№ 1474
гр. Пловдив , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330204965 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4262351, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на В. Р. Р. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в представения
по делото списък с намерени фишове е отбелязано, че процесният е връчен на
дата 21.06.2021г., жалбата е входирана на 29.06.2021г., тоест при спазване на
1
императивния 14-дневен преклузивен срок за това, очертан в чл. 198, ал.8
ЗДвП.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 22.11.2020 г. в 10:52 часа на
Републикански път II-64, км.50+400 в посока от гр.Пловдив към с.Труд ,
при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена
скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № *****, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена
наказуема скорост 84 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 24 км/ч.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е В. Р. Р..
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
ОПРОВЕРГАВА от събраните по делото доказателства.
На първо място от доказателствата по делото се опровергава посоката
на контрол да е тази отразена в атакувания акт. В ЕФ е посочено, че посоката
на контрол е от гр. Пловдив към село Труд . От друга страна в Протокола по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е отразено, че посоката на
контрол е точно обратната от село Труд към гр. Пловдив , като нещо повече
именно в тази посока се твърди наличието на пътен знак В26. Същевременно
съгласно трайната съдебна практика протоколът по чл. 10 от Наредбата
представлява официален удостоверителен документ за времето, мястото и
начина на извършване на контрол на скоростта.
Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
2
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
Ако ЕФ беше издаден затова, че жалбоподателят е нарушил общото
ограничение на скоростта в рамките на населено място (50 км/час) или извън
населено място (90 км/час) допуснатото разминаване в посоката на контрол,
отразена в ЕФ не би било съществено, доколкото общото ограничение е
важимо независимо от посоката на движение. В конкретния случай, обаче се
претендира нарушението да се състои в несъобразяване с предписанията на
нарочно поставен пътен знак В26 и в този смисъл посоката на контрол е от
съществено значение, доколкото е ноторно известно, че пътните знаци имат
действие само в посоката на движение, за която са поставени. В този изричен
смисъл и чл. 41 ППЗДвП.
Порокът е още по-съществен в конкретния случай, предвид линията на
защита на жалбоподателя, че в неговата посока на движение не е имало
поставен знак В26.
Посоченият порок на ЕФ се явява първо самостоятелно основание за
отмяна на ЕФ.
Много по-важното в случая обаче е, че от събраните по делото по
служебна инициатива на съда доказателства се установява, че в нито една
от двете посоки на движение процесния пътен участък не е попадал в
обхвата на действие на пътен знак В26.
Това е така доколкото в изисканото писмо от ОПУ изрично е
отбелязано:
-че в посока от гр.Пловдив към с.Труд (посоката отбелязана в ЕФ) е наличен
пътен знак В26 на около 130-150 метра преди цитирания в ЕФ пътен участък,
разположен на км.50+650. Действието на поставения знак В26 е до
следващото кръстовище- отбивка за ОСРАМ, тоест до км. 50+590.
Цитирания в ЕФ км 50+400 се явява след кръстовище, поради което не
попада в обхвата на действие на знак В26.
-в посока от с.Труд към гр.Пловдив (посоката отбелязана в протокола по чл.
10 от Наредбата) изобщо няма поставен знак В26.
Съдът изцяло кредитира отразеното в цитираното писмо на ОПУ,
доколкото съответства на действащата нормативна уредба.
Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация
3
на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП обхвата на действие на пътен
знак В26 е до следващото кръстовище.
В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за
кръстовище, дадена в т.8 от ДР на ЗДвП, а именно. "Кръстовище" е място,
където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно
ниво.
Както и легалната дефиниция за път дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както
следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
В този смисъл в писмото от ОПУ-Пловдив изрично е отбелязано, че
действието на пътен знак В26 се преустановява от кръстовището на път II-64
с отбивката за ОСРАМ, който извод напълно кореспондира на цитираните
легални дефиниции.
При положение, че въпросният пътен участък, към датата на
заснемане на МПС в нито една от двете посоки на движение не е попадал
в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение 60 км/час,
то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато
превишение на режима на скоростта от 24км/ч.
При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата
на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на
чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с
пътен знак В 26.
Нещо повече предвид констатираната скорост на движение от 84 км/ч и
при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък би се оказало,
че поведението на жалбоподателя е изцяло правомерно, доколкото би се
явило приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън
населено място.
Както вече се изясни по-горе, посоченият извод, че процесния пътен
участък, към датата на заснемането не е попадал в обхвата на действие
на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час не се оборва от
посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак
В26 и той се намира на около 250 метра от камерата, нито от
4
представената снимка на която се вижда пътен знак В26.
Точно обратното, по вече гореизложените съображение следва да се
приеме, че в процесния случай е:
-изцяло правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди
процесния участък е имало поставен знак В26 в посоката отразена в ЕФФ, но
не и в посоката отразена в протокола по чл.10 от Наредбата,
-но е неверен правния извод, че процесния участък км. 50+400 е
попадал в обхвата на действие на този иначе надлежно поставен знак.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл. 50
ППЗДвП е допустимо обхвата на действие на знак В26 да се продължи и
след кръстовище, ако под знака е поставена табела Т2. На представената
по делото снимка действително е видно, че под знака В26 е поставена табела,
но не табела Т2 индикираща обхвата на действие на знака В26, а табела Т1,
показваща разстоянието до началото на действие на знака. Изложеното е
кристално видно, като се съобразят:
-чл. 60, ал.1 и ал.2 ППЗДвП указващи действието на табели Т1 и Т2;
-чл. 59, ал.2 ППЗД3вП, уреждащ външния вид на табелите Т1 и Т2.
Посоченото е още един допълнителен аргумент да се кредитира
писмото от ОПУ, че процесния участък от пътя не е попадал в обхвата на
действие на пътен знак В26.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно
ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която
може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към
дадена дата.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г . за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето
на пъна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
5
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията
на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да
стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни
знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и
пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас,
то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято
територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за
законосъобразно поставени знаци по процесния път.
В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело
1093/2020 Административен съд – Пловдив, постановено по дело на
настоящия състав, в което отново е било констатирано разминаване между
отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата и официалното писмо от
ОПУ на АПИ, като изрично е отбелязано, че следва да се отдаде
преимущество на официалната информация, изискана от стопанина на
пътя.
В този смисъл са и влезли в сила решения на настоящия състав по АНД
3819/2020, АНД 6435/2020, АНД 285/2020, АНД 7339/2020, АНД 507/2021,
постановени при напълно идентична фактическа обстановка.
По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.
6
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Съдът, предвид направеното възражение за прекомерност от
въззиваемата страна и като съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е
ниска и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
-интереса от водене на делото, намиращ проявление във вида и
размера на наложеното наказание - само глоба в размер на 100 лева без
допълнително наказание лишаване от права;
- обема на извършените процесуални действия и приключване на
делото в едно съдебно заседание, в което се събирани само писмени
доказателства без разпит на свидетели;
-неоснователността на възражението на защитника за необходимост от
особена подготовка за делото, доколкото се касае за типово дело, по което е
налице трайно установена и безпротиворечива практика, както на районен
така и на административен съд Пловдив, като разрешаването на спорния
правен въпрос предполага единствено познаване на правилата на чл. 50
ППЗДвП
намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско
възнаграждение в размер четири пъти над наложената глоба се явява
прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума съгласно чл. 18
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид:
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие, състояща се не
само в изготвяне на жалбата, но и реално представителство в открито
заседание и
- интереса от делото, а именно глоба, която не надхвърля 1000 лева,
този размер на основание чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата възлиза
7
на 300 лева.
По мнение на настоящия състав в конкретния случай именно този
размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, като присъждането на по-висок би противоречало на
принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените
вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР
1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.
Нещо повече, според съда присъждането на по-висок размер на
адвокатското възнаграждение в конкретния случай би довело до
неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган, което е идея
чужда на законодателя.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4262351, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на В. Р. Р. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на В. Р. Р. , ЕГН **********
сумата 300 лева, представляваща разноски пред Районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за горницата над 300 лева до пълно
претендирания размер от 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8