Решение по дело №630/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 170
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20217100700630
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

170

гр. Добрич, 09.05.2022 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, I състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.

 

при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя административно дело № 630/ 2021 г. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на В.Б.Т. *** срещу Заповед № 1700/ 11.11.2021 г. на Кмета на Община град Добрич.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт. Жалбоподателят настоява, че при издаване на Заповедта е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като не е уведомен за започване на административното производство по издаване на индивидуален административен акт, поради което е лишен от участие в производството пред административния орган и не е могъл да защити интереса си. Допълва, че е налице нарушение и на чл. 35 от АПК, тъй като актът e издаден, без да е била изяснена обективно и в пълнота релевантната фактическа обстановка и без да е предоставена възможност на наемателя за представяне на възражения и доказателства. Сочи, че не е проверена възможността за реализация на предвидената в Закона за общинската собственост (ЗОС) възможност за продължаване срока за настаняване. Добавя, че е наемател от 26 години на общинското жилище, като е подал документи за закупуване на общинското жилище. Изтъква, че няма друг имот, в който да отиде да живее със съпругата си, нито разполага със средства за заплащане на свободен наем. По изложените съображения иска отмяна на Заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. Й., редовно упълномощена, която поддържа жалбата и настоява за нейното уважаване. Добавя в пледоарията по същество, че имотът, който е притежавал наемателят, не е бил на територията на Община град Добрич, поради което не следва да се взема предвид. Представя Писмено становище с вх. № 1701/ 27.04.2022 г., с което поддържа доводите си за незаконосъобразност на Заповедта. Позовава се на чл. 8 от Европейската конвенция по правата на човека.

Ответникът, Кметът на община град Добрич, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от З.Г., Директор Дирекция „Общинска собственост“ в Община град Добрич, която оспорва жалбата. Иска отхвърляне на същата. С вх. № 1691/ 27.04.2022 г. представя Писмено становище, в което подробно излага съображенията си за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Добрич, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Със Заповед № 14/ 08.03.1995 г. (л. 12) Кметът на Община град Добрич нарежда В.Б.Т. да бъде настанен в общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“ бл. 21 вх. В ап. 9. , двустаен апартамент, изба № 9. На основание тази Заповед е сключен Договор за наем от същата дата (л. 10 – 11) между жалбоподателя, като наемател и „***“ ЕООД като наемодател. В Договора не е отбелязан срок за наемането на жилището. Заедно с наемателя – титуляр са настанени съпругата му и двете му дъщери.

През 2004 г. на 10.11. е сключен нов Договор за наем за срок от три години за същото жилище (л. 68) Към този Договор са издавани анекси за продължаване на срока му, като последният Анекс е от 10.01.2019 г. (л. 76), с който е удължен срокът за отдаване под наем с шест месеца.

На 16.07.2021 г. В.Б. подава заявление за подновяване на заповед и договор за настаняване (л. 19), в което декларира, че не притежава жилище и че не е прехвърлял имоти и вещни права върху тях на други лица през последните десет години, с изключение на продажба на имот по принудителен ред, прекратяване на съсобственост, прехвърляне на идеални части на трето лице, дарение в полза на Общината.

На 24.09.2021 г. (л. 14) е подадено Заявление от В.Б.Т., с което заявява желанието си да бъде отписана като член на домакинството, съответно от общинското жилище, дъщеря му Йовка Валентинова Колева.

Подадена е декларация от В.Б. за семейно положение, в която е декларирал като лица, членове на семейството, съпругата си и дъщеря си Гина Валентинова Тодорова (л. 15), както и месечен доход на семейството от 1300.00 лв. Представен е към Заявлението нотариален акт от 04.12.2020 г., с който *** дарява на племенницата си Йовка Валентинова Колева дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка, находящи се в гр. Генерал Тошево (л. 18).

Като доказателства са събрани такива за постоянен адрес на заявителя, удостоверения за доходи на семейството му, притежаван лек автомобил и застрахователна стойност за същия.

Извършена е Справка в Агенция по вписванията и е установено, че през 2018 г. В.Б. и съпругата му са продали недвижим имот в гр. Генерал Тошево на брата на съпругата, който впоследствие е дарен на дъщеря им.

В хода на съдебното производство е събран като доказателство нотариален акт от 07.09.2018 г.  за продажбата на недвижимия имот в гр. Генерал Тошево, от който се вижда, че *** е регистриран на адреса на имота.(л. 66)

Със Заповед № 1299 от 23.09.2020 г. на Кмета на Община град Добрич е назначена Комисия с постоянни и резервни членове, която да извършва периодични проверки на общинските жилища и да съставя констативни протоколи, в които да отразява всички обстоятелства, свързани с ползване на общинските имоти, вкл. да прави мотивирани предложения до Кмета на Общината за прекратяване на наемните правоотношения съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата (л. 64).

На 27.10.2021 г. от Комисията е съставен Констативен протокол, в който е отразено, че при направената проверка на жилището, находящо се в град Добрич, ж.к. „***“ блок 21, вх. В, ет. 4, ап. 9, с наемател (титуляр) В.Б.Т., е установено, че наемателят и съпругата му са извършили сделка по покупко – продажба на поземлен имот, находящ се в град Генерал Тошево, при което е прието, че наемателят не отговаря на изискванията, предвидени в Наредбата, и е предложено да бъде издадена заповед за прекратяване на наемното правотношение (л. 9).

Изпратено е Мотивирано предложение (л. 7 - 8) до Кмета на Община град Добрич, в което е преповторено отразеното в Констативния протокол.

В резултат на 11.11.2021 г. е издадена Заповед № 1700, с която от Кмета на Община град Добрич, на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост, чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от  Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич е наредено да бъде прекратено наемното правоотношение с В.Б.Т. за общинско жилище, находящо се на адрес: град Добрич, ж.к. „***“, бл. 21, вх. В, ет. 4, ап. 9, възникнало на основание Заповед № 14/ 08.03.1995 г. на Община град Добрич и Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от дата 08.03.1995 г.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:   

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и в необходимата писмена форма, но при допуснати груби нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

На първо място, Заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, представлява индивидуален административен акт, поради което за издаването ѝ на общо основание са приложими правилата на АПК. В случая не е спазено изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на засегнатото лице за образуване на административното производство, което е започнало по инициатива на административния орган. Допуснато е и нарушение на процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

По делото не са налице доказателства за уведомяване нито във връзка с подаденото заявление за подновяване на договора за наем, нито пък за предприети действия по прекратяване на наемното правоотношение.

В Писменото си становище процесуалният представител на жалбоподателя сочи на получено уведомително писмо с текст, че в 14-дневен срок от получаването му ще бъде издадена заповед за прекратяване на наемните правоотношения, но в случая дори такова писмо не е приложено по делото, макар и съдът да е указал изрично на ответника доказателствената тежест. От друга страна, дори и да е било налице такова писмо, то ако в него направо е посочено, че в 14-дневен срок от получаването му ще бъде издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение, без да се даде каквато и да е възможност на засегнатото лице да се запознае с материалите по преписката, това означава, че не са спазени изискванията на чл. 26 от АПК.

При наличните доказателства настоящият състав намира, че липсват данни за уведомяване на лицето за откриване на производство по издаване на индивидуален административен акт, поради което изначално е опорочена процедурата по издаването на акта и е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната на оспорения акт.

Неуведомяването на наемателя за предприетите от административния орган действия по прекратяване на наемното правотношение е довело до издаване на Заповедта в противоречие с разпоредбата на чл. 35 от АПК. От представения нотариален акт за покупко - продажба, а и от следващия такъв за дарение, се установява, че купувачът, респ. дарителят, е регистриран на адреса на имота. Същият е брат на съпругата на намеателя – титуляр по Договора за наем. В този смисъл не са събрани обяснения, не е изследван въпросът дали чрез сделката не са извършени действия по уреждане на наследствени права и приключване на съсобственост, макар и чрез такъв вид сделка – покупко – продажба. След като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно условията на прехвърляне на собствеността и връзката на тези факти с приложимите правни норми, се е стигнало до издаване на акт при неизяснена фактическа обстановка, за което е налице забрана съгласно нормата на чл. 35 от АПК. Възможно е наистина в Декларацията да са декларирани неверни данни относно прехвърлителните сделки с отбелязването, че не са извършвани такива в последните десет години, но е възможно и сделката да е счетена от наемателя и съпругата му като прекратяване на съсобственост. Административният орган е следвало да уведоми наемателя за своите констатации, да събере обяснения от него, да му даде възможност за възражения и представяне евентуално на допълнителни доказателства и едва тогава да подходи към издаване на конкретния акт, ако се установи, че сделката не е сред предвидените изключения. Като не е сторил това, административният орган се е поставил в условията издаденият от него акт поради същуствени процесуални нарушения да бъде отменен.

Поради нарушението на чл. 35 от АПК, нито в Констативния протокол, нито в така нареченото „Мотивирано“ предложение, са изложени конкретни фактически основания, свързани със сделката по покупко – продажба и с това, че същата е извън предвидените изключения по чл. 6, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Това сочи на едно формално отношение, на липса на мотиви и опорочава издадения акт. Ако бяха обсъдени всички тези факти и обстоятелства, административният орган може би щеше да стигне до друг извод, а именно, че не е налице пречка за наемното правотношение на жалбоподателя. Прехвърлянето на собственост само по себе си е достатъчно основание да бъде прекратен наемният договор, но не всяко прехвърляне е пречка едно лице да бъде адресат на наемно правоотношение с общината досежно жилище. Следвало е да бъдат анализирани причините, довели до сделката, основание за прекратяване на договора за наем.

На следващо място, фактът, че жалбоподателят е извършил прехвърлителната сделка, е съществувал още към момента на Анекса от 10.01.2019 г. Това не е новопоявил се факт, който да сочи на отпадане на условията настаняване. За да е налице отпадане на основанието, означава, да е налице новопоявило се обстоятелство, което да води до отпадане на основанието за наемане на общинския имот. Такова в случая не е налице. Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата, послужили като правно основание за издаване на заповедта, наемните отношения се прекратяват при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. За да е приложима тази разпоредба, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обуславящи настаняването в общинско жилище, които да изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на изискванията за настаняване в общинско жилище. Както вече беше посочено, липсват доказателства за такива обстоятелства след сключване на Анекса от 10.01.2019 г., което прави издадената заповед незаконосъобразна по същество, издадена в противоречие с материалния закон.

Освен всичко изложено, следва да се има предвид обаче, че към настоящия момент наемателят няма валиден договор за наем и неговото правоотношение е следвало да бъде прекратено на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредбата, тъй като последният Анекс е за срок от шест месеца и подновяване на Договора след това не е извършвано, но съдът няма как да подмени волята на административния орган, който се е позовал на друго фактическо и правно основание.

Неоснователно е възражението, свързано с Комисията по проверките. В Заповедта е указано, че се издава на база Мотивирано предложение и Констативен протокол (КП) на Комисията, назначена със Заповед № 1299/ 23.09.2020 г. на Кмета на Община град Добрич. Съгласно цитираната заповед Комисията, чиито основни задачи са да извършва периодични проверки относно ползването на общинските жилища, се състои от трима постоянни членове и шест резервни. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта поради базиране на КП и Предложение, отправени от ненадлежен състав.

Неоснователно е възражението, че имотът се намира в град Генерал Тошево. В случая от значение не е наличието на имот и неговото местонахождение, а извършването в противоречие с разписаните норми на прехвърлителна сделка в последните десет години.

На последно място, за пълнота, следва да се отбележи, че ако бяха изпълнени изискванията по отношение разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от АПК, съответно бе установено, че прехвърлителната сделка не е сред предвидените изключения по Наредбата, то възражението за противоречие на акта с целта на закона би било неоснователно, доколкото целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС, е в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни нужди, които отговарят на установените условия за настаняване и декларират пред административния орган верни данни във връзка с изискванията за това. С проведеното административно производство действително се засяга правото на дом, но това засягане преследва легитимна цел и се явява пропорционално, ако са установени надлежни данни за наличието на конкретните основания за прекратяване на наемното правоотношение, съответно предвид общественозначимия интерес да се даде приоритет на семейство/ домакинство, което е с установени жилищни нужди и отговаря на условията за настаняване в общинско жилище.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, които налагат отмяната ѝ като неправилна и незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер общо от 510.00 лв. (петстотин и десет лева), от които 10.00 лв. за държавна такса и 500 лв. възнаграждение за един адвокат, за които са налице доказателства по делото (л. 58).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В.Б.Т. ***  Заповед № 1700/ 11.11.2021 г. на Кмета на Община град Добрич.

ОСЪЖДА Община град Добрич да заплати на В.Б.Т., ЕГН **********,***, сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, представляващи сторени разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.

 

 

                                                        СЪДИЯ: