РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
№ 1341
гр.
Пловдив, 22 .10 .2009г.
Административен съд – Пловдив, VI
състав, в открито заседание на първи октомври, две хиляди и осма година в състав:
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д.№ 316/2009г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.49 ал.2 ЗКИР и
гл.X, раздел I от дял III на Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на З.И.Д., Д.Д.Д.-*** и Е.Д.М.,***,
срещу Заповед № РД-18-99/12.11.2008г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастъра за
одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър за землището на
с.Войводиново, община Марица в частта за собствените им недвижими имоти-ПИ 502.965
/съответстващ на УПИ IX-440/ и ПИ 502.440 /съответстващ на УПИ VIII-440/, които
са част от имот № 236 по КРП от 1968г., съответно имот пл.№ 440 по КРП от 1995г.
УПИ IX-440 и УПИ VIII-440 в кв.34 са по действащ регулационен план на с.Войводиново,
одобрен със заповед № РД-09-409/27.09.1995г. на Кмета на Община Марица. Изложени
са твърдения за явна фактическа грешка по отношение западната граница на УПИ
IX-440 /л.5/ и изместване на предвидената улица с осови точки 75, 76, 77 и
79-по начин, чрез преминаване през имотите. В подкрепа на доводите, оспорващите
сочат описаната западна граница в нот.акт № 178 по нот.дело № 2406/24.04.1989г.
като собственост на Д.Ц., а не улица-тупик както е по кадастралната карта. Улица
от този вид на място не съществува. Относно южната граница намират отразеното
изместване на предвидената улица да е с цел-преминаване през собственият им
имот, а не по продължението на канала. Искането до съда е да бъде отменена
заповедта в оспорената част и преписката-върната на АГКК за корекция с
преместване на улицата покрай съществуващия канал. Представени са писмени
доказателства. Заявено е доказателствено искане за СТЕ.
В допълнение на жалбата е посочено, че за
предвидената с ПУП улица с о.т. 75, 76, минаваща през собствените имоти, не е
започнала отчуждителна процедура и жалбоподателките се противопоставят на
отчуждаването. Въведено е и възражение за частта от имота, извън регулация и
записана за собственост на община Марица. Поставено е искане за включване в
регулацията на населеното място на намиращата се извън регулацията площ и
имотът да бъде записан в кадастралния регистър като собствен въз основа на
нот.акт № 178, т.3, д.№ 2406/1989г. От постъпилата административна преписка
става видно, че ПИ на оспорващите лица са с идентификатори 502.965 и 502.440, а
ПИ на заинтересованата страна-502.739, 50.234. По данни от записа в
кадастралния регистър имот 50.234 е земеделска територия, на Община Марица, имот 502.739 е урбанизирана територия
за второстепенна улица, запис за община Марица. В първо съдебно заседание е въведено и възражение за това, че
сградите в имот пл.№ 440 са записани на неустановен собственик. В становище по
същество, пълномощникът на жалбоподателите адв.В. поддържа искането за нанасяне
на верните имотни граници на ПИ-предмет на оспорване. Счита за установено от
събраните доказателства по делото, че е допуснато неточно отразяване на
западната и южна граница без да са извършени отчуждителни процедури. В писмени
бележки е заявено, че на място няма трайно материализирани граници, не е
прокарана улица, както и тупик. Имотите 50.234 и 502.732 са записани в
кад.регистър като общинска собственост без документ за собственост.Поискано е
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът-Агенция по геодезия, картография и
кадастър /АГКК/, Служба Пловдив не изразява становище по същество.
Заинтересованата страна–Община Марица оспорва в
писмено становище жалбата чрез процесуалния
представител-гл.юрисконсулт Костов. По същество поддържа, че оспорената в
конкретната част заповед е законосъобразна, като издадена в съответствие с
действащ РП на населеното място, одобрен със заповед № РД-09-409/27.09.1995г. Последният
има характер на основни кадастрални данни /чл.41 ал.1 т.1 ЗКИР/. С писмена молба-становище
е поискано присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, л.125.
Окръжна прокуратура-Пловдив, уведомена за образуваното производство по
реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, не встъпва.
Като съобрази фактите и събраните по делото
доказателства във връзка с приложимия закон и Наредба № 3/28.04.2005г.,
заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за
землището на с.Войводиново, Община Марица в оспорената й част, както и доводите
на страните, съдът намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в
предвидения за това срок, от адресати на акта, с право и интерес от
оспорването. Административният акт е обнародван в „Държавен вестник”, бр.105,
стр.142 от 09.12.2008г. Жалбата е регистрирана с датен печат от 08.01.2009г. Не
е повдиган спор за редът за оповестяване на приет по реда на ЗКИР акт, като разпоредбата
на чл.35 ал.3 от закона е свързан с осигуряване процесуална възможност за
реализация правото на защита. В тази насока не се констатират пропуски, които
са или биха могли да ограничат жалбоподателите.
Производството по създаване на кадастралната карта и кадастрални регистри
за землище на с.Войводиново, Община Марица е открито със заповед № РД-16-17/08.06.2006г.,
издадена на основание чл.35 ал.1 и 2 ЗКИР от Изпълнителния директор на АГКК.
Актът е обнародван в бр.55 на „ДВ” от 07.07.2006г. Изработената КК е подложена
на проверка и приета с надлежно обнародване в „ДВ” бр.73 от 11.09.2007г. По
реда на чл.47 ал.1, чл.48 ЗКИР са разгледани всички постъпили възражения. Посочените
действия са удостоверени с Протокол № 172/08.11.2007г., Протокол № 57 от
15.08.2008г. От съдържанието на протокола за разглеждане на възраженията от
08.11.2007г. /л.19-22/ е видно, че жалбоподателката Д. Д.Д. е упражнила
правата, предвидени в чл.46 от закона. Възражението й от 01.10.2007г. е уважено
частично по отношение на ПИ-11845.502.440, 11845.502.964 и 11845.502.965: В
кадастралния регистър /КР/ е записана като собственик на ПИ 964 и сградите в
имота Д. Д.Д. по нот.акт № 68/31.07.1991г.; за ПИ 440 и ПИ 965 като собственици
са записани Димитър Дончев Митев и З.И.Д. по нот.акт № 178/24.04.1989г.
Сградите в ПИ 440 са отразени с неидентифициран собственик.
По данни от ответника одобрената кадастрална карта
/КК/ за територията на с.Войводиново е изработена въз основа на обединяване на
данни, съдържащи се в карти, планове, регистри, одобрени по реда на отменения
ЗЕКНРБ, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ-с характер на основни кадастрални данни
и отговарящи по съдържание и точност на определените изисквания с наредбата по
чл.31 ЗКИР, чрез геодезически замервания и изчисления, от собствениците. В конкретния
случай са ползвани КРП на с.Войводиново, одобрен със заповед №
РД-09-409/27.09.1995г., преписки за изменение на действащия КРП и КВС на
възстановената собственост /КВС/ на с.Войводиново.
Допълнително АГКК представя Протокол № 7 от
09.02.2007г. за приемане на резултатите по съвместяване на данните в контактната
зона около строителната граница при изработване на КК и КР. В протокола е
констатирана идентификация на строителната граница от оригинал на действащ РП
на с.Войводиново. Строителните граници съвпадат с данни и по КВС. Изработена е
карта на контактната зона и установени несъответствия, непълноти и грешки,
отстраними от изпълнителя. Заснетите сгради в имотите от НМ и попадащи в КВС се
нанасят в имотите от КВС със запазване на собствеността им. Представени са
извлечения от контактната зона около строителните граници на населеното място
/НМ/ преди и след отстраняване на несъответствията, л.67, 68. В преписката няма
данни за обхвата на КВС по отношение спорните ПИ.
Жалбоподателките са представили удостоверение за
наследници от 05.01.2008г., удостоверяващо правата им като наследници на
Димитър Митев; скици на имотите от 2007г.-с отразяване регулационното състояние
по плана от 1995г. и скица № 236 с данни от плана от 1968г. С нот. акт № 178 от
24.04.1989г. Д.Митев и З.Д. са признати за собственици по давностно владение на
недвижим имот-дворно място застроено и незастроено цялото от 3003 кв.м.,
състоящо се от имот 236, кв.34, за който е отреден парцел IX-236, включващ 503
кв.м. от имот 236 и 245 кв.м. от имот 235, като за имот 235 са уредени
регулационните отношения. Границите по този нот.акт са: на изток-път, на юг-държавен канал, на запад-Димитър Цончев,
на северозапад-Цв.Рокчева, на север-Тр.Пенчев. Имотът е признат за собствен
ведно с масивна жилищна сграда от 72 кв.м. в границите на п. IX -236 и лятна
кухня, в източната част на имота, ведно със стопански постройки. С нот.акт № 68
от 31.07.1991г. за продажба на
недвижим имот срещу гледане и издръжка Д.Митев и Зл.Д. са продали на дъщеря си
Д. Д. : дворно място, застроено и незастроено от 1228 кв.м., състоящо се от
парцел IX -236, кв.34 по РП, за който регулационните сметки са уредени, и част
от имот № 236, кв.34-като регулацията за този имот не е приложена и част от
него е отредена за път и озеленяване.Според този нот акт площта на п. IX е 748
кв.м., а площта на частта от имот 236 е 480 кв.м., или 480/3003 ид.части от целия
имот, при граници: път, Цв.Рокчева, Д.Цончев, Тр.Пенчев, заедно със застроена в
парцела жил.сграда. Данните сочат на промяна в конфигурацията на имота в
кадастрално-регулационните планове на НМ. Част от писмените доказателства по
делото е писмо до Д.Д. *** за това, че в общината няма данни за отчуждителна
преписка за улица-тупик и за улица с о.т.77-79, а скицата от 2007г. /л.5/ е по
действащ РП, одобрен със заповед от 27.09.1995г. и е актуална за имота, л.10.В
тази насока е и намиращо се на л.69 удостоверение от 18.06.1991г., издадено от
Кмета на с.Войводиново за това, че парцел IX -236, кв.34 не е държавен и няма
държавен произход.
За изясняване на спорните
факти по делото са приети заповедите за одобряване на регулационно-кадастралните
планове от 1995г.-текстова и графична част, извлечение от графична част на
заповеди от 1931г. и от 1968г., ведно с данни за идентичност и съответствие на
процесните имоти и за неприложена улична регулация /л.87-101/.
Оспорената в конкретната част
заповед е издадена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, правомощията на който произтичат пряко от разпоредбата
на закона, правно обосновала акта-чл.49 ал.1 ЗКИР. Кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на с.Войводиново, община Марица са одобрени
след редовно осъществено производство по реда на чл.45-48 ЗКИР, като са
съобщени на заинтересованите лица с предоставена възможност за възражения пред
определената комисия от длъжностни лица. В производството по създаване на
кадастрална карта и кадастрални регистри по чл.49 ал.1 ЗКИР следва да бъдат
спазени изискванията на чл.41, чл.43 от закона.
При съпоставка между графичните части от
плановете в обхвата на спорните имоти се установява, че от запад на имоти 235 и
236 не е отразена улица-тупик, а от юг е държавен канал. В действащия план от
1995г. план няма обозначени символи за ограда или друга трайно или нетрайно
материализирана граници, с изключение на знаците от север. Съгласно приложение
№ 2, т.2.4, 2.5, 2.6 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., като трайно
материализирани граници се изобразяват границите, които са стени на сгради,
огради, изпълнени от бетон, зидани камъни, тухли, метал с бетонна или каменна
подземна основа и т.н., а като нетрайно материализирани граници се изобразяват
границите, които са огради - градински мрежи, бодлива тел, жив плет, но с
бетонирани бетонни/метални колове между тях или граници на обекти на техническата
инфраструктура. Както бе посочено, жалбоподателките не твърдят да има трайно
материализирани граници на место. Като нематериализирани граници се изобразяват
границите, които са определени с влезли в сила план или карта, одобрени или
определени по реда на закон.
На скицата от 2007г. е отразено състоянието по плана от 1995г., при липса на
данни за изменение на този план или одобряване на последващ. Сградният фонд в
УПИ VIII-440 се различава от заснетите в КК сгради в ПИ с идентификатор 440, но
няма възражение в тази насока. Изявленията за отчуждаване и за включване н
регулация на частта от имота, попадаща извън нея не са относими в
производството.
При одобряване на кадастралната карта въз основа на данните за поземлените
имоти - площ, граници, собственици, предоставени от и със съдействието на
собствениците, административният орган установява и определя границите на
имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от
Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри, по установената поредност в тези нормативни актове, а
именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР - от означеното на място състояние в
съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени
по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена
кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата регламентира приоритетно тези данни
в следната поредност: т. 1 - означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците
гранични точки, т. 2 - съществуващите на място материализирани граници, когато
не са означени, или посочени по реда на т. 1, т. 3 - кадастралните планове,
одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на
ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4 -
регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с
приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5 - карти,
планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 и други. Разпоредбата
на чл.43 ал.1 т.5 б.”а-г” ЗКИР във вр. с чл.14 от Наредба № 3/28.04.2005г., в
която е употребен израза „приоритетно” указва, че критериите от т.2 до т.5 от
Наредбата се прилагат последователно в случай, че липсват данни за означено
местоположение върху терена с гранични точки от собствениците или чрез способа
по чл.38 ал.1 т.2 ЗКИР. Последнопосочената разпоредба изисква означаване за
свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота съобразно акта
за собственост.
В съдебното производство административният орган
следва да докаже, че при издаване на оспорения акт правилно е приложил закона.
По доказателствено искане на жалбоподателките е разпитан свидетел, който
довежда до знанието на съда, че имотът се намира по течението на канала. Там
има дига около 2 метра и построена къща с навеси. Свидетелят Панчев живее в с.Войводиново
и има място до канала. Мястото до канала първоначално се е ползвало от дядото
Доньо, чийто син е Д.Митев, като рибарник. След това наследниците отглеждали
селскостопанска продукция. Парцелът е около 2-3 декара и винаги е бил дворно
място. От запад няма улица-тупик, полагали са тръби за канализация, но не
минавали през имота. От разпита на свидетеля не се установява южната и
западната граница на имотите да са материализирани или да съществува улица.
За изясняване на фактите е изслушана СТЕ. В
графична част от заключението на скица № 2 е обозначен имотът по нот. акт от
1989г., когато действащ план е този от 1968г. Цифровото отграничаване на имота
е по 3-7-9-10-13-12-11-8-5-4-3, а площта по графични данни-около 3010 кв.м. Съгласно
регулационните предвиждания на плана имотът е включен в УПИ/парцел IX-236 с
площ 748 кв.м. Част от имот 236 е включена в улица. Друга част е включена в
озеленяване – по цифри 5,4,6,7,9,8,5 /площ между парцела и улицата/.Част от имот
236 по цифри 11,10,13,12,11 е извън регулация. Експертът потвърждава данни от
нот. акт за уредени регулационни отношения за придаваемата част, а поради
трансформация на регулационните линии в плана от 1968г., същите са заснети като
имотни в плана от 1995г. В скица №
3, представляваща извадка от КРП, одобрен със заповед № РД-09-409/27.09.1995г. процесният имот е заснет с пл.№ 440 по
цифрите 1,2,3,4,5,6,17,8. За имот
440 са отредени три УПИ/парцели-п.III е погрешно посочен вместо п.VIII-440,
п.VII-440 и п.IX-440, кв.33, със сини линии. С червени линии е изчертана
уличната регулация по цифри 14,15,16,17 и осови точки 76, 77, 79 и улица-тупик
по цифри 14,10,8,17. Част от имот 440 по цифри 17, 16,5, 7, 17 с площ от около
700 кв.м. е извън регулацията на с.Войводиново.
След оглед на място вещото лице е установило, че регулацията не е
приложена-и за уличната регулация и по отношение на УПИ. Предвидената
улица-тупик била повлияна от заснет път между имоти 436 и 440, оформен от
собственика за собствени нужди и представляващ част от имот 236 по плана от
1968г. По същия начин е пренесен в плана от 1995г. За частта по цифри 17,16,5,7,17 не е открит съставен АОС.
Съгласно КК и КР тази част от имота е включена в имот № 50.234. Частта извън
регулация на НМ е включена в КВС след изготвяне на план за контактната зона. Същата
попада в имот 50.233, а след приемане на КК-в имот 50.234. В скица № 4 е отразено състоянието на имотите по кад.карта, която
според експерта е възприела за трите УПИ VII-440, VIII-440 и IX-440 - регулацията
от 1995г. да е приложена изцяло. Посочено е, че за трите УПИ-та по плана
от 1995г. съответстват имоти № 502.964, № 502.440 и № 502.965.
Приети са скици и регистър
с пълна история на имот 233 към 04.06.2009г., от които се установява, че за
собственик е записана Община Марица, а способ на придобиване-покупко-продажба. Няма
бивши собственици, не е приложен и документът от сделката. По делото се установи,
че няма друг освен Протокол № 7 от 09.02.2007г. за контактната зона. Приет е
регистър на имот № 234 към 17.06.2009г. със собственик Община Марица и начин на
придобиване-по ЗСПЗЗ /л.159, 160/. Прието е удостоверение от Община Марица,
потвърждаващо данните от 2007г.-в архива на общината няма данни за отчуждителна
преписка по отношение улицата-тупик към 1968г. По този план не е проектирана и
предвидена улица-тупик.Същата е „прекарана” по действащия РП от 1995г.
В случая правото на жалба е упражнено от лица,
които твърдят, че са носители на вещно право върху незаконосъобразно нанесени
имоти-чл.153 ал.1 АПК във вр. с чл.49 ал.4 ЗКИР. Отреждането за озеленяване е
посочено в нот.акт от 1991г., като в плана от 1995г. не е отразено в графичната
част на плана и няма обособен самостоятелен парцел/УПИ за озеленяване. В нот.
акт от 1991г. границата държавен канал не е посочена, посочен е път. Пътят и озеленяването
изрично е посочено, че са при условията на неприложена регулация. Според
данните по делото спорен въпрос е дали предвижданията по регулационният план от
1995г. са приложени, за да могат да бъдат приети за изходни данни при
одобряване на КК, при положение че няма обозначени трайни знаци от собствениците
или материализирани на място граници. Цитираните
актове за одобряване на КРП няма данни да са оспорвани, подобно състояние не се
твърди и от страните. Не е представена самостоятелна графична
част от кадастралния план, одобрен със заповед № РД-09-265 от 26.07.1994г.,
л.93, но имот 236/440 има кадастрални граници. Действащият план от 1995г е
кадастрално-регулационен. При действие на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./,
действието на съответния предходен план /заедно с придружаващите го планове,
схеми и профили/ се прекратява от деня на влизането в сила на новия или
изменения план /чл.92 ал.2 ППЗТСУ/. ЗУТ също е запазил текста на разпоредбата
/чл.136 ал.3/.
При изготвяне на КК административният орган се съобразява
с последно действалия кадастрален, застроителен и регулационен план, ако не се установят други данни за наличие на
основания за промяна на кадастралната граница. При установяване имотът
да попада съобразно границите на собствеността в предвиждане за улица, заснета
в кадастралната карта като ПИ 739, отнемане на съответната необходима част
следва да стане в самостоятелно производство. Фактическото изпълнение на улица
следва да е предхождано от влязъл в сила регулационен план с предвиждане за
целта и отчуждаване, което предпоставя издаване на самостоятелен акт, подлежащ
на оспорване. В случая е налице и хипотеза за част от имота, която е извън
регулация. За имот пл.№ 440 са отредени три УПИ- УПИ VII-440, УПИ VIII-440 и
УПИ IX-440. В жалбата е посочено, че УПИ
VII-440 е безспорен. На УПИ VII-440 по кадастрална карта съответства ПИ №
502.964. Неговата южна граница е северна на ПИ 440 и няма данни за същата да е
материализирана на място или означена от собствениците.
Съгласно чл.44 ал.1 от Наредба № 3, за ПИ-улици се
заснемат и нанасят в кад.карта по приложените улични регулационни линии, а в
неурегулирани НМ или при неприложена регулация-границите на поземлени имоти към
прилежащата улица. Експертът е установил, че част от имота е извън регулация,
което състояние е и по действащ КРП от 1995г., л.106.
Няма спор за това, че на място не съществуват материализирани граници. Съгласно
чл.21 ЗТСУ до изм. през 2000г., застроителният и регулационен план като единна
градоустройствена форма обхваща: ЗРП за обществени мероприятия на общините,
държавата и ЗРП за дворищнорегулационните парцели /ДРП/. В случая действащия
КРП е от 1995г., одобрен при действие на ЗТСУ /отм/. По силата на Тълкувателно
решение № 3 от 15.VII.1993г.: Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ
дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение
на недвижимите имоти /местата с подобренията и насажденията в тях/, придадени
към парцели на други физически или юридически лица, като това резместване на
собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния
план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата
регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня,
когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или
създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на
имотите съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. По данни от СТЕ, регулацията не е
приложена-и за уличната регулация и по отношение на УПИ.
Подробните устройствени планове по ЗУТ нямат отчуждително действие, освен в
случая по чл. 16, ал. 1 от закона. В зависимост от предвижданията им то може да
настъпи по реда на ЗДС и ЗОбС вр. чл. 205 ЗУТ, респ. чл. 209 ЗУТ - чрез
отчуждаване за изграждането на обекти на публичната собственост. По делото не е
установено отчуждаване в полза на държавата или общината, до и след влизане в
сила на ЗУТ. Следователно и след регулацията от 1995 г., включително към
момента на одобряване на КК, поземленият имот пл.№ 440 е продължил да
съществува като самостоятелна вещ с граници, определени от правата на собственост
по кадастралния план, а не от регулацията. Кадастърът се отнася до фактическото
състояние на имота на място и административния орган дължи съобразяване с
установената поредност на границите при отразяването им в картата. Регулационните
предвиждания касаят разпоредбите на чл.14 ал.1 т.4 и чл.44 от Наредба № 3.
С § 8 ал. 1 от ПР на ЗУТ е уредена формална процедура по прекратяване на
това отчуждително действие-по искане на заинтересуваните собственици за
изменение на вътрешната регулационна линия, каквато хипотеза в случая не е
налице. Фактическият
състав на разпоредбата обхваща ДРП за съсобствени парцели и придаваеми места. За придаваемото място регулационните отношения са
уредени. От
община Марица изхождат писмени данни и удостоверение за липса на отчуждителна
преписка за прилагане на регулацията в частта за реализиране на улицата–тупик
по плана от 1995г. За да се твърди, че е приложена регулацията на плана от
1995г., ведно с предвижданията за озеленяване от 1968г. следва да има безсъмнени
данни за осъществявате на предвиденото мероприятие.
Приложимият ЗКИР и Наредба № 3, в чл.14 регламентират поредност за установяване на
границите: единствено т. 4 касае регулационните планове, одобрени по реда на
отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са
материализирани. В случая не се констатира материализирана граница, не се и
твърди да съществува на място. След като по последно действащ КРП от 1995г част
от имота е извън регулация, агенцията по кадастър е имала основание за обособяване
на имот 234, в който попада частта от имот 440-извън регулация. Наред с това,
собствеността върху тази част е доказана, а записът за собственост на имот
234-Община Марица не е подкрепен с доказателство за правото на собственост.
Експертът е установил частта извън регулация да е 700 кв.м., а площта на имот
234 по кадастралния регистър е 922 кв.м. Следва в данните за собственост на
имот 234 да бъде вписана съответната част от правото на собственост на
жалбоподателките, тъй като в партида на имота е посочено, че няма данни за
бивши собственици.
Налице е понятие за контактна зона-§1 т.11 ДР от Наредба
№3 от 28.04.2005г. и приложение чл.47 от Наредбата. Съобразно трайно
установената съдебна практика на ВАС, чл. 47 от Наредба № 3/05 г. МРРБ урежда колизията при изготвяне на
кадастралните карта и регистър по чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР между действащ
кадастрален план на урбанизирана територия и план за възстановена собственост
по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ, давайки приоритет на първия, ако е подкрепен с документ
за собственост. В случая нот.актове са изготвени съответно на действащи КРП, в
тях са описани граници, позволяващи индивидуализацията на имота и частите от
същия, за които има отредени парцели и тази–извън регулация. Регистърът към
предходния план, л.97 може да бъде годен източник на данни за носителите на
вещни права върху имот по чл. 41, ал. 2, т. 1 ЗКИР, тъй като записването по
него е основано на акт, който ги удостоверява, без какъвто не може да се
противопостави на други актове за имота /чл. 47, ал. 5 от Наредба № 3/.
Установено е, че жалбоподателките-наследници на Д.Митев са записани за
собственик на имота по предходен кадастър и притежават акт за собственост,
докато такъв – придружен и със скица, не е представен от Община Марица и в административната
преписка по отношение имот 234. След
като в регистъра на имота няма посочени бивши собственици, е преодоляно
засягане на други лица с възстановена по надлежен ред собственост.
Съгласно чл.39 ал.3 от Наредба № 3-собствениците и носителите на вещни
права представят актовете, удостоверяващи правата им върху имотите в
урбанизираните територии и означават с трайни знаци за своя сметка или посочват
на място границите на поземлените си имоти, в случай, че такива не съществуват
или се различават от съществуващите на място. Нормата защитава собствениците на
имоти, границите на които се различават от съществуващите на място. Благоприятна
е за двете групи собственици, но само при спазена процедура по наредбата. В
чл.39 ал.5 от Наредба № 3 е указан редът за посочване на границите, ако се
различават от съществуващите на място-съставя се протокол, подписан от
собственик, представител на Службата по кадастъра и правоспособно лице. Преписката
не съдържа доказателства в тази насока, жалбоподателките не твърди да е
изпълнена процедурата. Тъй като не са били означени границите на имота според
документ за собственост, изпълнителния директор на АГКК е съобразявал действащия
план.
Граници от съществуващи планове се нанасят в съответната поредност /чл. 14,
ал. 1, т. 3 - 5 от наредбата/, когато липсват както означени, така и
материализирани на място граници. В случая не се установи границите по акта да
са били специално означени, няма данни и за материализирането им, поради което,
имотът следва да бъде нанесен спрямо тези по предходния кадастър. Поредността
на нанасяне на границите би могла да бъде преодоляна с отразяване на верните
имотни граници според документа за собственост, при незасягане на друг имот или
с означаване на границите посредством протокол по чл.39 ал.5 от Наредбата. В
случая поредността изисква съобразяване с кадастралния план-чл. 14, ал. 1 т.3
от Наредбата. Заповедта по
чл.49,ал.1 ЗКИР няма конститутивно действие, а констативно, т.е.не създава
права на собственост, а отразява актуалните такива, поради което е и изрично предвидената
в чл.53 хипотеза за последващо изменение на кадастралната карта и регистри при
евентуална промяна в обема на собствеността.
Имотът на оспорващите лица съществува по
кадастралния план, предхождащ одобрената с процесната заповед карта и на место е
отграничен с кадастрални граници и регулационни линии. Имотът е отразен в
кадастралния регистър по документ за собственост, а в кадастралната карта- с
граници от действащ неприложен
регулационен план. Имотът се намира в урбанизирана територия и част от него
– извън регулация. Налице са данни за граници от действащ КРП, с които административният
орган е разполагал.
Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата
означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените
от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива
липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани
граници, а при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план.
В случая не се установи границите по акта да са били специално означени, нито
материализирани. Наред с това, изпълнителният директор на АГКК няма правомощия
да променя съществуващите до този момент кадастрални граници на имотите. Недвижимите
поземлени имоти се индивидуализират със своите граници съобразно правото на
собственост - чл. 24, ал. 1 ЗКИР, § 5, т. 2 ЗУТ във вр. с ПВп. Площта им не е
индивидуализиращ признак, поради което при несъответствие между нея и
границите, правно относими са последните. Неотразяването на границите по начин,
по който са били вече нанесени с влязлата в сила заповед, води до нарушение на
закона.
С разпоредбите на чл.43 ал.1 т.5 ЗКИР и чл.14 ал1 от Наредба №
3/28.04.2005г., са установени изисквания не само за запазване на съществуващите
граници на имотите, но и приоритетното подреждане на критериите, по които
следва да се отразят в КК и КР. Предвиждането за тупика е във вр. с изменение
на регулацията и не се спори, че заповедта от 1995г е в сила. Планът от 1995г.
е кадастрално-регулационен и имота има кадастрални граници. Не е опровергано
местоположението на западната кадастрална граница, съобразено с тупика. При
липса на първите два приоритета, следва имотът да бъде нанесен с граници по
кадастралния план. За южната граница следва да се приеме, че не е спазена специалната
разпоредба на чл.44 от Наредба № 3, тъй като уличната регулация не е приложена.
Частта от имот 440, попадаща извън регулация и заключена между цифри
17,16,5,7,17 по скица № 3 от СТЕ представлява част от имот 234, за който в
кадастралния регистър следва да бъде допълнена съответната част от 700 кв.м. с
отразяване правото на собственост на жалбоподателките. По изложени вече
съображения, следва записът в кадастралния регистър за сградите в имот 440 да
бъде допълнен с нотариалните актове за право на собственост. ПИ 964 не е спорен, поради което северната
граница на ПИ 440 съвпада с неговата южна. Скица № 3 от неоспореното заключение
от СТЕ следва да се счита за неразделна част от решението. Същата е извадка от
КРП, одобрен през 1995г.
Искане за присъждане на разноски е своевременно заявено. Констатират се
направени разноски за д.т.-10лв., депозит за в.л.-130 лв., адвокатско
възнаграждение – 200лв. /отразени в пълномощно на л.54 като платени изцяло/ или
в общ размер от 340 лв.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
РЕШИ:
Отменя Заповед №
РД-18-99/12.11.2008г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастъра за одобряване на кадастралната
карта и кадастралния регистър за землището на с.Войводиново, община Марица в
частта за ПИ 502.965 /съответстващ на УПИ IX-440/ и ПИ 502.440 /съответстващ на
УПИ VIII-440/.
Връща преписката на ИД на АГКК за: нанасяне
на южна, западна и част от източна граница на ПИ 440 съгласно цифрови означения
3, 4, 16, 17, 8 от скица № 3 от СТЕ, л.110-неразделна част от решението, при
съобразяване останалите граници на имота с КРП, одобрен със заповед №
РД-09-409/27.09.1995г. на Кмета на
Община Марица - част от северна по т.8 и 9 от скица № 3 и липса на спор за ПИ №
964 от одобрената кадастрална карта, съответно УПИ VII-440; за вписване в
кадастралния регистър за имот 234 данните за право на собственост на
жалбоподателките за площ от 700 кв.м. по цифрови означения от скица № 3: 17,16,5,7,17;
за отразяване в кадастралния регистър собствеността на жалбоподателките върху
сгради в ПИ 440 съгласно нот.актове и за вписване в кадастралния регистър на
актуалните данни за собствениците върху ПИ 440-наследници на Димитър Дончев
Митев.
Осъжда АГКК
да заплати на З.И.Д., Д.Д.Д.-*** и Е.Д.М.,***.00лв. за осъществена адвокатска защита и разноски.
Отхвърля жалбата в
частта за нанасяне на западната граница по КРП, одобрен със Заповед №
661/28.11.1968г., съответстваща на пространството между точки 14, 10, 8, 17 по
скица № 3 към СТЕ.
Решението може да се обжалва пред Върховния Административен съд чрез, в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Административен
съдия: