№ 535
гр. Плевен, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430202021 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 8010173 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, с който на И. Т. Б. законен представител на фирма „Б.„ЕООД, е
санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят Б. не се явява лично,депозира писменно становище ,
оспорва процесния ел. фиш с доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди се, че неправилно административно наказващият орган е констатирал
нарушението.
Категорично оспорва така визираните във фиша факти, касаещи датата на
извършеното нарушение - 24.12.2022г. и мястото му на извършване - град
Плевен, населено място по бул.Русе, номер 118 посока движение към село
Гривица.Представя и писмени доказателства за тези си твърдения.
Въззиваемата страна, изразява писмено становище за основателност на така
депозираната жалба и моли съдът да отмени ЕФ поради изложените от
жалбоподателят основания подробно развити в жалбата му срещу ЕФ.
От фактическа страна се установява следното: На 24.12.2022 г. в 10:40 часа в
населено място, град Плевен бул.Русе до номер 118 (автомивка Шишо
Бакшишо) с посока на движение към село Гривица. Нарушението е
установено с ATCC СПУКС ARH САМ S1, с фабр.№ 120ccfc и е отчетен
толеранс от минус 3 км/ч. с МПС СИТРОЕН ДЖЪМПЕР вид ТОВАРЕН
АВТОМОБИЛ регистрационен номер **** е извършено нарушение за
1
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
120ccf c разрешена стойност на скоростта 50 km/h ,установена стойност на
скоростта 80 km/h ,превишена стойност на скоростта 34 km/h. Собственик,
на визираното МПС е И. Т. Б.- законен представител на фирма "Б.“ЕООД.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, е бил издаден обжалваният ел.
фиш, с който на собственика на автомобила е наложена глоба от 400.00 лева.
Тази фактическа обстановка не се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и
кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАЛНА.
В настоящия случай административно наказателната отговорност на
жалбоподателя. е ангажирана за нарушение на чл. 182. ал. 1. т. 4. вр.чл. 21. ал.
1 от ЗДвП.
По така представените писменни доказателства и така визираните във фиша
факти, касаещи датата на извършеното нарушение - 24.12.2022г. и мястото му
на извършване - град Плевен, населено място по бул.Русе, номер 118 посока
движение към село Гривица не се установява по безспорен и категоричен
начин,че въпросният автомобил СИТРОЕН ДЖЪМПЕР с ДКН Р 32 75 ВТ за
периода 17.12.2022г - 25.12.2022г. се е движел в този район визиран във
фиша, тъй като както твърди в жалбата си жалбоподателят е бил в сервиз
намиращ се в град Русе, бул.Гоце Делчев 66, кв.Дружба З.Вилна зона Запад за
ремонт на предна ходова част по автомобила.За този период с оглед
извършваният ремонт същият не е бил в движение и е нямал техническата
възможност да се движи поради пълно разглобяване на предната ходова част.
Това в хода на съдебното следствие се потвърждава както от издаденото
удостоверение от фирмата извършила ремонта на автомобила - „НЕО АВТО“
ЕООД с представляващ Н.С.И. който потвърждава този факт, така и от
издаденото СТАНОВИЩЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ НА GPS ПРОСЛЕДЯВАЩО
ОБОРУДВАНЕ от фирма „ИКОМ „ ООД град София с изх.№ 184 /
05.09.2023г.Видно от издаденото становище,представено като писмено
доказателство от жалбоподателят от дружеството което е монтирало
въпросното проследяващо устройство в автомобила изрично същото
категорично е заявило, че на 24.12.2022г. устройството не е отчитало никакво
движение на автомобила, като през цялото време същото се е намирало на
адреса на горепосоченият сервиз.
Жалбоподателят заявя, че така посоченото място където от административно
наказващият орган е посочено като място на извършване на нарушението, не
представлява обичайният маршрут на автомобилите които пътуват в този
район за зареждане на фирмените ни магазини с месо и месни продукти.
Никога техните автомобили не са пътували в този район, като маршрутът на
2
фирмените автомобили се контролира от монтираните проследяващи
устройства с цел да не се отклоняват от обичайният маршрут.
Административно наказващият орган в своето писмено становище до съда
приема тези факти изложени от жалбоподателят и моли съдът,да отмени
написаният от тях Електронен фиш Серия К № 8010173 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, с който на И. Т. Б. законен представител на фирма „Б.„ЕООД, е
санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В писменото си становище административно наказващият орган е изложил
още един довод за отмяна на процесния електронен фиш, а именно поради
техническа причина при настройки на GPS на ARH CAM S1 с фабр.№120ccfc
на 24.12.2022г.
Предвид на това,съдът, счита че така установените от административно
наказващият орган факти посочени във фиша са неверни и грешни и не
кореспондират с така представените по горе доказателства които оборват
установено от наказващият орган По разноските.
Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
В нормата на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за
виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо
дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на
наказанието е бил потвърден или редуциран.
Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН,
ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.
Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния
процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК,
което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 13 АПК,
съгласно която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.
3
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство
биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Административно -наказващия орган обаче не е бил представляван от
юрисконсулт, не е доказал сторването на разноски за адвокатско
представителство, поради което и по аргумент от чл. 63, ал.5 ЗАНН разноски
не следва да му се присъждат.
Жалбоподателят е доказал 300 лева за адвокатски хонорар,като за разликата
до 400лв съдът намира неговото искане като недоказано и неоснователно..
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган.
В случая въззиваемата страна е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е част
наказващия орган, а именно ОД МВР- Плевен, като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така и
Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд.
Мотивиран от горното Плевенки районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 8010173 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с
който на И. Т. Б. законен представител на фирма „Б.„ЕООД, гр.Русе,
ул.Свети Д. Басарбовски №13 е санкциониран с административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лв. на осн.чл.189,ал4вр с чл.182ал1т4 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР -Плевен да заплати на И. Т. Б. законен представител на
фирма „Б.„ЕООД,гр.Русе,ул Свети Д.Басарбовски№13 сумата от 300 лева,
представляващи разноски по делото за адвокат,като за разликата до 400лв
намира искането за неоснователно .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на
Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4