РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501171 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК и е образувано е по повод
въззивна жалба вх. № 277845/14.06.2021 г., подадена от Етажна собственост с адрес: гр.
Бургас, ул. „Хан Крум“ № 44, представлявано от „Домконсулт6“ ООД, чрез адвокат
Мариана Трифонова, против Решение №260760 от 21.05.2021 г. по гр.д. №7246/2020 г. по
описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение, Районен съд – Бургас е отхвърлил предявения от Етажна
собственост с адрес гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 44, против Н. ИВ. ИВ. с ЕГН **********,
и АНН. Д. ИВ. с ЕГН **********, двамата от гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 3, иск за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 232,79 лв. (двеста
тридесет и два лв. и седемдесет и девет ст.), представляваща сбор от дължими месечни
такси и разноски към етажната собственост, дължими за периода м. октомври 2019 г. – м.
октомври 2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане. Етажна собственост с адрес гр.
Бургас, ул. „Хан Крум“ № 44 е осъдена да заплати на Н. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** сумата
от 300 лв., представляваща направените от него разноски по делото.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при противоречие на събрания по делото доказателствен материал. От
представените по делото доказателства е видно, че провелите се общи събрания на
25.10.2019 г. и 06.02.2020 г. и взетите от тях решения са в съответствие с предвидената в
ЗУЕС процедура по обявяване и провеждане на общите събрания, както и по разгласяване
на взетите решения. Посочва, че не се спори по делото, че решенията на Общото събрание
на Етажната собственост не са оспорени в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. По делото са били
1
представени всички таблици, отнасящи се до процесния период, от които е било видно каква
сума дължат въззиваемите за съответния период за хегиенист, ток за стълбище, ток за
асансьор, такса „асансьор“, общи разходи за текущия месец, такса фонд „Ремонт“, фонд
„Текуща поддръжка“ и такса „Домоуправител“. Разпределението следвало от ясно
правилата, разписани от ЗУЕС и конкретно от разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС.
Сочи, че в етажната собственост има функциониращ асансьор и осветление, което
доказвало факта, че всички разходи в етажната собственост са заплатени и след това
разпределени, съобразно разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС. Първоинстанционният съд
неправилно е бил посочил, че в представените справки не е ясно кой ги е съставил, нито как
са изчислени посочените в тях суми. Представените таблици са били изготвени от
управителя на ЕС „Домконсулт6“ ЕООД.
Твърди, че на проведеното общо събрание на ЕС на 25.10.2019 г. е посочено, че
Общото събрание е запознато с офертата на „Домконсулт6“ ЕООД и офертата е приета
единодушно, като въз основа на нея е сключен и договор с домоуправителя. В офертата е
посочено, че дружеството предлага да се съберат по 2 лева на апартамент месечно за
формиране на фонд „Поддръжка и ремонт“. Таксата за професионален домоуправител е
изрично посочена в сключения между ЕС и дружеството договор. Също така твърди, че по
делото от страна на ответната страна не е бил доказан факта, че самостоятелният им обект е
необитаем, а в деловодството на дружеството не е постъпвало уведомление в този смисъл.
Въз основа на изложеното моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение, постановено по гр.д.7246/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, като вместо
него да постанови друго, с което да осъди Н. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, и АНН. Д. ИВ.
с ЕГН ********** да заплатят солидарно на ищеца сумата от 232,79 лв. (двеста тридесет и
два лв. и седемдесет и девет ст.), представляваща сбор от дължими месечни такси и
разноски към етажната собственост, дължими за периода м. октомври 2019 г. – м. октомври
2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска
до окончателното й изплащане.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Н.
ИВ. ИВ. с ЕГН **********, и АНН. Д. ИВ. с ЕГН **********, чрез адв. Ивелина Христова.
Оспорват подадената въззивна жалба. Твърденията на въззивника, че протоколите от
Общо събрание на ЕС са валидни и обявени по надлежния начин били голословни. Считат,
че посочените от другата страна решения на Общо събрание на ЕС са нищожни.
Представените протоколи от двете общи събрания на ЕС не съдържали изискуемите по
закон реквизити, тоест не са били спазени императивните изисквания на закона за форма и
съдържание.
Посочват, че липсвало валидно решение за приемане на офертата на „Домконсулт6“
ЕООД с нейните параметри. Считат, че нищожността на решение на Общо събрание на ЕС
може да бъде установена във всеки момент, тя не се преклудирала и за нея нямало
установени в закона срокове. В представения протокол на събранието от 25.10.2019 г.
липсва взето решение за определяне на вноските за поддръжка и ремонт.
Считат, че претенцията за направени разходи за управление на ЕС, не е доказана.
Представените с исковата молба таблици не доказват пълно и главно претенцията на ищеца,
като не е ясно кой, нито как е съставил въпросните таблици и как са изчислени
претендираните суми. Липсвали каквито и да било доказателства за реално направени
разходи. Пред Районен съд – Бургас са били представени снимки на жилището на
въззиваемите, от които се установявало, че имотът не е в състояние да бъде обитаван.
Твърдят, че въззивникът не е доказал, че не са били изпълнили задължението си да го
уведомят за това, че апартаментът е необитаем.
Въз основа на изложеното молят въззивният съд да отхвърли подадената въззивна
жалба, като постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК от лице, което
има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я
2
разгледа по същество. С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на
страните, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по повод предявената от Етажна собственост с адрес: гр.
Бургас, ул. „Хан Крум“ № 44, представлявано от „Домконсулт6“ ООД, против Н. ИВ. ИВ. с
ЕГН **********, и АНН. Д. ИВ. с ЕГН ********** и допълнително уточнена искова молба,
с която се моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от
232, 79 лв., представляваща сбор от дължими месечни такси и разноски към етажната
собственост, подробно описани в исковата молба по отделни пера, дължими за периода м.
октомври 2019 г. – м. октомври 2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 25.10.2019 г. между етажната собственост и "ДОМКОНСУЛТ6"
ООД е бил сключен договор за предоставяне на услугата "Професионален домоуправител"
със срок на действие 2 години. Твърди се също така, че ответниците са собственици на
самостоятелен обект в етажната собственост и като такива дължат заплащане на такси и
разноски към етажната собственост за заплащане на ежемесечни консумативи за входа – ел.
енергия за стълбище и за асансьор, такси за фонд "Ремонт и поддръжка", както и такса за
услугата "Професионален домоуправител", но не са платили дължими суми за процесния
едногодишен период. Така предявеният иск е с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.
Ответниците са оспорили иска. Твърдят, че искът е недопустим, тъй като същият е
предявен от лице без право на иск и без представителна власт. Релевират доводи за
нищожност на приетите на 06.02.2020 г. решения на общото събрание на етажната
собственост. Сочат, че липсва решение на ОС на ЕС за определяне на дължимите от
етажните собственици суми за разходи за управление и поддържане на общите части, за
вноски във фонд "Ремонт и обноновяване", както и за дължимо възнаграждение на
професионален домоуправител, поради което такива суми не са дължими от ответниците.
Твърди се и че липсват доказателства за реалното извършване на претендираните разходи.
На следващо място се твърди, че на осн. чл.51, ал.2 от ЗУЕС ответниците не дължат суми за
управление и поддръжка на общите части, тъй като самостоятелният им обект е необитаем и
това е известно на етажната собственост.
По делото са представени следните доказателства:
Представен е представен нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент №10 в процесната етажна собственост, видно от който
въззиваемите А.И. и Н.И. придобиват собствеността на последния.
Представено е копие на протокол от проведено на 25.10.2019 г. общо събрание на
собствениците на въззивната етажна собственост, от който е видно, че по т. 4 от дневния ред
е било прието решение на "ДОМКОНСУЛТ6" ООД да се възложат правомощията на
управител на етажната собственост за срок от 24 месеца, както и етажният собственик Н.П.
е бил упълномощен от общото събрание да подпише съответния договор с "Домконсулт6"
ООД. В изпълнение на така приетите решение, на 25.10.2019 г. между Етажна собственост с
адрес гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 44 като възложител и "Домконсулт6" ООД е бил
сключен Договор за предоставяне на услуга "Професионален домоуправител" за срок от 2
години, като същият е представен по делото.
Представен е и протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост
от 06.02.2020 г., като по т. 3 от дневния ред е било прието решение "Домконсулт6" ООД да
задейства съответните съдебни действия срещу собственици, ползватели или обитатели,
които имат задължения над 100 лв. към ЕС и не ги плащат, както и дружеството е
упълномощено с пълно единодушие съдебната процедура да бъде задействана от
"Домконсулт6" ООД в качеството на управител на ЕС. Към протокола е приложен и списък
3
на присъствалите и гласувалите на горепосоченото общо събрание.
По делото са представени справки и таблици за дължими суми от живущите в
процесната етажна собственост за периода м. октомври 2019 г. – м. октомври 2020 г. вкл.,
съгласно които за целия процесен период задълженията на ответниците са в общ размер от
232, 79 лв. Приложени са и удостоверение за постоянен и настоящ адрес на въззиваемия
Н.И., както и снимков материал.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивните жалби.
Съобразно разпоредбите на чл. 6, т. 10, вр. вр. чл. 11, т. 5 ЗУ ЕС, вр. § 1, т. 11 ДРЗУ
ЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание
по определения в чл. 51 ЗУ ЕС начин. Следователно от компетентността на Общото
събрание е да определи размера на вноските, дължими авансово за посочения в решението
период. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС по реда и в
срока, посочен в чл. 40 ЗУЕС.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.2 от ЗУЕС предвижда, че общото събрание избира и
освобождава управител. Видно от чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС за възлагане правомощията или
на част от тях на управителния съвет (управителя), както и за възлагане на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридически или физически лица, които не са
собственици, решението следва да е взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост. Нормата кореспондира с тази на чл.19, ал.7 от ЗУЕС,
съгласно която по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на
управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на
юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение
на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части
на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок
до две години. Алинея 7 предвижда, че по решение на общото събрание на членовете на
управителния съвет (управителя) и касиера може да се заплаща възнаграждение.
В конкретния случай с решение от 25.10.2019 г. е избран управител на етажната
собственост, а именно дружеството „Домконсулт6“ ООД. Възложено е подписването на
договора с дружеството от етажния собственик Н.П., като договорът е подписан на същата
дата. Съгласно чл.6 от Договора, същият се сключва за срок от 2 години, като е уговорено
възнаграждение в размер на 8 лева, дължими ежемесечно от всяко домакинство.
С решение на общо събрание на процесната етажна собственост от 25.10.2019 г. е
възложено управлението й на дружеството „Домконсулт6“ ООД. Следва да се отбележи, че
няма данни, а и не се твърди посоченото решение да е оспорено в законовия за това срок.
Въпреки че квалифицира възраженията си срещу приетите решения /това от 25.10.2019 и
06.02.2020/, като такива обуславящи нищожността им, по същността си те обуславят
незаконосъобразност на приетите решение на общо събрание. Действително с Определение
№ 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г. на ВКС, I Г. О. е прието, че ЗУЕС допуска
разграничаване на иска за отмяна на решението на ОС на етажните собственици от иска за
прогласяване на нищожността на взетото решение. Решението на ОС е незаконосъобразно,
тогава когато ОС е свикано и/ или решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС, и/ или
ОС е упражнило своите правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС.
Решението на ОС е нищожно, тогава когато: 1) редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна
собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл. 2 или
изключението от чл. 3 ЗУЕС; 2) ОС на етажните собственици е упражнило правомощие,
каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича или 3) липсва (не е взето) решение на ОС,
въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Доводи за нищожност на
решенията за общо събрание не са направени. В допълнение следва да се посочи, че от
4
представените доказателства не се установява оспорените от въззиваемия решения да са
нищожни. В тази връзка въззивният съд не споделя доводите на въззиваемия, касаещи
оспорване на законосъобразността на решенията, взети на това събрание. Етажната
собственост, която не е учредила сдружение за управление (т. е. не е персонифицирана), се
управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно - на етажните
собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения са особен вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица и насочени към постигане на
обща цел, а не многостранна сделка. Законът урежда специална процедура за вземането на
тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт,
гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност
на решенията на общото събрание на етажната собственост. Законосъобразността на тези
решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и
контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок за
предявяване на иска. /Така Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК на
ВКС/. Възможността за атакуване законосъобразността на тези решения, в т. ч. и досежно
противоречието им с императивни правни норми – конкр. чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС, е ограничена
във времето – до изтичане на срока по чл. 40 ЗУЕС. След изтичане на този срок, решенията
се стабилизират и подлежат на изпълнение. /Така гр. д. № 658/2012 г. на 1 г. о. на ВКС,
Решение № 122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1830/2018 г., I т. о., ТК/. Не е допустим и
инцидентния контрол на неоспорени в срок решения на общо събрание. /Така Определение
№ 25 от 25.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4119/2018 г., II г. о., ГК/.
Поради гореизложеното съдът счита, че не следва да бъдат разглеждани и изследвани
в рамките на настоящото производство възраженията на въззиваемите, касаещи
законосъобразността на така взетите решения от ОСЕС.
Видно от приложените към делото протоколи от ОС, не е взето решение за определяне
на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. В
такъв случай се твърди заплащане от въззиваемите в качеството им на етажни собственици
на вече направени разходи по управлението и поддържането на етажната собственост.
Когато се събират авансово такси за поддръжката на общите части на етажната собственост,
наистина не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по предназначение или
съответно са извършени, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на
поддръжка вече е отминал, какъвто е настоящият случай, трябва да се изясни дали реално е
извършена дейност, дали и на кого е заплатена. Ако такава дейност не е извършена,
осъждането на етажния собственик да заплати таксата би довело до неоснователно
обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им работа. /Така Определение №
124 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3130/2019 г., III г. о./. В пар.11 от Допълнителните
разпоредби на ЗСУЕ е определено кои разходи са такива по управление и поддръжка.
Такива са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и
за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор
и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата.
В тази връзка по делото са представени от ищцовата ЕС справки и таблици за
дължими суми от живущите в процесната етажна собственост за периода м. октомври 2019
г. – м. октомври 2020 г. вкл. Частните свидетелстващи документи, включително
неподписаните, са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния закон,
щом няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв
начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват). Последните следва да се
5
преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото, като за
проверката им може да се допускат доказателства, а пълното доказване може да бъде
извършено не само с преки, но и с косвени доказателства. /Така Решение №26/09.04.2020 по
дело №1764/2019 на ВКС по гр.д. № 1764 /2019 г./.
Представените писмени доказателства установяват извършвани разходи от страна на
ЕС, като разходите са подробно конкретизирани по вид, стойност и период. В случая липсва
противоречие с императивни правни норми на определените в представените от ищеца
справки дължими такси на етажните собственици, вкл. и ответниците, за периода м.
октомври 2019 г. – м. октомври 2020 г. вкл., като доводите на въззиваемите в този смисъл са
неоснователни. Следва да се посочи, че представените подробни справки и таблици
кореспондират с останалите, приети по делото доказателства, включително и с приетите
решения от 06.02.2020 г. от Общо събрание на ЕС, сред които е и решение,
оправомощаващо професионалния домоуправител да задейства съдебни действия срещу
етажните собственици, които не искат да плащат и имат задължения над 100 лв. Съдът
отчита също така, че в представените таблици се съдържат подписи на етажни собственици,
които редовно са заплащали задълженията си към ЕС във връзка с извършваните разходи.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че в качеството си на етажни
собственици, ответниците дължат заплащане на таксите и разноските по поддръжка и
управление на общите части на сградата, включващи консумативи за хигиенист, такса
абонаментно асансьорно обслужване, ел. енергия за стълбище, ел. енергия за асансьор,
включително и такса "професионален домоуправител", както и вноски към фондовете
"Ремонт" и "Текуща поддръжка".
Ето защо, настоящият съдебен състав счита исковите претенции за основателни.
Същите са доказани и по размер, като от приложените по делото справки се установява, че
задълженията на ответниците за притежаваните от последните ап. 10 в сградата ЕС възлизат
общо на сумата от 232, 79 лв., дължими за периода от м. октомври 2019 г. – м. октомври
2020 г. вкл. По делото не са ангажирани доказателства от ответниците, нито се твърди от
тяхна страна да са погасени задълженията им като етажни собственици, поради което
исковата претенция следва да се уважи изцяло в претендирания размер от горепосочената
сума.
По отношение на възражението на ответниците по чл.51, ал.2 от ЗУЕС, съдът намира,
че същото е недоказано. Предпоставката, при която собственик, ползвател или обитател на
обект в сграда ЕС не дължи плащане на разходи за управление и поддържане на общите
части, е лицето да не е пребивавало в имота повече от 30 дни в една календарна година.
Заинтересованият, в чийто интерес законът допуска възможността да се освободи от
задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи
доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства фактът,
че е пребивавал в съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна година“.
Негово е задължението и за вписване на тези обстоятелства в книгата на ЕС, съгласно
разпоредбите на чл. 7, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 5 и чл. 13, ал. 2 ЗЕУС./Напр. Определение № 264
от 6.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3899/2020 г., III г. о./. В насока доказване на тези
твърдения на ответниците са представени удостоверения за постоянен и настоящ адрес, но
същите не изключват възможността да обитават твърдяния имот, нито пък евентуално друго
лице, което е в определено със собствениците правоотношение.
При това положение, поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези
на районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да
се постанови решение за уважаване на предявения иск от ЕС.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да уважи искането на ищцовата ЕС за
присъждане направените по делото разноски пред въззивната и първата инстанции – сума в
общ размер на 775 лева, представляваща възнаграждение за адвокат, както и заплатена
държавна такса.
6
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260760 от 21.05.2021 г. по гр.д. №7246/2020 г. по описа на РС-
Бургас, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, и АНН. Д. ИВ. с ЕГН **********, двамата
от гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 3, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на Етажна
собственост с адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 44, представлявано от „Домконсулт6“
ООД, сумата от 232,79 лв. (двеста тридесет и два лв. и седемдесет и девет ст.),
представляваща сбор от дължими месечни такси и разноски към етажната собственост,
дължими за периода м. октомври 2019 г. – м. октомври 2020 г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, и АНН. Д. ИВ. с ЕГН **********, двамата
от гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 3, ДА ЗАПЛАТЯТ на Етажна собственост с адрес:
гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 44, представлявано от „Домконсулт6“ ООД, сумата 775 лв. -
направени разноски по делото пред двете инстанции.
Решението на основание чл.280, ал.3 от ГПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7