Решение по дело №2338/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 11.01.2019 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав

                                                          

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2338 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по предявени искове с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът “Ш.Б.” ЕООД, ЕИК *******, твърди, че между “У.Л.” АД като лизингодател и “Ф.***” ООД, ЕИК *******, като лизингополучател, е сключен договор за финансов лизинг № 96352/30.08.2012 г. Твърди, че в изпълнение на договора, “У.Л.” АД е придобило ново МПС с марка Мерцедес Бенц, модел CLS350CDI, рама № WDD2183231A012900, двигател № **** с peг. № *******което е предало на “Ф.***” ООД за ползване.

Ищецът твърди, че лизинговата вещ е застрахована от лизингодателя с договор за застраховка “Каско Стандарт” от 29.08.2013 г., обективиран в застрахователна полица № 4704130250001037, сключен между ответника ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********като застраховател, и “У.Л.” АД, като застрахован.

Ищецът твърди, че на 19.08.2014 г. процесното МПС е противозаконно отнето от държането на лизингополучателя - “Ф.***” ООД, от неизвестен извършител. Твърди, че отнемането е заявено незабавно пред органите на МВР. Твърди, че своевременно е уведомен застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Твърди, че “У.Л.” АД е предоставило на ответника всички изискани от него документи, но въпреки това ответникът с писмо с изх. № АЗ01080/16.12.2015 г. е отказал да заплати застрахователното обезщетение в размер на 100 000 лева.

Ищецът твърди, че с договор за цесия от 05.04.2016 г. “У.Л.” АД е прехвърлило на “Ф.***” ООД всички свои вземания, заедно с принадлежностите и привилегиите им, включително с изтеклите лихви, които “У.Л.” АД има към ответника, възникнали и съществуващи във връзка с и по повод на настъпилото застрахователно събитие за процесното превозно средство, като от своя страна “Ф.***” ООД ги е прехвърлило на ищеца “Ш.Б.” ЕООД на 03.07.2017 г. Твърди, че ответникът е уведомен за сключените договори за цесия. Твърди, че процесното МПС е било оборудвано със заключващи устройства и обезопасено.

Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско Стандарт” от 29.08.2013 г., обективиран в застрахователна полица № 4704130250001037, сключен между ответника като застраховател и “У.Л.” АД като застрахован, за настъпило на 19.08.2014 г. застрахователно събитие (противозаконно отнемане на МПС), както и за сумата от 16 400 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 16.12.2015 г. (датата на отказ за плащане на застрахователното обезщетение) до 26.07.2017 г. (датата на подаване на исковата молба), и законната лихва върху главницата за периода от 26.07.2017 г. до окончателното й плащане. Ищецът претендира разноски по делото.

Ответникът ЗАД “Б.В.И.Г.” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът не е материалноправно легитимиран да предяви исковете, предмет на делото. Оспорва твърдението на ищеца, че ищецът е придобил права по договора за застраховка по силата на сключения договор за цесия, като сочи, че договорите за цесия не са породили целените от страните последици. Сочи, че праводателите по двата договора за цесия не са правоимащи лица да получат застрахователно обезщетение, с оглед собствеността върху превозното средство, и разпоредителните сделки поради това са недействителни. Сочи, че същите не са противопоставими на ответника. Оспорва твърдението на ищеца за осъществяване на покрит риск по застраховката. Сочи, че не се установява извършеното на 19.08.2014 г. противозаконно отнемане на процесното превозно средство, тъй като документите са изготвени въз основа на заявление. Сочи, че са налице условия за освобождаване на застрахователя от отговорност на основание чл.207 и чл. 211 от КЗ (отм.) във връзка с Общите условия на застрахователя. Оспорва твърдението на ищеца, че са представени всички изискуеми и предвидени между страните документи във връзка с процесното застрахователно събитие – не са представени свидетелство за регистрация част ІІ и всички заключващи устройства на автомобила. Оспорва размера на исковете, който не отговарял на действително претърпените вреди. Оспорва дължимостта на лихвата за забава, като твърди, че застрахователят не е изпаднал в забава, а също така предвид акцесорния характер на задължението се предполагало наличието на главен дълг, който се оспорва от ответника. Ответникът оспорва представеното свидетелство за регистрация част І за процесното МПС като неистински документ досежно съдържанието за правото на собственост на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Ответникът претендира разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:       

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между “У.Л.” АД като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за застраховка “Каско Стандарт” от 29.08.2013г., обективиран в застрахователна полица № 4704130250001037, относно МПС с марка Мерцедес Бенц, с peг. № *******със застрахователна сума – 100 000 лева, за срок на застраховката от 00.00 часа на 12.09.2013 г. до 00.00 часа на 12.09.2014 г. Представени са и общите условия на застрахователя по застраховка “Булстрад Каско Стандарт”.

Представени са от ищеца и са приети като доказателства по делото Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 96352/30.08.2012 г., между “У.Л.” АД като лизингодател, “Ф.***” ООД като лизингополучател и две физически лица като солидарни длъжници, съгласно който е отдадено на лизинг гореописаното МПС съгласно Приложение № 1 към договора за финансов лизинг, както и погасителен план и Анекс № 1 от 12.09.2012 г. към договора за финансов лизинг.

Представено е от ищеца сведение – неразделна част от заявление за кражба на МПС, че на 19.08.2014 г. около 22.00 часа установил липсата на автомобила.

За застрахователното събитие е образувана при ответното дружество преписка по щета № 4704-01310-132/14, по която са представени от ответника и приети по делото. В преписката се съдържа представено писмо на СРП до застрахователя с изх. № 40324/14 от 01.12.2015 г., че извършителя не е разкрит, респективно по делото няма привлечено като обвиняем лице, както и че към момента е установено единствено, че допълнително поръчаният ключ е бил получен в Грузия преди отнемането на автомобила на 19.08.2015 г. В преписката се съдържа писмо от 26.11.2014 г. относно проверка на два ключа за процесния автомобил.

В преписката по щетата се съдържа протокол от 20.09.2016 г. от Комисия “Пълни загуби” на застрахователя, съгласно който комисията взема решение за потвърждаване на отказа на дирекция Правна. В протокола са посочени предствените документи, включително свидетелство за регистрация – част ІІ под номер 4.

Представено е също постановление от 04.11.2014 г. на Св. К. – мл. прокурор при СРС по ДП № ЗМ 1899/2014 г. по описа на 04 РУП-СДВР, пр.пр. № 40324/2014 г., с което е спряно наказателносто производство, водено срекщу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НПК.

Представен е от ищеца договор за цесия, сключен на 05.04.2016 г. между “У.Л.” АД като цедент и “Ф.***” ООД като цесионер, с който цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания, заедно с всичките им принадлежности и привилегии, включително и с изтеклите лихвки, които цедентът има към ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, възникнали и съществуващи във връзка с настъпило застрахователно събитие – кражба на процесното МПС, застраховано при ответника по горепосочената застрахователна полица.

Представено е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от “У.Л.” АД до застрахователя ответник, получено от застрахователното дружество на 08.04.2016 г., за извършеното прехвърляне на вземането към застрахователя, възникнало по сключения договор за застраховка във връзка с настъпило застрахователно събитие – кражба на процесното МПС, заедно с всичките му принадлежности и привилегии, включително и с изтеклите лихви.

Представен е от ищеца договор за цесия, сключен на 03.07.2017 г. между “Ф.***” ООД като цедент и настоящия ищец “Ш.Б.” ЕООД като цесионер, с който цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания, заедно с всичките им принадлежности и привилегии, включително и с изтеклите лихвки, които цедентът има към ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, възникнали и съществуващи във връзка с настъпило застрахователно събитие – кражба на процесното МПС, застраховано при ответника по горепосочената застрахователна полица, което вземане е придобито от цедента по силата на договора за цесия от 05.04.2016 г., сключен между “Ф.***” ООД и “У.Л.” АД.

Представено е също уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от “Ф.***” ООД до застрахователя ответник за извършеното прехвърляне на вземанията, обективирано в нотариална покана с рег. № 7884, том VБ, акт 130 от 06.07.2017 г. на И. Н. – нотариус с рег. № 40 на НК, с район на действие – РС София, връчена на настоящия ответник на 07.07.2017 г.

Представени са писма от “У.Л.” АД до ответника застраховател, с които са представяни документи и информация по преписката по щета.

По делото е представено писмо с изх. № АЗ01080/16.12.2015 г., изпратено от застрахователя до “У.Л.” АД, в което застрахователят отказва изплащане на застрахователно обезщетение по претенцията, тъй като в случая не е обявено пред застрахователя придобиването на още едно заключващо устройство за автомобила, което е от съществено значение за увеличаване на риска.

Представено е и писмо за отказ поради същите причини, изпратено от застрахователя до “Ф.***” ООД, с изх. № АЗ01336/20.09.2016 г.

По делото е представено писмо с изх. № 300682/14.03.2016 г., изпратено от “У.Л.” АД до застрахователя, в което се оспорва направения отказ за изплащане на застрахователното обезщетение. Сочи се, че третият ключ за процесното МПС е поръчан от трето лице от Грузия, а не от лизингодателя, нито от лизингополучателя, поради което “У.Л.” АД не са разполагали с такава информация и не са били в състояние да уведомят застрахователя. Направено е искане да бъде преразгледан отказа и да бъде изплатено застрахователното обезщетение по щетата.

По делото са приети като доказателства договор за покупко-продажба на процесното МПС, сключен между “А2-Автомобили” АД като продавач, “У.Л.” АД като лизингодател или купувач, и “Ф.***” ООД като лизингополучател, по силата на който продавачът продава, а купувачът купува нов лек автомобил с гореописаните технически характеристики, както и приемо-предавателен протокол от 12.09.2012 г., подписан между същите страни. Представен е и талон на автомобила – част І, както и за прекратяване на регистрацията на МПС.

По делото е представено удостоверение УРИ 328200-5073 от 27.03.2018 г., издадено от МВР, ГД “Гранична полиция”, от което е видно, че в автоматизирания информационен фонд (АИС “Гранична полиция”) за периода от 12.09.2013 г. до 20.10.2014 г. няма запис на данни за преминаване през ГКПП на Република България за посоченото МПС – лек автомобил “Мерцедес Бенц”, с рег. № ******. Посочено е също, че след 01.01.2007 г. гражданите на ЕС, в т.ч. българските граждани и ползваните от тях МПС подлежат на “минимална гранична проверка”, която не включва задължителна справка в информационните фондове на МВР, респективно регистриране на преминаване. С оглед на това в информационните фондове на МВР след посочената дата не се съдържат данни за всички пътувания на граждани на ЕС, включително и български граждани и управляваните от тях МПС.

С определение, постановено в проведеното на 11.09.2018 г. съдебно заседание, на основание чл. 183, изр. второ от ГПК от доказателствения материал по делото са изключени следните представени от ответника документи, описани под №№ 7, 8, 10-13 съгласно описа на доказателствата по молба на ответника от 28.03.2018 г., а именно: регистрационен талон за лек автомобил с номер на рама WDD 2183231А012900 и немски регистационен номер ****, придружен от заверен превод - заверено копие; международна застрахователна карта на името М.М., придружена от заверен превод - заверено копие; договор за продажба за лек автомобил с номер на рама WDD 2183231А012900, придружен от заверен превод - заверено копие; поръчка за на резервни части от “АКА” ООД - Грузия, придружена от заверен превод- заверено копие; DRTформуляр от 24.06.2014г., придружен от заверен превод- заверено копие; mаспорт за лек автомобил Мерцедес CLS 350 CD с номер на рама WDD 2183231А012900- заверено копие.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Автотехническата експертиза на вещо лице Й.Й.. Вещото лице дава заключение, че действителната стойност на лекия автомобил “Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ” с рег. № *******определена към датата на настъпване на противозаконното отнемане е 94 652 лева.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебна автотехническата експертиза на вещо лице И.И.. Вещото лице дава заключение, че заключващото устройство/а не съдържа информация за пробега на автомобила. Такава информация се съхранява в електронните системи на самия автомобил.

От разпита на свидетелката М.Н. - бивш служител на “Ф.***” ООД, се установява, че новият автомобил “Мерцедес” по договор за лизинг с лизингодател “У.Л.” АД бил управляван от г-н Т., на който бил предаден автомобила от лизингодателя и който единствено имал пълномощно да го управлява. Свидетелката казва, че през месец февруари 2014 г. се развалили взаимоотношенията между Т. и М.Д., след което почти не била виждала автомобила, с изключение на едно появяване пред офиса. Казва, че през лятото на 2014 г. късно вечерта са й се обадили от полицията и й казали, че г-н Т. е обявил автомобила за изчезнал. Казва, че не знае какво е било състоянието на автомобила през лятото на 2014 г., но не е чувала нещо да не му работи, за което лизингодателят е щял да уведоми дружеството.

            Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Към датата на настъпване на застрахователното събитие е действал Кодекс за застраховането от 2005 г. (отм. ДВ. бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016 г.) и в случая е приложима разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от същия.

Съгласно цитираната разпоредба, касаеща имущественото застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ (отм.), за съобщаване на застрахователното събитие и за предоставяне на необходимите документи.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 208 от КЗ (отм.), следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно отношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

По делото се установява, че е налице валидно сключен застрахователен договор между застрахователя ЗАД “Б.В.И.Г.” АД и лизингодателя “У.Л.” АД, описан по-горе и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие – на 19.08.2014 г.

Съгласно сключения застрахователен договор и общите условия по застраховката, противозаконното отнемане на МПС е покрит риск по процесната полица.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.08.2014 г. С.Т. – управител на лизингополучателя “Ф.***” ООД, е заявил за откратнат застрахования автомобил пред органите на МРВ, а това е заявено и пред застрахователя. Доколкото няма данни процесното МПС да е намерено, то следва да се приеме, че е настъпило застрахователното събитие, а възражението на ответника в противния смисъл се явява неоснователно.

Ответникът оспорва правото на застрахования да бъде получено застрахователно обезщетение с оглед оспорване на собствеността на превозното средство. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имущество, когато договорът е сключен от застрахования за нeгова сметка и на негово имущество, договорът е действителен, освен ако се установи, че към момента на сключването му не е съществувал застрахователен интерес по чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.). Оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото МПС няма за последица отпадане на застрахователния интерес от договора по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.). В случая за легитимацията на застрахования като собственик на автомобила се представят договор за покупко-продажба на процесното МПС, сключен с продавача “А2-Автомобили” АД, и свидетелство за регистрация на процесното МПС. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответното МПС (така в Решение № 213/21.01.2015 г. по т.д. № 4131/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).

Предвид оспорването от ответника на писмен документ, представен от ищеца, и заявеното от ищеца в допълнителната искова молба, че ще се ползва от него, е открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорения от ответника официален документ досежно съдържанието - свидетелство за регистрация част І № ********* за процесното МПС. Ответникът, който носи доказателствената тежест във връзка с направеното оспорване на съдържанието на официалния документ, не установи това, поради което съдът намира за недоказано опровергаването на официалния документ относно правото на собственост на лизингодателя – свидетелството за регистрация част I.

В случая вземанията за застрахователно обезщетение по процесната полица са прехвърлени от застрахования лизингодател “У.Л.” АД на лизингополучателя “Ф.***” ООД по силата на договор за цесия, за което ответникът застраховател е уведомен на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Впоследствие вземанията са прехвърлени от лизингополучателя “Ф.***” ООД на настоящия ищец “Ш.Б.” ЕООД по силата на договор за цесия, сключен между тях на 03.07.2017 г. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цесията е съобщена на 07.07.2017 г. на застрахователя ответник, в качеството му на длъжник по прехвърленото вземане, и е породила действие за него. С оглед на това ищецът обосновава активната си материално-правна легитимация по предявените искове.

Неоснователно е възражението на ответника, че не са му представени всички изискуеми и предвидени между страните документи във връзка с процесното застрахователно събитие, тъй като не е представено свидетелство за регистрация част ІІ. Видно от събраните по делото доказателства, свидетелство за регистрация част ІІ на процесното МПС е предадено на застрахователя. В предствения от самия застраховател с преписката по щетата протокол от 20.09.2016 г. от Комисия “Пълни загуби” на застрахователя, е посочено под номер 4 от представени документи, че са представени свидетелство за регистрация – част ІІ и ключове на МПС на 20.08.2014 г., т.е. един ден след настъпването на застрахователното събитие (на стр. 150 от делото). Копие от свидетелството за регистрация – част ІІ е представено от застрахователя с преписката по щета (на стр. 221 от делото).

По изложените съображения съдът намира, че настъпилото застрахователно събитие от случаен характер е възникнало по времето на действие на валидно сключен застрахователен договор между “У.Л.” АД и ответното дружество застраховател, представлява покрит риск по застрахователния договор и следователно за него застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение.

По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид действителната стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие, след като не е предвидено друго в договора за застраховка, съгласно чл. 203, ал. 4 вр. с ал. 2 от КЗ (отм.). Нормата на чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.) определя по отношение на имущественото застраховане, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За установяване на действителната стойност на автомобила е изслушана и приета Съдебно-автотехническа експертиза, в която вещото лице определя действителната му стойност в размер на 94 652 лева към датата на настъпване на противозаконното отнемане.

По тези съображения искът следва да бъде уважен за сумата от 94 652  лева и да бъде отхвърлен за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 100 000 лева като неоснователен.

 

Предвид уважаването на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху присъдената главница от 94 652 лева. Съдът намира, че към 16.12.2015 г. ответникът е изпаднал в забава да заплати застрахователното обезщетение, тъй като застрахователното обезщетение е дължимо в срок от изтичането на 15 дни от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ (отм.), за съобщаване на застрахователното събитие и за предоставяне на необходимите документи. Съдът изчислява законната лихва върху присъдената главница от 94 652 лева за процесния период от 16.12.2015 г. (датата на отказ за плащане на застрахователното обезщетение) до датата на подаване на исковата молба (26.07.2017 г.), като използва калкулатор за законна лихва, достъпен в интернет, и същата възлиза на 15 491,75 лева. С оглед на горното предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен за сумата от 15 491,75 лева, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 16 400 лева да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът намира, че следва да бъде уважен и иска за законната лихва върху присъдената главница от 94 652 лева от датата на подаване на исковата молба (26.07.2017 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски по делото в общ размер на 12 906 лева, от които 4 656 лева –държавна такса, 450 лева – депозит за вещо лице и 7 800 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства по делото, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е основателно. В случая минималното адвокатско възнаграждение при оценяеми искове с интерес от 100000 лева до 1 000 000 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 3858 лева без ДДС или 4 629,60 лева с ДДС. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в случая адвокатският хонорар уговорен, съответно платен от ищеца, следва да бъде редуциран и определен до минималния размер от 4 629,60 лева с ДДС, доколкото в представения от ищеца договор се сочи начисляване на ДДС върху адвокатското възнаграждение. Този размер се взема предвид от съда при изчсиляване на разноските на ищеца съразмерно с уважената част от исковете.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, 400 лева – депозит за вещи лица и 15 лева – такси за съдебни удостоверения.

Предвид направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на ответното дружество следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение, което не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от същата наредба, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния предвиден размер за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лева. В случая, като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес на същото, извършените процесуални действия от юрисконсулта и броя на съдебните заседания по делото, съдът намира, че следва да бъде определено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно чл.25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ответникът претендира разноски за депозит за вещо лице в размер на 400 лева, а по делото са представени доказателства за направени от ответника разноски за депозит за вещо лице в размер на общо 350 лева, която сума следва да се вземе предвид при изчисляване на разноските по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С оглед изхода на спора и изложеното по-горе, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 9 212,80 лева съразмерно с уважената част от исковете, а на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 41,08 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, SWIFT: RZBBBGSF, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Ш.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 94 652 лева (деветдесет и четири хиляди шестстотин петдесет и два лева), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско Стандарт” от 29.08.2013 г., обективиран в застрахователна полица № 4704130250001037, сключен между ЗАД “Б.В.И.Г.” АД като застраховател и “У.Л.” АД като застрахован, за настъпило на 19.08.2014 г. застрахователно събитие - противозаконно отнемане на МПС с марка Мерцедес Бенц, модел *******, с peг. № *******ведно със законната лихва върху главницата от 94 652 лева от 26.07.2017 г. до окончателното й плащане, и сума в размер на 15 491,75 лева (петнадесет хиляди четиристотин деветдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 94 652 лева, считано от 16.12.2015 г. до 26.07.2017 г., които вземания са придобити от “Ш.Б.” ЕООД по силата на договор за цесия, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) за горницата над 94 652 лева до 100 000 лева и иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за горницата над 15 491,75 лева до предявения размер от 16 400 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Ш.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 212,80 лева (девет хиляди двеста и дванадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Ш.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, сумата от 41,08 лева (четиридесет и един лева и осем стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :