Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Кърджали, 17.11.2023
г.
Административен
съд - Кърджали в открито заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана
Кадиева, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 283 по описа на КАС за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 29, ал.3 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, вр. с чл.28, ал.1,
т.4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г. за прилагане на
мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г.
Образувано е по жалба от Н.Ю.М. от ***,
против Уведомително
писмо с изх.№01-090-6500/86/ 22.06.2023 г., издадено от директора на ОД на ДФ
“Земеделие“, гр.Кърджали, за отказ да се предостави заявеното от жалбоподателя
финансово подпомагане за 2022 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към
животните" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., поправено с Решение изх.№01-090-6500/86#2/10.07.2023
г. на директора на ОД на ДФ “Земеделие“, гр.Кърджали.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспореното УП, като постановено в нарушение на
материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и необоснованост. Оспорва изводите на административния орган за
несъответствие на капацитета на животновъдния обект с броя и вида на
отглежданите в него животни, послужило като основание за постановяване на отказ
за финансово подпомагане. Твърди също, че в нарушение на чл.35 от АПК,
административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
случая. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, както и в
писмено становище, поддържа подадената жалба, като излага допълнително
съображения за материалната незаконосъобразност на оспореното УП, поради
неправилно посочено правно основание. Иска отмяна на оспорения акт и претендира
направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на
ОД на ДФ “Земеделие“, гр. Кърджали, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспорения акт за законосъобразен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
По делото не се спори,
че жалбоподателят е собственик на животновъден обект – ферма за отглеждане на
говеда с капацитет 200 бр., вписан, съобразно Удостоверение №**/*** г., в
регистъра на животновъдните обекти на ОДБХ – Кърджали, с ветеринарен рег. № ***,
намиращ се в землището на ***, ***.
Видно
от приложеното по делото Удостоверение за регистрация на животновъден обект № ***/***
г., издадено от директора на ОДБХ – Кърджали, Н.М. стопанисва и животновъден
обект с рег. №*** (***), представляващ ферма за отглеждане на говеда, с
капацитет 50 бр. животни, намиращ се в землището на ***, община Кърджали.
По
делото е приложено и Становище №ЗЖ-50/08.08.2019 г.,
издадено от директора на ОДБХ – Кърджали, на основание чл.19а от Наредба №
4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020. Според горното становище,
стопанисвания от жалбоподателя животновъден обект №*** отговаря на всички
ветеринарномедицински изисквания, като собственикът/ползвателят спазва
специалните изисквания за хуманно
отношение към животните, отглеждани в
животновъдния обект. В становището е удостоверено наличието на подова площ
и/или дворна площ, във връзка с изискванията на цитираната наредба, като
изрично е посочено, че собственикът/ползвателят спазва законовите изисквания по
мярката и осигурява необходимите площи, описани в таблица.
На
04.05.2022 г., жалбоподателят Н.М. е подал заявление с идентификационен №
09/14/1/03951 за подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
ПРСР 2014-2020 г. В заявлението са посочени стопанисваните от заявителя
животновъдни обекти, техния капацитет и броя на отглежданите животни, както
следва: за ЖО № *** – отглеждани 54 бр. ЕПЖ, при капацитет 50 бр., а за ЖО № ***
– отглеждани 42 бр. ЕПЖ при капацитет 200 бр. В Секция I към Работен лист „Животни допустими за кандидатстване
по мярка 14“ са отразени вида, категорията, ушната марка, пола и възрастта на
отглежданите в горните ЖО ЕПЖ,
заявени за подпомагане, както и извършваната от земеделския стопанин дейност.
С
писмо изх. №07-094-2000/157/30.05.2023 г. на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали,
във връзка с извършвани административни проверки по подаденото от Н.М.
заявление за подпомагане/плащане, от ОДБХ – Кърджали е изискана уточняваща
информация за капацитета на ЖО с рег. № ***, както и информация за подадено от
кандидата заявление за промяна на данните за горния обект.
С
писмо изх.№К-1229/31.05.2023 г., директорът на ОДБХ – Кърджали е уведомил ОД на
ДФЗ-Кърджали, че за животновъден обект с № *** е издадено ново удостоверение за
регистрация с №***/*** г., според което
капацитетът на ЖО е 120 бр. говеда, в т.ч. приплоди - 50 бр.
С
Уведомително писмо /УП/ изх. №01-090-6500/86/22.06.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14
„Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г., издадено от директора
на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, предмет на настоящия спор, на заявителя е
отказано финансово подпомагане за 2022 г. по подмярка
14.1 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ЕПЖ. Посочено е, че при
извършена административна проверка за животновъден обект с рег. № *** е
установено несъответствие на капацитета на обекта, с броя и вида на
отглежданите в него животни. В тази връзка е посочено, че съгласно
Удостоверение за регистрация на животновъден обект №***/*** г., ЖО № *** (***)
е с капацитет 50 бр. говеда, а към датата на подаване на заявлението за
подпомагане, в него са отглеждани 54 бр. говеда. Предвид отразеното в горното
удостоверение за регистрация, както и обстоятелството, че за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. не е издавано ново удостоверение
за регистрация по чл.137 от ЗВМД е прието, че при отглеждани от лицето 54 бр.
говеда, заявителят не отговаря на изискванията на чл.10, ал.4 и чл.28, ал.1,
т.4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на
мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020. В УП е посочено,
че подлежи на обжалване в 14-дневен срок, пред министъра на земеделието и
храните или пред съответния административен съд. Уведомителното писмо е връчено
на 28.06.2023 г., лично на Н.М. и на 06.07.2023 г., в указания му срок и по
посочения ред, последния е оспорил УП пред министъра на земеделието и храните.
С
Решение изх. № 01-090-6500/86#2/10.07.2023 г.
на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, на основание чл.62, ал.2 от АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Уведомително писмо
/УП/ изх. №01-090-6500/86/22.06.2023 г., в частта му, касаеща
реда за неговото оспорване. Последното решение е връчено на жалбоподателя на
13.07.2023 г., жалбата е подадена на 14.07.2023 г., чрез административния
орган, чийто акт се оспорва.
По
делото е прието, без възражения от страните, заключение на вещо лице по
назначено съдебно-ветеринарномедицинска експертиза. Вещото лице, след извършен
оглед и измервания е констатирало, че животновъден обект с рег. № *** (***)
притежава необходимата подова площ за отглеждане на заявените за подпомагане 50
бр. животни (говеда). В съдебно заседание вещото лице пояснява, че площта на ЖО
позволява отглеждане на повече от 50 бр. животни, както и че след издаване на
удостоверението за регистрация през 2019г., не е извършвана промяна на площта
на ЖО. Сочи, че при издаване на удостоверение за регистрация, капацитетът на ЖО
се заявява от ползвателя. Ако обектът отговаря на заявения капацитет, се вписва
броят на животните, които заявителят желае да отглежда, като обектът може да предоставя
възможност за отглеждане и на по-голям брой животни.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес и е насочена
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
При
проверката за законосъобразност на оспореното УП, съгласно чл.168, ал.1, във
връзка с чл.146 от АПК, съдът констатира следното:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.20а, ал.1 и 4 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, и може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи
от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и
такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания
за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. С
т. VI.
2 и
12.5 от Заповед №03-РД/1759/21.06.2021г.,
изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл.20, т.2и чл.20, ал.2,3 и 4 от
ЗПЗП, е делегирал на директорите на Областни дирекция на ДФ „Земеделие“, в т.ч.
и на директора на ОД – Кърджали, правомощия пo вземане на решения и
издаване на уведомителни писма по чл.24, ал.1 от Наредба № 4/08.08.2017 г., за бенефициенти и ползватели, подали заявления
за подпомагане в ОД „Земеделие“ – Кърджали, какъвто е случаят.
Съдът намира, че оспореното УП е незаконосъобразно, като издадено издадено при несъответствие между посочените в него
фактически и правни основания, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон.
Процесното уведомително писмо е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, и следва да
отговаря на изискванията за форма и съдържание, посочени в чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Мотивите на административния акт представляват
единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие
позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да
защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В случая, като правни основания за издаване на оспорения акт са посочени разпоредбите
на чл.10, ал.4 и чл.28, ал.1, т.4 от Наредба № 4 от 08.08.2017
г. Съгласно чл.10, ал.4 от Наредба № 4/08.08.2017 г.,
броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се
изпълняват дейностите по чл. 4, следва да са в съответствие с капацитета на
животновъдния обект, регистриран по чл. 137 от ЗВМД, а според чл.28, ал.1, т.4
от Наредбата, изплащането на финансова
помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделския стопанин
не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.
