№ 451
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500911 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 07653/11.11.2022г. при ЧСИ Радост
Горанова - Чолакова, респ. вх. № 8558/30.11.2022г. в Софийския окръжен съд,
подадена от длъжника К. С. Х., чрез адв. И., срещу разпореждане за разноски
от 24.10.2022г., постановено по изп.д. № 20229250400164 на ЧСИ Радост
Горанова - Чолакова, с което съдебният изпълнител отказал да намали
приетото за събиране по делото адвокатско възнаграждение и предявените с
ПДИ такси и разноски. Жалбоподателят твърди, че разноските по
изпълнението са определени незаконосъобразно.
Във връзка с адвокатското възнаграждение от 650 лева излага
съображения, че изпълнителното дело било образувано по молба на
взискателя чрез адв. Конов, който, на основание чл. 18 от ЗЧСИ, възложил на
съдебния изпълнител да извършва всички действия изброени в ал. 1.
Поддържа, че, с изключение на образуване на изпълнителното дело, всички
останали изпълнителни действия са предприети по инициатива на частния
съдебен изпълнител, а не на взискателя или неговия представител. Оттук
прави извод, че претендираното адвокатско възнаграждения е прекомерно, а
длъжникът може да претендира само възнаграждението за образуване на
изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от НМРАВ (200 лева). Развива съображения,
че не следва да се присъждат разноски по чл. 10, т. 2 от НМРАВ, тъй като не
била изпълнено условието, адвокатът да е извършил действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане.
Във връзка с таксите и разноските, жалбоподателят твърди, че ЧСИ не
бил посочил извършените действия и дължимите за тях такси. Освен това,
1
жалбоподателят счита за незаконосъобразно, пропорционалната такса по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ да се начислява преди събирането на парични суми, тъй
като се изчислявала като процент от тях, а техният размер не може да се
определи предварително към момента на връчване на ПДИ. Цитира съдебна
практика в този смисъл.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане, с което се отказва
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева
и намаляване на предявените с ПДИ такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Също
така претендира, да бъде изменен размерът на адвокатското възнаграждение
до 200 лева и да бъде отменено действието по определяне на пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 760,64 лева в ПДИ. Претендира
разноски.
Видно от завереното копие от известие за доставяне (л. 178 от
изпълнителното дело), препис от жалбата е бил връчен на взискателя на
21.11.2022г.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили възражения.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и
изложени мотиви по обжалваното действие от страна на съдебния
изпълнител. Последният описва хронологично събитията по изпълнителното
дело и изразява становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че
укриването на длъжника и липсата на съдействие от негова страна е довело до
необходимост от предприемане на редица процесуални действия, поради
което счита, че адвокатският хонорар от 650 лв. е съобразен с процесуалното
му поведение и липсва основание за неговото намаляване. Обосновава се и с
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като сочи, че минималният размер на
възнаграждението се определя по чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ и
е 537,46лв., като счита разликата до 650 лв. за допустима, с оглед
обстоятелствата по делото. Заявява, че предявените на длъжника такси и
разноски по принудителното изпълнение от 1121,75 лв. включват
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземанията в
размер на 760,64 лв., както и такса по т. 1, т. 5, т. 3, т. 9, т. 10 и т. 31 от
Тарифата, които били надлежно отразени. Завършва изложението си с извода,
че изготвянето на сметка по чл. 79 от ЗЧСИ предполага заплащането на такси
и разноски, а не предявяване на такива на длъжника. За внесените авансово
такси и разноски от взискателя надлежно били изготвени сметки по този
нормативен текст, а след погасяване на дълга такива ще бъдат изготвени и за
длъжника за платените от него такси по делото.
Обжалваното в настоящото производство разпореждане за разноски от
24.10.2022г. е било връчено на длъжника на 28.10.2020г. (л. 146 от
изпълнителното дело). Поради това, входираната на 11.11.2022г. при
съдебния изпълнител жалба е подадена в рамките на двуседмичния срок по
чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е насочена срещу подлежащо на обжалване
действие по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса
за разглеждането й. Освен това, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, на самостоятелно
обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този
акт има характер на „постановление за разноски“ по смисъла на чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК, независимо от конкретното му наименование. Поради това съдът
намира, че жалбата е редовна и допустима.
2
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното дело е било
образувано въз основа на молба вх. № 03723/05.05.2022г. от адв. Конов като
пълномощник на К. Н., към която е приложен изпълнителен лист за сумите
5500 лв. - главница, 220 лв. – разноски в производството и 5 лв. - държавна
такса за издаване на изпълнителен лист. Към молбата са приложени
пълномощно за адв. Кръстанов и пълномощно за преупълномощаване на адв.
Конов, както и договор за правна защита и съдействие, съгласно който
уговореното и заплатено възнаграждение от взискателя на адвоката е 650 лв.
С молбата са посочени част от действията, които взискателят желае да бъдат
извършени от съдебния изпълнител, както и са му възложени правомощията
по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. начина на изпълнение.
Изготвени и изпратени са няколко покани за доброволно изпълнение (в
които са посочени различни размери на дължимите такси по ТТРЗЧСИ), но
няма данни за връчването им на длъжника.
Видно от протокола на л. 133 от изпълнителното дело, на 04.10.2022г. в
кантората на съдебния изпълнител упълномощеният процесуален
представител на длъжника се е запознал с материалите по делото.
На 07.10.2022г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от
длъжника срещу включването на сумата 650 лв. в поканата за доброволно
изпълнение (респ. възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в този
размер и молба за намаляването му), както и срещу възлагането в негова
тежест на такси по изпълнителното дело в размер на 1121,75 лв., тъй като не
ставало ясно, по кои точки от ТТРЗЧСИ са начислени те, нито дали в тази
сума е включен ДДС.
На 13.10.2022г. е бил връчен препис от възражението на взискателя, но
същият не е изразил становище по него.
На 24.10.2022г. съдебният изпълнител е издал разпореждане, с което е
отказал да намали адвокатския хонорар на взискателя, както и е отказал да
намали предявените на длъжника с ПДИ № 4009/10.06.2022г. такси и
разноски по принудителното изпълнение.
Същото е било връчено на длъжника на 28.10.2022г. и обжалвано от
него с жалба от 11.11.2022г., по която е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
В производствата по чл. 435 от ГПК съдът действа като контролно-
отменителна инстанция и се произнася само по посочените в жалбата
основания. Този извод се обосновава по аргумент от противното спрямо
разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК (каквато не е възпроизведена в Глава 39,
Раздел I „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“), вр.
Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК.
В същия смисъл е и изричната съдебна практика (Решение № 271 от
29.01.2020 г. на САС по в. гр. д. № 296/2020 г., Решение № 225 от 23.01.2020
г. на САС по в. ч. гр. д. № 66/2020 г., Решение № 147 от 1.01.2019 г. на САС
по в. ч. гр. д. № 124/2019 г., Решение № 33 от 16.03.2020 г. на ПАС по в. гр. д.
№ 93/2020 г.), съгласно която съдът действа в условията на пълен въззив само
в производствата по чл. 463 и 521 от ГПК, но не и в производствата по чл. 435
от ГПК, като в последните „на разглеждане подлежат единствено
3
наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност“.
В конкретния случай, единственото наведено основание за
претендираното намаляване на адвокатския хонорар на взискателя е това, че
адвокатът не бил извършвал никакви процесуални действия по делото, с
изключение на неговото образуване, а всички действия по изпълнението са
били предприети по инициатива на съдебния изпълнител, т.е. не следвало да
се присъжда възнаграждение по чл. 10, ал. 2 от НМРАВ, тъй като не била
изпълнена предпоставката по този нормативен текст – адвокатът да е
извършил действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Настоящият съдебен състав намира този довод за неоснователен поради
следните съображения:
1. Не съответства на действителното фактическо положение твърдението
на жалбоподателя, че единственото процесуално действие, извършено от
упълномощения адвокат, е за образуване на изпълнителното дело. На
първо място, самата молба за образуване на делото съдържа, освен това
искане, и посочване на други конкретни действия, които адвокатът е
настоял да бъдат извършени от страна на съдебния изпълнител, а именно
– извършване на справки и налагане на запори и възбрани. На второ
място, на 16.08.2022г. адв. Кръстанов е подал изрична молба до
съдебния изпълнител за пристъпване към принудително изпълнение чрез
опис и изнасяне на публична продан на притежаваните от длъжника по
делото идеални части от седемнадесет недвижими имота. Тези
обстоятелства налагат извод, че в хода на изпълнителното производство
упълномощените от взискателя адвокати са имали активно процесуално
поведение, като не само са подали молба за образуване на изпълнително
дело, но и са посочили начина на изпълнение и подготвителните
действия във връзка с него. Тези техни действия са били адекватни и
необходими, тъй като до момента на извършването им задължението не е
било погасено.
2. Видно от точния текст на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НМРАВ,
възнаграждение се дължи не само за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, но и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело. Следователно, дори по делото да не бяха извършвани никакви
непосредствени действия по удовлетворяване на вземането,
възнаграждението е дължимо като такова за процесуално
представителство, защита и съдействие – така, както изрично е посочено
в договора за правна защита и съдействие.
4
3. Съгласно приложеното по делото пълномощно и договора за правна
защита и съдействие, адвокатът е упълномощен да представлява клиента
през цялото изпълнително производство до неговото приключване, т.е.
възнаграждението е уговорено за всички действия, които адвокатът не
само е извършил, но и ще извърши, през този период. Поради това е
некоректен подходът на жалбоподателя, да съизмерява уговореното и
заплатено възнаграждение само с извършените до момента действия от
страна на упълномощените адвокати.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че на взискателя се дължи както
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на
200 лв., така и възнаграждение за процесуално представителство и
предприемане на действия по това дело в размер по чл. 10, ал. 2 от НМРАВ. С
оглед защитавания материален интерес от 5725 лв., последното е в размер на
308,13лв. Следователно, минималния размер на дължимото възнаграждение
по делото е 508,13 лв. съгласно редакцията на НМРАВ към момента на
образуване на делото и заплащане на адвокатския хонорар. Същевременно,
обаче, следва да се има предвид, че всяка страна има право да избере такъв
адвокат, за когото счита, че по най- добър начин би защитил интересите й,
като не може да се очаква, той задължително да оценява труда си по
минималните цени от НМРАВ. Възможно и нормално е, с оглед
предоставяното качество на услугата, адвокатът да изисква по- високо
възнаграждение за своя труд, в известни граници. Според настоящия съдебен
състав, с оглед актуалния стандарт на живот в страната и определените
минимални възнаграждения, такава граница е 50% над размера, определен с
цитираната по- горе Наредба, доколкото не става въпрос за строго
специфични казуси, респ. за уникална квалификация на адвоката. В случая
тази граница е 762,20 лв., т.е. е по- висока от реално заплатеното
възнаграждение от 650 лв., поради което няма основание за неговото
редуциране.
Наведените във връзка с разноските по изпълнителното дело и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ доводи се свеждат до
това, че, според жалбоподателя, ЧСИ не бил посочил извършените действия и
дължимите за тях такси, както и че пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ не следвало да се начислява преди събирането на сумите – предмет
на принудителното изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че в тази си част жалбата е
основателна поради първия изтъкнат от жалбоподателя аргумент. Съгласно
съдебната практика (Решение № 366 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4597/2014 г., IV г. о., ГК), „…съдебният изпълнител е длъжен да уведоми
длъжника за всяка дължима от него такса по основание и размер, тъй като
той има право да обжалва постановлението за разноските, които включват
всички такси и разноски по изпълнението, дължими от него …. ако
длъжникът не е уведомен за основанията и размерите на таксите, той не
може да упражни правото си на защита, предвидена в чл. 435, ал. 2 ГПК,
респективно се препятства възможността за осъществяване на съдебен
контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното
изчисляване“. В случая съдебният изпълнител не е посочил нито основанието,
5
нито размера на общо дължимите такси по ТТРЗЧСИ, което препятства както
правото на защита на длъжника, така и възможността за съдебен контрол
върху начисляването на тези такси. Още повече, че по делото са изготвени
няколко покани за доброволно изпълнение, във всяка от които е посочен
различен размер на таксите – от 914,36 лв. в ПДИ от 11.05.2022г. до 1153,43
лв. в ПДИ от 12.07.2022г. При тези данни, липсва база за преценка на
начислените такси, тъй като съдебният изпълнител дори не е формулирал
минимално необходимите фактически и правни обстоятелства и
предпоставки, които биха подлежали на проверка за основателност и
доказаност в производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Не обосновава
обратен извод изложеното от съдебния изпълнител в мотивите по
обжалваното действие, тъй като:
Независимо от опита за конкретизация на таксите, те са посочени по
групи, без да става ясно, кога и в какъв размер е начислена всяка от тях,
нито какво е наложило извършването на съответното процесуално
действие, за което тази такса се дължи.
Твърдението за надлежно отразяване на таксите в електронната
деловодна система „Енфорсър“ не е подкрепено с доказателства, а и,
само по себе си, не е доказателство за основателността на тяхното
начисляване и за правилното определяне на размера им.
По тези съображения, съдът намира, че действието по определяне на
таксите по ТТРЗЧСИ е неправилно. Тъй като, обаче, жалбоподателят
претендира отмяната му само в частта за пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 760,64 лв. в ПДИ от 10.06.2022г., и съдебният
изпълнител потвърждава в мотивите си, че именно това е нейният размер към
момента на изготвяне на ПДИ, с оглед диспозитивното начало в процеса,
съдът следва да провери основателността на начисляването само на тази
такса. Служебно изчислен, размерът на дължимата такса по т. 26, буква „б“ от
ТТРЗЧСИ е различен, поради което начисляването й в ПДИ от 10.06.2022г.
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото (частично уважаване и частично отхвърляне
на жалбата) и направено от жалбоподателя искане в този смисъл, взискателят
следва да заплати на адв. И. 1/2 от възнаграждението по чл. 11 от НМРАВ, а
именно – 200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за разноски от 24.10.2022г.,
постановено по изп.д. № 20229250400164 на ЧСИ Радост Горанова -
Чолакова, В ЧАСТТА МУ , с която съдебният изпълнител отказал да намали
приетото за събиране по делото адвокатско възнаграждение от 650 лв.
ОТМЕНЯ разпореждане за разноски от 24.10.2022г., постановено по
изп.д. № 20229250400164 на ЧСИ Радост Горанова - Чолакова, В ЧАСТТА
МУ, с която съдебният изпълнител отказал да намали предявените на
6
длъжника с ПДИ изх. № 4009/10.06.2022г. такси със сумата 760,64 лв.,
представляваща пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА предявените на длъжника с ПДИ изх. №
4009/10.06.2022г. такси със сумата 760,64 лв., представляваща
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА К. Ц. Н. с ********** да заплати на адв. М. М. И. сумата 200
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл.
11 от НМРАВ, пропорционално на уважената част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4,
изречение второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7