№ 877
гр. Велико Търново, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101044 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Т. М., чрез адв. Ст. К.
– ВТАК, срещу Б. А. Б. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс. В исковата
молба и допълнителната такава процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с
решение, постановено по гр.д. № 233/2021 година на ВТРС. Посочва, че по време на
брака на 17.06.2005 година страните са сключили предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, по който била заплатена сумата в размер на 18 000.00
евро. Ищецът твърди, че по време на брака им с ответницата е изтеглел кредити с
последващо рефинансиране за заплащане на продажната цена по този предварителен
договор. Посочва, че е изтеглел потребителски кредит от 29.11.2019 година за сумата в
размер на 40 000.00 лева, с който е погасил предходен потребителски кредит от
18.10.2017 година за сумата в размер на 20 000.00 лева, а с останалата сума е погасил
задължения по заем, който му е даден от майка му в периода от 2008 до 2017 година.
Твърди, че кредитът от 2019 година е погасен изцяло от него с лични средства в
периода от 06.04.2021 година до 06.04.2022 година. Навежда доводи, че теглените от
него кредити с последващо финансиране са разходвани изцяло за нуждите на
семейството: сумата в размер на 18 000.00 евро – за закупуване „на зелено“ на
недвижим имот в кв. „К. Фичето“; сумата в размер на 15 000.00 лева - за ремонт на
жилището на майката на ответницата на ул. „Слънце“; за закупуване през 2010 година
1
на недвижим имот, заедно с брата на ответницата в село Велчево; за закупването през
2015 година на лек автомобил Ситроен Ксара; за закупуването през 2015 година на
туристическо ремарке; за закупуването през 2017 година на недвижим имот в село
Плаково; за закупуването през 2019 година на товарен автомобил Форд Транзит; за
закупуването на климатик Дайкин и климатик Панасоник; както и за заплащането на
семейни почивки в периода от 2014 до 2020 година. В проведеното на 14.12.2022
година съдебно заседание ищецът посочва, че претендира половината от изплатеното
от него задължение по договора за банков кредит от 2019 година, с който е
рефинансиран договор за потребителски кредит от 2017 година, а с останалата част от
сумата е погасен заем, даден от майка му в периода от 2008 до 2017 година. С
последната уточняваща молба по делото /л. 148-150/ е направено е искане Б. А. Б. да
бъде осъдена да заплати на Д. Т. М. сумата в размер на 18 000.00 лв., представляваща
половината от платените вноски за периода от 06.04.2021 година до 06.04.2022 година
по Договор за потребителски кредит № 19R-I-3687 от 29.11.2019 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски по делото.
Препис от исковата молба и допълнителните такива е връчен редовно на
ответника по делото, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са е постъпили отговори на
същите. Процесуалният представител на ответницата развива съображения, че
предявеният иск е изцяло неоснователен, като оспорва същия, както по основание, така
и по размер. Твърди, че бракът между страните е бил сключен след посочения в
исковата молба предварителен договор, като с последния всяка от страните е поела
конкретно задължение за заплащане на съответната част от продажната цена. Посочва,
че в отговора на исковата молба по гр.д. № 1910/2021 година на ВТРС ответникът е
заявил, че с кредита от 2019 година е закупил товарния автомобил, а в обезпечителното
производство по Ч.гр.д. № 909/2022 година на ВТРС е посочил, че с този кредит е
закупен посоченият апартамент „на зелено“. Твърди, че ответницата е платила повече
от половината от цената по предварителни договор. Посочва, че и двамата съпрузи са
участвали в изплащането на поетите по време на брака задължения, като освен това
ответницата е издържала цялото домакинство, тъй като ищецът все не разполагал със
средства, като не е отделял такива за семейството. Навежда доводи, че ответницата е
полагала преки и непосредствени грижи за отглеждане на общото дете на страните.
Оспорва твърдението, че получените от ищеца суми по процесните договори за кредит
са разходвани за семейни нужди. Направено е искане предявеният по делото иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото заверени копия на Удостоверение, изх. № ИД-
2
8984-2022 от 06.04.2022 година на „ОББ“ АД; Договор № КР-АА-0792 от 18.03.2004
година; Договор № 20КР-АА-4711 от 15.12.2006 година; Договор за потребителски
кредит № РК08-00198 от 28.11.2008 година; Договор за потребителски кредит № РК-
060928 от 16.07.2015 година; Договор за потребителски кредит № РК17-00188014;
Договор за потребителски кредит № 19R-L368703 от 29.11.2019 година /л. 11-49/, на
18.03.2004 година ищецът по делото е изтеглел от „Първа Инвестиционна банка“ АД
банков кредит в размер на 10 000.00 лева, с краен срок на погасяване 17.03.2010
година. На 15.12.2006 година Д. М. е сключил договор за банков кредит с „Първа
Инвестиционна банка“ АД за сумата в размер на 11 000.00 лева за текущи битови
нужди, с краен срок за погасяване 15.12.2014 година. На 28.11.2008 година същият е
сключил договор за потребителски кредит със „Стопанска и инвестиционна банка“ АД
за сумата в размер на 15 000.00 лева, като част от средствата се превеждат по сметка в
„Първа Инвестиционна банка“ АД за рефинансиран кредит, а останалата по сметка на
длъжника, като крайният срок за издължаване на кредита е 120 месеца. На 15.07.2015
година ищецът е сключил договор за потребителски кредит със „Сибанк“ ЕАД за
сумата в размер на 7 500.00 лева за срок от 48 месеца. Ищецът по делото е сключил със
„Сибанк“ ЕАД и договор за потребителски кредит № РК17-00188014 за сумата в
размер на 20 000.00 лева с крайна дата на усвояване 18.10.2017 година и срок на
погасяване 120 месеца от датата на усвояването. На 29.11.2019 година Д. М. е сключил
и договор за потребителски кредит с „ОББ“ АД за сумата в размер на 40 000.00 лева с
крайна дата на усвояване 27.12.2019 година и срок на погасяване 120 месеца. В
договора е отразено и че с отпуснатия кредит се рефинансира текущо задължение към
„ОББ“ АД в размер на 16 731.85 лева, а остатъкът се отпуска за задоволяване на други
нужди на кредитополучателя.
От приложените по делото заверени копия на Договор за паричен заем от
01.12.2008 година, Анекс от 09.11.2017 година към договор за паричен заем от
01.12.2008 година и Анекс от 14.12.2019 година към договор за паричен заем от
01.12.2008 година /л. 50-53/ се установява, че ищецът по делото е сключил с С. Ц. Ц.
договор за паричен заем, с който последната се е задължила да предостави на ищеца
сумата до 22 000.00 евро за погасяване на кредити от 2004г., 2006г. и 2008г., на
траншове в срок до 2017 година, като на 09.11.2017 година заемодателят е получил
напълно в брой от заемателя сумата в размер на 16 000.00 лева, а на 14.12.2019 година
сумата в размер на 20 000.00 лева.
Видно от приложеното по делото заверено копие на НА № 57, том I, рег. №
1195, дело № 32 от 2010 година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при НК на РБ /л.
151/ ищецът, заедно с Д. А. Б. са закупили недвижим имот – УПИ, заедно с
построените в него къща и второстепенни постройки, находящ се в село Велчево,
община Велико Търново за сумата в размер на 5 100.00 лева. С НА № 493, том III, рег.
№ 4611, дело № 346 от 2018 година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при НК на РБ
3
/л. 160/ страните по делото са дарили на И. С.а Б. ½ ид.ч. от имота в село Велчево.
От приложеното по делото заверено копие на Договор за покупко-продажба на
МПС от 15.04.2015 година /л. 102/ се установява, че ищецът по делото е закупил
туристическо ремарке за товарен автомобил, с рег. № ВТ3554ЕВ за сумата в размер на
200.00 лева.
По делото е приложено и заверено копие на Фактура № 160 от 15.12.2015 година
/л. 103/, от което се установява, че Д. М. е закупил Ситроен Ксара Пикасо за сумата в
размер на 1 400.00 лева.
Видно от Договор за покупко-продажба на МПС от 13.12.2019 година, ведно с
Фактура №44 от 13.12.2019 година и касов бон /л. 104-106/, ищецът по делото е
закупил употребяван автомобил Форд Транзит за сумата в размер на 4 000.00 лева.
С НА № 823, том V, рег. № 4385, дело № 287 от 2017 година на нотариус Д.
Раднева, рег. № 281 при НК на РБ /л. 100-101/ Д. Т. М. е закупил недвижим имот –
УПИ, заедно с построените в него къща и стопански постройки в село Плаково, община
Велико Търново за сумата в размер на 5 000.00 лева.
По делото са приложени и Извлечение от деловодната система САС на ВТРС по
Ч.гр.д. № 1846/2008 година на ВТРС /л. 10-11/, Извлечение от разплащателна сметка за
периода от 01.05.2008 година до 31.08.2018 година /л. 53-63/; Удостоверение, изх. №
040192202828478 от 23.06.2022 година на ТД на НАП - Велико Търново /л. 77/;
Справка-данни за осигуряване по ЕГН за периода от 01.01.2004 година до 31.05.2022
година /л. 78-82/; Отговор на искова молба по гр.д. № 1910/2021 година /л. 83-84/;
Справки от ТД на НАП /л. 131-143; Извлечения от Booking.com на името на
ответницата /л. 171-180/.
В проведеното на 23.02.2023 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелката С. Ц. Ц. – майка на ищеца заявява, че не се е интересувала
колко кредита има синът й. Посочва, че му е давала пари назаем не веднъж, просто
помагала за погасяване на кредитите, общо над 35 000 евро, като през ноември или
декември 2008 година, когато загубили жилището, решила, че трябва да се научат да
отговарят за грешките си и затова накарала Д. да подпишат договор за средствата,
които праща. Заявява, че през 2017 година той й върнал една част от парите и през 2019
година също. Посоча, че средствата били за погасяване на заемите.
Свидетелят Й. И. Ч. посочва, че с Д. били колеги и приятели, а Б. я познава
покрай него. Заявява, че знае, че е теглил заем, тъй като през 2004 година ходили по
банките и двамата и тогава той теглил заем, защото искали да си купуват апартамент.
Посочва, че не може да каже точно за какво е разходвал средствата от заемите, които е
теглил. Заявява, че той му е правил апартамента на ул. „Слънце“, ходили са и са
купували материали заедно. Посочва, че за апартамента от К., когато той е ходил с Д. –
2-3 пъти, той е давал пари на ръка на К., а К. му е давал документ. Заявява, че ремонтът
4
на ул. „Слънце“ бил около 2009 година, но не помни точно.
Свидетелката И. С.а Б. – майка на ответницата, заявява, че е чувала за заеми. С
парите от тези заеми първо Д. купил един багер за изкопни дейности, после го продал,
купил друг по-скъп багер, след това бетонобъркачки, електрожени, оксижени,
платформи, а освен това той гледа пчели и купувал кошери. Посочва, че купил всичко
за кошерите – пчели майки, рамки, лекарства, платформа, на която да слага кошерите,
платформа, с която да товари багера на камиона. Заявява, че Д. и Б. купили къща в с.
Плаково около 2017 годна за 5 000 лв. Къщата била съборетина и не била годна за
живеене, като я купили я с пари от техни заплати. Посочва, че водоструйки,
електрожени, листосъбирачи, косачки, всичко се съхраняло в двора на къщата в
Плаково. Заявява, че майката на Д. заминала в Италия да работи и имали някаква
уговорка всеки месец тя да му превежда пари, като половината от тези пари той да дава
на брат си Г., а другата половина да ги спестява и тя като се прибере от Италия, той да
й ги даде, като мисли, че така е станало, защото със завръщането й от Италия тя си
купила доста добър имот в с. Ресен за около 50 000 лв. Посочва, че след като баща й
починал, тя решила да закупят къща за ползване на семейството й в село Велчево, но
тогава Б. и Д. не разполагали с пари и синът й Д. дал 1/3 от парите за тази къща, а 2/3 ги
дала тя, като имали уговорка Д. и Б. като съберат пари, да й ги дадат. Заявява, че в един
момент Д. казал, че две къщи му идват в повече и й прехвърлил неговия дял. Посочва,
че Д. и Б. живеели заедно, но не били сключили брак когато решили да си закупят
семейно жилище на Пишмана. Сключили предварителен договор със собственика К. К.
за около 17 000, 18 000 евро и започнали да изплащат поетапно вноски и двамата
поравно да си делят парите. Заявява, че Д. за този апартамент не е теглил кредит, тъй
като разполагал с пари от странични дейности. Тъкмо бил изкаран вече този
апартамент и по някаква причина Д. решил да го замени за друг апартамент на Колю
Фичето на Триъгълника. Имали да плащат само една вноска за апартамента на
Пишмана, но се оказало, че апартамент на Колю Фичето няма – няма апартамент, няма
и пари. Посочва, че те започнали да живеят на квартира и тя решила да закупи малък
апартамент, за да има къде да живеят. Апартаментът е на ул. „Слънце“ № 11и малко
след това те се нанесли там. Заявява, че за него е помагал синът й, Д. помагал с работа,
а мебелировката я направил изцяло мъжът й, тъй като той е мебелист – спалня, легло,
гардероб, скрин, портманто, кухнята цялата е мебелирана, маса за хранене, всичко
каквото трябва. Б., Д. и Д. боядисвали, слагали ламинат, плочки, но не са вложени кой
знае какви пари, че да трябва да се тегли заем. Посочва, че за домакинството се
грижела изцяло Б. – готвене, чистене, пране. Тя не е взимала един ден болничен, за да
може да работи и била на хубава работа с хубава заплата. Д. и Б. ходели на почивки –
рядко, но ходели, като през годината малко от малко Б. заделяла някакви пари и
купувала пакета за почивката, а от Д. било горивото за транспорта.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.
5
20-208/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че с Договор за потребителски кредит № 19R-
L368703 от 29.11.2019 година „ОББ“ АД е предоставило на Д. Т. М. кредит в размер на
40 000.00 лв., с които на същата дата е извършено рефинансиране на задължения по
стар кредит, отпуснат на ищеца от „СИБАНК“ ЕАД, съгласно Договор № РК17-
00188014 от 2017г. (в размер на 20 000.00 лв.), остатъкът по който към 29.11.2019г. е
бил в размер на 16 525.85 лева, а останалата част от кредита в размер на 23 474.15 лева
е останала като наличност по сметката, като в последствие е усвоена от титуляра
посредством картови транзакции. Кредитът е погасяван от Д. Т. М. със средства от
изплатените му трудови възнаграждения от „Военно формирование 52400“, като общо
погасените погасителни вноски са 28 броя на обща стойност 11 823.00 лв., от които
7 669.90 лв. главница и 4 153.10 лв. договорна лихва. На 05.04.2022 година кредитът
отпуснат с Договор № 19R-L368703 от 29.11.2019 година е рефинансиран от Д. Т. М.,
като са изплатени, останалата част от усвоената, но непогасена главница в размер на
32 330.10 лв. и договорна лихва в размер на 30.80 лева. За времето от месец април 2021
година до месец април 2022 година, погасената по Договор № 19R-L368703 от
29.11.2019 година сума е в общ размер на 37 427.90 лв. С Договор за потребителски
кредит № РК17-00188014 от 2017 година „СИБАНК“ ЕАД е предоставило на Д. Т. М.
кредит в размер на 20 000.00 лева, като на 19.09.2017 година сметката за обслужване на
кредита е заверена с отпуснатата сума в размер на 20 000.00 лв., които са усвоени
както следва: на 19.09.2017г. са удържани 200.00 лв. - такса за анализ на
кредитоспособността; на 19.09.2017г. са удържани 3 745.92 лв. за предсрочно
погасяване на главница; на 19.09.2017г. са удържани 13.34 лв. плащане на лихви; на
19.09.2017г. е извършен превод на 6.00 лв. и е удържана 1.50 лв. такса за вътрешно
платежно; на 19.09.2017 г. е извършено теглене на 8 000.00 лв. от кредита, като е
удържана 24.00 лв. такса теглене и на 20.09.2017г. е извършено теглене на 8 000.00 лв.
от кредита, като е удържана 24.00 лв. такса теглене. В проведеното на 08.06.2023
година съдебно заседание вещото лице допълва, че остатъкът от средствата от кредита
от 2019г. след рефинансирането на този от 2017г., който остатък е в размер на 23
474.15 лв., не са изтеглени наведнъж или на големи части, а са теглени с карта от
банкомат на суми от по 400.00 лв., колкото позволява банкоматът, и са теглени в
различни дни. Тегленето на тези средства е започнало от 10.12.2019 г., като по тази
сметка са постъпвали и средствата от заплата и не може да се проследи коя част от
средствата по кредита и каква част от постъпващата заплата е теглена регулярно.
Посочва, че извлечението от банковата сметка, което е приложено по делото, обхваща
периода от 20.08.2010 г. до 15.08.2018 г. В този период по тази сметка са постъпили 22
320.00 евро, като всички те са наредени от С. Ц.. От тази сума са изтеглени на каса 19
508.08 евро, а не са превеждани за погасяване на кредити. Има само един превод от
тази сметка от 2 700.00 евро на 19.11.2012г. С тази сума е заверена сметка на Д. Т. М.,
6
която е в „Първа инвестиционна банка“ АД, но по делото няма данни тази сметка какво
е обслужвала.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
След последната уточняваща молба по делото /л. 147-150/ ищецът претендира
сумата в размер на 18 000.00 лева, представляваща половината от задължението, което
той лично е изпълнил в периода от 06.04.2021 година до 06.04.2022 година по Договор
за потребителски кредит от 29.11.2019 година, сключен с „ОББ“ АД, който пък е
послужил за рефинансиране на задължение по други потребителски кредити, както и за
погасяване на задължението му към майка му по договора за заем, като основава
исковата си претенция на обстоятелството, че средствата, както от този договор за
потребителски кредит, така и предходните такива, са изразходвани за семейни нужди.
Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече
от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Посочената
разпоредба е израз на правилото, че солидарността е уговорена само в интерес на
кредитора, докато във вътрешните отношения солидарните длъжници отговарят
разделно. В чл. 127, ал. 1 ЗЗД е установена оборимата презумпция, че солидарните
длъжници отговарят по равно, за това което е платено на кредитора. По делото
безспорно се установява, че ищецът Д. Т. М. е сключил множество договори за кредит,
като по делото са приложени договори за кредит за периода от 2004 година до 2019
година и договор за паричен заем от 01.12.2008 година, по които ищецът е получил в
заем сумата в размер общо на 147 500.00 лева. Следва да се има предвид, че от
приложеното по делото решение за прекратяване на брака между страните по делото
/л. 7-8/ се установява, че същият е сключен на 04.09.2005 година, поради което поетото
с договора за кредит от 18.03.2004 година задължение от страна на ищеца е лично.
Доколкото обаче, останалите договори за кредит са сключени по време на брака на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за
задълженията по тях при положение, че средствата по същите са разходвани за
нуждите на семейството, респективно – за съпрузите възниква солидарна отговорност
относно връщането на получената в заем сума. Когато след прекратяване на брака с
развод един от бившите съпрузи изпълни в повече от припадащата му се част от
общото солидарно задължение, той може да претендира от другия платеното в повече,
тъй като вече е прекратена имуществената общност между тях.
Изрично в Решение № 293 от 19.11.2013 година по гр.д. № 3267/2013 година на
III г.о. ВКС приема, че под „нужди на семейството” се разбират общите потребности
на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със
храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот
разходи/включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/,
7
задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на
брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за
нуждите на семейството. Константна е и съдебната практика /например решение № 211
от 23.07.2012г. по гр.д. № 177/11г. на ІV г.о. на ВКС и много други/, че в тежест на
оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че
удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че
сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето
от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата
презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството.
Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи независимо
от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция,
следва да бъдат солидарни независимо дали са поети от единия от съпрузите. Когато
един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване
на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови
нарушеното имуществено равновестие.
Следва да се има предвид обаче, че в Решение № 60266 от 23.12.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1136/2021 г., на III г. о. ВКС изрично приема, че „когато солидарните
длъжници са съпрузи и един от тях е получил заем, той трябва да заяви за какви
конкретни семейни нужди е разходвана сумата. В практиката на ВКС е изяснен
въпросът, че ако получилият заема съпруг не заяви за какво е разходвана сумата,
следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения съпрузите не
дължат по равно. Само при надлежна индивидуализация на твърденията на ищеца, би
могло да преценя проведено ли е пълно обратно доказване от страна на ответника, че
сумата не е изразходвана за нужди на семейството“. В този смисъл е и решение № 167
от 10.12.2018г. по гр.д. № 8/2018г. на III г.о. на ВКС.
Безспорно е между страните, че същите са бивши съпрузи, чийто брак, сключен
на 04.09.2005 година, е бил прекратен с решение по чл. 50 от СК, постановено по гр.д.
№ 233/2021г. по описа на ВТРС, влязло в законна сила 06.04.2021г. Със сключеното
споразумение не са уредени имуществените отношения между страните. Не е спорно
по делото и че страните са водили и дело за делба, което се установява и от приложения
по делото отговор на исковата молба по гр.д. № 1910/2021 година на ВТРС, подаден от
Д. Т. М.. В последния, ищецът по настоящото дело, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че туристическото ремарке следва да бъде изключено от
делбата, доколкото същото е подарък от майка му за рождения му ден през април 2015
година. Заявено е и че за имотът в село Плаково е изтеглел банков кредит от на
18.09.2017 година от „Сибанк“ ЕАД, а за закупуването на товарния автомобил е
изтеглел банков кредит на 29.11.2019 година от „ОББ“ АД.
Настоящият съдебен състав приема, че въпреки многократно оставяне на
8
исковата молба без движение, ищецът по делото не индивидуализира в достатъчна
степен за какви конкретни семейни нужди са разходвани средствата от изтеглените от
него банкови кредити, включително и последните такива от 2017 година и от 2019
година. От заключението на изготвената по делото ССчЕ безспорно се установява, че с
изтегленият от „ОББ“ АД през 2019 година банков кредит на стойност 40 000 лева, е
погасено друго задължение – рефинансиран е банковият кредит, сключен през 2017
година със „Сибанк“ ЕАД, като е погасена сумата в размер на 16 525.85 лева. За
останалата част от сумата, ищецът твърди, че е върнал заемът, който му е дала майка
му. Тези твърдения обаче, останаха недоказани по безспорен начин в настоящото
производство. В тази връзка съдът съобрази, че съобразно Анекс към договор за
паричен заем от 01.12.2008 година /л. 52/, ищецът е предал напълно и в брой на С. Ц.
сумата в размер на 20 000.00 лева на 14.12.2019 година. Напротив от заключението по
изготвената експертиза и разясненията на вещото лице, дадено в открито съдебно
заседание на 08.06.2023 година се установява, че остатъкът от средствата от банковия
кредит от 2019 година в размер на 23 474.15 лева, не са изтеглени наведнъж или на
големи части, а са теглени с карта от банкомат на суми от по 400.00 лв., колкото
позволява банкоматът, и са теглени в различни дни. Тегленето на тези средства е
започнало от 10.12.2019 година и доколкото по тази сметка са постъпвали и средствата
от заплата на ищеца и не може да се проследи коя част от средствата по кредита и
каква част от постъпващата заплата е теглена регулярно. В този смисъл, настоящият
съдебен състав приема, че остана недоказано твърдението на ищеца, че със сумата в
размер на 23 474.15 лева е погасен Договор за паричен заем от 01.12.2008 година,
сключен със С. Ц. Ц., респективно – че сумата е разходвана за семейни нужди,
доколкото липсват твърдения за други конкретни разходи, свързани със семейството.
Освен това, дори да се приеме, че с част от средствата ищецът е използвал за
закупуването през 2019 година на товарен автомобил Форд Транзит, то видно от
приложените договор за покупко-продажба на МПС и фактура, същият е на стойност
едва 4 000.00 лева.
На следващо място по отношение на Договор № РК-17-00188014 от 2017 година,
сключен със „Сибанк“ ЕАД, по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата
в размер на 20 000.00 лева, който е погасен почти изцяло със средствата от кредита от
2019 година, следва да се има предвид, че от отпусната сума, съгласно заключението
на ССчЕ, 3 745.92 лева са послужили за предсрочно погасяване на главница на по друг
банков кредит, а на 19 и 20.09.2017 година ищецът е изтеглел суми от по 8 000.00 лева
или общо 16 000.00 лева, като останалата част от средствата е послужила за удържани
от банката такси за съответните услуги. По отношение на това задължението по този
договор за кредит също липсва индивидуализация на това за како са изразходвани
средствата, като макар да не може да се направи конкретна връзка, би могло да се
направи предположение, че с част от тези средства – 5 000.00 лева, е закупен
9
недвижимият имот на страните в село Плаково. За останалата част лисват както
твърдения, така и доказателства за изразходването им за семейните нужди на страните.
Въпреки, че липсват конкретни твърдения, съдът намира, че следва да бъде
посочено, че предхождащият договор за банков кредит от 2015 година, част от
задължението по който /3 745.92 лева/ е погасено с последващия кредит от 2017
година, ищецът твърди в исковата молба че е закупил лек автомобил Ситроен Ксара и
туристическо ремарке. За последното обаче, в отговора си на исковата молба по гр.д.
№ 1910/2021 година, ищецът изрично е заявил, че е подарък от майка му за рождения
му ден през месец април 2015 година, а посоченият лек автомобил Ситроен Ксара е
закупен на 15.12.2015 година за сумата в размер на 1 400.00 лева.
На следващо място недоказани останаха твърденията, изложени в исковата
молба, че сумата в размер на 15 000.00 лева е разходвана за ремонт на жилището на
майката на ответницата на ул. „Слънце“, още повече, тези средства да са от отпуснат
банков кредит. Действително свидетелят Ч. посочва, че е помагал на ищеца, като е
правил шпакловки и замазки, като ищецът е закупувал плочки, цимент и пясък, но по
делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока, още повече за размера на
тези разходи. В тази връзка свидетелката Б., пък заявява, че Д., Б. и Д. са боядисвали,
слагали ламинат и плочки, а съпругът й е изработил мебелите за жилището.
По отношение на закупения през 2010 година недвижим имот в село Велчево,
заедно с брата на ответницата за сумата в размер на 5 000.00 лева, по делото липсват
доказателства ищецът да е теглил кредит, а и в тази връзка съдът кредитира
показанията на свидетелката Б., че част от сумата е била дадена от брата на
ответницата, а другата част – от самата свидетелката. В подкрепа на това
обстоятелство е и фактът, че в последствие идеалната част на страните е дарена на И.
Б..
Както бе посочено по-горе договорът за кредит от 2004 година е сключен от
ищеца преди сключването на брака с ответницата, поради което и задължението му по
него е лично. Освен това, видно от приложеното по делото Извлечение от деловодната
система САС на ВТРС по Ч.гр.д. № 1846/2008 година на ВТРС /л. 10-11/
предварителният договор за процесното жилище „на зелено“ е сключен на 17.06.2005
година, т.е. преди сключването на гражданския брак между страните, поради което и
задълженията по него са били за всеки от тях отделно, доколкото липсват
доказателства за поемане на задъжението от тях в условията на солидарност
Настоящият съдебен състав не споделя и становището на ищеца, че средствата,
които е изпращала майката на ищеца, дори и с основание заем, са разходвани за
семейни нужди. Единственото твърдение на ищеца в тази насока е, че с тях е погасявал
теглените от него заеми. От заключението по изготвената ССчЕ обаче не би могло да
се направи подобен извод, доколкото от постъпилите в периода от 20.08.2010г. до
10
15.08.2018г. по тази сметка 22 320.00 евро, всички наредени от С. Ц., са изтеглени на
каса 19 508.08 евро, а не са превеждани за погасяване на кредити, като има само един
превод от тази сметка от 2 700.00 евро на 19.11.2012г. и с тази сума е заверена сметка
на Д. Т. М., която е в „Първа инвестиционна банка“ АД, но по делото няма данни тази
сметка какво е обслужвала.
Не на последно място съдът съобрази и обстоятелството, че общата стойност на
изтеглените от ищеца банкови кредити, посочени в исковата молба, е в размер на
103 500.00 лева, като твърдяната за отпусната в заем сума от майка му е в размер на
22 000.00 евро, т.е. описаните в исковата молба задължения са в общ размер на
147 500.00 лева. От друга страна закупеното по време на брака имущество, което е
посочено и конкретизирано в исковата молба и за което са приложени доказателства
/без имота в село Велчево и туристическото ремарке/ е на обща стойност 10 400 лева -
1 400.00 лева - за лекия автомобил Ситроен, 4 000.00 лева - за товарния автомобил
Форд и 5 000.00 лева - за имота в село Плаково. Дори да се приеме, че това имущество
е закупено със заемни средства, т.е. тази част от сумите по договорите за кредит са
изразходвани за семейни нужди, въпреки липсата на доказателства за това, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК, доколкото от събраните по делото гласни
доказателства на свидетелката Б., които не са опровергани, безспорно се установява, че
ответницата се е грижила за общото на страните домакинство – чистила е, готвела е,
перяла е, полагала е грижи за детето на страните, заплащала е почивки на семейството,
поради което макар същата да не е влагала пари в това семейно имущество, същата е
допринесла за придобиването му по описания по-горе начин.
Мотивиран от всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите, във връзка с чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс, за сумата в размер на
18 000.00 лв., представляваща половината от платените вноски за периода от
06.04.2021 година до 06.04.2022 година по Договор за потребителски кредит № 19R-I-
3687 от 29.11.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата сумата в размер на 1 450.00 лева, представляваща
направените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, което
настоящият съдебен състав приема, че не е прекомерно предвид разпоредбите на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от НМРАВ /преди измененията й/ и чл. 7, ал. 9 от същата.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т. М. от ***, с ЕГН ********** срещу Б. А. Б. от
***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите, във връзка с чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс ЗА СУМАТА в размер на
18 000.00 лв. /осемнадесет хиляди лева/, представляваща половината от платените
вноски за периода от 06.04.2021 година до 06.04.2022 година по Договор за
потребителски кредит № 19R-I-3687 от 29.11.2019 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Т. М. от ***, с ЕГН ********** да заплати на Б. А. Б. от ***, с
ЕГН ********** СУМАТА в размер на 1 450.00 лева /хиляда четиристотин и
петдесет лева/, представляваща направени от нея разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12