Решение по дело №56/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН).

Делото е образувано по жалба на М. Б. П.-Ф. от гр. Варна против заповед № РД-794/ 20.12.2023 г., издадена от А. А. – заместник кмет на община Дряново, с която на Ф. е наредено извършване на консервационно-реставрационни работи на сграда в гр. Дряново, собственост на жалбоподателката, а именно: сграда с [идентификатор], находяща се в имот с [идентификатор] по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Дряново, с административен адрес: гр. Габрово, [улица]. Жалбоподателката твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушения на административнопроизводствените правила и нецелесъобразна. Счита също за нарушено правото ѝ на участие в административното производство, тъй като по никакъв начин не била уведомена за неговото започване. Посочва още, че не била спазена процедурата по чл. 72 от ЗКН – не били посочени обстоятелства, които да застрашават сградата от увреждане или разрушаване. Според М. Ф. не ѝ били давани указания за това, не ѝ било съобщено за извършване на огледа, нямала възможност да направи своите възражения и да представи документи. Не оспорва, че процесната сграда е паметник на културата – от местен характер, с историческо значение. Твърди, че е полагала грижи за сградата, извършвала е ремонти през годините. По предписания на общината предприела ремонтни дейности, които описва по следния начин: укрепване на сградата, сменен изцяло покрив с греди, бичмета, летви и нови керемиди, ремонт на санитарните възли, смяна на дограма – всичко с консервационно-реставрационна цел и по проект на сградата. По същество моли съда да отмени заповедта като незаконосъобразна и постановена в разрез в процедурните правила.

По допустимостта на жалбата.

От известие за доставяне (л. 17) се установява, че оспореният от М.Ф. акт ѝ е лично връчен на 10.01.2024 г. Жалбата е изпратена по пощата на 24.01.2024 г., видно от клеймо на пощенски плик (л. 4), тоест в законоустановения 14-дневен срок. Подадена е чрез административния орган, издал обжалваната заповед, заведена при него с вх. № 07-01-733/ 26.01.2024 г. В изпълнение на задълженията си по чл. 152 от АПК кметът на община Дряново е изпратил жалбата заедно със заверено копие на преписката по издаване на акта, като е приложен и списък на страните в производството със съпроводителното писмо, вх. № СДА-01-343/ 07.02.2024 г.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт. Същият подлежи на съдебен контрол пред Административен съд – Габрово по следните съображения:

На основание чл. 73, ал. 3, изр. посл. от ЗКН процесната заповед се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на АПК, като обжалването не спира изпълнението й. В съответствие с посочената норма във връзка с чл. 133, ал. 1 от АПК, спорът като първа съдебна инстанция е местно подсъден на административния съд по постоянния адрес или седалището на съответния адресат на акта. Съдът констатира, че посочените в обжалвания акт адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес. Постоянният адрес на жалбоподателката М. П.-Ф. е в гр. Варна, видно от прието по делото удостоверение за наследници (л. 43-44), а данните от представената административна преписка сочат, че другите адресати – З. Л. С., П. К. Б. и Н. Л. Й. са с постоянен адрес в гр. София, тоест в различни съдебни райони. Поради това, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от АПК, според която, когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, от което следва изводът, че спорът е местно подсъден за решаване от Административен съд – Габрово, в чийто район е седалището на органа, а именно община Дряново, област Габрово.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателката М. Ф. се явява лично и поддържа на жалбата. Представя писмени бележки, вх. № СДА-01-2780/ 09.12.2024 г., в които излага доводите си за отмяна на оспорения ИАА. Прави възражение за недължимост на претендираните от ответника разноски, алтернативно – за прекомерност.

Кметът на община Дряново, в качеството си на ответник по делото като орган, издал процесната заповед, не се явява в о.с.з. Представлява се от редовно упълномощени процесуални представители – адв. Г. Н. от ВТАК, съгласно адвокатско пълномощно № 05/ 03.04.2023 г. (л. 86), както и Е. О. – юрисконсулт в община Дряново, съгласно пълномощно № 07/03.04.2024 г. (л. 87). Жалбата се оспорва и по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и адвокатско възнаграждение съгласно представен списък (л. 88). Подробни съображения са развити в писмена защита от адв. Н., вх. № СДА-01-2680/ 26.11.2024 г. и становище от юрк. Обрешков, вх. № СДА-01-2645/ 22.11.2024 г.

По делото като заинтересовани страни са конституирани З. Л. С., П. К. Б. и Н. Л. Й., тримата от гр. София. Редовно призовани по делото, те не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата на М. Ф..

Административен съд – Габрово, като обсъди релевираните с жалбата доводи, становището на ответната страна и като прецени събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производството по издаване на оспорения акт е започнало по служебен почин. Със заповед № 413/ 17.07.2023 г. (л. 36-37) кметът на община Дряново е назначил комисия в състав: поименно посочени лица, заемащи следните длъжности: главен архитект на община Дряново, експерт на Национален институт за недвижимо културно наследство, старши инспектор в „Регионален инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата, главен инспектор РДНСК Габрово и уредник в Исторически музей Дряново. В изпълнение на възложената задача да установи експлоатационното състояние на недвижими културни ценности от местно и национално значение. На 15.11.2023 г. комисията е извършила проверка на място и по документи на следните обекти: сграда на [улица] [идентификатор] в [ПИ] и сграда с [идентификатор] в [ПИ] по КККР на гр. Дряново, община Дряново, област Габрово. Резултатите от работата на комисията са обективирани в Констативен протокол по чл. 73, ал. 2 от ЗКН, съставен на същата дата - 15.11.2023 г. и подписан от всички членове на комисията (л. 8-11). При проверката е установена собствеността, статута и състоянието на имотите, като за настоящото дело релевантни са данните относно сграда на [улица], с [идентификатор] в [ПИ], представляваща процесната сграда - „Къща на Сава Иванов Попов“. Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том 1, дело 237 от 1966 г. (л. 48-49) и Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том 2, дело 733 от 1974 г. (л. 50-51) собственик на поземления имот и на една от сградите в него – „Къща на Сава Иванов Попов“ е С. И. П.. Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 315/13.06.2023 г, издадено от Община Дряново (л. 43-44), негов наследник относно сграда с [идентификатор] е М. Б. П.-Ф.. Комисията е установила също, че съгласно данните от съхранявания в НИНКН, Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности, съдържащ всички актове до влизане в сила на ЗКН, процесната сграда с [идентификатор] притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „местно значение“, декларирана с писмо на НИПК № 6550 от 26.12.1988 г. като „Къща на Сава Иванов Попов“. Същата е декларирана и в „Актуализиран списък на паметниците на културата в град Дряново“ с писмо № 1539 от 23.05.1990 г. на НИПК. В Националния документален архив на НИНКН за НКЦ за сграда с [идентификатор] се съхранява проектна документация Досие на НКЦ с индекс: Г-367-46-III. Относно сграда с [идентификатор] комисията е установила, че същата е частна собственост, необитаема, със застроена площ 56 кв. м, с излаз на южна фасада към уличната регулация, с адрес: [улица] (стар адрес [улица]). Констатирано е следното техническо състояние на обекта: видимо задоволително конструктивно състояние предвид дългогодишната му експлоатация, с множество появили се дефекти по фасадите, видимо се открояват локални дефекти, като: обрушени външни мазилки, повреди по каменен зид, неостъклена дървена дограма, пропадане на част от дървената стреха (сачак) към улицата, износено връхно покритие на дървените елементи, разместени керемиди и др., повреди по допълващото застрояване, недобра поддръжка на дворното пространство и оградите; основната конструкция няма недопустими пукнатини, деформации и повреди, които да застрашават сигурността на сградата към момента на извършения от комисията оглед.

На основание чл. 73, ал. 2 от ЗКН комисията е дала указания за консервационно-реставрационни работи: изготвяне на архитектурно заснемане в срок до два месеца и изготвяне на инвестиционен проект за консервация и реставрация на покрива и фасадите на недвижимата културна ценност в срок до шест месеца.

На 20.12.2023 г. е издадена обжалваната в настоящото производство заповед № РД-794 (л. 14-16), с която административният орган е възприел, респ. описал в акта си констатациите на междуведомствената комисия относно собствеността, статута и техническото състояние на процесния имот. В разпоредителната част на ИАА са възпроизведени диспозитивните точки от решението, като за всяко вменено задължение на собственика М. Ф. е определен конкретен срок за изпълнение, както следва: Установеният собственик на сграда с [идентификатор] – М. Б. П.-Ф. от гр. Варна да извърши следните, предписани с Констативен протокол от 15.11.2023 г. на Специализирана комисия по вид и обем необходими укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи:

1. В срок от два месеца да изготви архитектурно заснемане на съществуващата сграда, което да бъде изготвено от лице, регистрирано в Министерство на културата по реда на чл. 165 от ЗКН и

2. В срок от шест месеца да изготви инвестиционен проект за консервация и реставрация на покрива и фасадите на недвижимата културна ценност, като проектът да бъде изготвен въз основа на направеното архитектурно заснемане по т.1, както и наличната архивна документация в Националния държавен архив (НДА) на НИНКН от лице, регистрирано в МК по реда на чл. 165 от ЗКН, също и инвестиционният проект да бъде съгласуван с МК по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКН.

Недоволна от този акт, М. Ф. го обжалва по съдебен ред и същият е предмет на инстанционен контрол в настоящото производство.

По основателността на жалбата.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на акта, освен на основанията, посочени от оспорващия, а и на всички основания по чл. 146 от АПК. При установеното от фактическа страна, Административен съд – Габрово обосновава следните правни изводи, по които намира жалбата за неоснователна:

Относно компетентността на органа, издал обжалвания акт.

Съгласно чл. 73, ал. 3, изр. първо от ЗКН въз основа на констативния протокол по чл. 73, ал. 2 от ЗКН кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от същия закон. С писмо, вх. № СДА-01-557/01.03.2024 г., по делото е представена заповед № 695/ 09.11.2023 г. (л. 60), с която зам. кметът А. А. е определен да замества кмета на община Дряново при негово отсъствие, като му е възложено да разполага и упражнява всички правомощия, произтичащи от нормативни и административни актове на РБ. Представената заповед не делегира функции, а е акт за заместване на кмета, но само за определен период от време, в което кметът не може да изпълнява своите функции по обективни причини. Поради това, по дадени със съдебно Разпореждане № 238/ 26.02.2024 г. указания, ответникът е представил заповед № 909-1/ 19.12.2023 г. (л. 92), от която се установява, че на 20.12.2023 г. кметът на община Д. Т. П. е ползвал платен годишен отпуск и в този ден е заместван от зам. кмета А. А.. При така представените доказателства настоящият съдебен състав приема, че зам.кметът на община Д. А. А. е издал оспорената в настоящото производство заповед в качеството си на кмет на община Дряново. Заповед № РД-794/ 20.12.2023 г. е издадена от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му по чл. 73, ал. 3 от ЗКН правомощия.

Форма

С оглед съдържанието на заповедта, съдът счита, че е спазена установената от закона писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът съдържа всички присъщо необходими реквизити по цитирания текст от закона, в това число фактически и правни основания за издаването си.

Процесуална законосъобразност

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на административния акт, но съдът ги намира за неоснователни. Основният аргумент в защитната теза на жалбоподателката е, че не спазена процедурата по чл. 72 от ЗКН. Съдът намира това оплакване за неотносимо, тъй като това е производство по даване на указания за аварийно укрепване на сграда при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност или разрушаване, какъвто настоящият случай не е. По преписката са налични данни за предоставени указания от 03.05.2023 г. в тази посока (л. 31-35), които са изпълнени от собственика на сградата, като в констативния протокол на комисията по чл. 73, ал. 2 от ЗКН изрично е посочено, че фасадата на процесната сграда е опакована с мрежа в изпълнение на дадените указания за аварийно-временно укрепване. С оглед констатацията за видимо задоволително конструктивно състояние на сградата, органът не е разпоредил извършване на действия за нейното аварийно укрепване. С оспорената заповед се нарежда изготвяне на архитектурно заснемане и въз основа на него – инвестиционен проект за консервация и реставрация на фасадата и покрива на сградата поради наличие на описани в тях дефекти. Производството е по реда на чл. 73 от ЗКН и поради това възражението за неспазване на процедурата по чл. 72 от с.з. е неотносимо.

Следващият довод – неспазване на процедурата по уведомяване се оборва от представените по делото писмени доказателства. По административната преписка са налични уведомителни писма от 06.11.2023 г., (л. 18-19), от 31.10.2023 г. (л. 23-24), от 05.09.2023 г. (л. 26-27) и от 03.07.2023 г. (л. 29-30), сред адресатите на които е и М. Ф.. От приложени известия за доставяне, е видно, че писмата не са потърсени от нея като получател (л. 21, л. 22, л. 25, л. 28, л. 40 и л. 42). Органът е предприел необходимите действия по уведомяването на М. Ф. за предприети действия по ЗКН, но обстоятелството, че съобщенията му не са потърсени от нея, както е отбелязано на всички изброени известия за доставяне, не обосновава извод за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както бе посочено по-горе, крайният акт, издаден в производството по чл. 73 от ЗКН е надлежно връчен на жалбоподателката.

Аргументът, че органът не е взел предвид всички факти и обстоятелства по случая, също не се споделя от съда като основателен. Касае се за проект в рамките на „Красива България“, разработен през 2005 г., частично изпълнен през 2006-2007 г., тоест преди почти 20 години, което е твърде продължителен период, през който на процесната сграда неминуемо биха възникнали дефекти от различно естество, още повече, че се касае за необитаема сграда, която според констатациите на комисията не е поддържана.

По материалната законосъобразност на заповедта

Според чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗКН при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването й. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване и определят срок за изпълнението им.

Съгласно чл. 73, ал. 1 - 3 от ЗКН, в 14-дневен срок от даване на съответното указание по чл. 72, ал. 3 за недвижими културни ценности кметът на общината назначава комисия, която включва инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. Комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика. Въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН.

За да бъде преценена материалната законосъобразност на заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН, следва да се изясни: 1. дали адресатът на заповедта има качеството на собственик, концесионер или ползвател на недвижимата културна ценност; 2. дали в случая се касае за сграда със статут на недвижима културна ценност; 3. нуждае ли се сградата от укрепителни, консервационно-реставрационни и/ или ремонтни дейности; 4. определени ли са конкретни по вид и обем укрепителните, консервационно - реставрационни и ремонтни работи, чиято необходимост е констатирана от помощния орган.

Съдът приема, че адресатът на заповедта, в частта, която касае жалбоподателката, е определен правилно с оглед разпоредбата на чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 73 от ЗКН – това е М. Б. П., собственик на процесната сграда в качеството ѝ на наследник на С. И. П., съгласно удостоверение за наследници с изх. № 315/13.06.2023 г. (л. 43-44) и посочените по-горе нотариални актове. По този въпрос не се формира спор между страните по делото. По делото няма спор също така, че сградата – предмет на обжалваната заповед е със статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност (НКЦ) от категория „местно значение“, декларирана с писмо на НИПК № 6550 от 26.12.1988 г. като „Къща на Сава Иванов Попов“. Съгласно § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗКН във връзка с чл. 59, ал. 4 от ЗКН, заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон, а декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на ЗКН.

Между страните по делото се формира спор по отношение третата материалноправна предпоставка за издаване на обжалваната заповед – нуждата от укрепителни, консервационно-реставрационни и/или ремонтни дейности. Жалбоподателката счита, че не е налице необходимост от извършването на предписаните действия, тъй като е полагала грижи за сградата и е извършвала ремонти. За да мотивира диспозитивната част на административния акт, ответникът се е позовал на констатациите на комисията, назначена на основание чл. 73, ал. 1 от ЗКН, в това число директно възпроизвеждайки част от съдържанието на констативния протокол като свои фактически съображения. Актът е мотивиран, съдържа както фактически обстоятелства, така и правни основания за издаването му. В разпоредителната част на заповедта са посочени конкретни по вид и обем консервационно-реставрационни и ремонтни работи, чиято необходимост е констатирана от помощния орган и са определени разумни, постижими срокове за изпълнение. В случая в констативния протокол се съдържа подробно описание на състоянието на процесната сграда и е формиран извод, че тя има множество дефекти: обрушени външни мазилки, повреди по каменен зид, неостъклена дървена дограма, пропадане на част от дървената стреха (сачака) към улицата, износено връхно покритие на дървените елементи, разместени керемиди и други, повреди по допълващото застрояване, недобра поддръжка на дворното пространство и оградите. Това обуславя извод за необходимост от укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Този извод на комисията е пренесен и в издадената заповед чрез нареждане за извършването им. Направените предложения на помощната комисия от специалисти в тази област са възприети от административния орган и са възпроизведени в оспорената заповед, като съдът приема, че разпоредените дейности са адекватни и необходими. С това е изпълнена и четвъртата предпоставка, обуславяща материалната законосъобразност на издадения акт.

Не е осъществено и соченото от жалбоподателката несъответствие с целта на закона като отменително основание. Целта на ЗКН е да осигури опазването и закрилата на културното наследство на Република България. Съгласно чл. 2 от цитирания закон културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. В случая по делото е безспорно, че процесната сграда има статут на недвижима културна ценност. Двете сгради, обект на издадената заповед, с идентификатори 23947.501.453.1 /процесната/ и 23947.501.454.1 по КККР на гр. Дряново попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова архитектурно-строителна недвижима културна ценност – „Ансамбъл Главна улица - от Часовниковата кула до Братската могила“, декларирана с писмо от 23.05.1990 г. на НИПК като групов архитектурно-строителен паметник на културата. Процесният имот съгласно § 12, ал. 1 от ЗКН притежава статут на единична декларирана архитектурно-строителна недвижима културна ценност от местно значение.

С чл. 48 от ЗКН се определя категоризацията на недвижимите културни ценности, като според пространствената структура и териториалния обхват те са единични и групови, а процесният обект попада в обхвата на чл. 48, т. 2, б. „а“ като ансамбъл – териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда.

Видно от цитираните текстове целта и смисълът на закона е осигуряването на единна смислово и визуално възприемана среда на културните недвижими ценности, както и превенция на недвижимата културна ценност, респ. предпазването ѝ от увреждане или разрушаване, чрез предписване за извършване на необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от закона. В изложения смисъл съдебният контрол за законосъобразност на акта сочи, че с оглед реалното състояние на имота разпоредените със заповедта дейности по своето естество и срокове са насочени към постигане на очертаната от закона цел за запазване на културно-историческото ни наследство.

Освен това във връзка със служебната преценка на съразмерност на оспорената заповед по критериите на чл. 6, ал. 5 от АПК, е липсата на убедителни доказателства за нарушени права – такива не са представени както с жалбата, така и в хода на съдебното производство. Не се установява нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с обжалваната заповед не се засягат права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на кмета и общинската администрация.

С Разпореждане № 238/ 26.02.2024 г. съдът е разпределил доказателствената тежест на страните, като е указал на жалбоподателката, че в нейна тежест е оборването на констатациите в атакувания от нея административен акт, доказване на фактите и обстоятелствата, на които основава своите възражения, както и да установи с помощта на относими и допустими доказателства твърденията си. Въпреки дадените указания и многократно предоставената от съда възможност чрез уважаване доказателствените искания на М. Ф., в това число чрез допускане на съдебно-техническа експертиза с протоколно определение от 10.06.2024 г., възможност за събиране на гласни доказателства чрез поискан разпит на двама свидетели, възможност за посочване на допълнителни писмени доказателства с протоколно определение от 27.09.2024 г., в хода на настоящото производство жалбоподателката не ангажира никакви доказателства в подкрепа на своите твърдения. Нещо повече – в о.с.з. на 27.09.2023 г. тя заявява: „Категорично не желая да бъде изготвена предходно допуснатата експертиза. Същата беше прекалено усложнена и беше излишна, тъй като аз не оспорвам констатациите в протокола“. Въпреки, че ответникът не оспорва нейните твърденията за частично извършени ремонтни дейности, съдът намира същите за недоказани. Освен това, ако такива са извършени, то е било в посочен от М. Ф. период 2006 – 2009 г., като по този въпрос съдът споделя съжденията на ответната страна, че касаят минал период от време и е недопустимо стар проект да се използва отново що се касае до необходими консервационно-реставрационни дейности, които следва да се извършват към настоящия момент, предвид актуалното техническо състояние на сградата. А за нея собственикът следва да проявява грижата на добър стопанин, особено предвид статута на обекта като архитектурно-строителна недвижима културна ценност от местно значение. Многократно изтъкваните доводи от М.Ф. както в съдебно заседание, така и в представената писмена защита, за самостоятелност на сграда с № 23947.501.453.1 – собственост на жалбоподателката и притежаваната от други лица сграда с № 23947.501.454.1 по КККР на гр. Дряново, община Дряново, област Габрово, са неотносими към предмета на делото.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че Заповед № РД-794/ 20.12.2023 г., издадена от зам.кмет А. А., действащ в качеството си на кмет на община Дряново, с която на Ф. е наредено извършване на укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи на собствената ѝ сграда с [идентификатор], находяща се в имот с [идентификатор] по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Дряново, с административен адрес [улица], е правилна и законосъобразна. Същата е валиден административен акт, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба от М. Ф. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото следва да бъде изцяло уважена като основателна и доказана претенцията на ответника за заплащане на направените разноски пред настоящата съдебна инстанция. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката относно основанието и размера на претендираните от ответника разноски, който по делото се представлява от двама процесуални представители – адвокат и юрисконсулт. Дължимостта на разноските намира своето правно основание в чл. 143, ал. 3 от АПК, съгласно която, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Юрисконсулт Обрешков претендира възнаграждение в минимален размер, който съдът определя на 100.00 лева съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Относно претенцията на ответника за адвокатско възнаграждение, съдът счита за неоснователни възраженията на М.Ф. за прекомерност и за липса на доказателства за плащане. Съобразявайки разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, възнаграждението е 1000.00 лв. В случая, съгласно представен списък на разноските (л. 88), фактура от 03.04.2024 г. (л. 89) и нареждане от същата дата за плащане по банков път (л. 90), за осъществяване на процесуално представителство по делото е договорен и реално заплатен хонорар в минимален размер, към който е начислен 20% ДДС, тоест общата сума е в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева – разноски на ответника за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и така, общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК в полза на О. Д. като юридическо лице, в структурата на което е административният орган, издал оспорената заповед, възлиза на 1300.00 лева

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК Административен съд – Габрово

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно и недоказано, оспорването по жалба на М. Б. П.-Ф. от гр. Варна, против заповед № РД-794/ 20.12.2023 г., издадена от А. И., действащ от името на кмета на община Дряново съгласно негови заповед № 695/09.11.2023 г. и заповед № 909-1/ 19.12.2023 г.

ОСЪЖДА М. Б. П.-Ф., с [ЕГН] и адрес: гр. Варна, [улица], да заплати на Община Дряново сумата в размер на общо 1300.00 /хиляда и триста/ лева, представляващи сторените от ответника разноски в производството пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на настоящия съдебен акт.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.