№ 1019
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110115384 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединение искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу П. Г. Д., с адрес: гр. В. лично и със
съгласието на своята майка и попечител Д. С. Д., за приемане на установено, че
ответникът му дължи сума в размер на 1291,29 лв., представляваща дължими суми по
договор, сключен между П. Г. Д. и А1 България ЕАД за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер
М5763584, като част от рамков Договор,идентифициран с неговия уникален номер
*********, за периода 20.01.2020г. до 05.03.2020г., формирани, както следва:
Неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща
стойност 30,67 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане на обща стойност 1260,62 лв., за което са издадени следните счетоводни
документи: №********* от 20.01.2020г.; №********* от 20.01.2020г.; №********* от
19.02.2020г.,сума в размер на 363,76 лв., представляваща мораторна лихва считано от
датата представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ
до 19.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 1291,29, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
678/2023 г. на PC - Варна, 16 състав.
Моли съда да осъди П. Г. Д., ЕГН: **********, да заплати на „А1 България"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район
Илинден, ул. Кукуш № 1 направените деловодни разноски по настоящото и
заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Между
„А1 България" ЕАД (предишно наименование „Мобилтел" ЕАД) и П. Г. Д., с ЕГН:
********** е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство
1
на изплащане идентифициран с неговия уникален номер ********* от 07.08.2017 г. със
системен партиден номер М5763584. Към горепосочения договор са сключени
съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги:
- мобилна услуга с номер **** с тарифен план A1 ONE Unlimited 2XL за срок от
2 години;
- мобилна услуга с номер **** с тарифен план A1 ONE XL за срок от 2 години;
- мобилна услуга с номер **** с тарифен план A1 ONE Unlimited 2XL за срок от
2 години;
- мобилен интернет с номер **** с тарифен план А1 Сърф XS за срок от 2
години;
- мобилен интернет с номер **** с тарифен план А1 Сърф S за срок от 2
години. Към горепосочения договор са закупени следните устройства на изплащане:
- апарат Sam Galaxy S10 128GB Red - с договор от 28.08.2019 г. на изплащане с
първоначална вноска в размер на 63,98 лв. и 23 последващи равни месечно вноски в
същия размер съгласно погасителен план.
- часовник MyKi touch Red - с договор от 17.07.2019 г. на изплащане с
първоначална вноска в размер на 2,50 лв. и 23 последващи равни месечно вноски
съгласно погасителен план.
За периода от 16.12.2019г. - 15.01.2020г. е било извършено изпълнение от страна
на дружеството. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в
сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България" ЕАД и е натрупал
просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на
изплащане, за посочения период. В тази връзка на 24.01.2020 г., договор № *********
със системен партиден номер М5763584 е прекратен, поради неплащане продължило
повече от 124 дни съгласно ОУ.
Предвид предсрочното прекратяване на договора, съгласно раздел IV от
договорите за продажба на изплащане операторът е издал фактура № ********* от
19.02.2020 г. в която са начислени оставащите месечни вноски за посочените по-горе
устройства Предвид гореизложеното за периода 20.01.2020 г. до 05.03.2020 г.
ответникът дължи на ищцовото дружество суми в размер 1291,29 лв., от които 30,67
лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 1260,62
лв. -неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане. Върху
посочената сума е начислена мораторна лихва в размер на 363,76 лв.
В тази връзка и на основание чл. 415 от ГПК предявява иск за установяване
съществуването на парично вземане в общ размер на 1655,05 лв. по договор №
********* от 07.08.2017 г. със системен партиден номер М5763584, от които 30,67 лв.
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 1260,62 лв.
- неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане и 363,76 лв. -
общ размер мораторна лихва върху цялото вземане.
От страна на „А1 България" ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 678/2023г.
на РС - Варна, 16 състав. В хода на заповедното производство е подадено възражение
срещу заповедта за изпълнение от П. Г. Д.. Във връзка с горното и на основание чл.
415 от ГПК моли да се приеме за разглеждане исковата молба.
На основание чл. 415 от ГПК предявява иск за дължимо парично вземане в
размер на 1655,05 лв. Тази сума е сбор от следните суми:
2
1. 30,67 лв. - по договор № ********* от 07.08.2017 г. със системен партиден
номер М5763584 - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги за отчетния период (период на фактуриране) от 16.12.2019 г. -
15.01.2020 г. съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите
условия, за които са издадени фактури.
2. 1260,62 лв. - неплатени суми за устройства на изплащане както следва:
a. апарат Sam Galaxy S10 128GB Red - 1 месечни вноски за периода 16.12.2019 г.
- 15.01.2020 г. в размер на 63,98 лв. и предсрочно изискуеми оставащи вноски
начислени във фактура № ********* от 19.02.2020 г. в размер на - 1151,64 лв.
b. часовник MyKi touch Red - 1 месечни вноски за периода 16.12.2019г. -
15.01.2020 г. в размер на 2,50 лв. и предсрочно изискуеми оставащи вноски начислени
във фактура № ********* от 19.02.2020 г. в размер на - 42,50 лв. Към горепосоченото
задължение претендираме и мораторна лихва върху цялото вземане в общ размер от
363,76 лв. за периода 20.02.2020 г. - 09.01.2023 г.
В едномесечния срок за отговор ответникът П. Г. Д., лично и със съгласието
на своята майка и попечител Д. С. Д. оспорва исковете. Прави възражение, че договор
за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с
уникален № ********* от 07.08.2017 г. със системен партиден номер М5763584, е
недействителен. Възразява, че договорът е нищожен поради липса на воля и съгласие
на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, както и унищожаем на основание чл.31 ал.1 вр. с
чл.27 вр. с чл.32 ал.З от ЗЗД, тъй като при сключването му П. Г. Д. не е разбирал и не е
могъл да ръководи действията и постъпките си.
Твърди, че страда от душевна болест с диагноза: „Биполярно афективно
разстройство, алтернативно протичане, хипоманиен синдром." Заболяването му датира
от 1992 г. с промяна в поведението, станал напрегнат, изгубил съня си, започнал да
скита из улиците, не се прибирал в дома си. През годините многократно се налагало
хоспитализация и лечение, включително и принудително, като заболяването му
достигнало степен на хронифициране.
С решение № 153/10.02.2010 г. по гр.д. № 967/2009 г. на Окръжен съд - Варна,
П. Г. Д. е поставен под ограничено запрещение. Органът по настойничество и
попечителство към Район „Владислав Варненчик" при Община Варна назначава
неговата майка Д. Д. за попечител. В процесния период през месец август 2017 г., не е
разбирал и не е могъл да ръководи действията и постъпките си. Ищецът счита, че
договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане между „А1
България" ЕАД, ЕИК ********* и П. Г. Д., идентифициран с уникален № ********* от
07.08.2017 г. със системен партиден номер М5763584, е сключен при липса на
съгласие.
Ответникът на следващо място, възразява, ако съдът приеме, че към датата на
сключване на процесния договор е могъл да ръководя и разбира действията и
постъпките си, че договорът е сключен в нарушение разпоредбата на чл.5, ал.З от ЗЛС,
във връзка с чл.4, ал.2 от ЗЛС, при липса на съгласие от назначен попечител Д. Д..
Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 678/23 г. на ВРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК П. Г. Д., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: град В., ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора ”А1 БЪЛГАРИЯ”
3
ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1309, район
Илинден, ул.Кукуш №1, представлявано от Александър Д. – главен изпълнителен
директор и Младен Маркоски – изпълнителен директор, чрез пълномощник Петър
Петков - юрисконсулт, сума в размер на 1291,29 лв. (хиляда двеста деветдесет и един
лева, двадесет и девет ст.), представляваща дължими суми по договор, сключен между
П. Г. Д. и А1 България ЕАД за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане, предоставяни със системен партиден номер М5763584, като част от рамков
Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, за периода 20.01.2020г.
до 05.03.2020г., формирани, както следва: Неплатени суми за ползвани и неплатени
електронни съобщителни услуги на обща стойност 30,67 лв., Неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 1260,62 лв., за
което са издадени следните счетоводни документи: №********* от 20.01.2020г.;
№********* от 20.01.2020г.; №********* от 19.02.2020г., сума в размер на 363,76 лв.
(триста шестдесет и три лева, седемдесет и шест ст.), представляваща мораторна лихва
считано от датата представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документ до 19.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата и неустойката,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 20.01.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410, т.1 ГПК, както и за сторените по
делото съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които
държавна такса в размер от 33,10 лв. (тридесет и три лева, десет ст.) и 50,00 лв.
(петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
За установяване на съществуващите между страните договорни отношения и
начислените суми за предоставените от ищеца на ответника услуги по делото са
приети следните писмени доказателства: договор №*********; анекс към договор
№*********; приложение №1 към договор №*********; приложение №3 към договор
№*********; допълнение към приложение №1 към договор №*********; договор за
продажба на изплащане №********* от 28.08.2019г.; общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM,
UMTS и LTE; общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и
абонатите и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена
електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни; общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
услугата „цифрова телевизия“, предоставена от „А1 България“ ЕАД; фактура
№********** от 20.01.2020г.; фактура №********** от 19.02.2020г.
С влязло в законна сила на 02.03.2010г. решение по гр.д.№9/2009г. на ВОС П. Г.
Д. е поставен под ограничено запрещение по иска на неговата майка Д. С. Д., на
осн.чл.5,ал.1 от ЗЛС.
Видно от удостоверение № 22/27.02.2024г. на Орган по настойничество и
попечителство Община Варна, Д. С. Д. е назначена за попечител на П. Г. Д..
Във връзка със здравословното състояние на ответника П. Д. по делото са
представени епикриза по ИЗ № 1765/40 от 2022г. , епикриза по ИЗ № 48398/800 от
2022г. , експертно решение № 90880 от 43/29.02.2024г. , епикриза № 595/2023г. от ДПБ
– Царев брод.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се
4
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е
издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание за издаване
на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по договори за предоставени
телекомуникационни услуги.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл.
415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при
условията, предвиден в чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет посочените в
заповедта суми.
Ищецът обосновава исковата си претенция на посочените договори и фактури,
като процесния договор е сключен на 17.08.2017г. , във връзка с които са и
претендираните вземания за периода 20.01.2020г. до 05.03.2020г.
Съответно към датата на сключване на договора и периода на възникване на
задълженията ответникът П. Д. е бил ограничено деспособен, поставен под
ограничено запрещение съобразно с решение № 153/10.02.2010 г. по гр.д. № 967/2009
г. на Окръжен съд – Варна. Ето защо, неоснователно е възражението на ответника
относно нищожност на така сключения договор, поради липса на съгласие, тъй като
същият към датата на сключване е бил ограничено недееспособен.
За правните действия на ограничено запретените лица по чл. 5, ал. 2 от ЗЛС,
съобразно ал. 3 на същата разпоредба, е приложим режимът по чл. 4, ал. 2 от с. з. – те
могат да извършват правни действия със съгласието на техните попечители, както и да
сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да
разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Лицето по отношение на което е учредено попечителство е ограничено
дееспособно и извършва действия лично с попечителско съдействие. Поради това
попечителят няма функции по задължително/законно/ представителство на ограничено
дееспособния, а му оказва само попечителско съдействие за неговото участие в
гражданския оборот, чрез даване на съгласие за извършване на правни действия по
чл.4,ал.2 ЗЛС /.Ограничено запретеното пълнолетно лице има право да взема решение
от свое име, но само, когато става въпрос за съвсем елементарни решения от текущо
естество, докато при всички останали решения, попечителят има право да решава, като
предостави или откаже съгласието си.
Преценката дали дадена сделка е дребна и служи за задоволяване текущите м у
нужди следва да се извършва за всеки конкретен случай, като се съобразят
съответните обстоятелства.
Според съдебната практика, обикновените дребни сделки са тези, които се
сключват за задоволяване на ежедневните нужди от храна, предмети за бита и духовни
потребности, като за тях се изразходват неголеми по количества средства. Те се
изпълняват още със сключването им и правоотношенията по тях се прекратяват.
В случая, безспорно се касае за сделка с продължително изпълнение /договорът
е от 2017г., периодично актуализиран/, като стойността на договора не е ниска- сума
общо 1291,29 лв., за закупено устройство на изплащане, часовник и текущи вноски за
ползвани услуги. При това положение, следва да се приеме, че сключения договор с
ответника не е дребна по смисъла на закона сделка, служеща за задоволяване текущите
нужди на ограничено запретения.
5
Не са ангажирани от ищеца доказателства и за наличие на последващо, изрично,
писмено съгласие за сключването на оспорената сделка от попечителя. Следва да се
отбележи, че при сключването на допълнителни споразумения към първоначалния
договор №*********/2017., нито едно не е сключено със съгласието на попечителя на
П. Д..
Поради което се налага извод, че процесният договор е недействителен –
унищожаем и като такъв, не е породил права и задължения за страните по него.
С оглед изложените съображения, че сключения договор и доп.споразумения са
унищожаеми, съдът приема, че предявените искове за изпълнение на договорни
задължения подлежат на отхвърляне.
По разноските: Предвид изхода на делото разноски се дължат на ответника.
Ищецът с молба вх.№ 19878/25г. е направил възражение за прекомерност на
изплатеното адв.възнаграждение.
Съобразно осъществената от пълномощника безплатна защита, в полза на
адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
В производството ответникът е представляван от адв. К. В., който моли в
негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА
за оказаната безплатна правна защита и съдействие в полза на близко лице, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗА. Представен е и съответен договор за правна
защита и съдействие, в който изрично е посочено, че същият е безвъзмезден и е
сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно посоченото с
Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид
обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не следва да се
прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при
своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да
са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа
за 2022 г. на ВКС, I ТО/.
Настоящият състав намира, че предвид цената на иска и осъществената защита
по делото следва да се присъди адв.възнаграждение, така както е претендирано от
ответника в размер от 465 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК,
настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното
производство по чл.410 от ГПК разноски. В случая такива не са извършени и
претендирани и не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София срещу П. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: В., лично и със
съгласието на своята майка и попечител Д. С. Д. иск за приемане на установено в
отношенията между страните на основание чл.415 вр.чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр.чл.82 от ЗЗД , че ответника дължи на ищеца вземането за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
678/2023г. на ВРС , както следва: сума в размер на 1291,29 лв. (хиляда двеста
деветдесет и един лева, двадесет и девет стотинки), представляваща дължими суми
по договор, сключен между П. Г. Д. и А1 България ЕАД за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер
М5763584, като част от рамков Договор,идентифициран с неговия уникален номер
*********, за периода 20.01.2020г. до 05.03.2020г., формирани, както следва:
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща
стойност 30,67 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане на обща стойност 1260,62 лв., за което са издадени следните счетоводни
документи: №********* от 20.01.2020г.; №********* от 20.01.2020г.; №********* от
19.02.2020г.,сума в размер на 363,76 лв., представляваща мораторна лихва считано от
датата представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ
до 19.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 1291,29, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „ А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София да
заплати на адв. К. В. В., член на АК-Варна, личен номер ********** сумата 465 лв.
(четиристотин шестдесет и пет лева), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ответника, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7