Определение по дело №18484/2019 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№____________

Гр. Варна, 25.11.2019 г.

Варненският районен съд, Гражданска колегия, тридесети състав, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18484/2019 г. по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу Т.И.И., ЕГН: **********, с адрес: *** с искане за съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че Т.И.И., ЕГН: ********** дължи парични суми, произтичащи от Договор за кредит от 20.08.2008г., както следва:

•             4 102.27 лева - главница;

•             367.12 лв. - лихва за периода от 05.07.2011г. до 01.07.2012г.;

•             244.59 лв. - наказателна лихва за периода от 05.08.2011г. до 30.09.2012г.;

•             законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 7584/03.10.2012 г. по ч.гр.д.№14076/2012 г. на Районен съд – гр. Варна.

Съдът намира така предявените установителни искове за недопустими, на основание следното:

По делото е представено копие от издадената заповед за незабавно изпълнение № 7584/03.10.2012 г. по ч.гр.д.№14076/2012 г. на Районен съд – гр. Варна, от която е видно, че тя е издадена по заявление от „Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕИК ********* въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по Договор за банков кредит  от 20.08.2008 г. и Анекс №1 от 24.07.2009 г.

В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: ********* е посочил и представил договор за прехвърляне на вземания от 17.10.2014 г., ведно с Приложение 1 към него, по силата на който продавачът „Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕИК ********* му е прехвърлил вземания към свои длъжници в определен размер, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в съответното Приложение №1, срещу определено в договора възнаграждение, сред които и този, сключен с длъжника Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***. Представено е още и издадено от цедента потвърждение за прехвърлянето на вземанията.

С разпоредбите на чл.417 и чл.418 от ГПК законът създава привилегировано положение по отношение на някои субекти, давайки им възможност при представяне на някой от документите, посочени в чл.417 от ГПК, да се снабдят с изпълнително основание и да започнат предварително принудително изпълнение против длъжника. При оспорване от страна на последния на вземанията по издадената заповед за изпълнение кредиторът следва да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си и ако не стори това в определения от закона срок, издадената заповед за изпълнение се обезсилва (чл.415 от ГПК). Предвид тези основни законови положения обосновано следва да се приеме, че легитимиран да предяви иска за установяване на вземанията по реда чл.422, ал.1 от ГПК е кредитор, притежаващ специалното качество по чл.417, т.2 от ГПК, именно с оглед на което е била издадена оспорената от длъжника заповед за изпълнение и е допуснато нейното незабавно изпълнение. В този смисъл е и решение №1/01.02.2017г. по т. дело №3228/2015г. на ВКС, с което е прието, че когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т.2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК. Посочено е още, че тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист.

И тъй като в случая нито се твърди, нито се установява новият кредитор – цесионерът МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, предявил специалния установителен иск по чл.422 от ГПК, да има специалното качество банка по чл.417, т.2 от ГПК, съответно, че може да се ползва от този ред за пряко принудително изпълнение спрямо длъжника, то обосновано следва да се приеме, че същият не притежава активна легитимация за воденето на този иск. С оглед на това учреденото в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК исково производство се явява недопустимо и като такова подлежи на прекратяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, ако съдът при проверка на исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА, на осн. чл.130 от ГПК, на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: ********* искова молба с вх. №82959/11.11.2019 г., по която е образувано гр.д.№ 18484/2019 г. на ВРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18484 по описа на ВРС за 2019 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: