване обаче не е изпълнено нито от
актосъставителя при съставяне на АУАН, нито от административнонаказващият орган
при издаването на НП. По този начин наказващият орган е допуснал вътрешно несъответствие и
логическа непоследователност в твърденията, водещи до невъзможност привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице, в случая чрез законния си
представител да разбере фактите, свързани с обективните признаци от състава на
нарушение, за които впоследствие е реализирана отговорността. Това
характеризира процесуалното нарушение като съществено, съставляващо основание
за отмяна на наказателното постановление. Установяването на датата, респ.
периода, на извършване на нарушението и нарушителят, е от значение и за
преценката доколко административнонаказателното производство е започнало в
предвидените от закона срокове. От значение е и с оглед преценката за спазване
на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и е от съществено значение съответно и за преценката относно допустимостта на административнонаказателното
производство. Актосъставителят и свидетелят по акта са заявили пред съда, че не
са извършвали проверка на обекта, както и че не са установявали кога и кой е
изпълнил СМР на строеж автомагистрала „Хемус“, участък 5 от края на пътен възел
от края на пътен възел „Летница“ (пресичане с път III-301) до път III-303,
включително пътен възел, от км 166+144.09 до км 189+344. В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.2 от ЗУТ, едногодишният срок по ЗАНН за образуване
на административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете
по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството, започва да тече от деня на издаване на
разрешение за ползване на строежа, а когато не се изисква разрешение за
ползване - от деня на извършване на нарушението. В случая се касае за незаконен
строеж, за който с оглед липсата на строителни книжа, относно санкционираното
деяние, едногодишният
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН следва да се изчислява от деня на извършването му.
По изложените аргументи съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
процедурните правила, което е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В този смисъл съдът възприема и изложените доводи от юрисконсулта на
ответника в представеният отговор на касационната жалба, както и заявеното в хода по същество на
делото.
Установено е било в хода на производството пред въззивния съд, че актосъставителят Иван П. не е присъствал при
извършване или установяване на нарушението, както и че вписаната като свидетел по акта С.Х. е само свидетел при съставяне и връчване на акта. В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е приел, че
е налице допуснато процесуално нарушение и при съставянето на АУАН. Съгласно
общото правило, визирано в разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършването или
установяване на нарушението. Изключенията от това общо правило са посочени в
следващите алинеи на същият текст, съгласно които, когато липсват свидетели – очевидци, актът следва да
бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в
хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални
документи - чл.40, ал.4 от ЗАНН. В конкретният случай е установено по делото,
че нито актосъставителят, нито свидетелят по акта са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. При това положение правилно съдът е приел, че
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, а това не е сторено.
При това положение липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено
нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Категорично не може да бъде споделена тезата на
касатора, че АУАН е бил съставен при условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН,
позовавйки се на обстоятелството, че съставеният Констативен протокол № СТ-3263/08.11.2021
г. от работна група при ДНСК е официален свидетелстващ документ. По своята
правна природа констативният протокол е частен свидетелстващ документ, в който
се установяват факти и обстоятелства от значение за дадено правоотношение. Като
такива, целта на създаването им е да се подготви доказателство за
релевантен към евентуален спор факт, в
случая факт, който да послужи в откритото със съставения АУАН
административнонаказателно производство. Частните свидетелстващи
документи задължават съответния орган, респективно наказващия
и съда да приемат за доказано, че лицата, които са го подписали,
са негови автори до доказване на обратното. А обстоятелства, които са
описани в него, се преценяват във връзка с всички останали
обстоятелства по случая.
Налице е и другото съществено нарушение на процесуалните правила, което районният съд е
констатирал. Нарушена е била
разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, съгласно която при връчване препис от
акта, нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да
отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за
приключване на административнонаказателното производство. Тази разпоредба е
била действаща към датата на съставяне на АУАН и е въведена като гаранция за
спазване правото за защита на нарушителя. Правилно въззивният съд е приел, че констатираното нарушение не
може да бъде отстранено при съдебното разглеждане на спора и също съставлява
съществено процесуално нарушение.
Съдебният състав при РС Ловеч
е извършил обстоен анализ на приложените по делото
писмени и гласни доказателства и е достигнал до правилния извод, че
административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на
установената и изложена в АУАН и НП фактическа обстановка. Правилно е
посоченото в обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч, че в съдебното
производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила, която позиция е
категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 година.
Административнонаказващият орган е този, който следва да събере доказателства
за извършването на нарушението от нарушителя, тъй като тежестта на доказване на
нарушението лежи върху него. В конкретният случай първоинстанционният съд е
приел, че преди да издаде процесното наказателно постановление, наказващият орган
не е събрал категорични доказателства както за извършеното нарушение, така и за
неговият автор.
Основателни са в този смисъл изводите,
до които е достигнал
районния съд за недоказаност
по несъмнен и категоричен начин на извършеното нарушение и авторството му. В случая,
административно наказателната отговорност на „Водно строителство Благоевград“ АД е ангажирана, като е прието, че дружеството, в качеството си на извършител е изпълнил
строителни и монтажни работи на строеж Автомагистрала
/АМ/ „Хемус“, в посочения участък, без одобрени
инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на
чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, т. е., че е налице незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с което са
осъществили състава на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват
само, ако са разрешени съгласно правилата уредени в ЗУТ, като съгласно разпоредбата на чл.137, ал.3 от същия, строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено по безспорен
начин, че описаните
строително монтажни работи изобщо
са били
изпълнени, както и са
изпълнен именно от „Водно строителство Благоевград“ АД. Установено е, че АУАН е съставен въз основа на констатациите на
служители на ДНСК от извършена проверка по документи вписани в Констативен
протокол № СТ-3263/08.11.2021 г., но
проверка на място не е извършвана, както от актосъставителя и свидетеля по
акта, така и от служителите на ДНСК, които са съставили КП. Настоящият
касационен състав споделя изложеното в обжалваното решение, че констативният
протокол не е акт, който
е предвиден в ЗАНН и
съставянето на същия е въведено в практиката в определени случаи, и както се посочи и по-горе в изложението, за отразяване на определени обстоятелства, които
обстоятелства от своя страна могат да бъдат доказвани/оспорвани по общия ред. В
случая съставеният констативен протокол, и то от лица, които не са ангажирани
по никакъв начин в процесното административнонаказателното производство, от
една страна, съгласно разпоредбите на ЗАНН, няма отношение към
законосъобразното провеждане на същото, но от друга, предвид на това, че в
случая административнонаказателното производство е образувано именно въз основа
на данните отразени в Констативен протокол № СТ-3263/08.11.2021г., без
актосъставителя и свидетеля по акта реално да са били ангажирани с извършването
на каквато и да е било проверка и да са извършили такава, е било от съществена
важност да се проверят в хода на проведеното административнонаказателното
производство описаните в същия факти и обстоятелства, което не е направено. По
този начин деянието, за което е ангажирана отговорността на „Водно строителство Благоевград“ АД се явява недоказано. Не е било доказано по несъмнен начин и кой е
фактическия изпълнител на извършените строителни и монтажни работи на процесния
строеж, предвид това, че видно от словесното описание на нарушението дадено в АУАН и в НП, отговорността на „Водно строителство Благоевград“ АД е ангажирана за това, че в „качеството
на извършител, съгласно Договори изх. № Д-134/22.05.2020 г. и № Д-135/22.05.2020 г. с възложителя „Автомагистрали“ ЕАД е
извършил СМР на процесния обект. Правилно районният съд е приел, че така
направеното в АУАН и НП описание, се явява в противоречие с отразеното в КП №
СТ-3263/08.11.2021 г., в който е посочено,
че извършители на изпълнените СМР на участък 5 са и „Грома Холд“ ЕООД. В АУАН
и НП е отбелязано, че нарушението е доказвано с филмов материал от заснемане с
дрон, изпълнено от фирма „Мапекс“ гр.София. Основателно районният съд е приел,
че от представяния запис не става ясно кой и кога го е възложил, кога точно е
било извършено заснемането, както и не са били представени доказателства
относно достоверността на записа, в това число и че последния не е манипулиран.
Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно, постановено в
съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на дружеството факти са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
С оглед тези съображения съдът счита, че
липсват основания, които да налагат отмяна на обжалвания съдебен акт и намира,
че като правилен и обоснован, следва да се потвърди.
По
отношение на направеното искане за присъждане на разноски от касационния
ответник, то предвид изхода на спора, по силата на чл.63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН такива се
дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника за
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева,
които следва да му бъдат присъдени, но не в претендирания размер, предвид
разпоредбата на чл.63д, ал.5, във връзка с ал.3 от ЗАНН, съобразно която, в
случаите по ал.3 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ (ЗПП). Доколкото в чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ (приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП)
предвиденият максимален размер за дела по ЗАНН е 150 лева, при липсата на
възражение за прекомерност от страна на касатора и неговия процесуален
представител, и предвид изричното правило на чл.63д, ал.5, във връзка с ал.3 от ЗАНН, то съдът счита, че претендираното юрисконсултско възнаграждение от 200 лева следва да се
определи на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, Административен
съд Ловеч, втори
касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102 от
05.06.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 606/2022 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
ОСЪЖДА Дирекция
за национален строителен контрол гр.София, бул.„Христо Ботев“ № 47,
представлявана от началника, да заплати на „Водно строителство Благоевград“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в с.Зелени дол, област Благоевград,
„Ремонтно складова база с.Зелени дол“, представлявано от изпълнителния директор
М.И.К., съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на
150 /сто и петдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
Производството е по реда
на чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на ТК "БУС - П." срещу решение от 17.09.2012 г.,
постановено от Софийския районен съд, Наказателна колегия, 12 състав по нахд №
21075/2011 г. Със съдебното решение е потвърдено наказателно постановление №
10518-0027521 от 30.03.2011 г., издадено от директор на ТД на НАП С., с което
на касатора е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лв., на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, за нарушение на чл. 39а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ.
В касационната
жалба са изложени доводи за постановяване на обжалваното съдебно решение в
нарушение на закона. Иска се отмяна на решението на СРС и отмяна на
наказателното постановление.
Ответната страна
в касационното производство изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Представителят
на Софийска градска прокуратура изразява становище за законосъобразност на
обжалвания съдебен акт.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал.1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното
съдебно решение е допустимо, като постановено по подадена в срок жалба срещу
наказателното постановление, не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, не е изтекла абсолютната погасителна давност за
административно-наказателно преследване.
Не са налице
посочените в жалбата касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 НПК. Районният съд е приел за установена фактическата
обстановка, така както е възприета с АУАН. С оглед събраните по делото писмени
и гласни доказателства, СРС е приел, че при извършена проверка от органи по
приходите от ТД на НАП С. на автобус, стопанисван от ТК "БУС - П."
било установено, че се отчитат приходи от превоз на пътници чрез издаване на
билети, но не се води книга /регистър за дневните продажби на билети.
Съдът е събрал и
обсъдил писмените и гласни доказателства, относими за пълното изясняване на
спорните факти и обстоятелства по делото. Процесуалните права на страните не са
били ограничени, решението е мотивирано и постановено от законен съдийски
състав. Съдът е обосновал изводите си относно фактическата обстановка, като е
обсъдил подробно доказателствата и доводите на жалбоподателя.
По съществото на
спора, СРС правилно е установил въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 39а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, който предвижда
задължение за лицата, извършващи продажби на билети или други удостоверителни
знаци за услуги съгласно чл. 4, т. 3, да водят книга (регистър) за дневните
продажби на билети/ удостоверителни знаци. Книгата (регистърът) съдържа брой на
продадените билети, начален и краен номер на продадени билети по номинали и общ
оборот за деня. Както в хода на административно-наказателното производство,
така и при обжалването на процесното НП пред въззивния съд касаторът не е
представил доказателства за наличието на книга (регистър) за дневните продажби
на билети в проверения автобус. Неоснователно е възражението, че при извършване
на проверката през деня билетите, продадени в същия ден все още не са били
поставени в книгата. В случая, вмененото на касатора деяние е, че в автобуса не
е водена книга за продадените билети, а не липсата на посочен брой продадени
билети за конкретния ден.
Настоящият
съдебен състав възприема като законосъобразен извода на районния съд, че при
съставяне на акта и издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения опорочаващи
административно-наказателното производство и обуславящи отмяна на наказателното
постановление. Както в АУАН, така и в НП е налице конкретно описание на
констатираното нарушение и относимите обстоятелства, при които е било
извършено. Налице е съответствие между словесното описание на нарушението и
правната му квалификация. В АУАН е посочено, че същият е съставен на 21.02.2011
г. в присъствието на М. М. – управител на касатора, като АУАН е подписан от
лицето на същата дата. Поради това, направените възражения в касационната жалба
във връзка със съставянето на АУАН са неоснователни.
В рамките на
наведените касационни основания и при извършената служебна проверка на
основание чл.
218, ал. 2 АПК съдът не констатира неправилност и незаконосъобразност на
решението на СРС. По изложените съображения и на основание чл.
221, ал.2 АПК вр. чл. 63 ЗАНН оспорваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното
и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, Административен съд София- град, І-ви касационен състав,
Р Е Ш И:
Образувано е по
касационна жалба, подаД.на от адв.Т., като пълномощник на "2 Д." ООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Д. Г., ЕГН ********** против
Решение № 3163/11.11.2011 г., постановено по нахд № 5584/2011 г. по описа на
ВРС, с което е потвърД.но Наказателно постановление № 11-9422/03.09.2011 г. на
зам. Директор ТД на НАП – Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл. 39а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
и на основание чл.
53 вр. чл.
83 от ЗАНН вр. чл.
185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лв. Касаторът релевира възражения за нарушение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост; счита, че
незаконосъобразно и необосновано първостепенният съд е приел, че не се касае за
маловажен случай; твърди, че в нарушение на служебното начало, ВРС при
констатирани съществени противоречия в свидетелските показания, не е извършил
допълнително изясняване на обстоятелствата. Моли съда да отмени обжалваното
решение на ВРС и постанови друго, с което да отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника
си поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответната
страна, редовно призована не се явява представител. В депозирани по делото
писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда
да остави в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на ю.к.възнагражД.ние.
Представителят
на Варненска Окръжна прокуратура в съД.бно заседание дава заключение за
правилност и законосъобразност на съдебния акт.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши, на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съД.бно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на "2 Д." ООД, ЕИК ********* против
Наказателно постановление № 11-9422/03.09.2011 г. на зам. Директор ТД на НАП –
Варна. За да потвърди процесното НП, първостепенният съд е приел за установено
следното от фактическа страна:
На 07.07.2011 г.
служители на ТД на НАП – Варна са извършили проверка в търговски обект -
атракционно влакче, извършващо дейност на територията на
к.к."Св.Св.Константин и Елена", гр.Варна, стопанисван от "2
Д." ООД. По време на проверката влакчето било в покой, като освен
проверяващите, на самото влакче имало и пътници. Бил съставен опис на оборота
за деня, съгласно продадените билети и била изискана книга-регистър на дневните
продажби. Проверката продължила около 30-40 минути, но исканата книга не била
представена. Във връзка с резултатите от извършената проверка, за
констатираното нарушение е съставен АУАН № 0043628/12.07.2011 г., надлежно
връчен на нарушителя, като в графата за възражения нищо не е записано. Въз
основа на АУАН и останалите събрани доказателства е издадено и обжалваното НП,
с което на "2 Д." ООД е наложена "имуществена санкция" в
размер на 500 лв., на основание чл.
185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение разпоредбата на чл. 39а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ.
За да постанови
атакуваното решение, ВРС е приел, че АУАН, както и издаденото въз основа на
него НП /съгласно приложената в материалите по делото заповед/ са издадени от
оправомощени лица и са законосъобразни от формална страна. В хода на АНП не са
допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП. Същото е
издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити, нарушението е описано
пълно, точно и ясно, посочени са подробно обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както е ясна и датата на
извършване на нарушението.
ВРС не е
споД.лил становището, че в конкретния случай АНО е следвало да приложи
разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не се отличава с по – ниска
степен на обществена опасност от обичайните такива. Въззивният съд е приел, че
доколкото с нарушението е засегната сигурността на документооборота по отчитане
на постъпилите приходи на дружеството, то същото не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай. Приел е също така, че наложената санкция в минимален
размер от 500 лв. би спомогнала за коригиране на търговската практика на
дружеството в бъдеще.
Така
постановеното решение е правилно по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 39а ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ лицата извършващи продажба на билети или други удостоверителни знаци за
услуги съгласно чл. 4, т.3, водят книга/ регистър/ на дневните продажби на
билети/ удостоверителни знаци. Книгата/ регистърът/ съдържа броя на продадените
билети, начален и краен номер на продадените билети по номинал и общ оборот за
деня. Съгласно ал.2 на чл. 39а от Наредбата лицето по ал. 1 съхранява в
търговския обект копие от документ за получени ценни книжа, издаден по реда на Наредбата за условията и
реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Видно от приложените по
делото доказателства не се установи, че дружеството има и води книга/ регистър/
за дневните продажби. Такава не е била представена както при проверката, така и
в хода на въззивното производство. Деянието безспорно осъществява състава на
описаното административно нарушение, за което е ангажирана отговорността на
дружеството, поради което възраженията на касатора за обективна
несъставомерност не могат да бъдат споделени.
Неоснователни са
и наведените оплаквания за маловажност на извършеното нарушение. Последното не
се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. Необходимо е да се
отбележи, че в областта на данъчното законодателство разпоредбите за маловажен
случай и маловажност на деянието не намират широко приложение, а напротив –
прилагането им е оправдано в изключително редки хипотези. Настоящият състав
намира, че деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството
изключва маловажност на случая по дефиниция, доколкото засяга изпълнението на
данъчните задължения на дружеството. Спазването на тези правила, е определено
от императивни норми от съответните данъчни закони, нарушаването, на които
винаги засяга базови обществени отношения, каквито са тези за фискалното
обезпечаване на държавното управление.
В представени по
делото писмени бележки, процесуалният представител на ответника е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въпросът с дължимостта
на разноските по административно-наказателни дела е разрешен с Тълкувателно
решение № 2 от 03.06.2009 година на ВАС по т. д. № 7/2008 г., според което
административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни
дела, тъй като в случая не се прилага препращането по чл. 228
от АПК към първоинстанционното производство по АПК. Предвид това цитираното
искане не следва да бъде уважавано, независимо от крайния изход на спора.
Водим от горното
и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Варненски административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 3163/11.11.2011 г., постановено по нахд № 5584/2011 г. по описа на
ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ТД на НАП - Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.