Определение по дело №1982/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1992
Дата: 3 октомври 2019 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20195300501982
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    1992

 

гр.Пловдив,03.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                             ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 1982/19г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.278 и сл.от ГПК.

С разпореждане № 72073/26.07.19г.,постановено по ч.гр.д.№ 12237/19г.ПдРС,3-ти гр.с.е отхвърлил изцяло заявлението на „Егер“ООД,ЕИК-*********,гр.Раковски за издаване на  заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК вх.№ 48554/24.07.19г.     Подадена е частна жалба от заявителя „Егер“ООД,с която се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното разпореждане.Иска се от съда да отмени същото и постанови издаването на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу  солидарните длъжници „Топ Транс 95“ЕООД и И.Г.П..

ПдОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна по чл.413,ал.2 от ГПК във  вр.с чл.417,т.2 от ГПК против обжалваемо  разпореждане  по чл.279 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е основателна по следните съображения:

Производството е по реда на чл.279 ГПК във вр.с чл.274,ал.1,т.2 от ГПК във вр.с чл.417 от ГПК и е образувано пред първоинстанционния съд по заявление на заявителя „Егер“ООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение против длъжниците „Топ Транс 95“ЕООД,ЕИК-********* и И.Г.П.,ЕГН-********** в полза на дружеството-заявител по реда на чл.417,т.3 от ГПК на основание споразумение с нотариална заверка на подписите от 17.06.19г.,сключен между „Егер“ООД като кредитор,длъжника „Топ Транс 95“ЕООД и съдлъжника И.Г.П. за заплащане на посочените в споразумението суми.

Като основание за претенцията в заявлението се сочи настъпила предсрочна изискуемост на вземането по споразумението на осн.т.10 от същото поради неплащане на първата от уговорените три вноски за заплащане на задължението.

Със заявлението е представено споразумението от  17.06.19г. и фактури.

В самото споразумение е уговорено,че „Топ Транс 95“ЕООД има изискуеми и неизплатени парични задължения към „Егер“ООД в размер на  24545,62лв.по  4бр.фактури,(приложени към заявлението),както и  мораторни лихви по чл.86 от ЗЗД върху главниците в размерна 1181,65лв.В т.8 от споразумението е  уговорено,че „Топ Транс 95“ЕООД и И.Г.П. се задължават солидарно да заплатят сумата от 25727,27лв.,дължима към 17.06.19г. на три транша в срок до 15.09.19г,като първия транш от общата сума-в срок до 15.07.19г.,втория транш от общата сума-до 15.08.19г.и третия транш-до 15.09.19г.В заявлението,подадено на 24.07.19г.се посочва,че длъжниците не са заплатили първата вноска от сумата,дължима до 15.07.19г,поради което  задължението е станало предсрочно изискуемо по силата на т.10 от споразумението.

Районният съд е приел,че  представеният документ по чл.417,т.3 от ГПК е редовен от външна страна съгл.изискванията на чл.418,ал.2 от ГПК,но не била налице другата предпоставка,визирана в цитираната разпоредба на чл.418,ал.2 от ГПК-липсвало подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците,тъй като дължимата сума (главница и лихви) според т.8 от споразумението  била платима на 15.09.19г.,като плащането е платимо на три транша.Към момента на подаване на заявлението дължима била сумата само по първия транш,но не бил настъпил падежът на  цялото задължение на длъжника,доколкото крайният срок за плащане бил 15.09.19г.Макар за първата вноска да бил настъпил падежът на плащането,съдът не можел да издаде заповед за изпълнение само за нея,тъй като не било ясно сумата по първия транш какви компоненти включва.Заявлението било формулирано по начин,според който твърденията били,че падежът на цялото вземане бил настъпил на 15.07.19г,което твърдение не кореспондирало с документа по чл.417,т.3 от ГПК,който се сочел като основание за постановяване на незабавното изпълнение.

Настоящата инстанция намира тези изводи на първостепенния съд за неправилни.В т.10 от  документа по чл.417,т.3 от ГПК-цитираното споразумение,изрично е уговорено,че при пълно или частично неплащане на която и да е от погасителните вноски по т.8 от споразумението,цялото задължение на „Топ Транс 95“ЕООД става предсрочно изискуемо,без да е необходимо „Топ Транс 95“ЕООД да бъде уведомяван и „Егер“ООД има право да търси цялата оставаща дължима сума,ведно с дължимите лихви от солидарните длъжници.Следователно страните по споразумението са уговорили настъпване на предсрочна изискуемост на цялото вземане при неплащане на която и да е от трите вноски по т.8 и именно на тази предсрочна изискуемост се позовава в заявлението си жалбоподателят.Към датата на подаване на заявлението-24.07.19г.първата вноска по т.8 от споразумението се твърди да не е платена,поради което и цялото вземане е станало предсрочно изискуемо по силата на т.10 от споразумението.В случая не намира приложение т.18 от тълкувателно решение № 4/2014г.на ВКС за задължителното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на длъжниците,тъй като тя се отнася само за договорите за банков кредит.

Предвид горното настоящата инстанция счита,че са налице всички изисквания по чл.418,ал.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявлението на жалбоподателя и районният съд е следвало да издаде заповед за незабавно изпълнение.Като е стигнал до обратния извод,ПдРС е постановил неправилно разпореждане,което следва да се отмени.

Предвид изложените по-горе мотиви,частната жалба е основателна и разпореждането на ПдРС следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно,а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в заявлението суми по отношение и на двамата длъжници.

 Водим от горното съдът

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно разпореждане № 72073/26.07.19г.,постановено по ч.гр.д.№ 12237/19г.ПдРС,3-ти гр.с.,с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Егер“ООД,ЕИК-*********,гр.Раковски за издаване на  заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№ 48554/24.07.19г.

ВРЪЩА  делото на ПдРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на длъжниците„Топ Транс 95“ЕООД и И.Г.П. за посочените в заявлението на „Егер“ООД,гр.Раковски суми.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: