РЕШЕНИЕ
№ 5098
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110208422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Р. М. от гр. София, жк.»Младост 3» № 364,
вх.4, ет.11, ап.50 против Наказателно постановление № 22-4332-
009587/30.05.2022 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна
Полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че жалбоподателят М. работел като
служител на автопарка на „Райд Шеър България“ЕАД, като същият не знаел,
че управлявания от него на инкриминираната дата служебен лек автомобил е
бил със служебно прекратена регистрация, което изключвало виновното му
поведение, както при форма на вината пряк умисъл, така и по
непредпазливост. За процесния автомобил бил налице сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в
застрахователна полица № BG /06/121002785371 и поставен стикер в левия
1
долен ъгъл на предното стъкло на автомобила, като нито дружеството –
лизингополучател, нито жалбоподателя били уведомени за прекратената
регистрация на автомобила на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
По изложените аргументи се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си –адв.Г. -
САК, който в дадения ход по същество на делото пледира съдът да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление по
подробно изложените в жалбата съображения. В условията на евентуалност
отправя искане за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и определяне
на нарушението като маловажно такова.
Административно–наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2022 г., около 13:32 часа в гр. София по бул.»Цариградско
шосе» с посока на движение от ул.»Павел Красов» към ул.»Патриарх Герман»
жалбоподателят А. Р. М. управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Нисан Е НВ200“ с рег.№ СВ 89 95 ВС, собственост на „ОТП
Лизинг“ ЕООД с булстат *********.
Автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип
на СДВР –ОПП, при която се установило, че същият е с прекратена
регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 01.02.2022 г. Водачът на
автомобила не представил на контролните органи свидетелство за
регистрация на МПС, част II.
За така констатираните нарушения срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН, серия GА, бл. № 560106/16.03.2022 г. Актосъставителят
квалифицирал нарушенията по чл. 140, ал.1, пр.1 ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който след като се
2
запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗДвП било депозирано писмено възражение
срещу така съставения акт с вх. № 27407/18.03.2022 г.
По случая била извършена проверка, която приключила с
постановление на СРП от 09.05.2022 г. за отказ да се образува наказателно
производство. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор е
приел, че не са събрани каквито и да било доказателства, че А. Р. М. е бил
уведомен, че е била извършена служебна дерегистрация на управлявания от
него лек автомобил, което изключвало субективната страна на деянието по
чл.345, ал.2 от НК. Ето защо, прокурорът отказал да образува наказателно
производство и изпратил материалите по преписката на Началник отдел
„Пътна полиция“ за преценка наличието на предпоставки за образуване на
административно–наказателно производство и налагане на административно
наказание.
В изпълнение на правомощията си, Началник група към СДВР, отдел
„Пътна Полиция” на 30.05.2022 г. издал атакуваното в настоящото съдебно
производство наказателно постановление, с което жалбоподателят А. Р. М. е
санкциониран за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН–АУАН, серия GА, бл. № 560106/16.03.2022 г.,
възражение вх. № 27407/18.03.2022 г., справка-картон на водача,
постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство от
09.05.2022 г. по пр.преписка № 16013/2022 г. по описа на СРП,
застрахователна полица № BG/06/121002785371 с начало на покритието 00:00
часа на 05.10.2021 г. и край - 23:59 часа на 04.10.2022 г., застрахователна
полица № BG/06/122000803538 с начало на покритието 17:00 часа на
16.03.2022 г. и край -23:59 часа на 15.03.2023 г., Заповед № 8121К–
13770/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на
вътрешните работи, справка от КАТ за регистрацията на МПС, копие от
свидетелство за регистрация на МПС, част I и част II.
Съдът намира, че достоверността на събраните писмени доказателства не
3
е опровергана или поставена под съмнение, поради което формира
вътрешното си убеждение за фактите изцяло въз основа на тях.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и непротиворечива,
като следва да се отбележи, че в случая не е налице спор относно
правнорелевантните факти.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставения
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентен
орган, с оглед приложените по делото Заповед № 8121К–13770/29.10.2019 г.
и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити
по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са и давностните срокове
по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на
АУАН и НП срещу подпис на жалбоподателя.
По същество на нарушението съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е бил с прекратена
служебно регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 01.02.2022 г., както
и че негов собственик е дружеството „ОТП Лизинг“ ЕООД с булстат
*********.
От доказателства по делото, обаче не се установява фактът, че водача
на лекия автомобил – жалбоподателят М. е знаел гореописаните
обстоятелства.
4
От приложената към материалите на делото застрахователна полица №
BG/06/122000803538, с начало на покритието 17:00 часа на 16.03.2022 г. и
край -23:59 часа на 15.03.2023 г., се установява, че още на датата на
извършване на проверката и направената констатация от страна на
контролните органи, че управляваното от жалбоподателя МПС е със
служебно прекратена регистрация, е била служебно възстановена
регистрацията му, тъй като е било получено уведомление от Гаранционен
фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Ето защо, съдът намира, че в конкретиката на казуса макар да са налице
обективните признаци, липсва субективна съставомерност на деянието като
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят А. Р.
М. не е собственик на автомобила, а работи в дружеството ползвател на
същия, като в настоящия случай служебно прекратената регистрация на
лекия автомобил, като факт от обективната действителност не е бил известен
на М., макар и да е бил водач на автомобила на процесната дата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
неправилно е била ангажирана административно–наказателната отговорност
на жалбоподателя, което налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче до приключване на съдебните прения не е
поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-009587/30.05.2022 г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на А.
Р. М. на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6