Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2019 г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно
заседание на четиринадесети ноември 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Миглена Петкова
и прокурора
Силвиян Иванов,
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова КНАХД №
2497/2019г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по
касационна жалба на Кмета на Община Варна, чрез процесуален представител – ю.к. Л. Г., срещу Решение № 1335/02.07.2019г. по АНД № 2476/2019 г. на Варненски
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 513/09.01.2019г. на Зам.кмет на Община Варна, с което на Л.Ж.Б., ЕГН **********,***, за нарушаване разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП и на основание
чл.178е от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на петдесет лева.
В жалбата се поддържа, че
решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Оспорва се извода на въззивния съд, че в хода на
административнонаказателното производство /АНП/ са допуснати съществени нарушения,
в частност такива на разпоредбата на чл.42 т.4 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
както и, че административнонаказващия орган /АНО/ е допуснал нарушение на
материалния закон като не е разследвал авторството на нарушението, съобразно
разпоредбата на чл.186 ал.3 от ЗДвП. Излагат се съображения, че събраните в
хода на АНП категорично сочат, ча осъществен състав на вмененото нарушение,
като правилно санкцията е наложена на собственика на превознот средство, в
съответствие особеностите на конкретнияслучай. Твърди се, че наложената санкция
е съобразена с целта на наказанието. На изложените основания се претендира отмяна
на решението на въззивната инстанция и потвърждаване на процесното НП. В
депозирана по делото, чрез процесуален представител – ю.к.Л.Гоцева, писмена
молба, жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован не
се явява. В депозирани по делото, чрез пълномощник – адв.И.З. писмен отговор и
молба, касационната жалба се оспорва жалбата като неоснователна. Моли се
решениет она ВРС като правилно и законосъобразно, да се остави в сила.
Представителят на ВОП дава
заключение за основателност на жалбата. Счита, че НП е постановено при спазване
разпоредбите на чл.178 и 189 от ЗДвП, като не се установяват процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Моли за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се потвърди НП.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището
на страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в
срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане.
Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348,
ал.1,т. т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се
явява основателна.
За да се произнесе по спора ВРС е
намерил от фактическа страна, че на 22.11.2018г. в гр.Варна, св.Д. З.– служител
на Общинска полиция – Варна, към ОД на МВР Варна, извършвал обход по утвърден
маршрут и установил, че около 16.00ч. на бул.“Ген.Колев“ № 39А, върху тротоар,
зад намираща се на същото място спирка, е паркирал л.а. „Мерцедес Ц 270“ с ДК №
В **** ВМ. Свидетелят Златинов не установил на място водача на автомобила, поради
което съставил глоба с фиш срещу собственика на автомобила – Л.Б., като
поставил уведомлението на автомобила. В законоустановения срок Б. обжалвала
съставения фиш, като твърдяла, че не е извършила описаното нарушение и оспорвайки
наложената глоба. Срещу Б. бил съставен от св.Златинов АУАН за нарушение чл.94
ал.3 от ЗДвП. Същият бил надлежно връчен на лицето, като в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН не били депозирани възражения. АНО като възприел описаната в акта
фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП, с
което наложил на Б. административно наказание – глоба в размер на 50 лв.
За да отмени оспореното пред него
НП, въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1, т.5
от ЗАНН. Посочил е, че в противоречие с цитираните разпоредби, НП съдържа само
правен извод на АНО, без обаче да има пълно описание на нарушението - липсват
факти каква е масата на паркираното МПС и данни за мястото, на което е било
паркирано превозното средство; констатации за това дали последното е било
определено от собствениците на пътя или администрацията за паркиране; не е
установено как е било паркирано превозното средство спрямо оста на пътя; какво
е разстоянието между автомобила и сградите; възможно ли е преминаването на
пешеходци. Според въззивният съд, липсата на посочените обстоятелства
представляват съществено нарушение на процесуалните правила, с което наказаното
лице е лишено от възможността да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен и по този начин не е могъл да организира защитата си. Довело
е и до невъзможността въззивният съд да прецени съответствието на НП с материалния
закон - има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано и правилно
ли е била приложена санкциониращата норма. Въззивният съд е приел, че АНО е
приложил неправилно и материалния закон доколкото не е доказано авторството на
нарушението, предвид факта, че Б. е родила няколко дни след установяване на същото.
Така
постановеното решение на ВРС е неправилно.
Изводите на въззивния съд не се
споделят от настоящата касационна инстанция, тъй като не отговарят на
установените по делото факти, както и на законовите разпоредби разписани за
установяване и санкциониране на нарушението на чл.94 ал.3 от ЗДвП и чл.178е от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.94
ал.3 изр.2 от ЗДвП допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства
с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая е безспорно, че
процесното място, на което е бил паркиран автомобила – тротоар на
ул.“Ген.Колев“ № 39А, не е определено от собственика на пътя - Община Варна, като място за паркиране. В този
случай не следва да се изследват останалите предпоставки на нарушената
разпоредба – чл.94 ал.3 от ЗДвП – допустимата максимална маса на превозното
средство, как е било паркирано превозното средство спрямо оста на пътя,
разстоянието между паркирания автомобил и сградите. Посочените хипотези,
законодателят е предвидил като изисквания към водачите, които паркират превозни
средства, само в случай, че за съответния тротоар е определено място за
паркиране от съответната община или администрация, докато в конкретния случай
не е налице тази предпоставка. В този смисъл неправилни са и изводите на ВРС,
за липса на описание на нарушението, доколкото наличие на информация за
посочените обстоятелства не е необходимо. В НП е налице пълно и точно описание
на нарушението и на мястото, на което е извършено – конкретизирано е местоположението
на автомобила – бул.“Ген.Колев“ №39А, като е пояснено, че същия е бил паркиран
върху тротоара, именно за което е бил санкциониран собственика Б..
Следва да се отбележи, че във
възражението срещу издадения фиш Б. не е твърдяла, че не тя, а някой друг водач
е извършил нарушението със собствения й автомобил. Подведена под фактите по
настоящият казус, цитираната законова разпоредба означава, че след като във
възражението си срещу фиша, Б. не е посочила друго лице да е извършил
нарушението, то законовата презумпция е, че именно собственика на автомобила
следва да отговаря за констатираното нарушение. В случай, че Б. предвид
напредналият етап на бременността и предстоящото раждане, не е могла да
управлява автомобила, и реално някой друг го е управлявал, съответно извършил
административното нарушение, то е следвало във възражението срещу фиша да
посочи лицето, което е управлявало и паркирало неправилно.
Предвид горното,
настоящия състав намира, че въззивния съд е постановил решението си при
нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени.
След отмяната и при
решаване на делото по същество съгласно чл.222 ал.1 от АПК, касационният съд
намира, че НП следва да бъде потвърдено. Релевантният за приложението на
материалния закон факт е този за паркиране върху тротоар на място, което не е
определено за тази цел от собственика на пътя или администрацията, която го
управлява. Определянето на местата за паркиране върху тротоар става с нарочно
поставен знак, т.е. при липсата на такъв, паркирането не е разрешено дори да са
спазени останалите въведени с чл.94 ал.3 от ЗДвП изисквания. Липсата
на такъв знак представлява отрицателен юр. факт, а наличието му благоприятен
такъв за наказаното лице, поради което доказателствената тежест е за
последното. В хода на въззивното производство, настоящият ответник нито е
твърдял, нито е доказвал, че мястото е било разрешено за паркиране върху
тротоара, т. е. доказателствената сила на АУАН по чл.189 ал.2 от ЗДвП е останала
необорена. При установеният по този начин факт за паркиране върху тротоар на
място, което не е определено за целта от собственика на пътя или
администрацията, която го управлява, е налице правилна квалификация на АНО на
описанато в НП нарушение. При правилно приложение на материалния закон, като е
отчел и особеностите на конкретния случай, наказващият орган е наложил адм.
наказание в минималния предвиден в разпоредбата чл.178е от ЗДвП размер – глоба от 50
лв. Предвид тези съображения за процесуална и материална законосъобразност на
обжалваното НП, същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на осн. чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдебният състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1335 от 02.07.2019 г. по НАХД № 2476/2019г. на
Варненски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 513/09.01.2019г. на Зам.кмет на Община Варна и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 513/09.01.2019г. на Зам.кмет на Община Варна, с което на Л.Ж.Б., ЕГН **********,***,
за нарушаване разпоредбата на
чл.94 ал.3 от
ЗДвП и на основание чл.178е от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.