РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч,
09.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година в открито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 163 по описа за 2021 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от ТД на НАП – гр. Велико Търново чрез П. С. – упълномощен юрисконсулт, против
решение № 106 от 28.09.2021 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 161 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд, с което втори
състав е отменил Наказателно постановление № 543122 – F572321 от 19.10.2020
година, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново при
Централно управление на НАП, като незаконосъобразно.
В касационната жалбата /КЖ/ се излагат доводи,
че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Касационният жалбоподател счита изводът на
съда за извършено нарушение за правилен, но неправилно е преценил случая като
маловажен, тъй като обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не
може да обоснове извод за маловажен случай на извършеното административно
нарушение. Сочи, че нарушението е формално и за съставомерността му не се
изисква настъпването на вредни последици, както и че обстоятелствата по
извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН. В заключение моли да бъде отменено изцяло решението на РС
Ловеч и постановено друго решение, с
което да се потвърди издаденото наказателно постановление. В КЖ е направено и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско такова.
Постъпило е писмено възражение по
касационната жалба, с което ПП на ответника оспорва същата и моли съдът да
потвърди обжалваното решение. Иска се присъждане на сторени по делото разноски
по списък.
В съдебно заседание касаторът не изпраща
представител. В депозирано по делото становище с вх. № 3756/22.11.2021 г.
поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът
„*****” ЕООД, гр.Ловеч – редовно призован, в съдебно заседание чрез надлежно
упълномощеният адв.С.Т. оспорва КЖ. Счита за безспорно установено и правилно
преценено от първата инстанция, че се касае за случай на маловажност на
нарушението. Излага съображения, че АНО не е извършил правилна преценка за
наличие на маловажност и само с оглед на това, че става въпрос за нарушаване на
данъчното законодателство неправилно е приел, че всяко нарушение е значимо,
съществено и не е маловажно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч
в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя
извода за маловажност на нарушението, до който е стигнал РС и счита, че
решението следва да се потвърди.
Административен
съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите на страните и като извърши
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен
контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба
основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1
от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява
неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата
на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон
въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Предмет
на разглеждане пред Районен съд - Ловеч е било издаденото от касатора въз
основа на АУАН серия АN, № F572321 от 29.09.2020 г., Наказателно постановление
№ 543122 - F572321 от 19.10.2020 година, с което е наложено на ответника в
настоящото производство административно наказание имуществена санкция в размер
на 500 лева, на основание чл.185 ал.2 предложение последно, във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС – за нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС.
Административнонаказателната
отговорност е ангажирана с оглед установеното при проверка на 27.09.2020 г. и
извършена контролна покупка на 5 бр. некролози на стойност 3.50 лева, че задълженото
лице - „*****” ЕООД не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от
монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, да съдържат
всички задължителни реквизити, регламентирани в чл.26 ал.1 т.7 от Наредба №
Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
поради това, че не е изписано брой и единична стойност на всяка закупена
стока/услуга. Така установеното като нарушение е квалифицирано като такова на
разпоредбата на чл.26 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Наказващият
орган се произнесъл и по въпросите за маловажност на случая, като е приел, че
не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е
с висока степен на обществена опасност.
Първоинстанционният съд е проявил
процесуална активност и е събрал относимите доказателства по предвиденият в НПК
процесуален ред, въз основа на които правилно е установил фактическата
обстановка. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно
постановление е приел, че от обективна страна формално е налице нарушение по
чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, но същото съставлява маловажен
случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счел е, че в конкретния случай наказващият
орган не е съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект
други нарушения на данъчното законодателство не са били констатирани, че не се
касае за целенасочено поведение от страна на търговеца, целящо да увреди
интересите на фиска. Посочил е за показателен в това отношение фактът, че към момента на контролната покупка
касовият бон е отразявал точно стойността на закупената стока. При това, няма
реално възникнала щета за фиска, както и препятстване на правилната отчетност
на дейността на дружеството. Приел е, че санкцията, дори в минималния си размер
би имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо
действие, съобразявайки и икономическата обстановка в страната. С оглед на
което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Решението е правилно.
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства.
Законосъобразни и правилни са изводите на
този съд за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, довели до отмяна
на издаденото НП. В случая осъщественото конкретно деяние обективно отговаря на
признаците на административно нарушение, но същото е маловажен случай. При
извършената проверка не са установени каквито и да било други нарушения на
фискалната политика от страна на „*****” ЕООД, липсват и доказателства за
предходни такива. Няма данни на дружеството да са налагани наказания по Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства и по ЗДДС. Установеното нарушение не води до
неотразяване на приходи, т.е. извършеното деяние формално покрива признаците на
административно нарушение, но по същество липсват вредни последици от него. С
нарушението не са засегнати в сериозна степен обществените отношения с оглед
изложената по-горе фактическа установеност, които са регулирани от ЗДДС и
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, т.к. от една страна няма реално възникнала щета за фиска и към
момента на контролната покупка касовият бон е отразявал точно стойността на
закупената стока, както и препятстване на правилната отчетност на дейността на
дружеството и от друга - АНО не е съобразил обстоятелството, че при проверката
в търговския обект други нарушения на данъчното законодателство не са били
констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-скоро
проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено
поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на фиска. С оглед на
това, правилно РС е приел, че при фактическата установеност визираното деяние в
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, макар да осъществява формално признаците на административно
нарушение се явява маловажно, като санкцията, дори в минималния си размер би
имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо
действие, съобразявайки и икономическата обстановка в страната.
Безспорно,
в Закона за административните нарушения и наказания не е предвиден законен
критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена
опасност на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите
интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. По смисъла
на чл.93 т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, деянието е маловажен
случай когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените
случай на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на
вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства
В
чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма
следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005 г.,
Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд
категорично се е произнесъл, че преценката на административнонаказващият орган
за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека
и основните свободи, съобразно която съдът не може да бъде ограничаван в своята
юрисдикция, когато решава правния спор.
Позоваването в касационната жалба на формалността
на нарушението не води до извода за неприложимост на института на маловажността,
тъй като законодателят не е изключил възможността да бъде прилаган този
институт по отношение на формалните нарушения.
Изложеното в НП, че извършеното нарушение
спрямо други нарушения се явява такова с по-висока степен на обществена
опасност само поради факта, че става въпрос за нарушаване на данъчното
законодателство и спазване на фискалната дисциплина не обосновава извод, че
наказващият орган е извършил правилна преценка за приложимост на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, поради което твърденията на касационният жалбоподател в този
смисъл са неоснователни и недоказани.
По тези съображения не се
оправдаха фактически и от гледната точка на закона оплакванията в касационната
жалба за неправилно приложение на закона.
С
оглед гореизложеното, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие
с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението, и то
следва да бъде оставено в сила, като правилно.
По
отношение на направеното искане за присъждане на разноски от касационният
ответник, то предвид изхода на спора, по силата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН такива
се дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника за договорено
и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер
на 200.00 лева по приложения договор за правна защита и съдействие на лист 7 от
КАНД, които следва да му бъдат присъдени. В тази връзка възражението в КЖ за
прекомерност се явява неоснователно, тъй като не надхвърля размера, предвиден в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съответства на действителната правна и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран така и на основание
чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с
чл.221 ал.2 предложение първо от Административно процесуалния кодекс, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106 от 28.09.2021 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 161 по описа за 2021
година на Ловешкия
районен съд.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.Ловеч, ж.к. „*****, представлявано от управителя П.В.Б., разноски за касационната
инстанция в размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.