Р Е Ш Е Н И Е
№ 1040
гр. Варна, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 17461 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от Е.А.Г., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв. С.Т. – АК Варна срещу О.д. на МВР гр.Варна, с адрес гр.***,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищеца
Сумата
от 1578.56 лв. /хиляда петстотин седемдесет и осем лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно изплащане на
задължението, както и
Сумата
от 221.93 лв. /двеста двадесет и един лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от ***г. до ***г. извънреден
труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на
дължимото плащане до ***г.
Изменение
по отношение на първоначално предявените размери на исковите претенции е
допуснато с протоколно определение от 17.02.2020г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
В периода от ***г. до ***г. ищецът полагал труд на длъжност „***“ във „***“ при ОД на МВР Варна. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител.
Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни-подневно, а за работещите на 8, 12, или 24- часови смени -сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
В разпоредбата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г./отм./ изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. била отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г.
В процесния период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Текста на чл.3, ал.3 от същата наредба се посочвало, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентирала изрично при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 1.143.
Ищецът поддържа, че липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът твърди, че положеният от него нощен труд от 22:00ч. до 06:00ч. за периода от ***г. до ***г. е в размер на 1584 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143, които възлизат на 1810.51 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 226.51 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6,20 лв. на час, като задължението на ответника за целия период възлизало на 1404.37 лв.
Ищецът претендира също заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до ***г., като сборът на дължимите обезщетения за забава се претендиран в общ размер от 99.72 лева.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Не се оспорва, че страните по делото са били в служебно правоотношение през процесния период.
Приложимият закон, уреждащ това служебно правоотношение бил ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР). Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът полагал труд и през нощта (22.00 - 06.00 часа). Работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал.5 на същата разпоредба било видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени.
Ищецът, предвид заеманата от него длъжност в процесния период работил на 12-часови смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016 г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.14 от 2015г.). Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. Такива били Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби били идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В нормите на двете Наредби - № 81213-592/25.05.2015 г и № 81213-776/29.07.2016г, липсвала разпоредба, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. Посочената в исковата молба Наредба № 8121 з-407/l 1.08.2014г. /отм./ е действала само в периода 11.08.2014г. - 01.04.2015г. и била неотносима към процесния период, поради което не следва да взема предвид.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочвала, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения било и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Претенцията си ищеца се основавали на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) В чл.2 от същата бил посочен нейният обхват. Съгласно ал.2 „ Наредбата се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране“. В нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работното време било прието, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, а ал.3 на същия член от НСОРЗ не се прилага по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. От там може да се направи обоснован извод, че същата е неприложима и за държавни служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон /ЗМВР/. Това пък го налага самата специфика на работата, която изпълняват служителите и непрекъсваемостта на работния процес. Тя била различна спрямо тази на работещите съгласно нормите на КТ и ЗДСл. Именно затова били три основните нормативни акта, уреждащи правоотношенията. Едните били трудови, а другите - служебни. Едните възниквали по силата на трудов договор, другите се назначавали със заповед.
Ограничението в чл.3, ал.3 от Наредба№ 81213-776 от 29.07.2016 г. било, цит. „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“, което се различало от Наредбата за структурата и организацията на работното време. Идентично било съдържанието и на нормите на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121 з-592 от 25 май 2015 г.
Ответникът поддържа, че с оглед характера на служебното правоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от него труд, следва да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Неправило ищецът твърдял наличие на празнота в ЗМВР и издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове и субсидуарно прилагане на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не бил посочен коефициент 1.143 и не било ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в Наредба №81213-592/2015г. и Наредба №8121з—776/2016г. било държавните служители работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Напълно необосновано било препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая не била налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22.00-06.00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице била специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.
При разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела", изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което не било налице в конкретния случай. Според тълкуването на МТСП, превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден труд. ОД МВР-Варна заплащала ежемесечно на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се установявало от представените „Платежна бележка“, разпечатка от АИС „ТРЗ" - МВР и представлявала подробно описание на получаваното от ищеца месечното възнаграждение.
От исковата молба не било ясно откъде ищецът е стигнал до извода, какъв е размера на часовата му ставка през процесен период и как точно е определил размера на дължимата сума за положен нощен труд, което от своя страна правело исковата молба неуточнена. Към исковата молба не били приложени никакви доказателства, които да доказват твърденията и претенциите на ищеца.
Твърди се, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което свидетелствали данните от горепосочените платежни бележки от АИС „ТРЗ“ - МВР. За положения от ищеца нощен труд, същият получил допълнително заплащане по 0.25 лв. За всеки час нощен труд не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Труда положен между 22.00-06.00ч. следвало да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не можел да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.
Ищецът бил държавен служител - полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР.
Законодателят правел явно и недвусмислено разграничение между неговия статут и статута на държавните служители по чл.142, ал.1,т. 2 и лицата работещи по трудово правоотношение по т. 3 от ЗМВР, който се урежда със ЗДСл, съответно статутът на лицата работещи по трудово правоотношение, който се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР.
В чл. 178, ал.1 от ЗМВР изчерпателно били изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащат на държавните служители.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал.2 на същия член било посочено изрично, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Действащата към посочения от ищеца времеви период за положен извънреден труд била Наредба № 81213-776 от 29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл.22, ал.1 от същата било посочено какво се включва в отработеното време на служителите.
В разпоредбата на чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
Именно поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и служителите по трудово правоотношение по чл.142, ал.1, т.З от ЗМВР. За тях били неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.
ЗМВР бил специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По никакъв начин не ги дискриминирал, а напротив давали им се допълнителни права и обезщетения, които на другите държавни служители и на служители по трудови правоотношения не са предоставени (повече дни платен отпуск - до 40 дни, по-висок процент клас прослужено време - 2% на всяка година, безплатно пътуване в градски транспорт и веднъж по време на отпуск, безплатно лечение в МИ МВР гр. София, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения, приравняване на полагания труд към първа категория, ранно пенсиониране и др.). Това било така поради спецификата на работата, която извършват и на задължителния непрекъсваем процес. Затова служителят при постъпване на работа, се запознавал с условията на труд, с предвидените законови възнаграждения и е приел тази работа. Неговите права и задължения, възнаграждения за положен труд и допълнителни възнаграждения били посочени изчерпателно в ЗМВР от законодателя и те не се определяли от работодателя, а той бил длъжен да спазва стриктно закона.
В условията на евентуалност, ответникът оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени, от там положените като нощен труд часове. Посочените в исковата молба положени часове нощен труд се разминавали от тези отразени и платени в платежните бележки на ищеца.
С оглед неоснователността на главния иск за възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен труд към дневен такъв за процесния период и акцесорния характер на претенцията за присъждане на лихви за забава, то последната искова претенция също била неоснователна. Липсвали доказателства, че ОД МВР - Варна дължи плащане и че е изпаднала в забава.
Моли за отхвърляне на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение..
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Не е спорно между
страните, че в периода от ***г. до ***г. Е.А.Г. се е намирал в служебно
правоотношение с ответника и е изпълнявал
длъжността „***“ във „*** на ОД на МВР“ в група „***“ на сектор „***“ към „***“
при ОД на МВР Варна като същото е обявено за безспорно между страните с
протоколно определение от 17.02.2020г. и се потвърждава от заключението на
вещото лице и представените от ответника писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на
вещото лице се посочва, че в процесния период ищецът е отработил 1608 часа
нощен труд, при което в случай, че се преизчислят положените часове нощен труд
с коефициент 1.143 се получават незаплатени часове извънреден труд в размер на 228.94
часа. Вещото лице е направило и представило изчисления, според които при
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд неизплатеното възнаграждение на ищеца е в размер
на 1578.56 лева. За незаплатения преизчислен нощен труд, положен от Е.А.Г.
общия сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от ***г. до ***г. извънреден
труд, изчислени, считано от падежа на всяко отделно задължение до ***г. е в
размер на 221.93 лева. Изчисленията са извършени въз основа на констатираното
основно месечно възнаграждение на ищеца.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено /л.84-88/.
Ищецът е предявил
иск за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В
процесния период от ***г. до ***г. приложима към спора касаещ нощния труд
полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от
министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според
чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г.,
в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на
часовете положен нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. При
липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за
преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се
приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
Ответникът не е изплатил дължимото на ищеца
възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи обезщетение за
забава, като сборът на дължимите обезщетения за забава за всяка забавно плащане
на дължимо възнаграждение за извънреден труд се установява от заключението на
вещото лице.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Сторените от ищеца разноски са в размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна своевременно е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение, което съдът намира за основателно и на основание чл.78, ал.5 ГПК същото следва да бъде редуцирано до размер на 360 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 263.14 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството в размер на 113.14 лева и 150 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.д. на МВР – Варна, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Г., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1578.56 лв. /хиляда петстотин седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 221.93 лв. /двеста двадесет и един лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от ***г. до ***г. извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до ***г.
ОСЪЖДА О.д. на МВР – Варна, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Г., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА О.д. на МВР – Варна, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 263.14 лв. /двеста шестдесет и три лева и четиринадесет стотинки/, от които 113.14 лева дължима държавна такса и 150 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: