Р
Е Ш Е
Н И Е
№_____ / 08.06.2009 год. том______
стр.________ гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесети май 2009 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.Х.
ЧЛЕНОВЕ: Д.Д.
Ж.М.
Секретар:П.П.
като разгледа докладваното от съдия Д.
въззивно гражданско дело № 361
по описа за
2009 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК (нов),във връзка с
глава ХVІІІ от ГПК (отм.) по жалба на М.А.М. и Т.Х.М.,*** срещу обявеното на дата 27.02.2009 год. в т.І стр.
93-95 от публичния регистър решение № 37 по гр.д.№ 369/2007 год. на Балчишкия
районен съд,с което са отхвърлени предявените им срещу И.Г.Г.,С.Г.В. и С.Д.В.,***
ревандикационни искове за недвижим имот:250 кв.м. в идеални части от ПИ с
идентикфикатор 02508.7.23 и ПИ с идентификатор 02508.7.22 по кадастралната
карта на гр.Б. в.з.”Д.”.С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение се настоява за неговата отмяна,като спора бъде решен по
същество от въззивния съд,който постанови
уважаване на исковете по чл.108 от ЗС.При данни,че постановеното
неизгодно за въззивниците решение им е съобщено на дата 13.03.2009 год.,жалба вх.№ 1399/24.03.2009
год. е подадена в срока по чл.197 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Въззиваемите
страни считат подадената жалба за неоснователна и настояват да не бъде
уважавана.
Незаконосъобразността
на обжалваното решение,респективно неоснователността на подадената жалба
страните обосновават със съображенията ,излагани пред първата инстанция по
повод основателността,респективно неоснователността на предявените искове.
Предявените от М.А.М. и Т.Х.М.,***
срещу И.Г.Г.,С.Г.В. и С.Д.В.,*** субективно и обективно съединени искове са за установяване право на собственост
и предаване владение на недвижим имот: празно място от 250 кв.м. в идеални
части от ПИ с идентикфикатор 02508.7.23 и ПИ с идентификатор *** по
кадастралната карта на гр.Б. в.з.”Д.”.Изложени са обстоятелства,че по силата на
договор за покупко-продажба , сключен с н.а.№ 603/1970 год. на БРС са придобили
в идеални части собствеността върху
празно място от 250 кв.м.,цялото от 1000 кв.м.,заснето по кадастралната
карта като два отделни поземлени имоти с посочените по-горе идинтификатори.
Посещавали имота сравнително рядко поради трудности по опазването на
подобренията в имота.След 2000 год. въпреки водените разговори със
съсобствениците им не успели да ликвидират доброволно съсобствеността върху
имота.При опит да се снабдят със скица за имота установили,че бащата на първите
две ответници,както и те самите се били снабдили с констативни нотариални
актове за собственост на целия имот,отразен като два по кадастралната карта.С
н.а. № 141/2007 год. на СВ гр.Б. първите
две ответници продали на третата такава ПИ с идентикфикатор ***.Тъй като праводателите на третата ответница не били
собственици на 250 кв.м. в идеални части от продадения имот,сделката от 2007
год. не я легимирала като собственик на притежавания от ищците недвижим имот.
Ответниците оспорват основателността
на ревандикационната претенция по съображения,че ищците не са собственици на
спорния недвижим имот.Придобитите от тях по сделката от 1970 год. права в
имота, впоследствие били загубени по силата на извършено отчуждаване
през 1981 год. за строителство на почивна станция.Твърденията ,че определеното
парично обезщетение не било получено не
обуславяло извод за неизвършено отчуждаване , а за правна възможност същото да
бъде отменено.Излагат доводи,че в продължение на 10 години владяли спокойно и
необезпокоявани недвижимия имот,поради което го били придобили по давност.
От събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С договор от 21.12.1970 год.,сключен
с н.а.№ 603 т.І н.д.№ 569/1970 год. Л. Д. М.,от гр.Б. действащ лично за себе си
и като пълномощник на сестрите си М. Д. М.,по мъж Г. и М. Д. М. ,двете от гр.С.
е продал на П.Д. П.,от гр.Д.,Г. С. Н.,***,Х. Т. М.,*** и Г. Т. Х.,от гр.Д. 1000
кв.м. място за лозе (хавра),представляващо част от парцел ХІІІ кв.5 по
кадастралния план на гр.Б.,местността „П.”,която продаваема част се намира при
граници :на изток-път откъм Н. М.,на запад-наследници Д.;на север-наследници Д.
Х.М. и на юг-наследници на Н.Х.
Със заповед № 479 /22.06.1981 год.
на председателя на ИК на ОНС гр.Добрич е открито производство за отчуждаване на
недвижимия имот за обществено строителство,за което Х. Т. М. е бил уведомен на
дата 07.07.1981 год.-така разписка за връчване ,приложена на л.139.Със заповед
№ 883/05.11.1981 год. на председателя на
ИК на ОНС гр.Д.,на основание чл. 63 ал.1,чл.95 и чл.98 от ЗТСУ ,за мероприятие
”П. с. на фабрика „Р.-Д.”са отчуждени имоти с пл.№№ *** и част от *** и *** по
плана на гр.Б. в местността”П.”-раздел І,а по раздел ІІ от същата заповед
имотите са били оценени съобразно приложени оценителни протоколи на комисията
по чл.265 от ППЗТСУ и собствениците им обезщетени както следва –т.9: дворно
място от 1000 кв.м.,представляващо част от пл.№ ***,собственост на Х. Т. М.,Г. С. Н.,Г. Т. Х. и П. Д. П. ,ведно
с подобренията на сумата от 3161.34 по оценителен протокол № 10/29.10.1981
год. и е постановено първия от тях да
бъде обезщетен парично със сумата от 51 .58 лв.,която му се изплати в
брой,а останалите трима с право на строеж върху държавни вилни парцели във
вилна зона”С. м.”,гр.Б..Г. С. Н. е обжалвал отчуждителната заповед в частта й
досежно начина на обезщетяване-така решение от 02.03.1982 год. по гр.д.№
1101/1981 год. на ДОС.Видно от т.5 на
протокол № 16/12.11.1992 год.,приложен на л.117 от делото,комисия при Община
гр.Б. е разгледала заявление за възстановяване на спорния недвижим
имот,подадено от Х. Т. М.,Г. С. Н.,Г. Т. Х. и П. Д. П..Комисията е
констатирала,че собствениците на имота са били обезщетени по посочения в
заповедта по чл. 98 от ЗТСУ начин и е предложила на кмета да отмени същата,като
имотите ,получени в обезщетение станат държавна собственост.
Ищците по делото са наследници по
закон ( съпруга и низходящ от първа степен) на починалия на дата 04.03.2002
год. Х. Т. М.-така удостоверение за наследници изх.№ 008309/05.09.2007 год. на
община Добрич - град.
Първите две ответници са наследници
по закон (низходящи от първа степен) на починалия на дата 15.03.2006 год. Г. С.
Н.-така удостоверение за наследници изх.№ 009760/13.10.2006 год. на община
гр.Добрич-град.
По силата на н.а.№ 146 т.VІ рег.№
3955 д.№ 935/2006 год. на нотариус с рег.№ 109,вписан в СВ гр.Б. с вх.№
2870/21.07.2006 год.,акт № 160 т.ІІІ д.№ 1786/2006 год., на основание
постановление от 20.07.2006 год. ,издадено по обстоятелствена проверка и
съгласно разпоредбите на чл. 483 ал.2 от ГПК,Г. С. Н. е бил признат за
собственик по давностно владение на следния недвижим имот :250 кв.м. ,идеална
част от ПИ-урбанизирана територия с площ от 500 кв.м.,имот с идентификатор № ***
по кадастралната карта на гр.Б.,одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год.
На дата 17.10.2006 год.,първите две
ответници са се снабдили с н.а.№ 58 т.ІХ рег.№ 5749 д.№ 1361 на нотариус с
рег.№ 109,вписан в СВ гр.Б. с вх.№ 4125/18.10.2006 год.,акт № 192 т.ІV д.№
2624/2006 год. за собственост на недвижим имот: ПИ-урбанизирана територия с
площ от 500 кв.м.,с идентификатор № *** по писмени доказателства.
На дата 16.07.2007 год. ,първите
ответници са се снабдили с н.а.№ 70 т.VІ
рег.№ 3463 д.№ 901/2007 год. на нотариус с рег.№ 109,вписан в СВ гр.Б. с вх.№
2978/16.07.2007 год.,акт № 31 т.ІV д.№ 1797/2007 год. за собственост на
недвижим имот , представляващ ПИ-урбанизирана територия с площ от 500 кв.м. ,с
иденитификатор № *** по наследство и давностно владение.
С договор от дата 14.08.2007
год.,сключен с н.а.№ 87 т.VІІ рег.№ 4130 д.№ 1087/2007 год. на нотариус с рег.№
109,вписан в СВ гр.Б. с вх.№ 3437/15.08.2007 год.,акт № 141 т.VІ д.№ 2096/2007
год. ,първите две ответници са продали на третата такава недвижим имот,представляващ
ПИ-урбанизирана територия с площ от 500 кв.м.,с идентификатор № ***.
Видно от заключение
вх.№1368/28.05.2008 год. на вещото лице,изготвило назначената по делото
съдебно-техническа експертиза,налице е идентичност на недвижимия имот ,закупен
с н.а.№ 603/1970 год.,посочения в отчуждителна заповед № 883/1981 год. и заявения
за ревандикация по исковата молба.
Така изложената фактическа
обстановка води до следните правни изводи:
Предявените
искове са ревандикационни такива,черпещи правното си основание в разпоредбата
на чл. 108 от ЗС.
По силата на
договор за покупко-продажба от 1970
год.,спорния недвижим имот е придобит от наследодателя на ищците,наследодателя
на първите две ответници и трети лица в съсобственост.
Правото на
собственост е изгубено от наследодателя на ищците поради придобиването му от
държавата в проведено през 1981 год. отчуждително производство-чл.99 от ЗС.
Влязлата в
сила отчуждителна заповед по чл. 98 от ЗТСУ има вещноправно действие по
отношение на отчуждавания имот.Собствеността на недвижимия имот,предназначен за
отреденото по плана мероприятие ,преминава върху държавата по силата на самата
заповед.Правноирелевантно е ,дали за
отчуждения недвижим имот е съставен или не акт за държавна собственост.Актът за
държавна собственост, който се съставя
по реда на чл. 134 ал.1 от ЗТСУ ,има само констативно значение.
С влизане в
сила на заповедта по чл.98 от ЗТСУ бившият собственик се превръща в държател на
имота-предмет на отчуждаването.Неговото положение е уредено със специалната
разпоредба на чл.105 от ЗТСУ,която предвижда,че до получаване на полагащото се
обезщетение за отчуждения имот,той не може да бъде отстранен от последния и
може да събира добивите.
Заповедта по
чл. 98 от ЗТСУ поражда и облигационноправни отношения-държавата е длъжна да
обезщети собственика на отчуждения имот парично или имотно.Съобразно
разпоредбата на чл. 77 т.2 от ЗТСУ,приема се ,че собствениците са обезщетени с
плащане в брой на определеното парично обезщетение.
Преминаването
на собствеността от отчуждения собственик към държавата обаче е поставено под прекратително условие, съдържащо се в разпоредбата на чл.
109 от ЗТСУ.Така,ако в тригодишен срок от деня,когато заповедта за отчуждаване
на имота е влязла в сила,правоимащият не бъде обезщетен по законните правила
(чл.77 от ЗТСУ),той може да поиска заповедта да бъде отменена изцяло или само в
частта на оценката и органът по чл. 95 от ЗТСУ е длъжен да стори това-чл. 109
ал.1 от ЗТСУ .В тази насока са и
предвижданията на разпоредбата на чл.75 от ЗТСУ ,в редакцията към ДВ,бр.31/1990
год.,препращаща към правила на чл. 102 от ЗС,вкл. режима на отмяна на
отчуждаванията и на § 3 от ПЗР но ЗИД
ЗТСУ ,публ. в ДВ,бр.14/2000 год.
С оглед на
горното ,неоснователни са наведените доводи за липса,респективно недовършеност
на отчуждаването поради неполучаване на дължимото парично
обезщетение.Изплащането на обезщетението е предпоставка за заемане на
отчуждения имот и законът не свързва с факта на изплащането му настъпването на вещноправните последици на
отчуждаването .Липсват доказателства ,отчуждаването да е било отменено по
правилата на ЗТСУ,ЗС или собствеността върху недвижимия имот да е била
реституирана на ищците или техния наследодател.
Горното води
до извод,че ищците не се легитимират като собственици на спорния недвижим
имот,поради което претенццията им по чл.108 от ЗС като неоснователна не подлежи
на уважаване.
Обжалваното
решение е законосъобразно постановено,поради което и на основание чл. 208 ал.1
от ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила.
По изложените
съображения,съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА обявеното на дата 27.02.2009 год. в т.І стр.
93-95 от публичния регистър решение № 37 по гр.д.№ 369/2007 год. на Балчишкия
районен съд.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.