Решение по дело №383/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1110
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20224110100383
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1110
гр. Велико Търново, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110100383 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.
В исковата молба се излагат твърдения, че през месец***** ответната земеделска
кооперация е преарендовала на ищеца с анекси съществуващи договори за аренда на
земеделска земя в землището на гр.К***. В допълнителната искова молба се сочи, че
договор от *****., вписан на ****г. и анекс към договора от ****. е прекратен на
03.06.2020г. Излагат се твърдения, че с този договор и анекс към него на ищеца е отдадена
под наем земеделска земя с обща площ ****дка. Сочи се,че в резултат от прекратяването на
договора ищецът не е могъл да ползва и да заяви процесната площ за подпомагане и е
пропуснал полза в размер на земеделска субсидия за тази земя на стойност 810лв. Ищецът
заявява ,че по посочения договор плащането за стопанската 2018г./2019г. е извършено чрез
прихващане, обективирано в спогодба. Ищецът счита ,че доколкото прихващането има
обратно действие, последиците му настъпват към момента, в който е можело да бъде
извършено и с обратна сила отпадат последиците от неизпълнението. Ищецът заявява ,че
той е изправна страна по договора и развалянето му от страна на ответника се явява
неправомерно. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата
810лв., представляваща имуществена вреда, изразяваща се в неполучена земделска субсидия
за 22,524 дка земеделска земя за стопанската 2020/2021г- пропусната полза в резултат на
неправомерно разваляне на договор от ****г. и анекс от ****. за аренда на земеделска земя,
ведно със законата лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
1
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва исковата претенция, по съображения изложени в отговора. Ответникът
заявява, че по посочения анекс от **** до прекратяването му на ***** ищецът не е бил
направил нито едно плащане за стопанските години ******Плащанията е следвало да бъдат
извършени в срок до първи октомври след изтичане на стопанската година. Сочи се, че с
молба до АВ от **** предвид неплащане на арендната цена по анекса към договора
ответникът развалил посочения анекс, като развалянето влиза в сила след изтичането на
стопанската *****. Излагат се твърдения ,че представената от ищеца извънсъдебна спогодба
от **** урежда отношенията между страните, но тя се договаря в края на м.август, а анекса е
прекратен поради неплащане след покана, през ****. Ответникът заявява, че вината за
прекратяване на анексите е само на ищеца, който не е изпълнил основното си задължение за
плащане на арендната цена. На следващо място ответникът заяввява, че през посочената
стопанска година ищецът не е обработвал описаните в договора ниви, а ги е преотдал за
обработка на друг ползвател и получил приходите от земеделската продукция. Ответникът
оспорва за ищеца да е настъпила вреда под формата на неполучена земеделска субсидия.
Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно и от представения по делото в заверен препис договор се
установява, че на **** е сключен договор за аренда ****. на земеделска земя с обща площ
****дка в землището на гр.К***, по който договор за аренда арендатор е ******“и който
договор е сключен за 10 стопански години, при арендно плащане в размер на **лв. на декар
за всяка стопанска година. Съгласно чл.12 от договора арендаторът има право да
преарендува част или целия обект на договора.
С анекс **** ищцовото дружество и ответната кооперация се споразумели
арендаторът до договор №**** да преарендува договора на новия арендатор
„С*********“ООД, което дружество от своя страна приема да арендува земята, предмет на
посочения договор за аренда, при горепосочената арендна цена.
Не е спорно също така, че през месец ***** ответната кооперация е преарендувала на
ищцовото дружество с 50 бр. анекси към съществуващи договори за аренда *** дка
земеделска земя в землището на гр.К***, сред които и горепосочения договор и анекс към
него от ****.
На *** ответната кооперация отправила до ищцовото дружество уведомително писмо,
с което посочва ,че арендното плащане по анексите към договорите за аренда, сключени
между страните в общ размер ****лв. не е платено от „С****“ООД, като с уведомителното
писмо отправя покана до ищеца да заплати арендата цена в указания срок.
По делото е представена нотариална покана от ответната кооперация до ищцовото
дружество от ***., връчена на ****. ,с която ответникът кани ищеца да се яви в посочена
2
нотариална кантора, за да му заплати дължимите суми по договорите за аренда. Със същата
покана ответникът отправя изявление към ищеца, че в случай, че не заплати дължимите
суми, кооперацията разваля анексите към договорите за аренда.
Ищцовото дружество е отправило до ответника отговор на поканата, в който е
изложил, че претендираната рента за стопанската ****. не е изискуемо, тъй като в анексите
не е бил уговорен срок за плащане, а по отношение на рентата за предходни стопански
години сочи, че това вземане е предмет на съдебни производства. С отговора възразява
срещу прекратяване на договорите за аренда.
С молба до АВ от ***., поради неплащане на уговорената арендна цена по
процесния договор за аренда ответникът е развалил договора.
На ****. между С*****ООД и ЗПК „С****“ е сключена извънсъдебна спогодба,
която урежда техни отношения във връзка със вземания по водени между тях съдебни дела,
вкл. рента до договори за наем на земеделска земя и след извършено прихващане с
насрещни вземания , са останали задължения на кооперацията в размер на ****лв.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че размерът на земеделска субсидия за кампания ***. изчислен за **** дка
възлиза на стойност ****лв.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и недоказан
по следните съображения:
По делото не е спорно, че страните са били в договорно правоотношение, възникнало
на основание договори за аренда на земеделски земи в землището на гр.К**, сред които и
процесния договор от ***г. и анекс към него от ****г. Не е спорно, че поради неплащане на
арендната цена по договора за стопанските ******г. договорът е развален, с нотариална
покана до ищцовото дружество, връчена на управителя му на ****. Не е спорно и че между
страните са водени съдебни производства относно неплатена арендна цена, както и че
същите са сключили извънсъдебна спогодба от ****г, с която са уредили отношенията си,
вкл. и са извършили прихващане с дължимите от ищеца арендни плащания по договорите за
аренда. Спорният момент е дали прекратяването на договора за аренда е неправомерно,
предвид извършеното извънсъдебно прихващане с дължимата по договора арендна цена.
Прихващането на насрещни вземания представлява способ за погасяване на две
насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Съгласно чл.104 ал.2 от ЗЗД
насрещните вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях, от деня, в който
прихващането е могло да се извърши. Действието на прихващането, винаги настъпва с
обратна сила- от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество не е било
изпълнило задължението си по договора за аренда да заплати на ответната кооперация
рентата за предоставените под аренда земеделски земи по процесния договор за аренда за
3
стопанските ****г. В договора за аренда не е посочен срок за плащането, но съгласно чл.8
ал.5 от ЗАЗ, ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден
след изтичане на стопанската година, т.е. за последната от горепосочените /стопанската
2018г./2019г./ плащането е следвало да бъде извършено най-късно на 01.10.2019г.,което към
посочената дата не е било извършено. Неплатени са били и рентите за предходните
стопански години- ****г. Съгласно чл.16 б „б“ от процесния договор за аренда, същият се
прекратява при неизпълнение, като ако неизпълнението се състои в забава на арендното
плащане, арендодателят може да иска разваляне при забава най-малко на две
последователни вноски. В случая е имало забава в плащането на аредните вноски за три
стопански години и за арендодателят е възникнало правото да иска прекратяване на
договора за аренда, поради неплащане на арендните вноски. Същият е прекратил договора,
като е отправил изявление до другата страна, получено на 07.05.2020г. Към посочения
момент ищцовото дружество е било в забава за плащането на арендните вноски по договора
за стопанските *****г и прекратяването на договора е извършено правомерно. С
прекратяването на договора за аренда се прекратява и облигационната връзка между
страните по договора. Действително, след това е извършено извънсъдебно прихващане, с
предмет вземането на ответната кооперация по договорите за аренда, вкл. и по процесния
договор с насрещно вземане на ищеца по друго правоотношение. С извършеното
прихващане се счита погасено задължението на ищеца с обратна сила, но това е погасяване
на задължение по вече прекратен договор за аренда, доколкото същото е било дължимо.
Обратното действие на прихващането не възстановява прекратеното договорно
правоотношение, не заличава последиците на прекратяването. Страната извършила
прекратяване на договора поради неплащане не е неизправна страна, след като е било
налице неизпълнение от другата страна към момента на прекратяването. В случая страната,
която е упражнила правото да прекрати договора за аренда е била изправна по този договор,
т.е. не се твърди арендодателят да не е бил изпълнил свое задължение по договора за аренда.
Обстоятелството, че ответната кооперация е имала задължения към ищеца по други техни
правоотношения, които са предмет на извънсъдебното прихващане е ирелевантно за
настоящия правен спор, тъй като не прави ответната кооперация неизправна страна по
конкретното правоотношение по договора за аренда. След като ответникът е бил изправна
страна по процесния договор и след като са били налице предпоставките на чл.16 б „б“ от
договора, то арендодателят е бил в правото си да прекрати договора за аренда поради
неплащане на наемната цена. Ищецът би се освободил от действието на забавата при
отправяне от негова страна на изявление за прихващане със свое насрещно вземане, след
като е поканен да плати дължимите ренти, преди прекратяване на договора, а в случая
изявлението за прихващане е след този момент. Ето защо съдът приема, че не е налице
неправомерно прекратяване на договора за аренда, за да възникне право на ищеца да
претендира обезщетение за вреди.
На следващо място съдът намира, че ищецът не доказа и твърденията си за
претърпени имуществени вреди. Имуществената вреда от вида на пропусната полза, се
дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на увредения. Установяването й
4
се основава на предположението за състоянието, което имуществото му би се намирало, ако
не беше налице неправомерното деяние, съпоставено с това при осъщественото деяние.
Пропуснатата полза съставлява реална, а не хипотетична вреда, предвид което
предположението следва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане на закономерно настъпване на
увеличаването.
В случая ищецът твърди, че пропуснатите ползи се явяват неполучена земеделска
субсидия, доколкото поради прекратяването на договора за аренда не е могъл да заяви
процесната площ за подпомагане под формата на земеделска субсидия.
Разглежданите субсидии представляват финансова помощ с целеви характер и
крайната оторизация на подадените от земеделските стопани заявления за подпомагане по
СЕПП се извършва след преминала процедура. Само наличието на сключени договори за
наем или аренда на земеделска земя не е достатъчно и не може да гарантира на ползвателя
сигурно получаване на директни плащания по СЕПП за тези площи. Дори да се приеме, че
ищецът поради извършеното прихващане е изправна страна по договора за аренда,
отпускането на целевата субсидия зависи от редица фактори, които са извън волята на
същия. Самият ищец следва да изпълни всички останали изисквания, за да е налице някаква
сигурност за получаването на претендираните суми от разплащателния орган. Т.е. макар
размерът на всяка една субсидия да е определен законово, не е налице пряка причинна
връзка между неизпълнението и вредата, доколкото получаването е опосредена от редица
предпоставки, независещи от ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че ищецът не установи по безспорен начин
твърденията си, че са му причинени имуществени вреди, които да са в пряка и
непосредствена последица от неправомерно прекратяване на договор за аренда от *** и
анекс от ***., поради което предявеният иск за сумата 810лв., обезщетение за пропуснати
ползи, изразяващи се в неполучена земеделска субсидия за ****дка зем.земя за стопанската
**** е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна е и акцесорната
претенция за лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не
следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски по делото и с оглед изхода
на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените
такива в размер на 350лв. за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С*******“ООД, ЕИК *****, със седалище г********,
срещу „З П К- С*****, ЕИК *******, със седалище гр***** иск за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата 810 лв./осемстотин и десет лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в неполучена земеделска субсидия за *****земеделска
земя за стопанската ****- пропусната полза в резултат на неправомерно разваляне на
договор от ****г. за аренда на земеделска земя, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане , като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.


ОСЪЖДА „С*****“ООД, ЕИК *****, със седалище ******, ДА ЗАПЛАТИ на „З
П*****“, ЕИК *********, със седалище ***** сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6