Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 30.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11145 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по предявен от „О.П." ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Т.Р. против П.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 210 ал.3 от
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за вреди в размер на предвидената неустойка в т.10
от подписаната от ответника Декларация за конфиденциалност за извършено от него
на 09.05.2018 г. нарушение на поето задължение чрез изразяване на негативно
отношение към дружеството и недоволство от трудовото му възнаграждение пред
лица, които нямат представителни за ищеца функции, ведно със законната лихва
върху сумата от деня на предявяване на исковата молба – 19.07.2018г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с
ответника са били в ТПО по силата на трудов договор № 195 от 05.05.2016 г.
Трудовият договор е прекратен по взаимно
съгласие на двете страни, на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ със заповед № 13/07.06.2018
г. на изп. директор на ищцовото дружество.
При сключване на трудовия
си договор ответникът е подписал Декларация за конфиденциалност, в която в т.
10 е поел задължение при лична неудовлетвореност от условията на труд, размера
на възнаграждението, начина, по който се справя с преките си задължения,
технологията на работа, начина по който се управлява дружеството, да ангажира с
това единствено компетентните ръководители на дружеството, като не ангажира с
това други служители, както и да не създава негативно отношение към дружеството
или други служители, както и да не подстрекава към саботиране на дейността на
дружеството.
Въпреки поетите с
декларацията задължения, на 09.05.2018 г. около 13.00 часа пред трети лица,
които не попадат в категорията „ръководители" на дружеството, а именно Б.П.П.,
директор експлоатация при „О.П." ЕАД, А.К.А., управител на „Б.„ ЕООД и К.Р.Ж.–
работник в ищцовото дружество, ответникът е изразил недоволство от заплатата си
в размер на 800 лева и негативно отношение към дружеството. Попитал управителя
на „Б.„ ЕООД дали той дава на своите работници такава заплата, като е заявил
още, че тази заплати можел да получи на друго място на ден.
Същия ден, около 17.00
часа, ответникът е обсъждал трудовото си възнаграждение, негодувайки срещу
ниския му според него размер пред множество свои колеги, като се е опитал да
настрои останалите работници в предприятието и създаде негативно отношение към
работодателя си. Свидетел на събитието от 17.00 часа на 09.05.2018 г. е
работник на дружеството Р.Х.К., изпълняващ длъжността „кранист".
По повод нарушението на
т.10 от декларация за конфиденциалност, ищецът е издал заповед № 10 от
09.05.2018 г., с която е задължил ответника да заплати неустойка от 300 лева и
по този начин е ангажирал имуществената му отговорност за причинени на
дружеството вреди по повод изпълнение на задълженията му по трудовия договор.
Заповедта е била връчена на ответника на 06.06.2018 г., който след като се е
запознал със съдържанието й, е отказал да я получи. Това се е случило в
присъствие на свидетелите Б.П.П. и А.К.Й.. По късно в срока по чл. 210, ал.3 от КТ заповедта е била оспорена от ответника с възражение, в което той отрича да е
извършил сочените нарушения на собствената му декларация. Това определя и
правния му интерес от предявяване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в който се сочи, че искът е неоснователен.
Твърди, че недоволството му
е основателно, тъй като работодателят не му заплаща положеният извънреден труд.
Твърди, че действително е изразил недоволство от заплатата си, но само пред
един от началниците си. Не счита, че недоволството му може да се определи като
разгласяване на тайна. Определя Декорацията за конфиденциалност, която е
подписал и на която се основава иска на ищеца, за нищожна, като противоречаща
на КТ. Сочи, че заповед № 10 от 09.05.2018 г. на работодателя му не е влязла в
сила.
В
с.з. ищецът подържа иска и моли за уважаване на претенцията. Ответникът
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Въз основа на твърденията на ищеца, наведени в
исковата молба, съдът намира, че е предявен иск по чл. 210 ал. 3 от КТ за
реализиране на имуществена отговорност на работника-ответник.
Съгласно чл. 210 от КТ в случаите на ограничена
имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя
основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Съгласно чл.
210 ал. 3 от КТ, ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването
на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността,
работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.
От доказателствата по делото е видно, че е издадена
Заповед № 10 от 09.05.2018 г., с която работодателят е задължил ответника да
заплати неустойка от 300 лева. Заповедта е връчена при отказ на работника на
06.08.2018г.
Със Заповед № 13/07.06.2018г, на изп. директор на
ищцовото дружество е прекратено ТПО на ответника с ищцовото дружество по
взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
На 15.06.2018г. е подадено възражение от ответника П.Р.П.
до „О.П." ЕООД, срещу Заповед № 10 от 09.05.2018 г. На посоченото
възражение ищецът основава правния си интерес от иска.
Въз основа на изложеното съдът намира, че е спазена
процедурата по чл. 210 от ГПК, поради което е допустимо предявяване на иска по
чл. 210 ал. 3 от КТ.
Съгласно чл. 203, ал.1 от КТ работникът или служителят
отговаря имуществено съобразно
правилата на тази глава за вредата,
която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и
2 КТ – тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение.
За да възникне отговорност на работника или служителя
е необходимо за работодателя да е настъпила имуществена вреда, налична към датата на реализиране на
отговорността, т.е. към датата на издаване на заповедта, с която се реализира
тя.
В исковата молба няма наведени твърдения за настъпили
действителни имуществени вреди в определен вид и размер. Твърди се, че размерът
на вредите е сумата, уговорена като неустойка в едностранна Декларация за
конфиденциалност и лоялност без дата, подписана от работника. Видът на вредата
е описан като „нарушаване на задълженията по т. 10 от Декларацията“, а именно задължението
ответникът да не обсъжда възнаграждението си с лица, извън компетентните
ръководители, както и „опит да настои останалите колеги и да създаде негативно
отношение към работодателя“.
И двете твърдения не се покриват със съдържанието на
термина имуществена вреда.
Материална или имуществена вреда е тази, която засяга
материалните интереси на увредения – неговите имуществени права. Това може да
стане по два начина - претърпени загуби или пропуснати ползи. Аксиома още от
Кодекса на труда от 1951 г. възприета в цялостната практика на ВС и ВКС е, че
работникът или служителят отговаря само за претърпяната от работодателя загуба
(която се състои в намаляване на наличното му имущество), но не и пропуснатата
полза (изразяваща се в осуетяване на реално съществуваща възможност за
увеличаване на имуществото). Размерът на вредата се определя към деня на
настъпването и, а ако той не може да се установи – към деня на откриването й.
В конкретния случай НЕ СЕ ТВЪРДИ намаляване на налично
имущество на работодателя, а се иска реализиране на отговорност за поведение на работника или служителя. Прави
се опит по реда на реализиране на имущестената отговорност да бъде реализирана
друг вид отговорност.
Поведението на работника или служителя, когато то е
укоримо, и съставлява нарушение на трудовата дисциплина -определено като
виновно неизпълнение на трудовите задължения, /хипотезите за посочени
неизчерпателно в чл. 187 от КТ/, може да бъде основание за налагане на
дисциплинарно наказание, но не и да служи
за реализация на имуществена отговорност. Дисциплинарните наказания са форма на
реализация на дисциплинарната отговорност на работодателя, която е различна
отговорност от имуществената, има различни предпоставки и се налага по различен
ред. Поради това обсъждането от ответника на възнаграждението си с лица, извън
компетентните ръководители не може да служи за основание за реализиране на
имуществена отговорност поради липса на настъпили имуществени вреди.
По второто
твърдение, че ответникът е осъществил „опит да настои останалите колеги и да
създаде негативно отношение към работодателя“, също не съставлява имуществена
вреда за работодателя. Отново се иска отговорност за поведение на работника.
Отделно поведението се квалифицира като опит, а не като довършено деяние –
осъществено настройване на други лица, което ако беше осъществено би могло, но
не е задължително, да е оказало някакво влияние на имуществената сфера на
работодателя. Такова влияние обаче не се твърди и не се сочи какво е
имущественото му измерение.
Вредата, с
оглед трайната практика на ВКС, следва да е налице най-късно към датата на
реализиране на отговорността, а не да е възникнала в последствие /съдът
подчертава това с оглед наведените допълнителни твърдения в първото по делото
с.з. за факти настъпили в хода на процеса – напускане на работници, като също
няма наведени твърдения за имуществена вреда/.
За да е налице
реализация на имуществената отговорност на работника, вреда трябва да е възникнала
в имуществената сфера на ответника, т.е. да е доказано намаляването на негово
имущество. Неустойката по принцип /в случай, че може да бъде прието, че такава
е валидно възникнала в отношенията работник – работодател чрез едностранно
подписаната декларация/ служи само, за да определи размера на вредата, без да е
необходимо доказване, но само по отношение на размера й. Т.е. не е допустимо да
се приема, че е налице вреда само въз основа на уговорка за неустойка.
С оглед липса
на първата материално правна предпоставка за реализиране на имуществената
отговорност на работника, а именно настъпила имуществена вреда, съдът намира,
че искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота
следва да се посочи, че по избрания от ищеца ред не може да се предявява
неустойка. Неустойката е институт на гражданското право, а не на КТ, поради
което не може да бъде реализирана по реда на чл. 210 от КТ под формата на
имуществена отговорност.
Съдът намира,
че доколкото не е предявен иск по чл. 92 от ЗЗД за неустойка /въведена като
договорно основание за реализиране на отговорността между ищеца и ответника
като равнопоставени правни субекти/ не следва да коментира въпроса за
нищожността на неустойката. Това би следвало да стане в случай, че ищецът
предяви вземането си по реда на чл. 92 от ЗЗД, който ред остава открит пред
него.
С оглед изхода
на спора, на ответника се следват
разноските за производството, които са в размер на 600лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, което
съдът намира за неоснователно. Макар минималния
размер на адвокатското възнаграждение по Наредба 1/2004г. да е 300лв., съдът
намира, че в конкретния случай двойния размер не се явява прекомерен с оглед
вида и характера на делото и неговата действителна фактическа и правна сложност.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „О.П." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Т.Р. против П.Р.П., ЕГН **********, с адрес *** за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 300
/триста/ лева, представляваща обезщетение за вреди в размер на предвидената
неустойка в т.10 от подписаната от ответника Декларация за конфиденциалност за
извършено от него на 09.05.2018 г. нарушение на поето задължение чрез
изразяване на негативно отношение към дружеството и недоволство от трудовото му
възнаграждение пред лица, които нямат представителни за ищеца функции, ведно
със законната лихва върху сумата от деня на предявяване на исковата молба –
19.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 210
ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА
„О.П."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Т.Р.
ДА
ЗАПЛАТИ НА
П.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляващи разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: