Р Е Ш Е Н И
Е № 497
гр. Видин, 11.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти
състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 744 по описа за 2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на
М.К.С. от гр. Видин, чрез адв. С.И. ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и с
правна квалификация чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Претенциите на ищцата произтичат
от възникнало трудово правоотношение с ответника Община
Видин. Посочва, че е работила в
ответната община като е заемала длъжността „специалист вътрешно и международно
сътрудничество“ в отдел „Връзки с обществеността“. След изтичане на отпуска по
майчинство, депозирала заявление за връщане на работа, считано от 01.02.2021г.
На същата дата се явила на работа. На 24.02.2021г. й е връчено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор поради приемане на нова структура на
общинската администрация. Със Заповед №
ПО-02-14-73/24.02.2021г. на Кмета на Община Видин трудовото й правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата.
Поддържа се, че издадената
заповед е незаконосъобразна поради това, че
няма реално съкращаване на щата. Към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение длъжностното разписание не е било утвърдено.
Посочено е също, че ответникът е следвало да извърши
подбор, а такъв не е извършен.
Посочено е, че ищцата към момента
на уволнението се е ползвала със закрила на основание чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ като майка на дете под 3 годишна възраст.
Посочено е също, че като
последица от прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е следвало
да заплати на ищцата обезщетение за неспазен срок на предизвестие, за неползван
платен годишен отпуск за 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г.и 2021г. Ищцата
не е получила в пълен размер полагащите й се обезщетения.
Иска да бъде постановено решение,
с което да се признае за незаконно уволнението на ищцата и същата да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Иска също ответникът да
бъде осъден да й заплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на
200.00 лева, представляваща разликата между полученото обезщетение в размер на
450.00 лева и дължимото й се такова в общ размер от 650.00 лева, както и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 800.00 лева,
представляваща разликата между полученото такова в размер на 2228.57 лева и дължимото й се такова в общ размер на
3028.51 лева, ведно със законната лихва
от завеждане на делото до окончателното издължаване.
По искане на ищеца с протоколно
определение от 08.09.2021г. съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал
увеличение на исковата претенция за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ като същата се счита предявена за
сумата от 990.48 лева.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил исковите
претенции като неоснователни. Посочил е,
че с решение № 1, взето с Протокол № 1/29.01.2016г. на Общинския съвет е приета обща численост и
структура на общинска администрация Видин и длъжността, съгласно която в отдел
„Информационно – техническо обслужване и връзки с обществеността“ са предвидени
7 щатни бройки. Утвърдено е длъжностно разписание в сила от 14.04.2016г. и
длъжността на ищцата не съществува.
Единствената длъжност в отдел „Вътрешно и международно сътрудничество“ е
главен експерт, която е за заемане от държавен служител. Към влизане в сила на
длъжностното разписание от 14.04.2016г. ищцата се е намирала в болничен. Към
момента на подаване на заявлението на 01.02.2021г. за завръщане на работа, е в
сила длъжностно разписание, утвърдено със Заповед № РД-02-11-1374/30.11.2020г.,
от което е видно, че длъжност специалист в посочения отдел няма.
На 01.02.2021г. на ищцата е било
предложено да заеме длъжността „ инкасатор“ в ОП „Паркинги и пазари“ към Община
Видин, но в дадения три дневен срок, от ищцата не е постъпило съгласие за
заемане на предложената длъжност. Поради това е издадена атакуваната заповед.
Ответникът твърди, че преди връчване на предизвестието на ищцата за
прекратяване на трудовото правоотношение, е била спазена процедурата като е била съобразена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ и
работодателят е поискал предварително
разрешение от Инспекцията по
труда. С писмо от 17.02.2021г. е дадено
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Посочено е, че междувременно ищцата е била в отпуск поради заболяване, явила се е на работа на 24.02.2021г. и на
същата дата й е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и заповедта.
Посочено е, че в случая не е било
необходимо извършването на подбор по чл. 329 от КТ поради това, че е единствена
щатната бройка, както и поради това, че няма друга длъжност с еднакви или
несъществено различаващи се трудови функции. Поради което щатът е съкратен
реално.
По отношение на претендираните
обезщетения, е посочено че такива са изплатени на ищцата и допълнителни суми не
й се дължат.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът , след като взе предвид изложеното от страните
и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за
установено следното :
Не се спори от страните, че ищцата
е заемала длъжност „специалист Вътрешно и международно сътрудничество“ в отдел
„Връзки с обществеността“ в ответната община. От представения препис на личното
трудово досие на ищцата, се установява, че същата е постъпила на работа при
ответника на посочената длъжност, считано от 07.04.2015г., за което е сключен
трудов договор № 114/06.04.2015г.
Считано от 28.01.2016г. ищцата е
била във временна неработоспособност поради бременност, а след това по
майчинство и е ползвала отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст.
След ползване на платен годишен отпуск, ищцата се е завърнала на работа на
01.02.2021г.
С предизвестие от 24.02.2021г.
ищцата е уведомена, че на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ трудовото й правоотношение ще бъде прекратено след
изтичане на уговорения 30 дневен срок. В предизвестието е посочено, че е дадено предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение от Дирекция „Инспекция по труда“ от
17.02.2021г., както и че прекратяването е в изпълнение на Решение № 1, взето с
Протокол № 1 от 29.01.2016г. на Общински съвет – Видин за приемане на нова
структура на Общинската администрация.
Със Заповед № ПО-02-14-73/24.02.2021г. на
Кмета на Община Видин трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 24.02.2021г.
Преди да прекрати трудовото
правоотношение, работодателят с писмо от 01.02.2021г., получено на 08.02.201г.,
е предложил на ищцата да заеме длъжността „инкасатор“ в ОП „Паркинги и пазари“
поради това, че заеманата от нея длъжност „специалист Вътрешно и
международно сътрудничество“ в отдел „Връзки с
обществеността“ / сега сектор „Протокол и връзки с обществеността“/ не
съществува в длъжностното разписание на Общинската администрация – /л. 34 от
делото/.
От представеното поименно
разписание на длъжностите на Общинска
администрация – Видин, актуализирано към 01.04.2015г.,
се установява, че длъжността на ищцата е в отдел „Връзки с обществеността“ / л. 137/.
От представеното длъжностно
разписание на Общинска администрация – Видин от 14.04.2016г., / след като ищцата вече е била в трудово
правоотношение с ответника/, се
установява, че вместо отдел „Връзки с
обществеността“, е създаден отдел „Информационно-техническо обслужване и връзки
с обществеността“, като длъжностите в този отдел са: „началник отдел“ – 1 брой, „главен експерт Връзки с обществеността - 1 брой, „старши
специалист „Техническо обслужване“ – 3 броя,
„главен специалист Информационни и комуникационни технологии“ – 1 брой,
изпълнител- шофьор и снабдител“ – 1 брой. /л. 43 и сл./
От представеното длъжностно
разписание на Общинска администрация – Видин, прието с Решение № 3, взето с
Протокол № 2 от 07.02.2020г. на ОбС – Видин и Заповед № РД-02-11-1374/30.11.2020г.
на кмета, се установява, че вместо отдел „Информационно-техническо
обслужване и връзки с обществеността“, е създаден сектор „Протокол и връзки с
обществеността“ като длъжностите са „началник сектор“ – 1 брой и специалист „
Протокол и връзки с обществеността“ – 1 брой, която длъжност е по трудово
правоотношение, изискването за образование е средно, ниво специалист 3. / л. 52
и сл./.
Представени са длъжностните
характеристики за отделните длъжности в отдела по старото и по новото щатно
разписание, както и длъжностната характеристика на длъжността на ищцата към
момента на постъпване на работа – 07.04.2015г.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, е
дало заключение за размера на БТВ на ищцата за 2021г., както и за дължимото се
обезщетение на ищцата по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в
размер на 650.00 лева, от което е начислено 450.00 лева, а разликата за
доначисляване е 200.00 лева, както и за дължимото се обезщетение на ищцата по
чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 3219.05 лева, от което е начислено
2228.57 лева, а разликата за доначисляване е 990.48 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
При оспорване на
заповедта за прекратяване на трудово правоотношение, работодателят носи
тежестта да проведе пълно и главно доказване на законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание.
Разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ включва две самостоятелни основания за
прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят е длъжен да посочи в заповедта точното
основание, което е приложил в конкретния случай. В атакуваната заповед е
уточнено приложеното от работодателя основание за уволнение, а именно съкращаване на щата, поради което съдът приема,
че същата е достатъчно конкретна и мотивирана.
Установява се от представените
писмени доказателства, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, ищцата е майка на дете
до 3 годишна възраст, поради което се ползва със закрила на основание чл. 333, ал. 1, т. 1
от КТ. Преди да издаде заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е изпълнил процедурата
по чл. 333, ал. 1 от КТ като на 11.02.2021г. е поискал разрешение от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Видин за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и такова е дадено от Инспекция
по труда, видно от писмо от 17.02.2021г.
С оглед на това, възражението на ищцата, че не е искано предварително
разрешение на Инспекция по труда за уволнението й, поради закрила на основание
чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, е неоснователно. Преди да пристъпи към прекратяване
на трудовото правоотношение, работодателят е преодолял закрилата, визирана в
посочения по –горе текст. Не е налице процедурен пропуск в тази насока.
Спорът е налице ли е реално
съкращаване на щата на ищцата.
В тежест на ответника е да
докаже, че при съкращаване на щата, е налице реално премахване на трудовата функция на длъжността, заемана от
ищцата, а не е извършена само промяна в наименованието на длъжността. Когато се
установи, че трудовите функции съществуват, тогава не може да се приеме, че е
налице реално съкращаване на щата.
В конкретния случай, от
представеното длъжностно разписание към 14.04.2016г. е видно, че длъжността на ищцата като
наименование е премахната, но трудовото правоотношение с ищцата не е
прекратено.
От длъжностното разписание от 30.11.2020г., е видно, че е създаден сектор „Протокол и
връзки с обществеността“, в който има една длъжност специалист „ Протокол и
връзки с обществеността“.
При сравнение на длъжностната характеристика на ищцата / л. 79/
и представената длъжностна характеристика на длъжността специалист „ Протокол и връзки с
обществеността“ / л. 154/, се установява, че трудовите задължения се
припокриват. Изискванията за заемане и на двете длъжности са едни и същи, а
именно: длъжностно ниво : 13, ниво
специалист 3, образованието и за двете длъжности е средно. Посочените основни
задължения са свързани с осъществяване на организационни и координационни
дейности на Общината с обществото, медиите, както и дейности във връзка със
събития от различен характер, честване на юбилеи и пр., включително и
организиране на приемния ден на кмета на Общината, и др.п.
С оглед на това, настоящият съдебен състав
приема, че макар, формално наименованието на длъжността да е променено,
основните трудови функции са запазени, което сочи на липса на реално
съкращаване на длъжността на ищцата.
Съдът намира, че трудовото
правоотношение с ищцата неправилно е прекратено
на посоченото основание като е взето предвид длъжностното разписание към м.
04.2016г. Това е така, защото към момента на издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата – 24.02.2021г. цитираното
длъжностно разписание не е действало. Към този момент вече има друго
длъжностното разписание от 2020г.
Работодателят е следвало да извърши преценка дали е налице съкращаване на
трудовата функция на ищцата към момента на уволнението й, а не към някакъв
предходен момент. В случая, безспорно се установява, че към 24.02.2021г.
трудовата функция на ищцата съществува, но под друго наименование. Поради това,
основателен се явява доводът на ищцата
за липса на реално съкращаване на щата.
От длъжностните разписания, е
видно, че както длъжността специалист „Вътрешно и международно сътрудничество“
в отдел „Връзки с обществеността“, така и длъжността специалист „Протокол и
връзки с обществеността“ е с по една
щатна бройка. Както бе посочено по-горе, трудовите функции на двете длъжности
се припокриват. Съдът намира, че не следва да обсъжда въпросът дали работодателят преди уволнението е бил задължен
да извърши подбор по чл. 329 от КТ, тъй като
щатната бройка е една. Освен това, приложението на чл. 329 от КТ е в
зависимост от това дали е налице реално съкращаване на щата, а в настоящия
случай такова липсва.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че процесната заповед ще следва да бъде отменена.
Основателността на иска за отмяна
обуславя и основателността на присъединения иск за възстановяване на заеманата
длъжност преди уволнението.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е незаконно,
поради което и Заповедта ще следва да бъде отменена като незаконосъобразна и ищцата
ще следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
По предявените искове за заплащане
на обезщетение за неспазено предизвестие и за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, съдът намира следното:
Работодателят е връчил
предизвестие на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение на 24.02.2021г.,
като на същата дата е връчил и Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. В случая, не е спазен 30 дневния срок на предизвестието и
поради това ответникът дължи на ищцата обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
неспазения срок на предизвестието, съгласно
чл. 220, ал. 1 от КТ.
От заключението на вещото лице,
което е прието и не е оспорено от страните, се установява, че ответникът е
изчислявал дължимото се обезщетение на ищцата към м. януари 2016г., което
възлиза на 450.00 лева. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, размерът на среднодневното брутно трудово
възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по КТ
при пълен работен ден, не може да бъде
по – малък от този, който се изчислява при възникване на съответното
основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. В случая, основанието за заплащане на това
обезщетение е възникнало на 24.02.2021г. Размерът на минималната работна
заплата за страната за 2021г. е 650.00 лева. Вещото лице е посочило, че
начисленото по фиш обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер на 450.00 лева. Обезщетението,
изчислено на база МРЗ е в размер на 650.00 лева. Според заключението на вещото
лице, разликата за доначисляване е 200.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от КТ, при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото на който не е погасен по давност. В чл. 224, ал.
2 от КТ е посочено, че обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 към
деня на прекратяване на трудовото правоотношение. В заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е посочено
на ищцата да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
времето от 2016г. до 2021г. общо за 104 дни. От заключението на вещото лице, се
установява, че ответникът е изчислявал дължимото се обезщетение на ищцата за
неизползван платен годишен отпуск към м. декември 2015г. Както бе посочено
по-горе, съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, изчисляването на това обезщетение на база на среднодневното брутно трудово
възнаграждение , не може да бъде в по-малък размер от този, който се изчислява при възникване на
съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата, която за 2021г. е
650.00 лева.
Вещото лице е посочило, че
начисленото по фиш обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 2228.57 лева. Обезщетението,
изчислено на база МРЗ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
възлиза на 3219.05 лева или разликата за
доначисляване е 990.48 лева.
Съдът намира, че работодателят
неправилно е изчислил размерът на
дължимите се обезщетения на ищцата, като не е съобразил разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и размерът на МРЗ за страната съм момента на прекратяване на
трудовото правоотношение – 24.02.2021г. Поради това, исковите претенции се
явяват основателни и доказани. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
на ищцата обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 200.00 лева, представляващи разликата между полученото
обезщетение в размер на 450.00 лева и дължимото й се такова в общ размер от
650.00 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на
990.48 лева, представляващи разликата между полученото такова в размер на
2228.57 лева и дължимото й се такова в
размер на 3219.05 лева, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на
делото до окончателното издължаване.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78 от ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС направените по делото
разноски за вещо лице в размер на 120.00
лева, както и държавна такса в размер на
150.00 лева. Ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО И ОТМЕНЯ Заповед № ПО-02-14-73/24.02.2021г.
на Кмета на Община Видин.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.К.С. с ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност „специалист
„Вътрешно и международно сътрудничество“ в отдел „Връзки с обществеността“ в
ответната община.
ОСЪЖДА Община Видин с БУЛСТАТ *********, представлявана от д-р Цветан Ценков – кмет да заплати на М.К.С. с ЕГН ********** *** сумата от 200.00 лева, представляваща разликата между полученото обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ и дължимото й се такова, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на делото в
съда – 13.04.2021г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Община Видин с БУЛСТАТ *********, представлявана от д-р Цветан Ценков – кмет да заплати на М.К.С. с ЕГН ********** *** сумата от 990.48 лева, представляваща разликата между полученото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 от КТ и дължимото й се такова,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото в съда – 13.04.2021г. до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Община Видин с БУЛСТАТ *********, представлявана от д-р Цветан Ценков – кмет да заплати на М.К.С. с ЕГН ********** *** сумата
от 900.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Видин с БУЛСТАТ *********, представлявана от д-р Цветан Ценков – кмет да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС- Видин направените
по делото разноски за вещо лице в размер
на 120.00 лева, както и държавна такса в
размер на 150.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която е
присъдено обезщетение на ищцата.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :