Мотиви към присъда по НОХД N 1083 по описа за 2009г. на ШРС
На 16.07.2009г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен
в РС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД N 230/2009г.,
по който на 16.07.2009г. е образувано производство пред първа инстанция срещу Р.К.Х. с ЕГН **********, за
извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б ал.1 от НК . В диспозитивната част на обвинителния
акт е посочено, че на 06.05.2009г. в гр.Шумен управлявал
МПС – л.а. “Крайслер Вояджър “ с ДК № Н 85 58 АР, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда –
1.73 промила, установено по надлежния ред – престъпление по чл.
343б ал.1 от НК.
С разпореждане
от 10.11.2008г. Х. е предаден на съд за
възведеното с обвинителният акт обвинение .
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така
възведеното обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК, а именно «пробация» с пробационни мерки
по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от 7 месеца. А също така да му бъде
наложено и наказание по чл.343г от НК – «лишаване от право да управлява МПС» за
срок от 7 месеца.
Подсъдимият Р.Х. редовно призован при условията на
чл. 180 ал.2 от НПК не се явява.
Съдът намери, че не са налице пречки за даване ход на делото по съображение, че присъствието
на подсъдимия не е задължително. Съгласно чл. 271 ал. 2 т. 2 от НПК съдебното заседание се отлага, когато не
се яви подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите на чл.
286, ал. 3 НПК. В конкретният случай
присъствието на подсъдимия не е задължително с оглед характера на
обвинението и вида на предвиденото наказание. Х. е предаден
на съд за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, което не се явява тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК и приствието му
в съдебното заседание не е задължително по закон. Липсва и разпореждане от съда
за задължително присъствие. По делата за престъпления , за които присъствието на подсъдимия не е задължително /
по закон или разпореждане на съда/, съдът няма задължение да му назначава
защитник, в случай, че е редовно
призован и не се яви.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подс.Р.К.Х.
е правоспособен водач на МПС с категории – В, С и М. На 06.05.2009г. около
00.35 часа , след като употребил алкохол
управлявал лек автомобил “Крайслер Вояджър “ с ДК № Н 85 58 АР по
ул. «Северна» в гр.Шумен. В близост до дом
№ 6 бил спрян за рутинна проверка от
служители на РУ на МВР – Шумен. Бил
изпробвал за употреба на алкохол с техническо средство «Алкотест Дрегер 7410» с
фабр. № 0049. Скалата на техническото средство отчела 1.45 промила. Съставен му
бил акт
за установяване на административно нарушение, който подсъдимият подписал
отразявайки саморъчно, че няма възражения. Издаден му бил и талон за изпращане на медицинско изследване.
Подсъдимият се явил в ЦСМП – гр.Шумен, където
му била взета кръвна проба за химическо
изследване. Според заключението на изготвената химическа експертиза в пробата
кръв на Х. се е установило наличие на
алкохол в размер на 1.73 промила.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – С.С.С. и Н.С.Н., заключението на химическата
експертиза поддържана от вещото лице в с.з. и приета от съда, както и
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. Доказателственият
материал събран по делото е безпротиворечив в своята цялост. Показанията на свидетелите
се потвърждават от писмените доказателства по делото. По отношение на посдс.Х.
по безспорен начин е установена висока
концентрация на алкохол – 1.73 промила. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.343б ал.1 от НК,
защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението
по пътищата;
* от обективна
страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на
автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е
"всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите
му";
- чрез техническо средство и експертиза е безспорно установено, че управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда;
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването
на обществено-опасните последици.
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на
подсъдимия.
При
определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца - данните за
личността му, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подс. Х.:
* смекчаващите
вината обстоятелства – неосъждан;
* отегчаващи
вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме,че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати при наличието на констатираното по-горе смекчаващо вината обстоятелство. За престъплението по
чл.343б ал.1 от НК e предвидено наказание "лишаване от свобода" до
една година, но съдът намира, че дори и
наложено в минимален размер това наказание би се оказало несъразмерно тежко
както за извършителя, така и за извършеното, защото деецът не представлява голяма
обществена опасност и целите на наказанието могат да бъдат постигнати, като
наказанието бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и бъде
заменено с наказание “ПРОБАЦИЯ” включваща пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес 2
пъти седмично за срок от 7 месеца и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от 7 месеца.
Също така в
съответствие с разпоредбата на чл.343г от НК съдът намира, че следва да наложи и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" в размер под средния, предвиден от закона, а
именно - седем
месеца. На основание чл.59 ал.4 от НК съдът зачете предварителното лишаване на
подсъдимия от правото да управлява МПС, считано от 06.05.2009г. Комбинацията от така
определените размери на тези наказания, съдът намира за справедлива и съответстваща на тежеста, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание
ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимия Р.К.Х.
се възложиха направените разноски в
размер на 31лв., които същият следва да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: