№ 214
гр. Бургас, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Д.а
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Гражданско дело №
20222100100901 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на З. И. М., ЕГН ********** ,
с адрес: ********** и С. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: *********, подадена чрез адвокат
Ралица Мутафова., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“№1, ет.4 против ЗК“Лев
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ №67А, представлявано от Мария Масларова- Гъркова, Павел Д., София Антонова и
Валентин Илиев, с която се моли да бъде осъдено ответното дружество да им заплати по
150 000лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат от ПТП, настъпило
на 27.05.2021г., вследствие на което е причинена смъртта на сина им Р.Ф.Р., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2021г.- датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските в
настоящото производство.
Ответната страна- ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, чрез процесуалния си представител,
е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание
и размер.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните,
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :
Ищците твърдят, че на 27.05.2021г., около 20,16 ч., по АМ“ Тракия“ в посока
гр.Бургас е настъпило ПТП, с лек автомобил „Хюндай Н1“, рег.№А 8894 НР, управлявано от
Д.Н.С., при което на пътника в автомобила Р.Ф.Р. е причинена смърт. Твърди се, че
инцидентът е настъпил поради не контролиране непрекъснато на МПС-то, което се ударило
вляво в мантинела, при което от удара автомобилът отскочил и се преобърнал вдясно извън
пътното платно. За ПТП-то е бил съставен Констативен протокол №769р-8788/27.05.2021г. и
е образувано досъдебно производство №247/2021г. по описа на Второ РУ на МВР- Бургас.
Починалото лице Р.Ф.Р. е син на ищците, за което е представено по делото
удостоверение за наследници от 01.06.2021г.
Ищците твърдят, че изключително тежко приемат загубата на сина си. Били сплотено
1
и задружно семейство, силно привързани един към друг, ежедневно общували. Семейството
се подкрепяло и си помагало във всичко- от ежедневните задължения до преодоляване на
житейски трудности. Ищците разчитали на сина си винаги. Той бил най-важният човек в
живота им. Загубата на сина им преживяват и до настоящия момент изключително
болезнено. Страдат от силно безпокойство и тревожност, и са дълбоко опечалени. Не могат
да приемат загубата му по този нелеп начин, още повече, че той е бил едва на 37 години.
Животът на ищците сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Ищцата
постоянно мисли за инцидента, разстройва се бързо и постоянно плаче. Ищецът, след
смъртта на сина си, ограничил социалните си контакти, станал мълчалив и затворен. И
двамата се оплакват от нарушение на съня, липса на апетит и главоболие.
Сочат, че към момента на събитието, виновният водач, управлявал лекия автомобил
„Хюндай Н1“, рег. № А 8894 НР, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД с полица
№/22/120002442844, валидна от 26.08.2020г. до 26.08.2021г.
На 30.08.2021г. ищците отправили молба-претенция до застрахователя на отговорния
за ПТП-то водач, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение. Твърдят, че към настоящия момент, въпреки изтеклия законоустановен срок,
застрахователят не е определил и изплатил обезщетение по заявената извънсъдебна
претенция.
Ответната страна- ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А чрез процесуалния си представител е
депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и
размер.
Оспорва твърдението, че между ищците и синът им са съществували отношения на
общност, привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка
с настъпилото ПТП.
Оспорва твърдението за претърпени болки и страдания от страна на ищците.
Оспорва твърдението за вина на водача на МПС за настъпване на летален изход при
Р.Ф.Р..
Оспорва размера на претенцията като прекомерен и некореспондиращ с твърденията
и доказателствата.
Алтернативно, в случай, че се установи виновно поведение от страна на водача на
автомобила, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалият, който като пътник в автомобила, в нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1
от ЗДвП, е пътувал без обезопасителен колан.
Оспорва и претенцията за лихви, без да излага доводи за това.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с водача на
МПС-то към датата на събитието.
Правното основание на спора е чл.432 от КЗ. Уважаването на иска предпоставя
валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща
отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45
ЗЗД - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата; механизма
на ПТП. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от
деликт неимуществени вреди, необходимо е при определяне размера на дължимото
обезщетение да се извърши задълбочено изследване на общите и специфични
правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки,
страдания и емоционални преживявания, и да се съобрази общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
При предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в
2
процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на
ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си. Съпричиняването на вредата,
въведено от ответника, изисква установяването на наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения,
представляващ обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но поведението му трябва да е довело до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен. Следва да се прецени доколко действията на
пострадалият са допринесли за резултата и въз основа на това да се определи обективния му
принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на
визираните действия в конкретния причинен процес. Следва да бъде направено
разграничение между допринасянето за възникване на самото пътно - транспортно
произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
и приноса на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също
води до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните, съдебно-автотехническа
експертиза, вещото лице по която е установило механизма на настъпване на пътно-
транспортното произшествие. Безспорно се установи, че на 27.05.2021г., около 20,16ч. на км
356+250 на автомагистрала „Тракия“ в участъка гр.Карнобат- гр.Бургас, в посока гр.Бургас е
настъпило ПТП-то, при което е загинал синът на ищците Р.Ф.Р.. Лекият автомобил „Хюндай
Н1“ с рег.№А8894НР се е управлявал от водача Д.Н.С.. Той изпреварил друг лек автомобил,
движейки се в лявата лента със скорост около 122 км/ч. Пред и зад автомобила нямало други
коли, но водачът С. по субективни причини изгубил контрол над автомобила и ударил левия
бордюр на пътното платно с предна лява гума, в разстояние на 30 м се протрил с предна лява
част на автомобила по мантинелата в разделителния остров, спукала се предна лява гума,
джантата се деформирала от асфалтовата настилка, водачът отклонил рязко надясно,
преминавайки от лявата лента в дясната, в лентата за принудително спиране, през десния
банкет, през канавката. Заорал в затревения скат и се преобърнал по наклона през лявата си
страна по таван, скъсал част от телената ограда с циментови колове. В процеса на
преобръщане, от автомобила изпадали петима пътници, между които и синът на ищците. В
колата останали само шофьорът- притиснат между волана, седалката и деформираната
предна лява врата и още един пътник- В.К., който бил с поставен предпазен колан. Починали
шофьорът и трима от пътниците, между които и Р.Ф.Р.. Вещото лице е констатирало, че
водачът на автомобила самостоятелно напуснал пътното платно, без участието на други
пътни превозни средства, няма обективна причина, която да е допринесла за настъпване на
ПТП-то, а инцидентът се е случил вероятно поради задрямване на водача или отклонение на
вниманието, поради умора.
Според вещото лице, причината за произшествието е загуба на контрол над
автомобила от страна на водача му Д.С., който допуснал удар с предна лява гума в лекия
бордюр на пътното платно и последващо напускане на пътното платно през десния банкет и
преобръщане по таван по наклона на затревения в скат. В допълнение към обстановката,
вещото лице е установило, че времето е било ясно, сухо, в светлата част на денонощието.
Видимостта е била добра, пътният участък- прав, асфалтът- сух. Пътят е бил регулиран с
пътни знаци и пътна маркировка. Магистралата е с две платна, разделени в разделителни
ивици с двойна мантинела. В посоката на движение на автомобила е имало две ленти и
лента за принудително спиране, вдясно от която- банкет, следван от канавка и затревен скат
с дълбочина около 1,6 м. Имало и телена ограда с циментови колове. В автомобила освен
водачът, са били и още шестима мъже, които се връщали от работа на пътен строителен
обект. Автомобилът бил оборудван с предпазни колани на всички седалки, но само
седящият на средния ред на средна седалка В.К., бил с предпазен колан. Пострадалият
Р.Ф.Р. седял на средния ред на дясната седалка без поставен предпазен колан. Според
вещото лице, ако водачът на автомобила е контролирал непрекъснато МПС-то,
произшествието е нямало да настъпи. Вещото лице е констатирало още, че скоростта е била
3
една и съща преди удара и към момента на удара- 122 км/ч.
Както бе посочено, пострадалият е бил без поставен предпазен колан, поради което
при обръщане на автомобила, тялото се е движело свободно вътре в купето и изпаднало
навън през задно дясно стъкло. Травмите на пострадалия са преобладаващо отдясно, което
съответства на местоположението му на дясна седалка от средния ред без поставен
предпазен колан, според вещото лице.
Вещото лице е изготвило експертизата, запознавайки се с протокола за оглед на
местопроизшествието и приложения фотоалбум, протоколите за оглед на лекия автомобил
от 02.06.2021г. и 09.06.2021г., и приложените към тях фотоалбуми, протоколите за разпит на
свидетелите, Констативния протокол за ПТП с пострадали лица №769р-8788/27.05.2021г.,
заключението на съдебно-медицинската експертиза, заключението на съдебната
химикотоксилогична експертиза, протоколите за химическа експертиза за определянето на
концентрацията на алкохол в кръвта и характеристичните данни на л.а.“Хюндай Н1“ с рег.
№А 8894 НР.
Без противоречие с установеното от експертизата са и свидетелските показания на св.
В. Г., който е бил на мястото на инцидента непосредствено след случването му. Той не е
видял как точно се е ударил и излязъл извън пътя автомобила, но е видял обстановката
непосредствено след инцидента. Видял голям облак прах, поради което е преценил, че нещо
се е случило и е спрял. Микробусът е бил обърнат по таван, в него е бил заклещен
единствено шофьорът, един човек е бил прав извън микробуса, а всички останали са били
извън него, паднали в различно състояние след изхвърчането им.
Относно гореустановената фактическа обстановка, няма доказателства по делото,
разколебаващи верността й. Единствената причина за настъпилото ПТП е загубата на
контрол от страна на шофьора над автомобила по субективни причини.
По делото е назначена и приета, неоспорена от страните, съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която е установило, че пострадалият Р.Ф.Р. е получил тежка
мозъчна контузия- мозъчен отток и контузия на дясна хемисфера, продълговатия и малкия
мозък, което увреждане води до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота. Контузиите на двата бели дроба с множество контузионни огнища, без
своевременна и адекватна медицинска помощ, също води до постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота. Непосредствената причина за смъртта на Р.Ф.Р. е
комбинираната черепно-мозъчна и гръдна травма, довели до травматичния шок с блокиране
на дихателна и сърдечна дейности. Установените увреждания са в резултат от удар на
тялото в твърди тъпи и ръбести предмети вътре в автомобила при преобръщането. Вещото
лице е заключило, че всички установени наранявания са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП. Освен това е уточнило, че при установените вътрешни и външни травми,
пострадалият най-вероятно е бил без предпазен колан, но е възможно и при поставен
предпазен колан в конкретната ситуация и при преобръщане на автомобила, пътник с
поставен предпазен колан да получи по-тежки травми.
Относно твърденията на ответника, че именно поради липсата на поставен предпазен
колан, пострадалият е получил установените травми, се установява следното от двете
експертизи: Вещото лице по медицинската експертиза в съдебно заседание е посочила, че
животозастрашаващите травми не е възможно да се получат само при изпадането от
автомобила. На това се дължат охлузванията и кръвонасяданията, които са отляво. Много
тежка в конкретния случай е съвкупността от черепно-мозъчната и гръдната травма.
Травматичният шок с остра недостатъчност на сърдечна и дихателна дейност е настъпил от
контузията и увреждането на продълговатия и малкия мозък и тежката контузия на белия
дроб. Възможно е травмата на главата и раните, описани при външния оглед да са резултат
от прегънатия капак на автомобила. Вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза
обаче обяснява в съдебно заседание, че хлътването на тавана на автомобила навътре към
купето не съответства точно на пасажерското място, където е седял пострадалият Р..
Хлътването е по-скоро в предната част на автомобила, а пострадалият Р. е седял на дясното
място на средната редица, състояща се от три седалки, където огъването е най-малко. Но
4
тъй като има хлътвания по целия таван, възможно е нараняване да е получено и от него.
Вероятно, казва вещото лице, при предпазен колан не би достигнал до тавана на автомобила
и със сигурност, според двете вещи лица, не би излетял от него.
Предвид установеното, обстоятелствата по случая сочат, че увреденото лице не е
допринесъл за възникване на пътно-транспортното произшествие- каквото твърдение,
всъщност, няма от ответника, но има принос за настъпване на вредата спрямо самия него,
който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД /и в който смисъл е твърдението
на ответника/. На първо място, безспорно се установи, че увреденото лице не е било с
поставен предпазен колан, което е в нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по
пътищата. Предпазни колани е имало и те са били в изправност. Той е бил един от
изхвърчалите от автомобила, като липсата на поставен предпазен колан е позволило тялото
му да се движи свободно нагоре- надолу и настрани из автомобила, след което да изпадне от
страничното задно дясно стъкло, а той е седял на дясното място на средната седалка,
състояща се от три места. Установи се, че таванът е хлътнал по-скоро в предната част и ако
пострадалият е бил с колан, вероятността да не достигне тавана е била реална, тъй като има
преобръщане и коланът би прибрал тялото към седалката. Установено е, че раните, които е
получил не е възможно да са само от изхвърчането от автомобила. Дори и да е получил
травмата на главата в резултат на прегънатия таван на автомобила, безспорно се установи,
че смъртта на пострадалият е настъпила не само от нея, а от съчетанието на черепно-
мозъчната травма с гръдната, което предвид съвкупния и внимателен анализ на
експертизите, вкл. при отделяне на раните, които са резултат от изхвърчането през стъклото,
налага извод, че преди това, тялото на пострадалия действително се е удряло нагоре, надолу
и настрани из автомобила, тъй като лицето е било без поставен предпазен колан. Предвид
изложеното, съдът намира, че конкретният принос на пострадалия, който е допринесъл за
леталния за него изход при настъпилото изцяло по вина на водача на лекия автомобил ПТП
може да бъде определен на 20%. В останалата част, отговорността за деликта безспорно
следва да се понесе от водача на пътното превозно средство.
Безспорно е по делото също, че към момента на събитието, виновният водач,
управлявал лекия автомобил „Хюндай Н1“, рег. № А 8894 НР, е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД
с полица №/22/120002442844, валидна от 26.08.2020г. до 26.08.2021г.
Относно твърденията на ищците за претърпените и търпяните и към настоящия
момент от тях болки и страдания, по делото са ангажирани съдебно-психологична
експертиза и свидетелски показания.
Съдебно-психологичната експертиза дава заключение относно отражението на
инцидента върху психологическото състояние на ищците, фазите и интензитета на техните
страдания. Вещото лице описва петте състояния, през които преминава човек при загубата
на близък и възможността за приспособяване към нея според индивидуалните
характеристики на всеки. Ищцата е преминала и през петте стадия на скръбта, за да стигне
до приемането на факта на загубата, доколкото може да се говори за „приемане“.
Първоначално е изпаднала в остър стрес, като състоянието й е било съпроводено с усещане
на „зашеметеност“, „стеснение на съзнанието, вниманието и вцепененост“, пълно отричане
на всичко, гняв и непримиримост с факта на смъртта на сина й. Впоследствие са се появили
чувства на тревожност и отчаяние. Процесът на адаптация към новата ситуация при по-
възрастните хора по принцип е по-дълъг и по-труден, според вещото лице. То потвърждава
наличието у ищците на всички онези състояния на повишена раздразнителност, липса на
сън, физически и психически страдания, които те описват в исковата молба.
Относно ищеца, вещото лице е установило, че той по принцип е невротична личност,
по темперамент е тип „холерик“, за който са характерни импулсивност, ярка изразеност на
емоционалните преживяванния. Единственото, което намалява тревожността му е
употребата на алкохол, но съчетана с липсата на социална подкрепа от страна на
семейството му, което се е състояло от сина му, снаха му и внучето, ще доведе до
задълбочаване реакциите на дистрес и пълна липса на адаптивни стратегии в поведението
5
му. На интервюто с вещото лице- психолог, ищецът се е разплакал, говорейки за мъката си
от загубата на сина си.
Относно състоянието на ищците към момента на инцидента и към настоящия момент
по делото са ангажирани свидетелски показания.
Разпитан е брата на ищцата М.Ч., в качеството на свидетел, който обяснява, че до
смъртта си Р. е бил в прекрасни отношения с родителите си. Живеел е със семейството си,
състоящо се от съпруга и дете, в къщата на баща си, баба си и дядо си. Независимо, че
ищците са разведени, синът им е бил в много добри отношения и с двамата, и в
непрекъсната връзка с тях. Живеят в едно село през две улици и е бил в еднакво добри
отношения и контакти с двамата. Свидетелят обяснява за изживения шок и от двамата
родители на починалия Р.Ф.Р., както и за тежкото понасяне на загубата. Постоянно били
притеснени, ставало им лошо. Ищецът започнал да пие по малко след смъртта на сина си.
Свидетелските показания на разпитаната в качеството на свидетел А.Ч., първа
братовчедка на ищцата, кореспондират с тези на свидетеля Ч.. И тя обяснява за добрите
взаимоотношения, които са имали ищците със сина си и затова, че са били постоянно в
контакт помежду си. Обяснява и за огромната скръб, която изпитва както ищцата, така и
ответникът от смъртта на сина им и до настоящия момент. За нея казва, че е станала много
тъжна и винаги плаче. Свидетелката Ч.а, както и свидетелят Ч. дават сведения и за това
какъв човек е бил Р.- винаги усмихнат, приветлив, работлив, внимателен и за това, че е бил в
много добри отношения с всички.
В случай на смърт, право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-
близките на починалия, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г., каквито са настоящите
ищци, но и тези, за които може да се обоснове изключение от правилото по критериите,
възприети в ТР по тълкувателно дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. От ангажираните по
делото свидетелски показания може да се направи безпротиворечив извод, че между ищците
и починалият им син е съществувала особено близка житейска връзка. Няма доказателство,
разколебаващо този извод. Макар и разведени, родителите на починалия Р. са полагали
еднакви грижи и чувства към сина си , поради което между всеки един от тях и починалият
им син е съществувала особена близка духовна и емоционална връзка. От една страна, Р. е
живял в къщата на баща си и дори работил с него, от друга- майка му е живеела с новото си
семейство през две улици и контактите им са били почти ежедневни. Няма никакви данни
по делото, че разводът между родителите- ищци се е отразил по някакъв начин на
отношенията родител- дете.
Съдебно- психологичната експертиза установи, че ищците са преминали през
всички описани състояния на скръб от загубата на близък, като страданието и на двамата
родители продължава и до настоящия момент. И докато ищцата има подкрепящо семейство,
ищецът няма такова и неговото състояние не се подобрява. Понастоящем, ищцата е
насочила енергията си и намира смисъл в целта, която си е поставила, да събере пари за
голям паметник с цветна снимка на сина си; да се погрижи да съхрани материални спомени
за внучето си от сина си Р.- портмоне и телефон, както и да се включи в емоционалната и
финансова подкрепа в отглеждането на внука си- синът на Р.. Ищецът, при темперамента,
който се установи, че носи и при неспособността си за самоконтрол, по-трудно и бавно
очевидно преодолява болката, а тревожността си намалява по неподходящ начин. Било е
повлияно в значителна степен качеството на целия живот и на двамата ищци, с нарушено
социално функциониране, постоянна тъга и невъзможност да се приеме смъртта на сина им.
Съдът няма основание да не даде вяра на свидетелските показани на разпитаните свидетели
относно изживените страдания от двамата ищци, тъй като те са близки роднини и преки
свидетели на това състояние. Наред с изложеното, следва да се отдаде тежест и на факта, че
6
пострадалият Р.Ф.Р. е бил в много млада възраст- 37 години.
По горните доводи и съображения съдът счита, че безспорно се установиха всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и
част от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ на ответника .
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Понятието неимуществени вреди, включва всички онези увреждания и претърпени болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време. Съдът, съобразявайки се с вида и характера на
доказания вредоносен резултат, настъпилите по вид, характер и продължителност от това
неимуществени вреди, възрастта на ищците към датата на деликта, липса на психическо
възстановяване, изживяният спектър от физически и психически болки и страдания,
промените чрез влошаване качество на живот, указанията на ВКС за съобразяване на
социалните и икономически условия в страна към 27.05.2021 г., при съобразяване на
изложеното по-горе, като се вземат предвид всички посочени обстоятелства от значение за
прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с
морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да
бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение
за претърпените от ищците неимуществени вреди са в размер на по 100 000 лева за всеки
един от ищците, от които, следва да се отчете приетият принос на пострадалия в размер на
20%.
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично
изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията претърпени от ищците вследствие
на настъпилото произшествие, отнело живота на синът им. Визираният от законодателя
критерий „по справедливост“ не е абстрактен, до голяма степен е изпълнен с морално
съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Съобразно
горното, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди са в размера посочен по-горе, до който предявения от всеки един от
тях иск следва да бъде уважен- 80 000лв., а в останалата част до заявения с исковата молба
такъв от 150 000 лв., отхвърлен, за всеки един от тях.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията за лихва върху
присъдените обезщетения.
Ищцовата страна е поискала присъждане на законна лихва върху размера на
присъденото обезщетение, считано от 30.08.2021г.- датата, на която застрахователната
претенция е била предявена от ищеца до окончателното изплащане на сумата, позовавайки
се на чл.429, ал.3 КЗ. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя(Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2108 на ВКС; Решение
№50106/03.11.2022г. по т.д.№1865/2021г. на ВКС и др.), поради което и съдът намира
претенцията за основателна.
Съобразно изхода на спора, следва да се присъдят и разноските.
Процесуалният представител на ищците адв. Ралица Мутафова е поискала с исковата
молба присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
7
представителство по делото. Преупълномощила е адв. Биляна Вълчева. Списък по чл.80
ГПК не е представен обаче до приключване на последното съдебно заседание пред
настоящата инстанция, нито доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. С
писмената защита на ищцовата страна, представена в последното съдебно заседание от адв.
Вълчева, се отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата в размер, определен
съобразно Наредбата за минимални размери на адвокатски възнаграждения. За да упражни
правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона за
адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване. По делото обаче липсва представен такъв сключен договор с ищците или клауза
от представеното пълномощно, от които да се направи извод, че между ищците и
представляващият ги адвокат е договорена безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл.38 Закона за адвокатурата. Ето защо, съдът не следва уважи искането на
адвоката, което с оглед разпоредбите на ГПК представлява част от разноските по делото.
Ответната страна е направила своевременно искане за присъждане на разноските и е
представила списък по чл.80 ГПК. Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 434 лева, представляваща направени от него разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83,
ал. 2от ГПК, дължимата такса върху присъдения размер обезщетение следва да се възложи
върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 6400 лева. В негова
тежест следва да бъдат възложени и сумите за разноски, направени от бюджета на съда, в
размер на 592,16 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл.
45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от Мария Масларова- Гъркова,
Павел Д., София Антонова и Валентин Илиев да заплати на З. И. М., ЕГН ********** , с
адрес: ********** и С. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: *********, подадена чрез адвокат
Ралица Мутафова., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“№1, ет.4 сумата от по 80 000
/осемдесет хиляди лева/ лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на
техния син Р.Ф.Р. в резултат от ПТП, настъпило на 27.05.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.08.2021г.- датата на уведомяване на застрахователя до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения размер до
претендирания такъв от по 150 000 /сто и петдесет хиляди лева/ лв. за всеки един от тях,
ведно със законната лихва, ОТХВЪРЛЯ претенциите.
ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от Мария Масларова- Гъркова,
Павел Д., София Антонова и Валентин Илиев да заплати по сметка на Бургаския окръжен
съд сумата от 6400 / шест хиляди и четиристотин лева/ лв., представляваща дължима
държавна такса върху размера на уважената претенция, сумата от 592,16 /петстотин
деветдесет и два лева и шестнадесет стотинки / лв., представляваща направени разноски от
бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 5 /пет лева/ лв.,
представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА З. И. М., ЕГН ********** , с адрес: ********** и С. Р. Т., ЕГН
8
**********, с адрес: *********, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“№1, чрез
адвокат Ралица Мутафова. да заплатят на ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от Мария
Масларова- Гъркова, Павел Д., София Антонова и Валентин Илиев сумата от 434
/четиристотин тридесет и четири/ лева, представляваща направени от него съдебно-
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9