№ 1504
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20231100901772 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна
квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон ТЗ) за прекратяване на „Н.“ ООД, ЕИК
****, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че в рамките на инициирана след
сигнал на НАП прокурорска преписка и извършеното проучване станало ясно, че
управителя на ответното търговско дружество „Н.“ ООД, ЕИК **** – Е.Т.П. е
починала на 27.05.2023 г. След настъпване на това обстоятелство отсъствало вписване
на нов управител на дружеството, което фактическо положение продължавало повече
от три месеца, вкл. и към момента на подаване на ИМ в съда. Наред с това няма данни
да е изразено желание от законните наследници на починалия едноличен собственик,
затова същите да искат да продължат дейността на дружеството – „Н.“ ООД. Ето защо
хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за покрита,, а това налагало
прекратяване на дружеството.
С нарочен съдебен акт от 28.09.2023 г. на дружеството-ответник е предоставена
правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява
дружеството да има органен представител.
От назначения му особен представител – адв. А., в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения за
разглеждане иск за прекратяване на ответното търговско дружество е допустим. По
същество иска се оспорва, като се изтъква, че същия е неоснователен, доколкото по
делото не е проведено пълно доказване на всички законови предпоставки създаващи
правото по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. Акцентира се, че съдружници в ответното ООД освен
починалата – Е.П. са още два правни субекта. Преди да пристъпи към упражняване на
иска за прекратяване на „Н.“ ООД ищецът е трябвало по свои почин и след служебно
издирване на координати на другите двама съдружника да ги уведоми, че с оглед
настъпилата смърт на избрания управител на дружеството, те в рамките на свикано ОС
1
могат да изберат друг такъв и да инициират неговото вписване. Освен това ищецът е
трябвало да извърши уведомяване и на наследника на починалия съдружник – П.
относно това, че същия може да поиска свикване на ОС, на което той да бъде избран за
съдружник и в това му качество наред с другите двама съдружника в пределите на
свикано ОС да изберат нов управител.
В проведеното съдебно заседание прокурор – М. от СГП е заявила, че поддържа
изложеното в исковата молба и моли за постановяване на решение за прекратяване на
ответното дружество, като се приеме да са налице предпоставките на чл. 155, ал. 1, т 3
ТЗ. Отбелязала е, че в закона не е уредено задължение за ищеца да разяснява на
съдружниците в ответното дружество възможността да изберат нов управител,
съответно това да представлява предпоставка за допустимост или основателност на
предявения за разглеждане иск.
На свои ред определения да представлява ответника в настоящото производство
особен представител – адв. А. е на мнение, че предявения за разглеждане иск е
недоказан по своето основание, защото ищецът не бил установил факта по уведомяване
на наследника на починалия управител на дружеството, както и че не е уведомил
останалите съдружници в дружеството, че могат да вземат решение за избор на нов
управител на мястото на починалия вписан такъв.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Към исковата молба е приложена справка от Регистър Н „БДН“ с актуалност към
26.09.2023 г., от чието съдържание се разбира, че лицето – Е.Т.П., с ЕГН ********** е
починала на 27.05.2023 г., като е оставила един наследник по закон призован да я
наследи – И.И.С. /син/.
Установява се от справка по публичния Търговски регистър, че след учредяването
му през 2012 г. по отношение на законното представителство на търговско дружество
„Н.“ ООД, ЕИК **** е налице осъществено вписване само на един управител в лицето
на Е.Т.П., което обстоятелство е вписано на 19.01.2012 г. Тя обаче се установява да е
починала на 27.05.2023 г., като след този юридически факт и момент няма данни ОС на
ответното дружество да е избирало друг управител и да са предприемани действия по
неговото вписване в ТР. Това състояние продължава й към настоящия момент.
Следователно, считано от 27.05.2023 г. „Н.“ ООД се локализира, като дружество което
няма свои управител, а това е релевантен факт поставящ началото в течението на срока
по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. Установява се и това, че като съдружници в дружеството са
вписани : Е.Т.П., В.Т.П. и „А.К.“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ по иск на прокуратурата
търговското дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в
продължение на повече от три месеца. Законодателят е дал правомощия на
Прокуратурата да предяви иск за прекратяване на дружеството в случай, че последното
няма вписан управител в продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е
видно, че управителя на дружеството е починал на датата – 27.05.2023 г., считано от
когато мандатното и представителното правоотношение с него следва да се счита за
автоматично прекратено. Това състояние е продължило за период надхвърлящ
изисквания от закона минимален тримесечен срок /същият е изтекъл на 27.08.2023 г./.
Управител не е вписан и към момента, когато е даден ход на устните състезания по
делото. Предвид горното съдът заключава, че са налице в тяхната съвкупност
законните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за
прекратяване на дружеството – „Н.“ ООД.
Нужно е да се отбележи, че потенциалната възможност занапред лицата имащи
2
качеството на съдружници в „Н.“ ООД да инициират избиране на управител на същото,
не може да се квалифицира, като пречка за уважаване на предявения иск, защото
фактическия състав посочен в чл. 155, ал. 1, т. 3 към настоящия момент е осъществен.
Законодателят е предвидил срока от 3 месеца, в който дадено дружество е допустимо
да съществува в правния мир без вписан управител именно за да даде възможност на
органите му на управление да изберат и предприемат вписване на такъв. Когато
същите бездействат и не упражняват тези си правомощия, то правния ред е установил
императив, че подобни дружества с компрометирана представителна власт следва да се
прекратяват. Освен това за ищеца не е налице задължение да издирва лицата имащи
качеството на съдружник в даденото търговско дружество останало без законен
представител и да ги уведомява за необходимостта да проведат общо събрание, на
което да изберат нов управител, съответно за това какви биха били последиците за
дружеството ако не го направят. Законът ясно е регулирал това, че правния ред не
търпи състояние, в което дадено дружество с ограничена отговорност съществува без
вписан законен представител в порядък надхвърлят срок от три месеца, като
задължението за избор на управител е на компетентния орган на дружеството,
съответно няма уредени субекти, които да могат да инициират подобно събрание извън
лицата имащи качеството на съдружници.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, чиито размер възлиза на сумата от 80,00 лв., съответно на назначения особен
представител на ответника адв. М.П. е изплатено възнаграждение в размер на сумата
от 500,00 лева от бюджета на съда, то съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за
производството следва да се възложат в тежест на ответното дружество.
Воден от горното съдът, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска
градска прокуратура, търговско дружество – „Н.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. София, р-н „Слатина“, ул. ****.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-
н „Слатина“, ул. ****, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата 580 (петстотин и осемдесет) лева, от която 80 лева - държавна
такса и 500 лева - заплатено от бюджета на съда възнаграждение на назначен особен
представител на дружеството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно
на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3