№ 727
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503552 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 263007 от 12.05.2021г. постановено по гр.д. № 13635/2018г. по описа на
СГС, ГО 22 с-в, съдът е уважил иск с правно основание чл.33 ал.3 ЗС, като е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, че признатото с решение № 2280/16.04.2020г., право на заинтересованият
съсобственик И. П. А. да изкупи на осн.чл.33 ал.2 ЗС, продадената от съсобственика П. Д. В.
в полза на третото лице П. Б. П. с прикрит договор за продажба, извършен с нот. акт №90,
том 5, рег.№16063, нот. дело №0810/2018г. на Нотариус рег.№*** на НК с район на
действие СРС, 1/2 (една втора) идеални части от Апартамент №**, ет.* в жилищна сграда
блок „***“, находящ се в гр.***, жилищен комплекс „***“ бл.№**, състоящ се от стая,
дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 64.99кв.м. при
съседи: изток-улица, запад - коридор, север -ап-26, юг -ап.28, отгоре -ап.32, отдолу -ап.22,
ведно с избено помещение №27 с полезна площ от 4.73кв.м. при съседи: мазе 26, мазе 28,
коридор, ап.29, заедно с идеални части от общите части на сградата и 1.148%ид.ч. от
правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно КККР на гр.***, община
Столична, одобрени със Заповед РД-18-50/20.06.2016г. на ИД на АГКК, представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.201.87.1.27 с адрес съгласно
схема: гр.***, район „***“, жк.“***“ бл.**, ет.*, ап.**, намиращ се в сгр.№1, разположена в
ПИ с иднетиф.68134.201.87, за действително уговорената продажна цена сумата от 32
152,55лв. (тридесет и две хиляди сто петдесет и два лв. и 55ст), е погасено по право, поради
неплащане на дължимата за изкупуването сума в месечен срок от влизане в законна сила на
1
решението.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответницата по делото.
Жалбоподателят-ответник И. П. А. оспорва решението изцяло и моли съда да го
отмени и отхвърли иска като неоснователен. Изтъква факта, че СГС погрешно е приел, че
Решение № 2280/16.04.2020г. е влязло в сила на 20.11.2020 г., тъй като ответникът П.В. е
получил препис от Решение № 2280/16.04.2020г. на 05.11.2020г. и не го е обжалвал в
двуседмичния срок. Твърди, че в действителност подписът върху съобщението, с което
Решение № 2280/16.04.2020г. е изпратено на ответника на 05.11.2020г, не приднадлежи на
П.В.. В. не е получавал решението на горепосочената дата. Извън горното видно от самия
отрязък от призовката същата не е оформена надлежно, доколкото не пише кой е
получателят и в какво качество е получил призовката. След като П.В. е разбрал за
постановеното решение същият е отишъл в деловодоството на СГС на 23.04.2021г. и
получил решението. Ето защо твърди, че считано от 23. 04.2021г. тече двуседмичен срок, в
който Решението подлежи на обжалване. Ако ответникът В. не е обжалвал споменатия
съдебен акт до 07.05.2021г., то Решението влиза в законна сила едва тогава - противно на
изводите на СГС.
Посочва още, че е в обективна невъзможност да изпълни своето задължение за
изкупуване, поради липса на съдействие от другата страна. Твърди, че е направила опит да
открие банкова сметка на името на ответника, което се оказва невъзможно, доколкото във
връзка със законодателството, уреждащо боравенето с лични данни, търговските банки
искат копие от лична карта на бъдещият титуляр, което да е предоставено от него лично.
Направила опит да изпрати пощенски запис през Български пощи, където също се оказало
невъзможно реализирането, тъй като се допуска пощенски запис в размер до 6000 лева.
Моли да бъде задължен ответника П.П., на когото се дължат сумите за изкупуване на частта,
да представи банкова сметка, като изразява готовност за заплащане на сумата. Моли да бъде
отменено решението . Претендира разноски.
Въззиваемата страна П. Б. П. и Н. М. Н. не изразяват становище по жалбата. В
о.с.з. оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемата страна П. Д. В. не изразява становище по жалбата.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с правно основание чл. 33 ал.3 ЗЗД
за признаване на установено, че признаното с влязло в сила решение № 2280/16.04.2020г.,
право на заинтересованият съсобственик И. П. А. да изкупи на осн.чл.33 ал.2 ЗС,
продадената от съсобственика П. Д. В. в полза на третото лице П. Б. П. 1/2 ид.ч. от ап.27,
ет.7 в жилищна сграда блок „***“, находящ се в гр.***, жилищен комплекс „***“ бл.№**, е
2
погасено по право, поради неплащане на цената от 32 152,55лв. (тридесет и две хиляди сто
петдесет и два лв. и 55ст), в месечен срок от влизане в законна сила на решението.
Молителят П. Б. П. е депозирал молби от 06.01.2021г. и 22.01.2021г. с искане за
констатиране наличие на предпоставките на чл.33 ал.3 ЗС,а именно с твърдението, че И. П.
А. не е заплатила определената с Решение от 16.04.2020г. по гр.д. №136335/2018г. по описа
на СГС сума в рамките на предвидения месечен срок, считано от влизане на решението в
сила, поради което моли постановеното решение по гр.д.№13635/18г. да се счита
обезсилено по право.
Ответницата И. П. А. със становище от 26.04.2021г. заявява, че решението не е
влязло в сила респ. че няма предоставена банкова сметка, по която да бъде преведена сумата
на насрещната страна. Твърди, че не може да открие банкова сметка на името на ответника,
поради липсата на лични негови данни, както и че не може да изпрати пощенски запис за
сума по-голяма от 6000 лв. Моли за отхвърляне на молбата.
От фактическа страна се установява, че с Решение № 2280/16.04.2020г.
постановено по гр.д. № 13635/2018г. по описа на СГС, ГО 22 с-в, е допуснато
заинтересованият съсобственик И. П. А. ЕГН ********** да изкупи на основание чл.33 ал.2
ЗС, продадената от съсобственика й П. Д. В. на третото лице, а именно П. Б. П. с прикрит
договор за продажба, обективиран в н.а. № 90, том 5, рег.№ 16063, нот. дело № 0810/2018г.
на Нотариус рег.№ *** на НК с район на действие РС- София, 1/2 (една втора) идеални
части от Апартамент №**, ет.* в жилищна сграда блок „***“, находящ се в гр.***, жилищен
комплекс „***“ бл.№ **, състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи
помещения, със застроена площ от 64.99кв.м. при съседи: изток-улица, запад - коридор,
север -ап-26, юг -ап.28, отгоре -ап.32, отдолу -ап.22, ведно с избено помещение №27 с полезна площ
от 4.73кв.м. при съседи:мазе 26, мазе 28, коридор, ап.29, заедно с идеални части от общите
части на сградата и 1.148%ид.ч. от правото на строеж върху мястото, който апартамент
съгласно КККР на гр.***, община Столична, одобрени със Заповед РД-18- 50/20.06.2016г. на
ИД на АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
68134.201.87.1.27 с адрес съгласно схема: гр.***, район „***“, жк.“***“ бл.**, ет.*, ап.**,
намиращ се в сгр.№1, разположена в ПИ с иднетиф.68134.201.87, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент за действително уговорената продажна цена
сумата от 32 152,55лв. (тридесет и две хиляди сто петдесет и два лв. и 55ст).
Съдът е указал на осн. чл.33 ал.3 ЗС, че ако съсобственикът И. П. А. не плати
дължимата поради изкупуването сума от 32 152,55лв. в месечен срок от влизането на
решението в сила, същото ще се счита обезсилено по право в тази му част.
Спорен е въпросът кога е влязло в сила решението респ. пропуснат ли е
едномесечният срок. СГС е приел, че решението е влязло в сила на 20.11,2020г., с оглед
връчването му на страните с последна дата на 05.11.2020г. спрямо П. Д. В.. Следователно
срокът е изтекъл към 05.12.2020г., до която дата няма извършено плащане.
САС констатира, че решението е надлежно съобщено на И.А. на 01.06.2020г., а най-
късно е съобщено на П.В. на 05.11.2020г. чрез кметски наместник на с.Калугерово. При
преглед на предходни съобщения до последния съдът установи, че те винаги са връчвани
именно чрез кметския наместник на селото и до момента няма възникнало съмнение
досежно автентичността на неговия подпис. Отделно от това подобно възражение би имало
правно значение единствено в хипотезата ако И.А. бе изпълнила задължението да плати
сумата за уравнение, но съдът е приел, че това изпълнение е след едномесечния срок от
влизане на решението в сила.
САС предостави възможност на жалбоподателката да ангажира доказателства за
извършено плащане или опит за това, дори на по-късен момент от 05.12.2020г. /за която дата
3
се твърди, че решението все още не е влязло в сила/. Доказателства в тази насока няма
ангажирани. Отново се релевират доводи, че тя се е намирала в обективна невъзможност да
изпълни своето задължение, поради неоказано от кредитора съдействие в тази насока.
Именно затова въпросът дали решението е влязло в сила на 05.11.2020г. е правно
ирелевантен към предмета на доказване.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
В хипотезата на чл.33 ал.3 ЗС неплащането на дължимата поради изкупуването
сума в месечен срок от влизане на решението в сила води до обезсилване на решението по
право. Тази правна последица настъпва по силата на закона, а не по волята кредитора,
поради което решението е установително, а не конститутивно.
Въпросът какви са условията за откриване на банкова сметка на името на трето
лице, съгласно Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на
платежните операции, е изцяло неотносим към спора. По делото няма каквито и да било
доказателства жалбоподателката да е предприела действия да се освободи от задължението
си по начина, указан в чл.97 ЗЗД - да остави дължимата сума за пазене в банка по
местоизпълнението. Субективното й убеждение, че е била в невъзможност да процедира по
реда на чл.97 ЗЗД предвид поставените в чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3/2009 г. изисквания за
откриване на сметка от физическо лице, като посочи личните данни на кредиторите по
документи за самоличност без тяхно съгласие и осигури полагането на подписите им пред
упълномощен банков служител или да представи нотариално заверени техни подписи, не е
основание за освобождаване от задължението. Поддържаната от нея теза е, че кредиторът се
поставил в забава с отказа си да предостави номер на банкова сметка, по която тя да
преведе дължимата сума. В решение № 1061 от 12.01.2001г. по гр.д. № 5173/2007 г. на ВКС,
ІV г.о., е прието, че длъжникът по изпълнението може да се освободи от отговорност, само
когато забавата на кредитора е от такова естество, че без неговото съдействие длъжникът не
би могъл да изпълни задължението си. При паричните задължения, които са носими,
съдействието на кредитора не е от такова значение, тъй като и без него длъжникът може да
се освободи от задължението си по реда на чл.97 ЗЗД, като вложи сумите за пазене в банка
по местоизпълнението. В решение № 28 от 14.03.2009 г. по т.д. № 497/2008 г. на ВКС, ТК, І
т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че когато дължимата от длъжника
престация е парична, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването й, но
длъжникът може да се освободи от задължението си само ако е депозирал сумата в
банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това. Не плащането на цената в
този срок е довело до обезсилване на решението по право, по силата на закона.
С оглед гореизложеното е без значение дали решението е влязло в сила на
20.11.2020г. или един месец по-късно. В рамките на повече от 1 година липсва реално
изпълнение на задължението за плащане от нейна страна. Само за прецизност следва да се
посочи, че с определение № 202 от 28.04.2020г. по гр.д. № 244/2020г., на ВКС, І ГО, е
допуснато касационно обжалване по въпроса дали неполучаването от кредитора на
изпратени с парични пощенски преводи суми представлява недаване на необходимото
съдействие за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.95 ЗЗД и дали в този
случай кредиторът изпада в забава с последиците на същата по чл.96 и чл.97 ЗЗД ?
По този въпрос настоящият състав приема за правилна практиката на ВКС,
обективирана в решение № 799 от 24.09.1994 г. по гр. д. № 681 от 1994г. на ВС, I г.о. и
решение № 155 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 4844 от 2016г. на ВКС. Съгласно чл.95 ЗЗД
кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника
точно изпълнение на задължението или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Забавата на кредитора не освобождава
4
длъжника от задължението му, но го освобождава от последиците на неговата забава.
Изпращането на дължимата парична сума с пощенски превод, преди изтичане на срока за
изпълнение на парично задължение, представлява предложено от длъжника точно
изпълнение на задължението. При такова предложено точно изпълнение, необходимото
съдействие, което кредиторът е следвало да окаже, се изразява в явяването му в пощенската
станция да получи дължимата сума. Ако кредиторът не се яви да получи изпратената му с
пощенски превод, преди изтичане на срока за плащане, дължима сума, то той не дава
необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение, поради което съгласно
чл.95 ЗЗД изпада в забава. А ако кредиторът е в забава, длъжникът се освобождава от
последиците на собствената си забава /чл.96, ал.1 ЗЗД/. В хипотезата на дължими суми въз
основа на влязло в сила решение за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, забавата на кредитора е
пречка да настъпи предвидената в чл.33, ал.3 ЗС последица от неизпълнението /обезсилване
на решението по чл.33, ал.2 ЗС по право/, а длъжникът /лицето, в чиято полза е постановено
изкупуването/ може да изпълни задължението си и след изтичане на срока за плащане-1
месец от влизане на съдебното решение в сила. Вярно е, че е недопустимо превод на суми
над 6000 лв. с пощенски запис, което означава, че сумата следва да се преведе не с един, а с
няколко такива т.е. в случая общо със шест записа.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 вр.ал.8 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемия П.П.
направените разноски в размер на 1500 лв. платен адв.хонорар в брой.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263007 от 12.05.2021г. постановено по гр.д. № 13635/2018г. по
описа на СГС, ГО 22 с-в,
ОСЪЖДА И. П. А. ЕГН ********** чрез адв. Т. Т., съдебен адрес: гр. София, пк.
1000. ул. “Уилям Гладстон" № 20-22. ет. 6, офис 18, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА П. Б. П.,
ЕГН **********, гр.***, ул.*** № *, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, направени
разноски пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6