Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.07.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1801 по описа за 2020г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.07.2019г., гр.д.45383/18г., СРС, 41 с-в
признава за установено по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.415
и чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД, че Д.Д.С. дължи на Агенция за събиране на вземанията сумата 3 222,80
лв. - част от главница по договор за потребителски паричен кредит от 31.10.2016г.
за редовно падежирали погасителни вноски
през периода 14.02.2017г. – 14.06.2019г., сумата 999,45 лв. - договорна възнаградителна
лихва за периода 14.02.2017г. - 19.09.2017г. и
сумата 429.97 лв. - обезщетение за забава през периода 14.02.2017г. -
06.02.2018г., ведно със законна лихва върху главница за периода от депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК – 06.02.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.02.2018г., ч.гр.д.11953/18г.,
СРС, 41 с-в, отхвърля иска за главницата за разликата над размера от 3 222,80 лв.
до пълния предявен размер от 17 478,56 лв. и иска за мораторна лихва за
разликата над размера от 429,97 лв. до пълния предявен размер от 551,41 лв.,
осъжда ответника да заплати на ищеца сумата
14 255,76 лв. - предсрочно изискуема главница по договора за кредит, ведно със
законна лихва от депозиране на исковата молба – 09.07.2018г., сумата от 121,44
лв. - обезщетение за забава през периода
14.02.2017г. - 06.02.2018г., сумата 580,59 лв. - разноски за исково
производство и сумата 111,38 лева – разноски за заповедно производство, а по
сметка на СРС сумата 169 лв. - разноски по делото, като осъжда ищеца да заплати
на ответника сумата 608,75 лв. - разноски за заповедно производство.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по исковете Д.Д.С.. Счита,
че не е подписвал договора за кредит, погасителния план, декларация за
съгласие, копие от лична карта, рамков и индивидуален договор за цесия,
потвърждение за цесия, уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка
за доставяне. Исковете са погасени по давност. Иска се отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът Агенция за
събиране на вземанията оспорва жалбата.
Софийският градски
съд, ІV-А с-в, след съвещание и като
обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявени са главни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД и евентуални осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр.чл.99, ал.1 вр. чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не е са
представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по
съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в
частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
По установителните искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.99, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въз основа на двустранно
подписан договор за потребителски паричен
кредит от 31.10.2016г., трето за спора лице „У.К.Ф.“ ЕАД предоставя на
ответника Д.Д.С. кредит от 17 000 лв. Според погасителния план,
кредитополучателят следва да изплати общо 27 551 лв., на 120 месечни анюитетни
вноски, от по 229.59 лв. през периода 14.11.2016г. – 14.10.202 г.
Недоказани са оспорванията по чл.193, ал.1 ГПК на
ответника за автентичността на подписите, положени от негово име, както
следва: за „потребител“, „застрахован“,
„вярно с оригинала“ и „подпис“ в оригинали на договора за кредит, погасителния
план, декларация за приемане на застраховането по застрахователни програми
„Кредитна протекция Плюс“, пакет Б или 66 „Плюс“, условия за отпускане на потребителски
кредит в евро или лева по договора за кредит, съгласие за директен дебит от
04.11.2016г., декларация за обработка на лични данни и друга информация по договора за кредит. Недоказани са оспорванията, че не са изписани
от ответника ръкописните текстове „вярно с оригинала“ от 26.10.2016г. върху
копията от лична карта и датата 04.11.2016г. В тази насока следва да се
кредитира заключението на съдебно-графологичната експертиза.
Вземанията по кредита са цедирани от кредитодателя в
полза на ищеца Агенция за събиране на вземанията с рамков договор за
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и индивидуален договор за цесия от
19.01.2017г., където в приложение № 1 фигурират процесните вземания.
Съобразно чл.99, ал.4 вр. ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на
длъжника от предишните кредитори и цеденти. В случая, съобщението за цесията е
изпратено на постоянния адрес на длъжника
- ответника Д.Д.С. и е върнато като непотърсено, а не е изпратено на
адреса, за който предварително е уведомил първоначалния кредитор. Въпреки това, цедирането на вземането достига
до знанието на ответника с връчения му препис от исковата молба и го обвързва с
последиците на прехвърлянето. Исковата молба обективира волеизявление за
нотификация, изходящо от новия кредитор и цесионер - ищеца Агенция за събиране
на вземанията. Той разполага с овластяване в тази насока по силата на изрично
упълномощаване от кредитодателя и цедент.
Според съдебно-счетоводната експертиза, кредитът е
усвоен, извършени са частични плащания и непогасените падежирали вноски обхващат
периода 14.02.2017г. – 14.09.2017г. Изискуемите задължения включват сумата 3
222,80 лв. - главница, сумата 999,45 лв. - договорна възнаградителна лихва и сумата 429.97 лв. - обезщетение за забава.
След
като ответникът не обслужва кредита за вноските с настъпил падеж, исковете по чл.422, ал.1 ГПК за признаване на
тяхната дължимост са основателни.
По евентуалните осъдителни искове с правно основание чл.99,
ал.1 чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
При условията на чл.235, ал.3 ГПК, съдът съобразява
настъпилия в хода на процеса релевантен факт, свързан с връчване на
11.12.2018г. до ответника на препис от исковата молба по евентуално съединените
осъдителни искове за останалите непадежирали вноски по кредита, като предсрочно
изискуеми, поради забавено плащане на три поредни изискуеми вноски.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда, заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяването му за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора
и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да
има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, като с връчването на препис от нея на ответника по иска, предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на специалния установителен иск по
чл.422, ал.1 ГПК, от значение за спорното право съгласно чл.235, ал.3 ГПК, нито
да обуслови неговата основателност или да промени с обратна сила момента,
когато настъпва изискуемост на задължението, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение (решение № 114/07.09.2016г., т.д.362/15г., ВКС, ІІ т.о и решение № 198/18.01.2019г.,
т.д.193/18г., ВКС, І т.о.).
При липса на проведено успешно доказване, ответникът
да погасява предсрочно изискуемия остатък от кредита, осъдителните искове за
тези задължения са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.07.2019г., гр.д.45383/18г., СРС, 41 с-в в
частта, с която се признава за установено по искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр.
чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Д.Д.С. дължи на „Агенция за събиране на
вземанията“ сумата 3 222,80 лв. - част от главница по договор за потребителски
паричен кредит от 31.10.2016г. за редовно падежирали погасителни вноски през
периода 14.02.2017г. – 14.06.2019г., сумата 999,45 лв. - договорна възнаградителна
лихва за периода 14.02.2017г. - 19.09.2017г. и сумата 429.97 лв. - обезщетение
за забава през периода 14.02.2017г. - 06.02.2018г., ведно със законна лихва
върху главница за периода от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК –
06.02.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 28.02.2018г., ч.гр.д.11953/18г., СРС, 41 с-в, осъжда ответника
да заплати на ищеца сумата 14 255,76 лв.
- предсрочно изискуема главница по договора за кредит, ведно със законна лихва
от депозиране на исковата молба – 09.07.2018г. и сумата 121,44 лв. - обезщетение
за забава през периода 14.02.2017г. -
06.02.2018г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.