ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1074
гр. Бургас, 25.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело №
20252100201037 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба от осъдения Й. Т. Н. с ЕГН: **********,
чрез защитник – адв. С. Л. – АК-Бургас, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от три години и шест месеца, наложено по НОХД №
907/2023 г. на ОС-Бургас за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 , вр. чл. 198, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява
становище, че молбата на осъдения Н. за условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и предлага същата да не бъде уважавана.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за
неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и пледира същата да не бъде уважена.
Защитникът на осъдения Н. – адв. С. Л. от АК – Бургас заявява
позиция, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради
което и пледира молбата на подзащитния му да бъде уважена. Застъпва, че
доверителят му е изтърпял необходимата част от наказанието и е дал
доказателства за своето поправяне и превъзпитаване, като наложените му в
1
последствие две наказания са незаконосъобразни.
Осъденият Й. Н. моли за уважаване на молбата за условно
предсрочно освобождаване, като заявява, че не е извършвал нарушенията, за
които е санкциониран. Допълва, че е обжалвал заповедите, но те са били
потвърдени от Началника на Затвора.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като
прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие
следното:
Осъденият Й. Т. Н. с ЕГН: ********** е роден на *** г. в гр. *. Той е
***. Н. е без определена професия, но преди постъпването в затвора е
упражнявал трудова дейност като ***.
Н. е отгледан в неблагополучно българско семейство. Родителите му
се развеждат, когато Й. е на * години. Има една сестра. Отгледан от баба си и
баща си. След развода на родителите му, майката заминава да живее в Гърция.
Посещава училище до 11-клас в града, в който живее, благодарение на което е
грамотен. Живее в къщата на баба си с останалите членове на семейството.
Има две деца от различни партньорки. От документите по делото се
установява, че по негови твърдения от *-годишен употребява
„метаамфетамин“ и „марихуана“. Извършва престъпления свързани с
финансов мотив, поради големи кредити. Признава, че играе хазарт.
Настоящата му партньорка го посещава на свиждане.
В миналото е осъждан за престъпления по чл. 343б от НК, чл. 346 от
НК и чл. 354а от НК. За втори път търпи ефективно наказание „Лишаване от
свобода“. Изтърпявал е първа присъда „Лишаване от свобода“ първоначално в
ЗООТ „Дебелт“ и ЗООТ „Строител“ през 2018 г. По НОХД № 907/2023 г.
на ОС-Бургас, в сила от 17.07.2023 г. на Н. било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца за извършено
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 , вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от
НК, като за начало на изтърпяване на наказание е прието 04.02.2023 г.
Н. постъпил в приемно отделение на Затвор-Бургас на 21.07.2023 г.
Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието бил „Строг“, като със заповед
БС № 66/04.11.2024 г. режимът бил заменен в „Общ“. Със Заповед БС № 67/04.11.2024
г. на началника на Затвор-Бургас считано от 21.11.2024 г. Н. бил преместен в
затворническо общежитие от открит тип и разпределен в ЗООТ „Строител“. Докато
2
бил на строг режим Н. полагал труд в затворническата кухня, а след това и на външен
работен обект - «**», където е работил до 22.07.2025 г., след което е бил спрян от
работа, поради констатирани нарушения. Справял се добре с поставените задачи. За
положеното старание Н. има редица похвали от работодателите и награди от
Началника на общежитието. Не е участвал в конфликтни ситуации, но на 22.07.2025 г.
била извършена проверка в местоработата на Н. като бил констатиран мобилен
телефон, в който имало снимки на лишения от свобода извън работното място (на
плаж и пред басейн). За тези нарушения Н. бил санкциониран със Заповед №
ЗНС-1/16.08.2025 г. с наказание „Писмено предупреждение“ и със Заповед №
ЗНС – 2/26.08.2025 г. с наказание „Извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за срок от 7 дни“.
Първоначалната оценка на риска от рецидив на Н. била в горните
граници на средните стойности - 71 точки. Проблемните зони с най - големи
нужди от въздействие били:
„Отношение към правонарушението“, „Образование и обучение“,
„Управление на финансите“, „Начин на живот и обкръжение“,
„Злоупотреба с наркотици“ и „Умения за мислене“. Рискът от вреди е
определен като среден спрямо обществото от извършване на користни деяния.
При изготвената втора оценка на риска от рецидив на Н. било отчетено
понижаване на стойностите от 71 точки на 62 точки (отново в средни
стойности), без да се наблюдават категорични промени в проблемните зони.
Поведението на Н. през атестационния период било последователно по
отношение на целите заложени в плана на присъдата, но в проблемните зони,
промяна била неустойчива. Оценката на риска от вреди за обществото се
запазвала в средни стойности.
При изготвената третата оценка на риска от рецидив на Н. във връзка с
настоящето производство било отчетено незначително понижаване на
стойностите от 62 точки на 60 точки. Проблемните зони остават непроменени,
но е налице известна положителна тенденция. В проблемната зона „Трудова
заетост“ е отразено постоянството в работата му в затворническата кухня на
ЗО „Дебелт“, както и на външен работен обект „**“, където е работил до
22.07.2025 г. на платен труд. За положеното старание има похвали от
работодателите и награди от Началника на общежитието. В зоната
„Управление на финансите“ промяната касае доходите на Н.. От началото на
2024 г. той работи на платен труд и получава заплата в МЛС, като по този
начин си гарантира регулярен приход, без да разчита на помощ от приятели и
семейство. Въпреки това се забелязват трайно проблемни зони, а именно :
- „Отношение към правонарушението“ - Н. признава извършеното,
говори свободно по тази тема, но все още използва оправдателни механизми
за своето поведение. Опитва се да осъзнае факторите, които са допринесли за
криминалното му поведение, разбира ги, но ненапълно. Н. често говори за
съпругата си и малкото им дете, като твърди, че те ще бъдат неговия мотив за
промяна на криминалното му поведение, но тази форма на демонстрация е по-
3
скоро за пред администрацията на затвора, с цел да направи добро
впечатление и да бъдат изпълнени исканията му, от колкото да го направи
реално.
- „Образование“ - по думи на лишения от свобода има основно
образование. В началният етап от изтърпяване на наказанието му е предлагано
да продължи своето образование в условията на МЛС, но той е отказал,
използвайки оправдателни механизми по тази тема.
- „Управление на финансите“ - в условията на МЛС тази зона не е
проблемна предвид постоянните доходи и ограничената среда, но при живот
на свобода доходите не са били постоянни. Имал е големи разходи за
поддържане на влечение към хазартни игри и за употреба на наркотични
вещества. Не се е стремял да разпределя наличните си финансови средства
разумно. В проведените разговори с лишения от свобода по тази тема, отново
се оправдава с големи разходи по малкото си дете, като не осъзнава или не
признава реалните причини за финансовото си затруднение.
- „Начин на живот и обкръжение“ - Н. лесно се влияе от криминалното
обкръжение. Внушаем, той често се подвежда по думите на „авторитети“, без
да се замисля за евентуални проблеми и последствия. Действията му са
безразсъдни и често свързани с поемане на риск.
- „Злоупотреба с наркотици“ - не осъзнава в достатъчна степен
вредните последствия от злоупотребата с наркотици. Не осъзнава връзката
между злоупотребата с тях и извършването на правонарушения.
- „Умения за мислене“ - мисловния процес е повърхностен, липсва
задълбочен анализ на ежедневни ситуации. Реагира спонтанно и импулсивно.
Не разпознава проблемите, не умее да предположи вероятните резултати от
предприетите действия. Не решава по адекватен и законосъобразен начин
проблемите. Целеполагането е на ниво ежедневие.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 25.09.2025 г. от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ осъденият е изтърпял
фактически 2 години 7 месеца и 21 дни и от работа – 7 месеца и 25 дни или
всичко - 3 години 3 месеца и 16 дни, с остатък за изтърпяване от 2 месеца и 14
дни.
По мнение на затворническата администрация - целите, заложени в
плана на присъдата, към момента не са изпълнени в достатъчна степен,
доколкото не е налице трайна положителна промяна. Въпреки
демонстрираното от Н. положително поведение в условията на МЛС, той не
приема изцяло отговорността за собственото си криминално поведение и не
разбира напълно мотивите довели до това криминално поведение. С оглед на
това и затворническата администрация е дала отрицателно становище за
условно предсрочно освобождаване на Н., заявявайки, че корекционната
дейност спрямо него би следвало да продължи за изграждане на устойчиви във
времето нагласи за водене на законосъобразен начин на живот и изграждане на
способности за вземане на своевременни адекватни решения в житейски
ситуации.
4
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения Н. не са налице всички предпоставки по
чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване.
Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 от
НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 (в условията на
опасен рецидив) от наложеното му наказание от 3 години и 6 месеца лишаване
от свобода.
При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и
отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият
съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили
трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на
осъдения Н., които да сочат, че той окончателно се е превъзпитал и поправил,
поради което и продължаване на корекционната работа с него не се налага.
В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)
от НПК са регламентирани неизчерпателно обстоятелствата, които сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и
които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, сред
които са - доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК
продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена
с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС №
8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с
оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за
5
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи
поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие
спрямо него по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“,
настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата цели,
свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на живот,
все още не могат да се приемат за напълно постигнати. В тази връзка съдът
взема предвид оценките на риска от рецидив и вреди на осъдения Н., като не
се констатира съществена положителна промяна в стойностите и те се
запазват в средните граници (60 точки). Посочените оценки макар да са в
средни стойности, не могат да бъдат отчетени като трайна положителна
промяна в поведението на осъдения, тъй като се наблюдава запазване на
проблемните зони - „Отношение към правонарушението“, „Образование и
обучение“, „Начин на живот и обкръжение“, „Злоупотреба с наркотици“ и
„Умения за мислене“, които са в основата на криминалното поведение на
осъдения. Видно е, че Н. полага усилия за поправянето и превъзпитаването си,
които вече дават резултат и се забелязват подобрения в част от проблемните
зони, но набелязаните цели все още не са постигнати в цялост. Н. е
многократно осъждано лице, което е изградило устойчиви криминални
нагласи в мисленето си и в начина си на живот. Това налага спрямо него да се
осъществи по-продължителна и интензивна корекционна работа, за да може
да се промени преодолеят констатираните дефицити.
Декларираното желание за продължаване на работа след излизане от
затвора е похвално, но самостоятелно не разколебава горните изводи. Не
разколебава горните изводи и това, че по време на изтърпяване на наказанието
осъденият е имал добро поведение и не е нарушавал реда в Затвора (с
изключение на констатираните нарушения от 22.07.2025 г.). Това е така,
доколкото спазването на режимните изисквания е задължение на всеки лишен
от свобода, несъобразяването с което, води до съответните санкции, а не е
нещо надхвърлящо обичайно дължимото поведение, което да води до
категоричен извод за превъзпитание и поправяне.
В обобщение на изложените съображения, настоящият съдебен състав
приема, че доказателствата, които осъденият Н. е дал за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не се характеризират с
6
достатъчност, трайност и необратимост, поради което и счита, че същите не
са достатъчни, за да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл. 70
от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 440, ал. 1
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Й. Т. Н. с ЕГН:
**********, чрез защитник – адв. С. Л. – АК-Бургас, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от три години и шест месеца, наложено по НОХД №
907/2023 г. на ОС-Бургас.
УКАЗВА, че на основание чл. 441 НПК нова молба/предложение може
да се направи не по-рано от шест месеца от датата на влизане в сила на
настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от осъдения и от
Началника на Затвора – Бургас, и протестирано от прокурора в 7-дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Бургас по реда на Глава двадесет и втора от
НПК.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7