№……………/…………….2022г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ-ми касационен състав,
в
закрито заседание,
проведено на деветнадесети декември
2022г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
като разгледа докладваното от съдия М.Желязкова, ЧКАНД № 2852/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
229 и следващи от АПК.
Образувано е по частна жалба от „ФЪЦ
1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Дългопол, ***,
представлявано от управителя И.Й.Д., против Определение № 146/28.10.2022г. на
РС-Провадия, постановено по АНД № 20223130200434, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството
срещу Електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за
пътищата, издаден за дата 06.07.2021г. от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“
и производството е прекратено.
В частната жалба се твърди, че оспореното
определение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
Изразено е становище, че ПРС неправилно е тълкувал пазпоредбата на чл.10 от
Закона за пътищата /ЗП/ и е приел, че административнонаказателната отговорност
за това нарушение отпада по право. Твърди се, че независимо от заплащането на
компенсаторна такса, отпадането на отговорността не настъпва по право, а е
опосредено от едностранно властническо волеизявление на съответния компетентен
орган. В тази връзка жалбоподателят е развил подробни съображения, като се е
позовал на разпоредите на чл.189ж ал.2-4 от ЗДвП и е цитирал практика на ВАС.
Моли отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество.
Ответникът не е изразил становище
в указания от съда срок, по редовно връчената му частна касационна жалба.
Съдът, като прецени доводите на
жалбоподателя и провери законосъобразността на обжалваното определение, приема
частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок. Разгледана по същество същата се явява неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред ПРС е
образувано по жалба от „ФЪЦ 1“ ЕООД, чрез представляващата И. Й. Д., срещу Електронен
фиш за налагане на глоба, в размер на 2 500 лв. за нарушение, установено
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за
пътищата с № **********, издаден за дата 06.07.2021 г. от МРРБ, Агенция „Пътна
инфраструктура“. От ЕФ се установява, че на посочената дата в 19.33ч. ППС
влекач ВолвоФХ 42ТБ, с регистрационен номер В 3211 НВ, собственост на
дружеството да се движи по път 1-2 км 157+018, община Ветрино, в състав с
ремарке, общо 5 оси, без за същото ППС да е заплатена изцяло дължимата пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Съгласно цитираната разпоредбата
за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - тол такса, се дължи за
пътни превозни средства по чл.10б, ал.3 /каквото е и процесното ППС/.
Заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като размерът й
зависи от различни показатели – от отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, от броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък.
Между страните няма спор и се
установява от събраните по делото доказателства, че по повод на издадения
електронен фиш от дружеството е била заплатена компенсаторна такса по смисъла
на чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лв.
Въззивният съд е приел, че по
силата на цитираната разпоредба, със заплащането на тази такса, жалбоподателят
се е освободил от административно-наказателната отговорност, ангажирана с
издадения ЕФ, като отпада и санкцията наложена с този фиш, без за това да е
необходим друг акт на съответния орган. Въз основа на това е счел, че не е
налице годен за оспорване акт по чл.58д от ЗАНН и е прекратил производството по
делото.
Настоящата инстанция споделя
изцяло горните изводи. В допълнение намира за необходимо да посочи следното:
Компенсаторната такса,
представлява механизъм за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при нарушения, свързани с ползването на платената пътна мрежа. Разпоредбите
на чл.10 ал.2 от ЗП, чл.186ж ал.2 и 3, вр. чл.189е ал.3 и 4 от ЗДвП са
категорични, че водачът на ППС, неговият собственик или трето лице, което има
връзка с това ППС могат да заплатят
компенсаторна такса за установено с ЕФ нарушение, свързано с ползването на
платената пътна мрежа, в 14-дневен срок от връчването му, в който случай същите
се освобождават от административнонаказателна отговорност. Тези законови
разпоредби дават възможност на нарушителите да се освободят от налагането на административни
санкции, както и от свързаните с тях последици, като заплатят по-ниска такса от
размера на глобата. Това е доброволен акт, предоставен изцяло на преценката на
нарушителя.
Неоснователно касаторът счита, че
анулирането се предхожда от нарочен акт на съответния компетентен орган. В тази
връзка същият неправилно тълкува разпоредбите на чл.189ж ал.2-4 от ЗДвП.
Съгласно ал.2 на цитираната норма в 14-дневен срок от получаване на електронния
фиш лицето може да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП при спазване
изискванията на чл. 189е, ал. 3 и 4 или да поиска анулиране на
електронния фиш на основание ал.3 с молба до председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Т.е.,
същата предвижда две самостоятелни хипотези: 1.заплащане на компесаторна такса;
и 2.нарочна молба за анулиране по различни причини, обуславящи обективна
невиновност, в който случай съответния орган дължи произнасяне.
В следствие заплащане на компенсаторната такса електронният фиш се анулира
на основание чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП, без да се издава нарочен документ, като
статусът на издаденият ЕФ би следвало да се промени, което в случая е сторено.
Видно от приложената по делото справка от информационната система на АПИ, за
този фиш изрично е отбелязано „платена компенсаторна такса“.
От горното следва, че със заплащането на компесаторната такса целените с
жалбата срещу ЕФ последици са постигнати още преди депозирането й в съда, тъй
като правното положение от преди издаване на фиша е възстановено.
Обстоятелството, че е заплатена от жалбоподателя такса, не променя горния
извод, доколкото актът, с който се засягат негови законни права и интереси не
съществува в правния мир, а и неговата отмяна от съда не би имала за последица
връщане на заплатената пътна такса, като следва да се посочи, че претенция за
връщане на недължимо платени суми не може и да бъде разгледана в настоящото
производство по арг. на чл.55, изр.2 от ЗП.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу процесния ЕФ е
процесуално недопустима за разглеждане, поради липса на предмет, а
определението, с което е прекратено производството по делото, е законосъобразно
и следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63г от ЗАНН, вр. чл.229 и сл. от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 146/28.10.2022г. на РС-Провадия, постановено по АНД № 20223130200434, с което е прекратено производството, образувано по жалба на „ФЪЦ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Дългопол, ***, представлявано от управителя И.Й.Д., срещу Електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, издаден за дата 06.07.2021г. от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.