Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 188                                                    23.05.2019год.                                      град Хасково

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковския окръжен съд                                               първи въззивен граждански състав

На осми май                                                                   Две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание, в състав:

                                                                         Председател: Милена Дечева

                                                                                 Членове: Жулиета Серафимова

                                                                                                  Тодор Хаджиев                                                                                            

                                                                                                                                                                                   

Секретар: Р***Р***

Прокурор:

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.гр.д. № 191 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството  е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С Решение № 28/28.01.2019 г., постановено по гр.д. № 771/2018 г., Районен съд – Свиленград е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, на основание чл. 55, ал. 1, пр. I-во от ЗЗД, да заплати на Д.В.Д., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 324,11 лв., представляваща платена без правно основание цена на електроенергия за периода 30.01.2014г. – 04.04.2014г. по фактура № **********/04.08.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2018г., до окончателното й изплащане.

С решението съдът е осъдил ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати на ищеца Д. сумата в размер на 352 лв.,  представляваща направените разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр.Пловдив, който чрез процесуалния си представител, в законоустановеният срок, обжалва същото, с оплаквания за неправилност, необоснованост, постановяване на решението при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя, основният извод в решението на първоинстанционния съд, че извършената корекция на сметката на клиента за изминал период е лишена от правно основание, е изцяло погрешен и е в противоречие с новата нормативна уредба, по-точно с обнародваните на 12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Обосновава се тезата, че корекцията на неизмерваната електрическа енергия е извършена на годно правно основание – чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, във вр. с чл. 48 от ПИКЕЕ и съобразно посочената процедура. Чл. 28, ал.1 от ОУ ЕВН ЕС предоставял възможност на доставчика едностранно да коригира сметките  на клиент за минал период, като жалбоподателят намира, че в настоящия случай били спазени изискванията да са установени в ОУ на договорите правилата за извършване на корекция на сметка и редът за уведомяване на клиент за това. Обосновава се тезата, че доставчикът е извършил основателно и правилно преизчисляване на задължението, като едностранно извършената корекция не предвиждала като предпоставка доказването на виновно поведение на потребителя. Следвало да се вземе предвид и съдебната практика на ВКС на РБ. Жалбоподателят моли въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд – Свиленград и вместо него да  постанови ново, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от Д.В.Д. иск. Претендира се още заплащането на разноски за двете инстанции. Релевирано е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна Д.В.Д., чрез пълномощника му адв. Д., с който се оспорва същата, като се излагат съображения за нейната неоснователност и се прави искане  въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд – Свиленград. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК,  от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Свиленград е инициирано по иск с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. I-во от ЗЗД от Д.В.Д., чрез пълномощника му – адв. М.Д.,*** Електроснабдяване” ЕАД.

Ищецът твърди, че е потребител на електроенергия към ответното дружество с клиентски № **********, с ИТН ** за находящ се в гр. С* , ул. „П* Р. С*“ № * обект. Посочва, че при заплащане на текущи задължения установил, че дружеството-ответник издало фактура № ********** от 04.08.2017г., с която била начислена като дължима сума в размер на 324,11 лв. При извършена на 04.04.2014г. проверка, представители на ответното дружество били констатирали манипулация на електромер с фабричен № *********, изразяваща се в неотчитане на цялото количество консумирана на обекта електроенергия. Бил съставен и Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 667/10.07.2014г. от БИМ. Вследствие на това, ползваната от ищеца електроенергия не била измерена и съответно заплатена. На основание чл. 48, ал.1 и чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ доставчикът извършил корекция на сметка за период от 65 дни – от 30.01.2014г. до 04.04.2014г., като допълнително начислената електроенергия възлизала на 324,11 лв. Ищецът сочи още, че допълнително начислената електроенергия не била реално потребена, следователно не следвало да бъде заплатена от него. Задължението по процесната фактура било заплатено, за да не бъде прекъснато доставянето на електричество за обекта с потребител – ищеца. Сумата в размер на 324,11 лв. била недължимо платена, тъй като не били налице условията за едностранна корекция на сметка. Не било констатирано неправомерно въздействие върху СТИ, причинено от виновно поведение на ответника. СТИ, собственост на ответника, се намирало извън имота на ищеца, като достъп имали само служители на ответника. Била опорочена и процедурата по извършване на проверката на обекта. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 324,11 лв. като платена при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал.1, пр. I-во от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Претендират се още сторените разноски.

В едномесечният срок по чл. 131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Възразява, че процесната сума била начислена и претендирана правомерно от ответника, на основание чл. 82, ал. 2, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр. чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ. В случая приложими били ОУ на договорите за продажба на електроенергия на ответника, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. Налице била валидна облигационна връзка между страните по делото за доставката и ползването на ел.енергия.

На 04.04.2014 г., служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД били извършили проверка на електромера, отчитащ доставената електроенергия в обекта на ищеца, находящ се в гр. С*, ул. „П*Р. С*“ № *. Електромерът бил демонтиран и предаден на БИМ  за извършване на метрологична експертиза. Извършените действия били закрепени в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 99275 от същата дата. Заключението на експертизата сочело за извършена нерегламентирана манипулация. Едностранна корекция в настоящия случай била извършена по реда на гл.ІХ от ПИКЕЕ – чл.51 ал.1, вр. чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, като в тази връзка ирелевантно било позоваването от ищеца на чл.82 от ЗЗД, на която противоречали чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС. След получаване на резултатите ЕВН ЕР било определило количествата неизмерена електроенергия по методиката на цитираните текстове, било предоставило информация на ответника, издало процесната фактура. Допълнително дължимата сума била в общ размер на 324,11 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително начислените 1 815 kWh електроенергия за процесния период от 30.01.2017г. до 04.04.2017г., който не надвишавал периода по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. Претендираната сума била основателно начислена и дължима на ответника. Предвид изложеното, ответникът искал отхвърляне на предявения иск като неоснователен както и присъждане на направените по делото разноски.

За да е налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. I-во от ЗЗД, следва да е налице предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото му получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Ето защо и предвид  правилата за разпределяне на доказателствена тежест и на основание чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца  е да докаже, че е извършил плащане на процесната сума от 324,11 лв. в полза на ответника ,  а  в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за  дължимостта и получаването на сумата, като проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с ищеца, както и основанието и размера на вземането.

В конкретния случай ответникът е този който следва да установи и докаже, че  законосъобразно е коригирал сметката на абоната – ищец в настоящото производство, начислявайки  посочената сума в данъчната фактура.

В хода на първоинстанционното производство съдът е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства като е достигнал до правилен извод за основателност на иска, който извод на споделя и въззивната съдебна инстанция.

Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства,че ответното дружество е доставчик на електроенергия, а ищецът е потребител на същата въз основа на договор. Между страните няма спор относно наличното начисляване на електроенергия, на стойност 324,11 лв., представляваща корекция за неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за минал период, а именно от 30.01.2014г. до 04.04.2014г.

Безспорно по делото е установено също, че ищецът е потребител на електроенергия, с клиентски № **********, с ИТН *, за находящ се в гр. С*, ул. „П*Р. С*“ № * обект.

Установено e от показанията на свид. С** Т** Г***, както и от констативен протокол № 99275/04.04.2014 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, в присъствието на двама свидетели – служители на МВР, че на същата дата е извършена проверка на електромер с фабричен № *********. В Констативен протокол № 667/10.07.2014 г. на БИМ е записано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера –  следи от презапояване по измервателната платка при спойките на шунта и зануляващата клема. С оглед посочените констатации е било извършено, на основание чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, коригиране на сметката и определено количество консумирана енергия за доначисляване – за периода от от 16.11.2015г. до 04.02.2016г.,  на стойност 916,56 лв., с ДДС, за което била издадена фактура № № ********** от 09.06.2017г.

Видно от приетото по делото заключение на назначената пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза правилно е приложена методиката за  изчисление и остойностяване на неотчетено количество електроенергия по реда на чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ и размерът на допълнително начислената сума е определен коректно.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно правото и възможността на „ЕВН България Електроснабдяване” АД да начислява и коригира сметките на клиенти за изминал период. Прието е, че процесният електромер е бил присъединен към електрическата мрежа, поради което между страните е налице валидно облигационно правоотношение. Съдържанието му включва правото на ищеца да потребява закупена от него електроенергия и насрещното право на ответното дружество да получи дължимата цена. Правното основание за възникване на облигационното правоотношение е наличието на влезли в сила Общи условия, утвърдени от ДКЕВР по надлежния ред. Спорният момент се свежда до правото на ответното дружество при констатирано неправилно отчитане на средството за търговско измерване (СТИ) да извършва коригиране на сметката на абоната за минал период. Въззивната инстанция приема, че отношенията между енергоснабдителното дружество и ищеца имат облигационно основание. Те произтичат от една договорна правна връзка, което предполага, че всички произтичащи от нея отношения между страните следва да бъдат регламентирани при съблюдаване на правилата за изпълнение и неизпълнение на договорните права и задължения. С извършването на корекция на потребяваното количество електрическа енергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.    

В отговора на исковата молба ответното дружество излага тезата, че корекцията не се извършвала на основание влезлите в сила общи условия, а на основание раздел ІХ от ПИКЕЕ. Правилно е отбелязано от първата инстанция, че в ПИКЕЕ са уредени условията и редът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия. Това е послужило на решаващия състав да достигне до извода, че корекционната процедура по чл. 51, вр. чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ е била опорочена от страна на ответника. Следва още да се отбележи, че с Решение № 2315/21.02.2018г., постановено от ВАС по адм.дело № 3879/2017г., обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018г. са отменени разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ, като решението е влязло в сила в деня на обнародването му и отмяната на цитираните норми има действие занапред.

Въззивната инстанция намира, че корекционната процедура по чл. 51 от ПИКЕЕ не следва да бъде приложена като противоречаща на чл. 82 от ЗЗД. Правното основание за този извод е чл. 15, ал. 3 от ЗНА, който задължава правораздавателните органи да прилагат нормативните актове според тяхната юридическа сила в случаите на констатирано противоречие между подзаконов акт и нормативен акт от по-висока степен, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл изводите за неприлагане на чл. 51, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ са обосновани с действието на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

Правото на една страна по договорно правоотношение да претендира от друга изпълнението на задължение може да произтича от самия договор, но не и от друг юридически факт. Извършената проверка от служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, съставянето на констативния протокол от 04.04.2016г. (който има значението на частен свидетелстващ документ) и заключението на експертизата от Българския институт по метрология представляват само технически действия, от които не може да възникне „безвиновно” задължение за плащане на електрическата енергия от потребителя.

За допълнение на изложението следва да се посочи, че възникване на отговорност за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, съгласно които обаче се изисква наличието на „неправомерно въздействие” върху СТИ (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС). Това допълнително подкрепя изводите в обжалвания съдебен акт, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя, доколкото в цитираните ОУ е употребено понятието „неправомерно въздействие”. Подобно въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както вече се посочи, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.

Като е изложил своите подробни съображения, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция.

Предвид гореизложените съображения и тъй като въззивникът не е установил при условията на пълно и главно доказване причинната връзка между  определено поведение на  ищеца и констатираната  при проверката,  извършена от служители на ответника, манипулация на електромера, отчитащ доставената до обекта му електроенергия не би могло да се приеме , че в полза на въззивника е възникнало правото да начисли допълнителна сума за електроенергия за претендирания от него минал период, поради което и процесната сума се явява получена от ответника при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Предвид изхода на делото и поради неоснователнността на въззивната жалба, на основание чл. 78 от ГПК, в тежест на дружеството-въззивник следва да се възложат сторените от въззиваемия разноски в производството пред настоящата инстанция, които съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, възлизат на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Размерът на разноските се установява от представения договор за правна защита и съдействие, като същият служи и за разписка за действителното заплащане на адвокатския хонорар. В тази насока е задължителната практика на ВКС на РБ.

При обсъждане на въпроса за разноските, съдът следва да се спре и на релевираното с въззивната жалба възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение. Видно от разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. минималното възнаграждение за извършено от адвокат процесуално представителство по дела с материален интерес до 1 000 лв.  е 300 лв. В настоящия случай цената на иска попада в тези рамки, поради което договореното между ищеца и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция е договорено в неговия минимален размер. При така изложеното, съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и последното не следва да се намалява.

На основание чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

               Мотивиран така, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/28.01.2019 г., постановено от Районен съд - Свиленград по гр.д. № 771/2018 г.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хр.Г. Данов“ №37 представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик да заплати на Д.В.Д., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 300 лв., представляващи сторени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

               Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                                                                       2.