От фактическа страна в оспорения акт е посочено, че към датата на подаване
на заявлението за подпомагане в процесния
животновъден обект (ЖО с рег. № ***) се отглеждат 54 бр. говеда, докато капацитета
на същия, съгласно Удостоверение за регистрация на животновъден обект № ***/***
г. на ОДБХ - Кърджали, е 50 бр. говеда.
Съдът приема, че така посоченото фактическо основание, не съответства на
хипотезата на чл.28, ал.1, т.4 от Наредба № 4/08.08.2017
г., тъй като последната хипотеза изисква установяване на нарушение на
изискванията за хуманно отношение към животните. От своя страна, такива
изисквания за хуманно отношение към животните са установени в чл.149 – чл.151
от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти, както и в други наредби, предвиждащи
специални правила за защита и хуманно отношение при отглеждане на съответния
вид животни. В случая обаче, конкретни нарушения на специалните правила за
хуманно отношение, не се сочат в оспорения акт.
На следващо място, съдът намира, че в хода на проведеното административно
производство са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила.
В разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 4/08.08.2017
г. е предвидено задължение за административния орган, при непълнота или
нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на
допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените
факти, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, да укаже на
земеделския стопанин необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или
документи. Земеделският стопанин е длъжен в срок до 10 работни дни от
уведомяването да представи изисканите му данни и/или документи, като представените
след този срок данни и/или документи, както и такива, които не са изрично
изискани от ДФЗ – РА, не се вземат предвид при последващата
обработка на заявлението за подпомагане или плащане.
Видно от оспореното УП, описаните в него несъответствия относно капацитета
на единия от двата ЖО на жалбоподателя, са свързани с посочените от кандидата данни при подаване на
заявлението. По делото обаче не са представени доказателства, кандидатът да е
бил уведомен по описания по-горе ред, за приетото от органа несъответствие,
налагащо отказването на финансовото подпомагане, респ., не му е дадена
възможност да даде обяснения или да представи документи, с които да докаже, че
животновъдния му обект е разполагал с по-голям капацитет, съобразно наличната
подова и дворна площ, каквито данни впрочем има и в административната преписка.
По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът
намира следното:
Съгласно чл.10, ал.4 от Наредба № 4/08.08.2017
г., посочена като нарушена в оспореното УП, броят, видът и категорията на
животните в животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл.4,
трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност животновъден обект.
Според чл.12, ал.3 от Наредбата кандидатите трябва да спазват минималните
изисквания за хуманно отношение към животните съгласно съответните задължителни
стандарти и да изпълняват дейностите съгласно чл. 4. За всички животни от
допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява
дейност по осигуряване на свободната подова площ, кандидатите спазват
изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1.
Съгласно чл.4, ал.2, т.1 от Наредба № 4/08.08.2017
г., по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните
в сектор ЕПЖ“ се предоставя финансова помощ за дейности за осигуряване на не
по-малко 10 на сто над задължителния стандарт за свободна подова площ при
индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в
бокс/помещение: а) най-малко 1.7 кв.м свободна подова площ за теле с тегло до
150 кг.; б) най-малко 1.9 кв.м свободна подова площ за теле с тегло от 150 кг
до 220 кг; в) най-малко 2.0 кв.м свободна подова площ за теле с тегло над 220 кг;
г) за крави на 24 месеца – общо най-малко 6,6 кв. м.
в помещенията или в двора; д) за биволици над 24 месеца – общо най-малко 7.7
кв. м. в помещенията или в двора.
Установи се по делото, че жалбоподателят е
кандидатствал за финансова помощ за изпълнение на дейност по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните в сектор
ЕПЖ“, като е посочил животновъдните обекти и броя на отглежданите в тях ЕПЖ,
съобразно изискванията на Наредба № 4/08.08.2017 г.,
както следва: отглеждани животни (ЕПЖ) в ЖО № *** – 54 бр. при капацитет 50 бр.
и отглеждани ЕПЖ в ЖО № *** – 42 бр. при капацитет 200 бр.
Основният мотив на административния орган в УП е, че към момента на
подаване на заявлението за подпомагане в ЖО № *** се отглеждат 54 бр. говеда,
при капацитет на обекта 50 бр. говеда, съобразно удостоверението за
регистрация, като е прието, че с това заявителя на финансова помощ е нарушил
изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредбата. Формалното нарушение на тази норма
обаче, не обосновава автоматично извод за неспазване на изискванията за хуманно
отношение към животните.
Действително, съобразно декларираното от заявителя, броят на животните,
отглеждани в ЖО № *** към датата на подаване на заявлението за подпомагане, не
съответства на капацитета на обекта, посочен в удостоверението за регистрация
по чл. 137 от ЗВМД. Следва обаче да се има предвид, че капацитетът, посочен в
удостоверението е определен въз основа на отглежданите животни в ЖО, към датата
на издаването му - 22.04.2019 г. Видно и от поясненията на вещото лице, дадени
в съдебно заседание, в удостоверението за регистрация по чл.137 ЗВМД, капацитетът
на ЖО е определен според броя на животните,
заявени от земеделския стопанин и не представлява максималния капацитет на ЖО.
Последното се установява и от Таблица 1 от Становище №ЗЖ-50/08.08.2019 г., издадено от директора на ОДБХ – Кърджали за процесния ЖО. Според данните
в таблицата, в случая не са приложени минималните параметри, предвидени в чл.4, ал.2, т. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г., за да се определи максималния капацитет на ЖО,
а е разпределена цялата установена сградна и дворна
площ, между заявените от жалбоподателя животни от съответния вид. При направеното
сравнение на минимално изискуемата площ и осигурената от жалбоподателя площ в
ЖО е видно, че капацитетът на ЖО за отглеждане на животни от вида на процесните, е по-голям от този, посочен в удостоверението за
регистрация от 22.04.2019 г. Този извод следва и от издаденото ново
удостоверение за регистрация №***/*** г., в което, за същия този ЖО, без да е
налице промяна в площта, е посочен капацитет - 120 ЕПЖ. Следователно, отглежданите
от жалбоподателя 4 бр. ЕПЖ в повече, от капацитета, посочен в удостоверението
за регистрация на ЖО от 22.04.2019 г., не нарушава нормативните изисквания за
хуманно отношение към животните, както е прието в оспореното УП.
По изложените съображения, процесното уведомително
писмо, с което е отказано финансово подпомагане по депозирано от Н.М. заявление
за подпомагане/плащане по мярка 14, е незаконосъобразно, като издадено при
неспазване на установената от закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон - отменителни основания по чл.146,
т.2, т.3 и т.4 от АПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като
естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да
се изпрати на административния орган за ново произнасяне, съобразно указаното в
мотивите на решението.
При
този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Основателно е възражението за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лв., съобразно приложения ДПЗС от 08.08.2023 г. Съдът, като взе предвид фактическата и правна
сложност на спора, проведените две о.с.з. и активното процесуално поведение на
пълномощника на жалбоподателя намира, че
следва
да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., или 25 % над минималния размер, определен в чл.8,
ал.2, т.7 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед изложеното, на жалбоподателя се следват деловодни
разноски общо в размер на 1 310 лв., от които: 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение,
300 лв. за внесеното от жалбоподателя възнаграждение за вещо лице по назначената
експертиза, както и 10 лв. за платената държавна такса.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр.
чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с
изх.№01-090-6500/86/ 22.06.2023 г., издадено от директора на ОД на ДФ
“Земеделие“, гр.Кърджали, за отказ да се предостави заявеното от жалбоподателя
финансово подпомагане за 2022 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към
животните" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., поправено с Решение изх.№01-090-6500/86#2/10.07.2023
г. на директора на ОД на ДФ “Земеделие“, гр.Кърджали.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на Областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие" - Кърджали, за ново произнасяне, съобразно дадените
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен
фонд "Земеделие" - София, да заплати на Н.Ю.М., ЕГН **********,
адрес: ***, направените по делото разноски, в размер
на 1 310 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: